РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

„ В началото  беше словото, и Словото, беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога…В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе / Йоан 1: 1,2,4/.

 

В Библията четем за раждането на няколко бебета момчета. Каин е първороденият след сътворението. Исаак е надеждата за бъдещето на Израил. Самуил е отговорът на майчината гореща молитва. Всички те са изключително важни. Всички са очаквани с радост.  И всички са описани по един и същи начин от летописците на Писанието: във всеки от случаите се казва, че майката зачена и роди син / Бит.4:1; 21:2-3; 1Царе 1:20/.

Но да видим сега едно друго раждане на бебе момче. Описанието му е много по-подробно; явно само няколко думи  не са били достатъчни, за да предадат Иисусовото раждане. В книгата на пророк Михей ни се казва къде ще бъде роден Той – във Витлеем /5:2/. В Исая четем, че майка Му ще бъде девица /7:14/ и че Той ще спаси хората от греховете им / Исая 53 глава/. Пророк Малахия след съграждането на втория йерусалимски храм предсказал, че идването на Спасителя наближава, че Той ще дойде в този храм и пред Него ще бъде пратен предтеча, което ясно сочи на св. Йоан Кръстител / Мал. 3:1, 4:5/.

 

Пророк Захария предсказал тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим /Зах. 9:9/.

 

Цар Даниил предсказал, че Спасителят ще се яви на земята 490 години след като персийският цар Кир издаде указ за възстановяване стените около Йерусалим / Даниил 9 глава/.

 

В Новия Завет ни се дава ключова информация – какво ще бъде името Му и защо /Матей 1:21/, къде се ражда в изпълнение на пророчество /2:6/.

 

А когато дошло определеното от Бога време Единородният Син Божи се въплътил от Духа Свети и Дева Мария и станал човек.

 

„ И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” / Йоан 1:14/.

 

Идването  на Иисус е променило света, а може да промени и нашия живот.

 

„ Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” /Откровение 3:20/.

 

А какво можем ние днес да Му поднесем, когато човечеството отново е потънало в духовната бедност, мрака и заблудите на хората преди Рождество.

 

Блажени  Иероним, който е живял 15 години край Витлеемската пещера, ни е оставил следното молитвено съзерцание: В светата нощ той коленичил пред яслата, а Малкият Христос, озарен от божествената светлина, отправил към него топъл взор. Иероним го попитал какво да Му поднесе в дар и  посочил най-скъпото, което имал – сърцето си. Но Божественият Младенец все чакал и чакал. В отговор на недоумение какво друго желае, прозвучали с божествена топлота думите Му: „Иерониме, дай ми греховете си!” Сълзи на умиление облели отшелническото му лице.

 

В Рождествената нощ Христос  ни казва: „Наричате се мои чеда, но наистина ли сте? Какви са мислите ви – светли и чисти? Какви са чувствата ви – благородни и добри? Къде е сърцето ви? Жива ли е любовта ви? И разбрали истината за себе си, да оставим всичко, което гнети нашия дух: завистта, гордостта, страха, да забравим „старото”, което носим като ненужен товар и да се усмихнем на живота и на хората около нас с любов, защото Рождество е празник на любовта, на Божествената любов към нас, хората. И единствено достойно за човека е – да отговори на любовта на Бога с любов.

 

В тази свята Рождествена нощ сърцето се превръща в слух и чува как от висините долита ангелска песен, която зове хората да се обичат. Човек забравя злото в себе си и в ближния и той може само да коленичи пред яслата на Спасителя, да мълчи и да благоговее…

 

Един пътешественик разказва: Великият радостен празник Рождество през моето пътешествие посрещнах в Любек. И когато влязох в една от църквите му, видях нещо, което  прикова погледа ми. На едната стена на църквата, горе, бе нарисувана в естествен размер фигурата на Христос. Но кой живописец бе нарисувал Христовия образ ясен и жив? Очите Му – големи, пламенни, но някак тъжни, устните леко отворени, сякаш изговарят словата, които бяха написани под образа: „Аз съм пътят – но не ходите по този път. Аз съм истината – но не Ми вярвате. Аз съм животът – но не Ме търсите. Милост съм – не Ми се доверявате. Учител съм – не Ме следвате. Аз съм вратата към вечността, но се съмнявате в това… Не Ми се сърдете, ако някога ви отхвърля”. Никога няма да  забравя този ден на Рождество.

 

Когато се втурнем в суетата около празника, нека не забравяме най-важното Негово послание – Бог е с нас – сега и завинаги.

 

Истинският дар на Рождество е Божието присъствието в нашия живот.

 

Амин

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.