В днешния свят, демоните по много начини атакуват човека.
Един от тях е кибер-зависимостта, която е мощен портал за въздействие на злите духове върху хората и особено на подрастващите.
Под „кибер-зависимост“ се визира онова състояние, в което човек злоупотребява с информационните технологии и интернет до такава степен, че те не изпълняват своето предназначение, а служат единствено за бягство от реалността. Усещането е свързано не толкова с радост от престоя он-лайн, колкото със скука и напрегнатост, когато не си в него.
Любопитен е фактът, че в опитите си за дефиниране на понятието „кибер-зависимост“ се използват термини от „други зависимости“, най-често – наркотичната зависимост.
Родителите нямат представа колко време детето прекарва в интернет и какво всъщност прави то в киберпространството (с
кого общува, каква информация получава и какво прави с нея). На първо място може да гледа порнофилми и всевъзможни извращения, към които постепенно се увлича, става като наркоман и в него влизат блудни бесове. Второто огромно зло са компютърните игри, към които детето ако се пристрасти, погива постепенно не само физически, но и духовно.
Проблемът с кибер-зависимостта е обект на редица изследвания и провокира научното любопитство още от миналия век. Въпреки че са правени много проучвания, явлението все още е обект на дискусии и няма единно мнение, нито за неговото безспорно съществуване, нито за измеренията му.
Поради тази причина и голямата опасност, която представлява, ще се опитаме да разгледаме физическата страна на компютърната зависимост, след което ще преминем към духовната гледна точка, за да разберем първопричината на всичко това.
Децата, с редки изключения, винаги са играели и играят различни игри. Това се потвърждава от факта, че сред най-древните археологически находки има много детски играчки. Всеки е играл различни игри в своето детство – на пясъка, с кукли, на войници и много други.
Игрите са характерни не само за човека, но и за животните. Най-вероятно няма такъв, който да не е гледал игрите на котенца, кученца и други домашни любимци. Всякакви игри на открито със сигурност са полезни за децата. Те ги развиват не само физически, но и им помагат да се адаптират към заобикалящата ги действителност. Игрите развиват издръжливост, око, изобретателност, постоянство и тренират вестибуларния апарат. Това са инстинкти, които са заложени в човек. Никой не трябва да се съмнява в тяхната целесъобразност, която е сътворена от Създателя в програмата за биологично развитие на всеки високо развит организъм.
Игрите на открито помагат на децата да развият правилното отношение към участниците в играта, да научат реакцията си в едно или друго действие. Така, например, подло, но полезно действие в определен момент от играта е осмивано или дори наказано с добър шамар по китката. Това засилва в съзнанието на детето негативното значение на подобен акт. Жестокостта или безразсъдното използване на физическа сила от другар може да доведе до болезнени усещания, което помага на детето, макар и несъзнателно, да проектира подобни действия върху другите. И благодарение на болката, то започва да разбира, че подобни негови действия към другите също ще бъдат неприятни и болезнени за тях.
Но да преминем към сравняването на тази истинска, активна игра с компютърната игра. Първо, веднага се обръща внимание на факта, че желанието на човек за компютърна игра паразитира върху правилната програма за развитие на човешкото тяло, заложена от Бога за неговото по-добро физическо, умствено и морално развитие.
На второ място, не може да не се отбележи, че компютърната игра, за разлика от активната или интелектуална игра с връстници, позволява на човек да се освободи от всички морални норми. Важен е само резултатът, важни са „точките“. Всичко останало е второстепенно и незначително. Моралните принципи се превръщат в отживелица и в нещо, което не съответства на съвремието.
На трето място, грешка в играта няма да доведе до натъртено коляно или счупен нос. Докато се стреля по врага на екрана, човек се чувства комфортно и напълно защитен. Чувството на съжаление и състрадание не е развито, а напротив, то е напълно потиснато от чувството за собствена значимост и свръхсила. Важно е да се отбележи, че всички тези илюзорни усещания правят силно впечатление и поради високата си емоционална интензивност се запечатват здраво в съзнанието на детето.
Повечето хора в действията си се ръководят повече от емоциите, отколкото от разума. Това означава, че компютърната игра, поради силното си въздействие върху емоционалната сфера на детето, формира неговата личност мощно и почти необратимо, т.е. всъщност го зомбира, въвеждайки в съзнанието му твърди стереотипи на поведение. В резултат на това, правилните социални насоки са напълно загубени. Вдигайки поглед от екрана на монитора, детето неволно пренася отношението си, от „човечетата“ във виртуалната същност на компютърна игра в действителната реалност на живота, в семейството или класа.
На четвърто място, всеки родител трябва да знае, че под влиянието на зла сила-демон, естественият „инстинкт за игра“ се увеличава-хипертрофира многократно, в резултат на което се получава зависимост към компютърните игри, която не е много по-различна от наркотичната.
Някои казват, че това е временно и е само мания за игра. Границата между мания и зависимост е много фина и хората не могат да направят разлика. Докато манията се изразява в привличане към някакво действие или вещ което не влияе особено върху живота, то при зависимостта вече се наблюдава силен контрол върху начина на мислене и поведение.
Една от причините за такова силно желание към игрите е, че виртуалният живот на компютърната игра е много по-динамичен, интензивен и в известен смисъл по-интересен от реалния живот. В играта, човек контролира обстоятелствата и управлява всички и всичко. Може да бъде пълководец, генерал или директор. А в света е никой и обстоятелствата контролират него. В играта, той управлява виртуалните герои, но в живота родители и учители го възпитават и контролират. Там е бог и владетел, който не зависи от никого, но всички зависят от него, а в реалния свят е дете, зависимо от възрастните и изобщо от хората.
По този начин се поражда гордост, асоциалност и човек не може да се адаптира в света, в който живее. На него не му са нужни приятели и семейство. Той не иска да общува с тях, защото те не изпълняват неговите заповеди, а в компютъра е хубаво и всички го разбират. Даже може да убива безпрепятствено колкото иска. Всичко е като живо, реално и това отключва сатанинския свят. Такава подмяна на нормалния живот и на естествените свойства на душата, отдалечава Божията благодат, която напуска сърцето. На нейно място се настанява демон, които започва да контролира душата и тялото на човек, превръщайки тази негова зависимост в страст. Тогава, удовлетворяването на страстта се превръща в основна цел и извратена потребност, която става по- силна от естествената. Налице е подменена природа и в много случаи реалният свят престава да съществува. Той не е интересен.
За такива хора трябва да се каже, че са абсолютно обладани.
Анализирайки психологическите последици към тази страст се стига до неизбежното заключение, че за разлика от обикновените игри с връстници, без значение активни или интелектуални, компютърните игри носят разрушителен компонент с огромна сила. Той се определя от редица параметри, от които ще изброим някой от най-важните.
Компютърните игри, поради своето програмиране, неизбежно стесняват и схематизират житейските ситуации, опростяват методите за решаването им, обедняват сложността на моралните проблеми и по този начин допринасят за примитивизация на мисленето. Те провокират в душата на човек ужасен раков тумор – егоизъм, защото целият виртуален свят на компютърните игри е програмиран и фокусиран върху играча, върху неговото его, задоволявайки всичките му най-долни страсти, базирани на гордост и суета. Това води до развитие на егоцентризъм, който се изразява във фалшива нагласа на съзнанието, сякаш целият свят трябва да се върти изключително около неговото его и всички хора са само пионки в неговата игра. Проблемът е, че подобно отношение на играча към героите във виртуалния свят на компютърна игра след това се пренася във външния свят. И тогава живите хора в съзнанието му също се превръщат в кукли (пионки), за чиито интереси дори не му хрумва да се съобразява.
Компютърните игри доста често пораждат униние, апатия, а понякога и отчаяние у децата и младежите. Това се случва, когато играчът се сблъска с реалностите на този свят, тъй като реалността на живота напълно унищожава усещането за илюзорно всемогъщество и бърза постижимост на желаната цел, на което човек се наслаждава, докато седи пред екрана на монитора.
Компютърните игри предизвикват раздразнителност и гняв. Те предизвикват бурен изблик на негативни емоции, когато родителите, например, прекъсват вълнуваща игра и искат да се напише домашно или да се отиде до магазина да се напазарува нещо. Така в детето постепенно се развива враждебност към близките, които „го безпокоят през цялото време“. Ако му отнемат компютъра или телефона, може да изпадне в такова истерично състояние, че да удари баща си или майка си. Причината е една – обладано е от бесове.
Компютърните игри разрушават социалните връзки и контакти дори с неговите връстници. Детето не се нуждае от приятелства, намирайки илюзията за самодостатъчна. Липсата на приятелско общуване в детството го обрича на самота в близко бъдеще, защото… Поради страстта към компютърните игри, той става неспособен на комуникация, откритост и обсъждане на належащи проблеми с родители или приятели.
Всичко това води до отчуждаване дори от най-близките хора – родителите, и развива интровертност и дори аутизъм у детето. Интроверт е индивид, отдаващ по-голямо значение на своя вътрешен свят, отколкото на външния.
Компютърните игри предизвикват физическо отпускане и болезненост в младото тяло на детето. Това е естествено следствие от липсата на достатъчно мускулно натоварване, което е абсолютно необходимо за неговия нормален растеж и развитие. Часовете, които е прекарало прегърбено на стол пред монитора, го убиват физически.
Нека си припомним, че преди петнадесет години, когато компютрите бяха много рядко явление, всички детски площадки бяха претъпкани. Нямаше достатъчно спортни секции, малки стадиони и басейни за всички. През зимата, уличните пързалки бяха буквално окупирани от деца. А сега… децата са погълнати от негово величество компютъра или смартфона, а тези, които още нямат такива – от телевизора!
Компютърните игри „изяждат“ времето с невероятна лакомия. Те са изключително ефективни в безплодното пилеене и безцелно изгаряне на ценно време, от и без това изключително краткия живот на човек.
Този ефект от компютърната игра причинява абсолютна вреда и липса на знания, необходими за живота, като духовно развитие и интелигентност. Отнема време от учене, а ако е възрастен играч, от работа, причинявайки щети на компанията или предприятието, в което този нещастник работи.
Много компютърни игри внушават жестокост, дори може да се каже, че формират садистични наклонности, притъпявайки добрите чувства, като съжаление, състрадание, милост, първоначално внедрени от Бога във всяка човешка душа.
Православните хора, които познават ситуацията на духовния фронт, не се съмняват нито за секунда, че подобни игри са създадени по поръчка и имат за цел умишлено демонизиране на хората. Такива игри са модерните сега: Diablo 2, Postal, Counter-Strike, Doom 3, Quake, Unreal и много други.
Може да се твърди, че хора с разнообразни характери, идващи от различни социални слоеве на обществото, след като са станали „кибер-зависими“, губят своята индивидуалност и започват да си приличат. Защо?
Защото различни деца са отгледани от една и съща бавачка, която по един и същи начин ги възпитава и оставя своя отпечатък върху всяко от тях. В този случай, бавачката е компютъра.
Днес много съвременни родители са просто възхитени, че детето им седи тихо в стаята си пред компютъра. Те не отделят време да учат с него, да четат приказки, да отговарят на хилядите въпроси „защо?“, да се разхождат, да го учат да бродира, да режат, да рисуват, да правят украси за коледно дърво или модели на лодки. Цялото това бреме те са свалили от плещите си, купувайки на детето си компютър с набор от игри. Спокойно се занимават с работата си, като вярват, че игрите, както се казва в рекламите, са образователни и развиващи се. Те наистина развиват у детето. Но какво?
Егоизъм, нетърпимост към другите, озлобление и жестокост. Развиват гръбначно изкривяване – сколиоза, както и атрофия на мускулната система.
Осъзнават ли такива родители, че „чудесата“ на съвременните технологии зашеметяват детето, обедняват емоциите му, отнемат детската му лековерност, добротата, любовта към всяко живо същество и го лишават от концепцията за милост, взаимопомощ и приятелство.
Какво става от такова дете?
Безпринципен егоист, апатичен, безсмислен и асоциален човек, който иска само да се наслаждава и не разбира защо трябва да работи, да има семейство и какво е да носи отговорност за него. Защо, ако се наложи, трябва да защитава своята държава и близките хора.
За жалост, сред младото поколение, това вече се превръща в масово явление. Болшинството живеят ден за ден и задачата през този ден е да убият ненужното време в забавно „парти“, „да се отърват“ от гнусната реалност „отлитайки“ от нея в кибер-пространството или чрез наркотици, алкохол и определен вид музика. Тези хора гледат на живота като на ненужна необходимост. Такова е отношението им към собствения живот, а какво да се каже за отношението им към чуждия?
Изводът се налага от само себе си.
Едни и същи психични увреждания на кибер-зависимите определят еднаквостта на техните поведенчески реакции и целия начин на живот. Подобни прилики наблюдаваме например в поведението на олигофрените, които си приличат не само интелектуално, но дори и външно. Единствената разлика е, че вторите имат вродени, генетични увреждания, докато първите са увредени от компютъра още в детската възраст.
За всеки мислещ човек е абсолютно очевидно, че живеем във вселена (макрокосмос), която се състои от две взаимосвързани и неразривни части или два свята – духовен и материален. Това се отразява и в двукомпонентната природа на човека, притежаващ душа и тяло. По същата причина всички процеси в нашата вселена също имат два компонента. Единият от тях е духовен, а другият е физически. Досега разгледахме физическата страна на компютърната зависимост, която, разбира се, е дълбоко свързана с другата, духовна причина за това явление.
За да се разбере тази причина, е необходимо да отговорим на следния въпрос. Кой потиска волята на тези компютърно зависими и кой ги принуждава да правят отново и отново това, което (в много случаи осъзнато) е вредно за тях и за околните?
Целият огромен опит от живота на Църквата, отразен в писанията на светите отци, говори, че само разумни същества, чиито духовни възможности надхвърлят възможностите на човек, могат да потиснат волята му, заставайки го да извършва пагубни за него неща.
Всеки трябва да знае, че духовният свят (понякога наричан „паралелен“) изобщо не е измислен или неутрален по отношение на хората. Той, подобно на човешкия свят, е морално биполярен, тъй като включва разумни носители на самосъзнание, които имат понятие за добро и зло.
Това са ангелите и демоните, които са способни да влияят на хората и дори да влизат в контакт с тях, като тяхното влияние е много различно.
Божиите Ангели никога не подлагат човешката воля на насилие, а само я насочват към доброто. Много нежно и ненатрапчиво подсказват чрез съвестта (понякога чрез „интуицията“), правилното решение от духовна гледна точка.
Отпадналите от Бога ангели, наречени още демони или бесове, са много агресивни към хората. Тези същества действат нагло и безцеремонно, натрапвайки мисли, емоции и желания, които са в пряко противоречие с Божиите заповеди. Тяхната цел е тотално демонизиране на цялото човечество, т.е. оприличаване моралните характеристики на човек с демон. Именно това е основната същност на тяхната борба, да отмъстят на Бога като направят Неговото творение – човека, подобен на тях, погубвайки душата му. Тези, които се поддават на тяхното телепатично влияние (това е естествена способност на всички духовни същества) и извършват греховни действия, пренебрегвайки гласа на съвестта, постепенно губят способността си за съпротива. Знанията за духовната борба учат, че бесовете в някои случаи могат да действат дори със сила, потискайки волята на човека и принуждавайки го да прави неща, които не са естествени за него.
Загадката на много необясними от науката явления на човешката психика, включително различните зависимости, като компютърна, тютюнева, алкохолна, сексуална или наркотична, се крие в това, че демоните при определени условия контролират хората почти като марионетки.
Условието, при което човек постепенно губи свобода на волята си, превръщайки се в играчка в техните ръце, е само една, но има много маски, форми и различни степени. Нарича се грях. С тази дума се обозначава такова човешко действие (психическо или физическо), което нарушава духовните закони дадени от Бога, поддържащи хармонията на човешката личност, около нея и в света в който живее.
Казано обратно, хармонията с Бог, ума, съвестта, хората и природата поражда състояние в душата на човек, което се възприема и усеща като щастие. Този факт е потвърден от опита на много християни, постигнали подобни състояния, чрез хармонизирането на живота си, следвайки Божиите закони изразени в Неговите заповеди.
Но грехът е този, който нарушава хармонията на живота, причинявайки последствия, които имат пагубен ефект не само върху бъдещата съдба на човека, но и върху неговото здраве.
Една от най-ужасните последици от греха е оттеглянето/отдалечаването на нетварната божествена енергия, която обикновено се нарича Божия благодат или благодатта на Светия Дух.
Именно тази божествена енергия е единствената защита на човека от злите сили. Тя е духовен екран, който го предпазва от влиянието на демоните. Житейският опит на православните подвижници показва, че благодатта на Светия Дух е силата, която укрепва волята на човек за добро. Лишена от тази духовна сила, човешката воля се „обезсилва”, отслабва и вече не може да устои на насилието на злата воля на падналите ангели.
Ще дадем пример за масовото въздействие на демоните върху човешките умствени способности. Съвременните учители споделят, че е много трудно да се контролира използването на смартфони в училище. Докато децата играят на тях са напълно вглъбени, „нито предават, нито приемат“ и не могат да бъдат „откъснати“ от това, с което се занимават онлайн. Забравят да пият вода, да отидат до тоалетна в междучасието и да се подготвят за следващия час.
Наблюденията на детски психолози и учители показват, че по-голямата част от децата, повече от 80% са загубили способността да си концентрират вниманието върху учебния материал. Този ужасен феномен е вече широко разпространен, ако не е и глобален. Учители, детски психолози и психиатри се сблъскват с неразрешим проблем, с дошлата от нищо „болест“, чиято етиология все още не е известна на никого.
Това „заболяване“ се проявява в това, че по време на урок децата не могат да задържат вниманието си върху обяснението на учителя дори за 5 минути, „уморяват се“ и концентрацията им се разпилява. Останалите 35 минути от урока са загубени за тях. Последствията от тази „болест“ са катастрофални. Води до масова умствена деградация и буквално парализира цели поколения, които губят способността да възприемат знания.
Но парадокса е друг! Деца, които не могат да задържат вниманието си за повече от 5 минути в урок, могат да се концентрират с часове, играейки доста сложни игри на компютър. Може ли този факт да се обясни с помощта на психологията или физиологията? Досега никой не е успял и със сигурност няма да може, защото корените на тази болест са чисто духовни.
Има случаи на православни семейства в които родителите редовно водят децата си на църква, регулярно ги причестяват, но въпреки това много от тях си остават или са кибер-зависими.
Защо става така?
За да обясним това, трябва да си спомним думите на апостол Йоан Богослов, че „…цял свят лежи в злото.“ (1Йоан 5:19)
В резултат на грехопадението на Адам и Ева, човешкият род до наши дни е лишен в голяма степен от благодатта на Светия Дух. Затова тялото и душата на хората са уязвими от влиянието на падналите ангели. Волята им, лишена от Божията благодат, е отслабена и, както казват светите отци, са „податливи на злото“.
Колкото и да е тъжно, този “закон на греха”, за който говори ап. Павел в своето послание до Римляни, всеки може да наблюдава сам в себе си.
Във всички сфери на живота, хората по-лесно възприемат и бързо свикват с нещо греховно и зло, докато добрите навици се развиват много трудно.
Друго, което също трябва да се вземе предвид, е факта, че повечето от православните народи, в резултат на анти-християнския режим, бяха откъснати от Православието за много години. Те носят последствията не само на греховния, но понякога дори на откровения атеизъм, в който са живели няколко поколения техни предци. Разбира се, тези грехове на бащи и деди се измиват чрез Кръщението, но те се предават и последствията им продължават да тежат върху техните потомци.
„…Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят“ Изх. (20:5)
Повечето съвременни родители живеят грешен и безбожен живот и затова нямат тази благодат, това благочестие и духовно знание, което да могат да предадат на своите деца. Поради своята духовна и педагогическа неграмотност, те не успяха да разберат правилно от духовна гледна точка опасностите, която крие съвременната псевдо-култура.
Не сполучиха или ги мързеше да обърнат достатъчно внимание на децата си, и да ги ангажират с по-полезни и безопасни дейности и игри. Не съумяха ясно да предадат на тяхното съзнание защо някои навици или действия на техните връстници около тях са зли. Не им обясниха какво е това зло в околните и в самите тях. Не ги научиха на Божествените тайни, как да живеят през земният си живот, за да не погинат духовно и да наследят живот вечен.
Поради тези причини, родителите трябва да осъзнаят, че техните деца са податливи на влиянието на бесовете и много голяма част са обладани в някаква степен.
Затова трябва да се отхвърли идеята, че децата са чисти и невинни Божии ангели, която е невярна за сегашното състояние на човечеството.
След всичко казано ще направим следните заключения.
Компютърната зависимост е в следствие влиянието на зли духове – бесове.
Такава зависимост не е някакъв вкоренен навик, например пиене на кафе сутрин. Тя дори не е някаква страст, като например пушене, яхтинг, тенис, футбол, игра на карти или други подобни. Тука говорим за феномен, чието въздействие е в пъти по-голям от всеки (дори лош) навик или страст.
Говорим за пристрастяване, което е нещо много лошо. Нито страстта, нито силният навик оказват такова тотално въздействие върху човешката личност, водещо до морална и умствена деградация. Те не разрушават социалните връзки и нямат толкова пагубен ефект върху развитието или работата на човека.
Пристрастяването има две характерни черти. Първата от тях е, че основния признак на зависимостта, била тя компютърна или наркотична е пълно потискане на волята за съпротива, дори човекът да осъзнава вредата от нея. Самата дума пристрастяване означава неспособността на човек да действа самостоятелно. Следователно той е зависим от някой друг (зъл дух), който го ръководи и контролира. Втората особеност на пристрастяването е, че резултатът от него не е деградация, както смятат мнозина, а казано по-точно, това е демонизация на човешката личност.
В обобщение ще кажем, че компютърните игри водят до кибер-зависимост и пристрастяване. Никой не трябва да има съмнения, че се създават по поръчка и имат за цел умишлено демонизиране на индивида и обществото като цяло. Методите за предпазване, лечение и освобождаване от такава зависимост са подобни като при другите форми на обладаване.
Основния противовес срещу влиянието на злите духове е здравото православно християнско семейство. Затова атаката на демоните е именно срещу него.
Семейството вече не съставлява главната клетка на обществото. Все по-малко млади хора желаят да сключат брак, а съвместното съжителство се превръща във всеобща практика. Жената не възпитава децата, защото работи, разводите са масово явление, религиозността е изключително ниска, хората се осакатяват от безгрижен и разгулен живот, а употребата на наркотици се превръща в нещо нормално. Съвременната младеж страда от изкривен инстинкт за живот и много млади хора искат да завършат живота си със самоубийство.
Християнската култура е постоянно унижавана, охулвана и презирана. Грехът царства над чистотата, аморалността над морала, лъжата над истината, двуличието е изведено в правило, лицемерието е принцип, а под маската на правото се извършва безправие. Всичко това води до погубване на децата във всяко отношение, разпад на семейството като институция и крах на ценностните системи.
Знаете ли защо стана така? Защото, когато човек изгуби Бога, той загубва и себе си! А когато човек е „изгубен“, той няма знанията да възпитава правилно своите деца, животът му е безсмислен и в много случаи започва да извършва престъпления, аборти и убийства.
Резултатът е налице! Едно все по – бавно възпроизвеждащо се общество, съставено от духовно болни (обладани) и нещастни членове.
Крайната цел е съзнанието за грях да изчезне, а православното християнство да се разглежда като остатък от безвъзвратна отминала епоха и вяра.
Живеем във време, в което окултизмът и сатанизмът маршируват своя победен марш и превземат духовни територии. Невъзможно е да се победи този демоничен свят само с материални средства. За това е необходима вярата.
В съвременния свят е останало толкова малко любов, че семейството се явява тихо убежище, спасителен оазис, в който човек, подслонявайки се, получава духовна сила, която му помага да преодолява трудностите в живота. Нравствената система на християнското общество се основава върху твърдата основа на семейното огнище, състоящо се от един мъж, една жена и техните деца, признаване ролята на жената за отглеждане и възпитание на децата, редки случаи на развод, висока религиозност и сравнително регулирани сексуални отношения.
Най-важната заповед, любов към Бога и ближния е въплътена преди всичко в семейството. Едното е невъзможно без другото. Кои други да обичаме, ако не най-близките си хора – съпруга/та, деца и роднини?
Когато ги обичаме, ние се научаваме да обичаме и Бог. Защото, как можеш да обичаш Този, когото не си виждал, без да обичаш онези, с които живееш?
В днешния покварен свят много хора изобщо не мислят за отглеждането на деца. Колко са семействата, в които се разисква начинът, по който да се възпитават децата? Единици.
Има общоприето мнение (насадено от бесове), че християнското възпитание не трябва да се налага на детето, а когато порасне то само ще избере вярата си и ще прецени кога да отиде при Бога. За хората, споделящи това становище, ще кажем следното. Децата лишени от житейски опит не могат да преценят сами кое е добро и кое е лошо за тях. Да не научиш детето си на вяра и да не го възпитаваш според Божиите закони е равносилно да го пуснеш само в джунглата между кръвожадни зверове и да искаш да оцелее.
Поради особената важност, ще се опитаме да разясним как е добре да се възпитават децата, за да се предпазят от различните зависимости, да не погинат духовно и да постигнат своето предназначение в живота.
Етимологически думата „възпитание” означава „водене” и ако сме хора със съвест ще си зададем въпросите: Къде искаме да заведем нашите деца? Какви искаме да станат?
Ако се направи проучване и се попитат родители – „какви искате да станат вашите деца?“, отговорите биха били трагични.
Повечето ще кажат – искаме да станат добри деца! Но какво означава добро дете? На други отговорът ще бъде – искаме да станат успели хора! Но какво ще рече успял човек?
В повечето семейства бащата и майката в действителност не знаят какви искат да станат техните деца и докъде биха искали да стигнат. След като те не са в състояние да дадат обяснение, тогава какво може да се очаква от самите деца? Ясно се вижда, че има достатъчно неяснота по този въпрос. Отговорите показват, че проблемът тръгва от възпитанието в семейството.
Говорим за възпитанието на човек, но кой е човекът? Възможно ли е да се даде възпитание на човек, без да се знае кой е той, откъде произхожда, къде ще отиде и какво е неговото предназначение на земята?
Отговори на тези въпроси може да даде само православната антропология, т.е. какво е човекът според начина, по който Църквата, Божието слово ни го открива. Защо? Защото истинското духовно възпитание ще доведе човека до разбиране и осъществяване на неговото предназначение.
Когато възпитанието, което се дава на едно дете, не е в тази посока, тогава то води към един изопачен живот, чиято цена родителите ще платят. Затова трябва да се има ясно съзнаване какъв е човекът и какво е неговото предназначение.
Творецът който е създал света и човека е Бог и отговорите на въпросите се намират в Божието слово – в св. Писание и св. Предание на Църквата. Там се научават прости истини, които на практика се забравят, а именно, че човекът е дело на Божията любов и неговото предназначение, бидейки сътворен по Божий образ, е да стане богоподобен. Да стане участник в божественото естество (2 Петр. 1:4) и да яви Христовия живот в своята смъртна плът.
Човекът има предназначение, което не може да бъде нещо, което не може да преодолее смъртта. Следователно, предназначението му не е да създаде семейство, да трупа пари или да строи къщи, а е неговата способност да преодолее смъртта и да стане участник в божественото естество.
Тогава всичко, което прави и служи за постигане на тази цел има смисъл и ценност, а пристрастяването към странични неща, нямащи отношение към спасението са пагубни за него. Това са реално зъбите на смъртта, които в даден момент ще сдъвчат както тялото, така и душата му.
Божието слово казва по чудесен начин, че човекът има божествено предназначение. Той тръгва от земята, за да стигне до небето.
За да стане това, Сам Бог стана Човек, за да може човекът да стане бог. Например не може да празнуваме Рождество Христово по един наивен начин, т.е. – да правим какво ли не, забравяйки най-важното – защо Бог стана Човек.
Трябва всеки да осъзнае връзката, която има неговия живот, с Рождество Христово и да не забравя истинското си предназначение.
Християнинът не търси, а знае това, което Бог е открил в Своето учение и изпълнявайки Неговите заповеди върви по пътя към Него.
Първостепенен фактор за възпитанието на децата е благословеният дом. Той трябва да бъде място за молитва. Именно в молитвата се черпи благодат, която е нужна, за да се направи домът светъл, добър и чист. Децата, които живеят в такъв православен благословен дом, имат здрави устои.
Всички здания се полагат върху фундамент, който е основа на камъните, поставящи се отгоре. Родителите са строители на бъдещия живот на своите деца. Те са този фундамент, върху който трябва да изградят духовното възпитание, и колкото повече детето израства във вярата, толкова повече ще устоява на бурите и трудностите в живота.
В християнското семейство е необходимо да живее любовта. За да се развие правилно едно дете, да израсне и да получи правилно възпитание, трябва да има любов в семейството, както към него, така и между родителите. Съпрузите са длъжни постоянно да си оказват един на друг знаци на най-нежно внимание и любов. Любовта означава жертва, означава кръст. Когато някой се жертва, той реално обича и връзките в семейството трябва да имат този елемент. Добрият християнски семеен живот е извор на лично и обществено добруване. Чистата любов в него ражда плодове, от които се хранят мнозина. Живее ли Христовото слово в семейството, То заставя съпрузите да помагат на хората.
На страшния Христов съд, Господ ще ни попита преди всичко, как сме се грижили за семейството си, за поверените ни деца, как сме ги отгледали и възпитали.
Нека се спрем на въпросите: Кои са те, нашите деца? Продължение на нас? Наша собственост или още по-лошо, материал за осъществяването на онези проекти и амбиции, които не сме успели да реализираме в живота си?
Господ дарява деца, но те са на първо място Негови и след това са наши.
Ще дадем пример за казаното, като цитираме реален разговор между майка и тригодишната и дъщеря:
– Мамо, знаеш ли къде бяхме, когато ни нямаше с Ваня?
– Къде?
– В Божия рай! Чакахме да ни вземеш от там! Нима не знаехте?
Бог ни ги дава децата за известен период и в зависимост от начина, по който сме ги възпитали и как са изживели своя живот, може да си ги вземе обратно след време.
Когато осъзнаем това, няма да храним фалшиви илюзии и често да скърбим от негодувание срещу тях. Неприятно е да слушаш оплакванията на някои родители към своите деца, на които уж са дали най-добрите години от живота си, похарчили са много пари, но не са получили това, което са искали от тях и те са им се отплатили с черна неблагодарност. Някои са започнали да употребяват наркотици, други са попаднали в лоши компании, трети ги оскърбяват и искат пари, прахосвайки ги в нощни клубове или на хазартни игри, а когато нямат какво да им дадат, започват да ги заплашват и даже да ги бият!
Такива родители трябва да съжаляват не за изгубените години и пари, а за това, че не са успели да възпитат децата си като достойни хора и не са спечелили тяхната любов. Децата не са ги молили да ги създават, те сами са го решили и направили. Тежък кръст е да нямаш деца. Трябва да сме благодарни на Бог, че ги имаме.
Попитат ли се потърпевши родители: „Какво сторихте, за да помогнете на своите деца?“, отговорите са почти еднакви. Не са могли да направят нищо, тъй като децата след като достигнали до зряла възраст, се изплъзнали от техния контрол. Когато се изпуснат началните години и се чака детето да порасне, за да се започне възпитанието, последствията са такива. На тези родители ще цитираме думите на свети Порфирий:
„ Ако чак сега сте се сетили, че имате деца, или по-точно, те сами са ви напомнили за себе си със своето непослушание, с това, че ви тормозят, с лошото си поведение и въобще със своето безнравствено държание, вече е късно. Птичката е излетяла и да я уловиш е много трудно, даже е почти невъзможно!
Децата са като тесто. Колкото е по-меко тестото, толкова по-лесно можеш да го оформиш. Колкото по-малко е детето, толкова е по-лесно да го възпитаваш и учиш, да формираш неговия характер и да му помагаш да се развива.“
Съпрузи, които са претърпели крах в правилното възпитание на своето дете и искат да му помогнат, е необходимо на първо място да започнат духовна работа върху самите себе си.
Ще продължим с поучения на свети Порфирий:
„….. Ще ви кажа няколко думи, които вие като бъдещи и настоящи родители сте длъжни никога да не забравяте. Иска ми се хубавичко да запомните това, което сега ще ви кажа, да го запазите в паметта си, ако не искате вие и детето ви да бъдете нещастни. Толкова ли не разбирате, че спасението на вашето дете зависи от вашето собствено освещение? Не теоретическо, а практическо освещение!
….Ако вие действително обичате детето си, то сте длъжни да започнете да се стремите към святост незабавно! Сега аз „видях” душата му… Тя е мъртва.
…..Светостта на родителите спасява техните деца.“
Родители, които са пропуснали духовното изграждане на своите деца, може да считат, че са претърпели неуспех във всичко! Във всичко!
Има такива, посветили целия си живот на увеличаване на финансовото си състояние и преумножаването на своите доходи, но в същото време не са направили нищо за възпитаването на своите деца. Те, не само нищо не са дали на своите деца, но напротив – трудили са се с пот на лицето, за да направят от тях лентяи, безделници и престъпници! Да! Отгледали са престъпници! И знаете ли защо? Защото парите, когато попаднат в ръцете на разглезените им деца, принасят зло не само на тях, но и на онези бедни хора, които общуват с тях. Нуждата заставя бедните да работят на богатите, които ги използват като безволни личности, където и както си искат. Но винаги за зло!
„Родителите не трябва да мислят как да обогатят децата си със сребро и злато, а как те да станат по-богати от всички останали в благочестие, мъдрост и придобиване на добродетели“. (Св. Йоан Богослов)
Любовта към децата не минава само през култа на парите, удоволствията и материалните неща. Много семействата смятат, че отговорността към децата им се състои да им построят дом или да им осигурят някаква собственост.
Проблемът на съвременните родители е прекомерният ентусиазъм за създаване на материално богатство, продължавайки „състезанието“, започнато от техните родители. Но в това съревнование, най-важното убягва от вниманието им – тяхното духовно изграждане. За истинското духовно богатство, което трябва да ги научат от много малки, те го пренебрегват.
Народната мъдрост гласи: „Парите развращават човека“. По-добри думи за това какво правят парите с човешкото съзнание няма.
От незапомнени времена се знае, че за пари, човек продава даже и съвестта си. Такива примери са много. Не предаде ли Юда Христос за пари?
За 30 сребърника? Този пример не е ли достатъчен да се убедим за разрушителното действие на парите, когато те се намират в ръцете на хора, нямащи Бога в себе си?
Тези, които не се грижат за правилното възпитание на своите деца, кого мислите отглеждат? Те отглеждат Юди! Събират съкровища тук, на земята, а Небесното Царство не ги интересува! Не знаят, че богатствата, няма да ги спаси от смъртта и оставяйки го, то не ще се съхрани от лошо възпитаните им деца. И знаете ли защо? Защото техните деца отдалечени от Бога са превзети до такава степен от бесове, че са станали неспособни за нищо и не са в състояние да управляват и запазят тези пари!
Св. Паисий Светогорец описва това явление по неговия обикновен, но точен начин:
„ Забелязал съм, че днешните деца, особено тия, които имат образование, биват повреждани в домовете си, в семействата си. И въпреки че са добри деца, стават негодни за нищо. Не могат да мислят, изпадат в едно безчувствие. Опропастяват ги и ги развалят собствените им родители. Понеже родителите са преживели трудни години, искат децата им да не се лишават от нищо.
…..Не развиват в тях любочестието, което е пречистената любов на смирения човек, в която няма егоизъм, но сърцето е изпълнено с благодарност и любов към Бога и към ближния.
…..Днес със своята добрина, с безразсъдната си добрина родителите са причина децата им да оглупеят. Свикват да им поднасят всичко на тепсия, дори чаша вода не стават да си вземат, а им я носят, за да си учат уроците и да не губят време, и по този начин ги осакатяват – и момчетата и момичетата. По-късно децата и когато не учат уроците си, искат всичко на тепсия.“
Известна е поговорката „Ябълката не пада по-далеч от дървото“.
Каквито биха искали да видят децата си в бъдеще, такива трябва да бъдат родителите сега, давайки им пример със своя живот. Това, което детето вижда и получава в семейството, формира 80% от неговия характер.
Децата наследяват чертите на характера и темперамента от своите родители, но как ще ги използват и развиват зависи от тяхното поведение и начина, по който се възпитават. Пестеливостта може да се превърне в скъперничество, а твърдостта може да се превърне в инат и тирания. Ето защо е важно още от ранна детска възраст, да се разпознава особеностите на характера на детето и да му се дава правилно насока за развитие, а не на всяка цена да се насилва с нещо, което изобщо не е типично за него.
Невярващите родители се опитват да внушават на децата си това, което смятат за добро и правилно, без да мислят за факта, че различните хора имат различна скала на ценностна система и добродетели.
За вярващо семейство, дори не съществува въпросът, дали е необходимо да се възпитават децата във вяра или не. Православната вяра е смисълът на техния живот и те живеейки благочестиво желаят да я предадат, като най-свято нещо на своите деца.
Често задаван въпрос е откога започва възпитанието на децата?
Възпитанието на детето има много голяма връзка с начина на живот на родителите преди да създадат семейство и в самия брак. Започва от момента на зачеването и минава през целия период на бременността.
Нека не се забравя, че живота на родителите принадлежи не само на тях, но и на техните деца.
Огромна е силата на наследствеността и всяко едно дете може да бъде наследствено обременено. Тя не се измерва само материално и няма връзка само със здравето на тялото, а най-вече с духовното състояние на родителите.
Възпитанието е в сила и в периода на бременността. Още докато детето е в майчината утроба, родителите са длъжни да се грижат за него!
По какъв начин? Ако бащата и майката обичат детенцето, което ще се роди, смятайки го за Божий дар, те би трябвало да се погрижат да има любов и разбирателство между тях. Животът вкъщи е нужно да бъде нормален и напрежение не трябва да има, което да се предава на детето. Задължително е майката да се въздържа от всички онези неща, които ще създадат проблеми на детето което носи в утробата си. Неразбираемо е за невярващите, как някои жени по време на бременността пушат и пият алкохол. Не съществува никакво оправдание за това.
Според наблюденията на множество духовници, все повече съвременни деца са обладани от зли духове още от утробата на майките си, раждат се такива, и затова с голяма трудност се поддават на образование и възпитание.
От първостепенно значение е родителите да благодарят на Бог за зачатието. Те са длъжни да се обръщат към Бога, и в своите молитви да Го умоляват да се грижи за усъвършенстване на тялото и душата на заченатото дете. И тогава Бог с благодатта на Светия Дух ще подреди всичко
Идва моментът, в който детето се ражда. Молитвите на бащата и майката не трябва да спират. Напротив! След раждането на младенеца, по мярата на неговото израстване, те са длъжни да увеличават молитвите си за него.
По този начин показват, че действително доверяват правилното възпитание на тяхното дете на Самия Бог. А когато детето се намира под непосредственото, постоянно наблюдение и защита на Бога, тогава те ще имат увереност, че то няма да се отклонява от правилния път. Естествено с техните духовни наставления и поучения.
Духовното и нравствено възпитание на децата трябва да започне рано и да е съобразено с възрастта. Свети Тихон Задонски наставлява:
„Веднага щом децата започнат да идват на себе си и да разбират учението, трябва да им се даде мляко на благочестие“.
Семейството е една от трите институции (наред с училището и църквата), които формират човешката личност. Чисто хронологически обаче тя се явява първата и поради тази причина най-важната. Жизнено важно значение има средата у дома, където израстват децата и се изгражда техния характер. Не случайно широко разпространено е твърдението за „първите 7 години”. Защото, когато родителите не успеят да възпитат детето в ценностна система, чрез която то да прави ясно разграничение между добро и зло, това много трудно се наваксва чрез другите две институции.
Основният възпитателен фактор на подрастващите е атмосферата, която цари в семейството. Отношенията между съпрузите оказват голямо влияние върху състоянието на децата. Семейството е единен организъм и децата са неразделна част от него. Ако родителите искат да отгледат добри деца, те трябва да имат добри взаимоотношения. Тези, които ги нямат, а казват на детето си „аз те обичам!”, проявяват лицемерие и тази (формална) любов нищо не струва. Защото, как така го обичаш, а не понасяш майка му или баща му? Обичаш го, а правиш живота му труден, разбивайки единственото каквото има – семейството. Каква е тази любов, да обичаш детето си и същевременно да го караш да се чувства несигурно, прехвърляйки го като топка между вас?
Истинската любов към детето е тази, която се проявява чрез взаимната любов между родителите. Има ли любов между тях, децата чувстват тази любов и върху себе си. Родители, които обичат децата си, не трябва да допускат смут и несигурност в детската душа.
Първостепенна задача на бащата и майката е духовното образование на своето дете. Тоест да култивират Божия образ в него, а всичко друго ще последва. Главната грижа на родителите, според свети Йоан Златоуст, е да научат децата си да живеят като християни.
„Младото сърце, като че ли склонно към зло, се стреми към всяко зло, когато не се въздържа от наказание чрез страх Божий и юздата… Бог няма да иска от вас дали сте учили децата си на тяхната светска политика и чужди езици; но той ще попита дали сте ги научили да живеят като християни, дали сте ги научили на благочестие.“
Съществено е бащата и майката да осъзнаят, че изключително важна е подготовката на децата да станат членове на царството Божие, за да се осветят. Защото без тази предпоставка, без тази основа в техния живот, каквото и да съградят, то няма да устои. Св. Йоан Златоуст е изрекъл страшни думи за тези, които не възпитават по християнски децата си:
„Родители, които не възпитават децата си по християнски, са по-виновни и от детеубийци, защото детеубийците погубват тялото, а ония и тялото и душата хвърлят в геената огнена“.
За жалост децата вместо да се отглеждат от родителите, се възпитават в яслите и детските градини. Има ситуации, в които това не може да се избегне, например майката отглежда детето си сама или учи, и е принудена да работи, за да изхранва семейството. В други случаи, семейства имат много трудно финансово положение и затова двамата родители работят, за да се издържат.
При възможност децата е добре да се отглеждат в семейството, а не в детските институции. Не е добре да се казва, че децата не трябва да се пускат на детски домове, но никой не може да замени бащата и майката.
Детската градина е по-скоро поносимо зло и има редица сериозни недостатъци. Едно дете е още твърде малко, за да разпознава доброто от злото. Децата носят в градината лоши думи, игри и навици. Често педагозите са малко и не следят добре своите възпитаници. Децата в детската градина боледуват по-често и губят навика да се молят преди хранене и преди лягане. Това не се прави в детските домове.
Ако майката и бащата намират време за своите деца, те ще се развиват много по бързо отколкото в детската градина. Родителската привързаност и топлота никой възпитател не може да замени, а тя е образование само по себе си. Времето, прекарано с децата, е необходимо, за да се укрепи връзката и чувството на доверие към родителите, като им се обяснява смисъла на това, което се случва по начин съответен на възрастта им, за да може по-леко да се предотвратят всички демонски козни.
Да не се забравят думите на св. отци на православието:
„Тези, които възпитават децата си в благочестие, имат вовеки веков благословението на Бога.“
Обществото и създадените от него социални институции се грижат повече за оцеляването на децата, отколкото техните родители и тази тенденция се задълбочава. Още по – страшно е, че заедно с патриархалното семейство си отидоха и утвърдените методи на възпитание. Днес отказът от наказания на недопустими детски прояви от страна на родители, възпитатели и учители (поради криворазбран либерализъм) води дотам, че расте поколение, чиято представа за правилно и неправилно, добро и лошо е тотално размита. Между семейството и обществото се води една битка кой да се грижи за децата, битка, която семейството е обречено да изгуби, защото е принудено да се подчини на законите. Изземването на грижата за децата от семейството и прехвърлянето й на институциите, води до бавно, но сигурно унищожаване на семейния модел, липса на усещане за близост и подкрепа, което поражда емоционална несигурност и стрес, както у децата, така и у техните родители.
Вместо децата да бъдат просвещавани какво е любовта като най- възвишено чувство, правещо отношенията между мъжа и жената истински, разни сексолози манипулират обществото и искат да наложат сексуално образование в училище! Да обучаваш малките деца и въобще учениците сексуално, означава да им натрапиш порнографско мислене.
Днес ежедневно се извършват стотици аборти и се приемат като нещо нормално. Когато една майка убива така детето си, тя убива преди всичко себе си! Каква майка може да бъде тя след това? Някои извършват по няколко аборта в живота си и в последствие се явява безплодие и други генетични увреждания.
В края на миналия век беше почти невъзможно да се срещне жена, която да пуши на улицата или да ругае. Сега млади майки бутащи бебешки колички, пушат даже на детските площадки и псуват, карайки колите си. Такива жени не правят това злонамерено. Те не осъзнават, че са под влияние на бесове и напълно са загубили способността да правят разлика между „добро“ и „зло“. Дотолкова са свикнали с пушенето и нецензурния език, че смятат всичко това за нормално и правилно.
От съществено значение е децата да се научат на скромност, прилично поведение и послушание. Свикнали с правилния начин на живот, впоследствие с постепенното си осъзнаване на смисъла на случващото се, лесно ще придадат истински морален характер на придобитите по-рано навици.
Необходимо е още от малки, децата да се учат на кръстно знамение, молитва, пост и причастие, като се водят в храма. Ако майката чете молитвата „Отче наш“, всяка сутрин, вечер и преди хранене, детето много бързо ще я запомни, а има случаи в които я научава, даже когато не е проговорило съвсем добре.
Основното изискване за възпитанието е внушаването на страх Божи, изразяващ се в постоянната грижа да не оскърбява Бог с грехове.
Страхът от Бога събужда възвишени чувства в сърцето на детето, обуздава импулсите на своеволието и подрежда желанията и наклонностите.
Това чувство го прави скромно и щедро в щастието и твърдо в нещастието. Формира го като истински човек, подготвен както за земния, така и за вечния живот.
Помощ за родителите при отглеждане на децата се явява спазването на традициите. Възпитанието, образованието и семейно свободно време зависи и от това какви традиции ще се създадат в семейство.
Една от традициите е четене на детски книги с духовно съдържание, като детската Библия заема специално място. Четенето на литература заедно укрепва отношенията родител-дете и създава атмосфера на доверие. Детето все още не може да чете, но слуша внимателно, разглежда илюстрациите, и помни основните събития и правила на вярата. От значение е да му се внуши любов към четенето и вкус към хубавата литература. Ако от малко свикне с добри и истински книги, то няма да има желание да чете лоши след като порасне.
Бащата и майката четейки и обяснявайки книгите на Свещеното Писание, трябва да научат детето си, какво е злото и какви добродетели трябва да има. Така то ще стане добро, смирено, търпеливо и уважително към тях и към всички останали.
Св. Паисий Светогорец дава ясна преценка, как съвременните родители погубват децата си.
„…Не ги оставят да ходят на църква, за да не попаднат под някое духовно влияние! От други безсмислици не само не ги отдалечават, но дори им ги преподават! А не разбират, че децата, ако се повлияят от Църквата, от вярата, най-малкото няма да вършат безредия, ще са послушни, ще са прилежни в уроците си, няма да са объркани като сега. Докато пораснат, ще си изградят правилна позиция и по националните въпроси, няма да се забъркват с лоши компании, с наркотици, тъй че да станат негодни. Всичко това няма ли да е една предпоставка да станат добри хора? Това поне не могат ли да го разберат? Не могат ли да го оценят?
Но целта им сега е да отдалечат децата от Църквата. Тровят и мътят умовете им с различни теории, разколебават вярата им. Пречат им в доброто, за да ги направят негодни за нищо. Още от малки ги погубват. И децата, разбира се, от агънца, стават козлета. По-късно започват настървено да критикуват родителите си, учителите си и управниците. Обръщат всичко с главата надолу: митинги, окупации, отсъствие от занятия.
… И гледам днес, когато отдалечават децата от църквата, колко са се ожесточили! А в църквата детето ще се успокои, ще стане добро, защото приема Божието благословение, освещава се.“
За тези, които учат децата си да ходят на църква е наложително да се каже, че не трябва да се прекалява и да се отива твърде далеч. Малко вероятно е детето да издържи цялата литургия или да прочете цялото правило за причастие. То не трябва да се чувства обременено или отегчено в църквата. Всичко трябва да става постепенно. Децата са много любопитни и чакат обяснения, какво е нарисувано в църквата и какво правят свещенослужителите.
Детето е човек на навика. Свиква да се храни, да ляга и става по график за да ходи на училище. И ходенето на църква също трябва да стане такъв добър навик.
Сега е времето на компютрите и мобилните телефони и децата се научават да ги използват много бързо. Но да се научат да четат книги, без да имат такъв навик от детството е много трудно. Същото може да се каже и за добрите анимационни филми. Култивирайки вкуса на детето в тази област, ще се защитят очите и ушите му (и най-важното, душата му) от атаките на бесовете.
Когато се празнуват традиционните православни празници е нужно да се обясни на децата, че всеки празник има външна и вътрешна особеност.
Боядисване на великденски яйца, правене на козунаци и печене на пуйка или гъска са външни атрибути. По-важното е да се отиде на изповед в навечерието на празника и на празничната служба да се получи най-важния „подарък“ за душата – Тайнството на Светото Причастие.
Хубаво е децата да научат стихове и песни и да се организира малък домашен концерт за най-близките. Светлото бъдеще на децата се създава с малки дела.
Семейните пътувания до свети места е друга традиция в семейството, която извършвайки се обогатява вътрешния свят на детето и за него това е духовно просветление. Допълнително се укрепва любовта към отечеството, попълват се знанията по история и се разширява кръгозора му.
Често родителите се оплакват от лошото влияние на улицата и училището. Но колко време прекарват с децата и се интересуват какви другари имат, как е минал денят им, какви филми и песни ги вълнуват?
Родителите трябва да бъдат първи приятели на децата си като, разбира се, държат на подчинение и избягват фамилиарничене.
Трябва ли да се хвалят децата? Това е необходимо. Семейството, татко и мама, е целият свят на едно дете. Направило е нещо хубаво, но нямайки житейски опит, то не може обективно да оцени само успеха си. Един възрастен може да получи мнение за работата си от приятели, роднини, но детето може да получи оценка само от родителите си. Похвалата, дори за малък успех, е от голямо значение за по нататъшното му творческо израстване.
И напротив, децата, на които родителите им повтарят: „Ти си глупав, некадърен, дебел“, „Нищо добро няма да излезе от теб“, растат глупави, некадърни и неудачници. Ако едно дете, даже и болно, бъде постоянно гледано и предпазвано от всичко, то цял живот ще се смята за болно и немощно, и ще възникне в него така нареченият комплекс за малоценност.
Характерът му трябва да бъде изграден нормално, за да стане честен, доблестен, решителен, откровен и радостен човек, а не нещастно създание, което ще се оплаква непрекъснато от съдбата си, безволев субект без никаква мисъл и сила.
Детето, ако е момче, е необходимо от малко да се интересува от някаква наука или професия, така че утре да е в състояние да издържа семейството си.
Ако е момиче трябва да се научи да подкрепя мъжа си всякога, да бъде домакиня и къщовница, даже и когато е образована и ангажирана в светската работа.
Някои да не си помислят, че не трябва да се учат децата си на други светски науки. Напротив. Всички велики отци и църковни учители в своята младост много усърдно са се отдавали на изучаването на всякакви научни и философски мъдрости. Светителите Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст са били едни от най- високообразовани хора за своите времена. И затова децата трябва да бъдат образовани и учени. Но важното е тяхното образование и възпитание да не се ограничава само със светската мъдрост – мъдростта на този свят. Наред с това те трябва да познават висшата правда и истина, да научат Божиите Закони и Христовите Заповеди, за да могат, изучавайки науките, винаги да помнят Бога и следват пътя Христов.
Тогава и само тогава няма да се изгубят по пътя на човешката мъдрост, и ще могат да се борят със страстите и изкушенията на бесовете.
Тяхната основна цел трябва да бъде придобиване и акумулиране на Божествената благодат, която ще ги подкрепя по пътя на духовното спасение.
„…истинската цел на нашия християнски живот се състои в придобиването на Светия Божий Дух. /Божествената благодат/“ (св. Серафим Саровски)
Колко е важна Божията благодат и до какво води нейното отдалечаване се вижда от думите на св. Пайсий Светогорец.
„За това е нужно е много внимание. Непорядъчното и невнимателно поведение е пречка за Божията благодат. Липсата на уважение е най-голямата пречка, която не позволява на Божията благодат да ни доближи. Колкото по голямо уважение имат децата към родителите, към учителите и изобщо към по- големите, толкова повече приемат от Божията благодат. Колкото са по- необуздани, толкова повече Божията благодат ги изоставя.
Светската свобода прогонва не само благоговението, но и светската благовъзпитаност. В колибата идват някои деца, които викат на бащите си: “Ей, татко, имаш ли цигари? Моите свършиха”. Къде да видиш такова нещо преди? И да пушеше някой, пушеше тайно. Сега все едно нищо не се случва! Как после да не са съвсем изоставени от Божията благодат?
Днес момичета обиждат братята си с най-грозни думи, затова че са вярващи. И това пред майка им и баща им, които нищо не им казват. Настръхнаха ми косите, когато ги чух.
…Светското обкръжение и светските родители погубват децата си. Обкръжението оказва силно въздействие. Малко са децата, които имат скромност и любочестие. Повечето необуздани деца са такива, понеже нямат срам. Мнозина родители водят децата си и ми казват: “Отче, детето ми има бяс”. А гледам, че в децата няма бяс – опазил Бог! Малко са децата, които имат бяс. Всички други са подложени на някакво външно бесовско въздействие т.е. демонът ги командва извън тях, не е вътре в тях. Но и извън тях, той си върши своята работа. А откъде започва? От безсрамието. Когато децата говорят безсрамно на по-големите от тях, прогонват Божията благодат. А когато се отдалечи Божията благодат, приближават се дангалаците (бесовете) и децата озверяват и вършат безчинни дела. А онези деца, които имат благоговение, уважение и слушат родителите, учителите, по-големите, те приемат постоянно Божията благодат и имат Божието благословение. Благодатта ги покрива и закриля. Голямото благоговение към Бога заедно с голямото уважение към по- големите привлича голяма Божия благодат в душите и ги облагодатява до такава степен, че стават явни за другите поради божествения блясък на благодатта. Божията благодат не отива при бунтарчетата, отива при любочестните, кротките, благоговейните деца. И децата, които имат уважение и благоговение, се виждат. Имат един поглед, който свети! И колкото по-голямо уважение имат към родителите, към по-големите, толкова повече приемат в себе си от Божията благодат. Колкото по-необуздани са, толкова по изоставени са от благодатта Божия.
….Който започва: “Не искам това, искам друго, искам трето”, и настоява, той ще стане бунтар, ще се превърне в дявол. Защото и Луцифер искал да възкачи своя престол над Божия престол. И забележете, всички деца, на които се угажда, стават бунтари. Ако децата не се покаят, за да се избавят от злата вълна, която ги залива, и продължат да постъпват безсрамно, тогава – да пази Бог! – два пъти повече биват изоставени от благодатта и стигат дотам да говорят безсрамно и за Бога, и тогава вече биват командвани от духовете на злобата.“
Има много случаи, когато млади хора се отдалечават от Църквата, но след време се връщат, помнейки наставленията на своите родители. Основното е, че всичко, което се прави в семейството, трябва да бъде направено с любов към Бога и към всички хора.
Необходимо е да се засегне още една тема – трудовото възпитание, която също отдалечава подрастващите от компютъра и телефона.
Децата с невероятна радост участват в съвместно вършене на нещо полезно с мама или татко. Готвят, стържат зеленчуци, бъркат салати или се мъчат да мият чинии. С огромно удоволствие помагат да се засажда зеленина или да се забиват пирони! С радост събират разпръснатите играчки. Ако родителите умеят да шият, бродират, рисуват или майсторят и привличат децата си да им помагат, ще имат незабравими мигове с тях. Такива занимания ще им носят щастие и радост не по-малко от колкото на техните деца.
Днес създаване на боголюбиво семейство е истински подвиг.
Има домове, в които децата израстват, без да са чули молитва от своите родители, не получавайки никакво духовно обучение.
Напълно различна е картината в домовете, в които цари Христос.
Там всичко е благоразумно. Хората не са съвършени. Напротив, и те имат своите недостатъци и моменти на безсилие. Но посрещат всичко със светия Христов дух, който е дух на търпимост и любов. Стават грешки, има слабости, виждат се пропуски, но истинската любов посреща всичко със съобразителност, вещина и благоразумие.
„Наистина е благословен домът, който се ръководи от Христос и който върви в сянката на Неговото присъствие. В такива семейства пламъкът на вярата гори постоянно и ярко. Децата от ранни години се възпитават в правда, почтеност и любов към Христос и знаейки, че Бог ги обича, едва проговаряйки, се учат да се молят. И когато минат дълги години, паметта за тези свещени мигове ще бъде жива, освещавайки тъмнината с лъч светлина, вдъхновявайки в период на разочарование, откривайки тайната на победата и Бог ще им помогне да преодоляват жестоките изкушения и да не изпадат в грях.
Колко е щастлив този дом, в който всички – деца и родители без изключение заедно вярват в Бога. В такъв дом цари радостта на приятелството и той е като преддверие към небето. В него никога няма да има отчуждение и детето от малко ще се научи да обича, да дава, да се лишава, да слуша и да чувства, че чистотата на душата и тялото му е драгоценно съкровище което трябва да пази като зениците на очите си.“ (св. императрица Александра Фьодоровна)
Животът на човека е нещо сериозно. Той е духовна борба, път към една цел, небето.
Отглеждането на децата е най-трудното и отговорно дело за родителите в семейството. Православното образование води до нравствено усъвършенстване. То предава правилна концепция и насока във всички сфери на дейност, облагородява земното общество и учи човек как да води своя земен живот така, че да наследи Небесното царство. Когато децата от малки поемат по добрия път, израствайки, стават повод за гордост на своите родители и цялото общество.
Християнското възпитание дава на децата ваксинация, духовен имунитет срещу злото, което нараства с всеки изминал ден. За техните слабостите са виновни родителите, които в живота си постъпват чисто по човешки и дават на своите деца чиста човешка любов.
Необходимо е бащата и майката да имат духовно познание, за да могат да съхранят семействата си и възпитавайки правилно своите деца, да ги предпазват от различните атаки на бесовете.
„Бащата и майката са длъжни да утвърдят в съзнанието на своите деца мисълта, че целта на Бога по отношение на техния живот е тая – да се уподобят на Христа.
Ако носят тежко бреме, то е за това, че благодарение на него ще израстват духовно. Ако другите ги товарят – това е още един урок за търпение и кротост.“ (св. императрица Александра Фьодоровна)
Без вяра в Бога, без християнски нравствени закони и без православна култура, децата са обречени на духовна смърт.
Тези, на които децата са попаднали в плен на кибер или някаква друга зависимост, трябва да знаят, че без Божията помощ спасяването им е невъзможно.
Именно православното християнско възпитание, ще доведе младия човек до пълната възраст на Христовото съвършенство (Ефес. 4:13), до неговото духовно израстване и до явяването на Христос в неговия живот.
гр. Варна
02.01.2025г.
Богослов Д. Добрев
