Безсмъртието на човешката душа

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Безсмъртието на човешката душа


„Мислете за смъртта. Не се грижете за земното.
Всичко това е само сън. Земният живот е само сън“
Епископ Игнатий Брянчанинов (1807 – 1867)

Днес, ние живеем в тежко и драматично време. Трагедията на съвременното общество се състои в това, че изгубило връзката с Бога, се бори за ценности, мир, свобода и демокрация между човеците. Срещаме хора, които оценяват положително някои християнски добродетели, дори са готови и да се съобразяват с тях, но да вярват в Бога и в безсмъртието на човешката душа,това те считат за ненаучно, отживяло, старомодно, израз на невежество и т.н.
Такива хора стоят твърдо зад максимата: „Око да види, ръка да пипне.”
Но не всичко в света е възможно да почувстваме. Най-великото, най-драгоценното, не може да се види с очи, и да се пипне с ръце.
Доброто сърце, добрата душа и човешките чувства не могат нито да се видят, нито да се пипнат, нито да се измерят.
Други подобни маловерци казват, че ако видят някой възкръснал мъртвец, биха повярвали. Да, биха повярвали, но дали биха се покаяли и променили живота си, под ръководството на Божиите разпоредби? – Не. Едни биха го слушали от любопитство, други вероятно биха се подсмивали, трети пък биха казали, че е халюцинирал.
За такива Господ говори :
„Имат Мойсей и пророците, нека ги слушат”, защото, „ако Мойсей и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лука 16:29-31).
Съвременните хора на земята не знаят и не търсят да научат какво я очаква душата след смъртта и пристрастени към земната суета, нехаят за това. Повечето са заети само със собствените си грижи и гонят само личните си интереси. Превръщайки се в роби на своите страсти и прикриващи под маската на святост една порочна душа, виждат цялата сладост на живота във всекидневното блудство, преяждане, пиянство и трупане на богатство.
Такива хора, изгубили Божият страх, нетърсещи духовно спасение, са достигнали до пълен нравствен разпад и не помислят за бъдещият живот.
Какво означава страхът Божий.
За да се достигне до него, човек трябва да има искрена и неподправена любов към Бога. Тази любов се разгаря постепенно, кагато се изучава Христовото учение и се живее по Божиите закони.
Неизпълнявайки Господните заповеди, въпреки моментното удоволствие от греха, сгрешилият, чувства вина и гузна съвест. Ако човек знае пътя на душата след смъртта и наказанията за нея от нейният Създател, би се замислил преди да извърши неправилно деяние. Ето тогава се появява спасителният страх от Бога, знаейки че Бог ще го накаже. Той произлиза от любовта към Господа и стремежа на човек да не Го оскърби.

цялата тема

За истинската действителност, в която живеем и която трябва да знаем!!!

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

 

Както и да се нарича бъдещето, то е лоша новина за всички, които ценят свободата си. Това, което свръхбогатите не знаят или по-скоро не ги интересува, е че все още има малцина, които разбираме техните планове и се опитваме да събудим останалите.

цялата тема

Хелоуин?! Пазете децата си!

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Естественно много ще рекат, че това е един безобиден ритуал който, по аналогия на нашите кукери цели да прогони злите сили от нашето битие.

Дали?
Истината, е далеч по-страшна, поради което, съвсем естественно, трудно може да се приеме, а да не говорим да се осъзнае.
За какво иде реч?

цялата тема

ИКОНИ И ИКОНОПОЧИТАНИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Втората Божия заповед стои в тясна връзка с първата. Докато в първата ни се внушава да познаем Бога и само Нему да служим, във втората ни се забранява да заменяме служението на Бога със служението на нещо друго, което не е Бог. „Не си прави кумир!“. Кумирът е идол поставен на мястото на Бога. Кумирът е лъжливо божество, което измества истинския Бог!
Но нима може нещо да измести Бога?

цялата тема

Любовта

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Любовта е основният закон на силата, която наричаме Бог. Смисълът на живота ни се състои в това да се научим да обичаме. Не става дума само за любовта към един партньор, а за всеобхватната любов, която не изключва никого и нищо. Да обичаш означава и да използваш възможностите си да бъдеш шанс за другите.

цялата тема

ДЪЛБОКОТО ОСЪЗНАВАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ВЯРАТА ПРЕДПАЗВА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Дълбокото осъзнаване и разбиране на вярата предпазва от злото
Нека дадем още по – ясна представа за това, в какво конкретно вярват православните християни и върху какво е основана вярата им. От предишната публикация разбрахме, че Бог е едно, но има три лица. А днес ще разтълкуваме дълбокия смисъл на I член от Символа на вярата.
Вярвам в единия Бог Отец, вседържител, творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо
Първото лице на Светата Троица наричаме Отец не само защото Той според Своите качества предвечно ражда Сина, но защото е наш общ небесен Баща. Чрез Голготската саможертва на своя Син Той ни е осиновил, след като сме се били отдалечили от Него поради греха. Той отново ни е дал възможност да обладаем неговото вечно небе и царство, да му се молим с думите „Отче наш“, с което да изповядваме неговата бащинска любов към всички.

цялата тема

ЗА СВЕЩЕНСТВОТО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Отец Стоян Махлелиев

Тайнството свещенство е необходимо за онези лица, които се посвещават на пастирско служене. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това се прави в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството Свещенство, могат да извършват Свети тайнства, разните видове Богослужения и др. На тези лица се дава благодатта на Светия Дух чрез ръкополагането от епископ. Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небето, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тази тежка задача.Те я изпълнили прекрасно.

цялата тема

Нестинарството

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Св. ап. Павел „те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин ” (Рим. 1:22-25).
Нестинарството не е само ритуално зрелище – ходене безболезнено и без изгаряне с боси нозе по жива жарава, а е и разгърнат комплекс от целогодишни практики, упражнявани от специални общности, служещи на св. св. Константин и Елена и смятащи, че са покровителствани от тях. Произхожда от Северна Тракия, и е най-вероятно остатък от  оргиастичната Дионисиева обредност. В общи линии българската фолклористика и художествената ни култура (например балетът “Нестинарка” от Марин Големинов) винаги са проявявали значим интерес и са отделяли голямо внимание на нестинарството, но без да осмислят неговата отрицателна духовна същност. Прави впечатление, че нестинарите не отбелязват особено Рождество Христово. Нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и причастяват, не зачитат църковните празници и неделята. Най-тържествено честват най-светия за тях ден – празника на св. св. Константин и Елена.     Способността на нестинарите се е предавала по наследство. Господ Иисус Христос не се възприема от нестинарите като Бог и Спасител. Реалната Божествена сила, която управлява техния живот е наместникът на Бога – св. Константин, наричан Светока или Великия баща, който в пълна степен притежава характеристиките на езическо божество. Във вярата им Бог и св. Константин много често се припокриват. Светокът е доминирал, а дори и досега доминира до известна степен целия живот на нестинарите и на селищата, в които обредността е подчинена на неписания нестинарски закон.
Легендите, които битуват сред нестинарите най-често нямат нищо общо с житията им. Автентичното им житийно предание е заменено от нестинарите с кощунствени и нелепи фантазии. Показателно е, че св. св. Константин и Елена не се свързват от тях с Христовия кръст. Те са ухажвани и славени като езически божества. Получават съответните дарове и жертви, за да бъде спечелено тяхното благоразположение, защото Светокът въплъщава в себе си и доброто, и злото. Той едновременно е добрият и злият бог и направлява човешките съдби. Смята се, че името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност, много по-късно от епохата, когато е живял равноапостолният император. На фона на православното почитане на светиите, включването на имената на равноапостолните св. св. Константин и Елена в нестинарската езическа обредност е кощунство.
Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност. Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, наподобяваща (и явно дублираща) църковната, със свои свещени места и постройки, наречени конаци, икони, извори, параклиси, свещени култови предмети и имущество. Нестинарите от едно село, а в миналото от целия регион са образували и образуват общност. В днешно време към тази общност може да се присъедини всеки, който „прихванат от св. Костадин”, влиза в жаравата да играе, без да се изгори. Друго условие е да се е врекъл на същия светец, да вярва в него или да произхожда от нестинарски род. Обредно-ритуалните задължения, които са елемент от езическия по своята същност нестинарски култ обаче, и до ден днешен се извършват само от потомци на нестинарски семейства. В миналото нестинарската общност е разполагала и със свое стадо, за което е наемало овчар, и което е осигурявало животни за кървавите жертвоприношения. Цялата социална наредба и обредността в техните села е подчинена на неписания нестинарски закон, който не се оповестява на непосветените в неговата цялост и се пази като съкровена тайна, табу.
Конакът е храмова постройка, която е сакралният център на обредността на нестинарската общност и принадлежащата й територия.

цялата тема

Митарства

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Православното учение за митарствата е дошло до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и много други.
Макар в Библията то да не е изрично упоменато, учението за митарствата не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него.
Ето на какво ни учи Свещеното Писание:
Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки.
Те са постоянните наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, за да ни лишат от вечното спасение. Затова и в смъртния час на човек те са там, за да грабнат душата му в своя власт.
„Безумнико, нощес ще ти поискат душата” (Лука 12:20)
Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари у евреите се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на данъците. Те обикновено взимали данъците чрез откуп и използвали всякакви средства, като не пренебрегвали даже изтезанията, за да извлекат най-голяма изгода за себе си. Митарите стояли при особени митници или застави, събирайки от превозваните товари мито. Тези застави се наричали митници, митарства. Християнските писатели пренесли това название и върху местата на въздушните изтезания, при които възлизащите към престола на небесния Съдия души се задържали от злите духове, стараещи се да ги уличат във всевъзможни грехове и чрез това да ги отведат в ада.
При умиращия се явяват ангели и демони, чрез които – като оръдие на Божието правосъдие – Бог извършва Частния съд.
Добрите Ангели са нашите ръководители и наставници към вечното спасение, знаейки нашите добри дела и, съдействат за нашето оправдаване на Частния съд.
„Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамоово” (Лука 16:22).
Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете – „поднебесните духове на злобата”.
„Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12).
Като ги види, душата ще се разтрепери и в смут и ужас ще търси за себе си защита от Божиите ангели. Св. Отци ни предупреждават за 20 митарства. Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта), на всяко от митарство всеки ще отговаря за: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдието и жестокост.
Всяка страст, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще присъстват и божествените сили, и много нечисти духове; и както първите ще посочват добродетелите на душата, така вторите ще изобличават греховете й…
И ако за своя благочестив и богоугоден живот тя се окаже достойна (за награда), то ще я приемат ангелите, и тогава тя вече без страх ще отиде в Царството. И обратното, ако се окаже, че тя е прекарала живота си в грехове и невъздържание, то ще чуе оня страшен глас: „да се махне нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, слав.). Тогава Божиите ангели ще я оставят, ще я вземат страшните демони и душата, свързана с неразкъсваеми вериги, ще бъде изпратена в адските тъмници.
В този смисъл митарствата не са нещо друго, а частен съд, който извършва Сам Господ над човешките души, невидимо, при посредничеството на ангелите, допускайки при това и демоните – съд, на който на душата се припомнят и безпристрастно се оценяват всичките й дела и след който й се определя известна участ. Този съд се нарича частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий отново ще дойде на земята, но вече в славата Си.
Църковното учение за митарствата ни предупреждава да си представяме митарствата не в грубо материален смисъл, а доколкото ни е възможно – в духовен смисъл. То ни насочва към живот, чрез който да не дадем на демоните материал да ни обвиняват на Частния Божи съд. Затова подробното изучаване на митарствата е от голяма полза за нас: да избягваме греховете, които се изследват на всяко от тях или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време.
Като израз не само на Божията строгост, но и на Божията милост, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава възможност също да облекчим задгробната участ на нашите починали близки. Според учението на Православната църква душите на умрелите с вяра в Христа, но не смогнали приживе да покажат достойни плодове на покаяние, могат да получат облекчение в своите задгробни страдания, дори и напълно да се освободят от веригите на ада и да достигнат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната Църква за тях.
Особено ако тези молитви се съединяват с принасяне на безкръвната жертва – тялото и кръвта Христови, а също чрез благотворенията, които се правят с вяра от живите за паметта на тия починали хора.
Че наистина след смъртта човек получава една или друга отсъда в зависимост от земния му живот, е ясно от Свещ. Писание: напр. в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното състояние и на двамата е определено веднага след смъртта им (Лука 16:19-31).

цялата тема

ЩАСТИЕТО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Човек непрестанно търси щастието. Това не е само негово право, но и дълбоко скрития мотив на действията му. Само че в голямата си част поетите пътища са неподходящи, за да се увенчае с успех търсенето на щастието.

цялата тема

ГНЕВЪТ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

В третото блаженство от Проповедта на планината Иисус Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.   Ап. Яков ни съветва: “Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв, защото човешкия гняв не върши Божията воля” 1:19,20.

цялата тема

Маслосвет – Елеосвещение

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Има много благодатни откровения на всемогъщата Божия сила. Едно от тях е чудотворното лекарство на свето тайнство Маслосвет (Елеосвещение). Това тайнство е свещенодействие, при което чрез усърдна молитва и помазване с осветен елей тежко болния получава благодатта на Светия Дух за опрощаване на греховете, душевно спасение и телесно оздравяване.

цялата тема

Числото 666

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„16. И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,
17. та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.
18. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.”

Откр: 12. 16 – 18

цялата тема

УСТРОЙСТВО НА ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Църква "Св. Петка" Варна
Църква „Св. Петка“ Варна

Храмът e сграда за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание. Бог наистина е навсякъде, но Той проявява по – особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветeни /Второзакл 12:5/. Такива места са храмовете. Храмът следователно е дом Божий /3 Цар.9:10/. Затова храмовете се отличават от другите сгради, както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Сегашните наши православни храмове са построени и разпределени по образеца на старозаветната скиня. Те се състоят от три главни части: притвор /артика, нартика, паперт/; средна част /кораб/ и свети олтар. Православните храмове обикновено са обърнати към изток, откъдето идва светлината: Христос е нашият духовен изток /Лук.1:18/, слънце на правдата.

цялата тема

Започва Светлата седмица

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На втория ден от Великден – Светли понеделник, започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.

Нарича се Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.

цялата тема

Велика събота: в очакване на Възкресение

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Православната църква днес почита Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

цялата тема

На Разпети петък: пътя към Голгота

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
На Разпети петък Христос е разпнат на кръста. Разпети петък е най-тежкият ден за Божия син. В този ден миряните минават под Плащаницата, с която е било завито тялото на мъртвия Христос. Тя се поставя пред символичния гроб на Спасителя в центъра на храма. При изнасянето на Плащаницата се спазва и специален ритуал. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и започва бавно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват кръста, Светото Евангелие и самата Плащаница.На Разпети петък не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове.В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Светата плащаница се поставя на маса и православните християни минават под нея за здраве, като получават след това от ръката на свещеника стръкче здравец. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.

цялата тема

Велики четвъртък: Тайната вечеря

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие на тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, заявил на учениците си, че ще бъде предаден.

цялата тема

Велика сряда: Тайната вечеря и едно предателство

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На Велика сряда е Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която им казва, че един от тях ще го предаде.

В деня на Светата и Велика сряда, Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.

цялата тема

Велики вторник: пророчества за съдбата на Йерусалим

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На Велики вторник Исус Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

цялата тема

На Велики понеделник – изгонване на търговците от храма

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. Наречена още Седмицата на страданията е последната седмица от земния живот на Исус Христос.

цялата тема

Масонство срещу Християнство

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Из книгата „“Бумерангът на злото“:
Защо наричаме масонството антихристиянска идеология? Отговорът е прост – защото то самото се определя като такова.

Смисълът на битката на масоните е изразен лаконично от масонския автор дьо Кантельо през 1863 г. :”Като цяло тя (битката, б.а.) е била и винаги ще бъде борба срещу църквата и християнската религия…Всички тайни общества – от египтяните до илюминатите ( вид масонско общество, създадено от Адам Вайсхаупт на 1 май 1776 г. в Бавария с главни цели: унищожаване на религията, на собствеността и семейството и налагане на единно световно управление- б.а.) имат почти идентични ритуали. Те (тайните общества, б.а) образуват верига и се пресъздават едно от друго.” А на конгрес в Леже през 1863 г. масонският (и социалистически) лидер Лафарг (женен за дъщерята на Маркс – Лаура, завършил със самоубийство), категорично обявява целите на ложите: “Война на Бога, ненавист към Бога! Целият прогрес се състои в това! Трябва да се пробие небето като хартиен свод! Да се постигне тържество на човека над Бога!”. В медиите масонството се представя като някакво филантропско сдружение, в което видни политически и бизнес мъже се събират, за да подпомагат сираци и социално слаби. Защо обаче е нужно да се обличат кожени престилки, да се разиграват театрални етюди и да се фетишизират предмети и знаци като чук, пергел, отвес, пентаграмата, юдейската шестолъчна звезда и куп други условности?

цялата тема

Евангелската проповед – слово, ще проникне по всички краища на вселената и между всички народи на земното кълбо

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят” (Мат 24:14)
Както виждаме в нашето съвремие почти целият свят е обхванат от учението на Христос. Но какво ще стане след това?
Ето какво ни казва словото Божие, написано от светите отци:
„Преди Второто Христово пришествие, когато християнството, духовното знание и духовното разсъждение ще станат крайно оскъдни сред хората,
„ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно и избраните”. (Мат. 24 : 24).
„Пазете се да ви не прелъсти някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина” (Мат. 24:5)
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.” (1 Йоан 4:1)
Апостол Павел ни е дал ясно доказателство, когато е казал:
„Защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението ….” (2Сол. 2:3).
Отстъплението вече е факт. Беияки ние виждаме как хората постепенно през вековете са отстъпили от православната вяра, създали са хиляди лъжеучения и в съвременния свят вярват във всичко което им се поднесе, но не и в учението на Иисус Христос. Именно чрез разколите и новите безброй ереси, дяволът подготвя хората да бъде приет по – лесно когато ще се яви.
Преди еретиците са били явни, а сега даже и Църквата е пълна с тях. Повечето хора слушат словото, ако им изнася, с удоволствие, но ако то цели да ги напътства, повечето се отвръщат. Голяма част е отстъпила от православното учение и по-скоро избират лошото, отколкото да предпочетат доброто. Ето това е отстъплението и ние трябва да очакваме врага – дявола, който вече е започнал да изпраща своите предшественици.
Св. Игнатий Брянчанинов ни разкрива първата характерна черта за нашето време – лицемерието и ни показва начина по който да се предпазим от него.
„Бой се от това лицемерие – ни поучава той – Бой се от лицемерието преди всичко в самия себе си, а след това и в другите. Бой се от него, тъкмо защото то е характерно за нашето време и може да зарази всеки, който се отклони макар и най-малко към лекомислено поведение… Преследвай лицемерието в себе си, гони го от себе си. Отдели се от множеството заразени от него хора, действуващи съзнателно и несъзнателно под негово влияние, прикриващи служението си на света със служение на Бога, търсенето на временни блага с търсене на вечни блага, прикриващи под маската на святост един порочен живот и душа, всецяло предадена на страстите.”

цялата тема

Възкресение на мъртвите и свършекът на света

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Човек се ражда, живее, твори или руши, съзижда или унищожава и отминава от този свят. И тук е кардиналният въпрос – какво става след края на живота?
Православието дава отговор на поставения кардинален въпрос. И този отговор е, че душата на човека която няма материални измерения, продължава да живее съзнателен живот и след като вече не е в единение с тялото.
Единадесети член на Символа на вярата:
„Чакам възкресението на мъртвите”.
В този член от Символа на вярата се говори за бъдещето всеобщо възкресение на мъртвите при Второто идване на Иисуса Христа.
Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите, чрез Божията всемогъща сила, подобно тялото на Спасителя, че бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни.
Св. апостол Павел пише:
„Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си” (1 Кор. 6:14).
„Това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие” (1 Кор. 15:53).
„Сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно” (1 Кор. 15:44).
Духовното тяло на човека, тъй както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, няма да бъде ограничено от пространството, няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на сегашния земен живот. Като нетленно и безсмъртно няма да има никакви изменения и разрушение, а ще живее вечно.
Истината за всеобщото възкресение на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя е засвидетелствувана ясно в Божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е открил божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Сам Той е казал:
„Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Иоан 5:28-29).
Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели:
„И се надявам на Бога, пише св. ап. Павел, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни” (Деян. 24:15).
„Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови” (1 Кор. 15:20-23).
Тук думите после ще възкръснат ония, които са Христови означават, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят вечен живот, а след тях – ония, които са заслужили осъждане. Съвсем погрешно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият апостол с убеденост свидетелствува, че „ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни” (Деян. 24:15).
Телата пък на онези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един миг ще се изменят в духовни, нетленни и безсмъртни:
„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим” (1 Кор. 15:51-52).
Смисълът на тези думи е такъв: когато Христос дойде втори път, мнозина вече ще са умрели, но други ще са живи. При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се изменят, т.е. ще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите.
След като мъртвите възкръснат и живите се изменят ще настъпи и свършекът на света (Мат. 13:39, 24:3,28:20).
Под свършек на света трябва да се разбира не разрушаване и унищожаване на вслената, а изменение и обновление: светът от тленен ще се преобрази в нетленен, което напълно ще съответствува на новото състояние на човека. Това преобразуване на света ще стане чрез огън.
Св. апостол Петър казва:
„Сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци” (2 Петр. 3:7).
„Ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13)
Ясно е, че небето и земята няма да бъдат унищожени, а само ще се променят, ще се обновят; промяната ще е един вид пречистване, освобождаване от злото и неправдата.
Щом всеобщият съд стане при славното Второ идване на Христа и при свършека на света, над душата след смърта ще се извърши частен съд:
С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на така наречения Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си състояние на Частния съд за душата се определя временно задгробната й участ до Второто Христово пришествие.
„На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27).
„За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде на човека според делата му; … при свършека на човека се откриват делата му” (Иис. Сир. 11:26-27).
„И казваше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43).
Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, защото дяволът няма в какво да ги обвини. Те се прибират у Господа и душите им се съединяват с Христа и получават блаженство веднага след като душите им напуснат тялото, още преди възкресението на мъртвите.
„Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо” (Иоан. 14:30).
„Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Иоан. 5:24).
„Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа” (2Кор. 5:8).
„Желая да се освободя [от тялото] и да бъда с Христа, защото това е много по-добро” (Филип. 1:23).
„Душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха … викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време” (Откр. 6:9-11).
„И когато [Иисус] се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим” (Лука 9:29-31).
Участта на падналите ангели (демоните) и умрелите в нечестие човеци (неправедниците) е сходна. Още преди да е настъпил страшният съден Ден, те са вече осъдени на предварителен тъмничен затвор и на известни предварителни мъки. Тази временна тъмница и тези временни отвъдни мъки са преди вечните мъки и са именно дело на Частния Божий съд. Окована във веригите на собствените й грехове и хвърлена в тъмница, душата с трепет очаква окончателната си присъда.
„Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд” (2Петр. 2:4).
„Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден” (2Петр. 2:9).
Този съд не се разбира в юридически смисъл, а в нравствен. Съвестта на човека преценява стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничения и влияния, тя действува по-ясно и по-неподкупно. Душата напълно съзнава истинската значимост на делата си и става сама искрен съдия над себе си.
Основавайки се на Св. Писание, разликите между Частния и Всеобщия съд са следните:
Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек
поотделно. Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнаж – живи и мъртви.
„… ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. … Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях; няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек; … Бог ще отрие всяка сълза от очите им” (Откр. 7:9-17).
Частният съд се извършва само над душата. Всеобщият съд ще се извърши на душата и над възкръсналото тяло, възсъединило се с нея.
„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие” (1Кор. 15:51).
Частният съд продължава 40 дни, през които душите на грешните люде минават през т. нар.митарства, дето демоните най-щателно разследват човешките грехове. Всеобщият съд ще се произнесе бързо, без разследване.
Частният съд определя временно задгробната участ на човека. Всеобщият съд определя навеки задгробната участ на човека.

цялата тема

Евангелският разказ за богаташа и бедния Лазар

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Евангелският разказ за богаташа и бедния Лазар е единствения пряк и конкретен разказ, в който нашия Спасител, Господ Иисус Христос разкрива истината за задгробния свят. В него Той ни разкрива нагледно, към какво води греховния начин на живот.
Някои смятат този разказ за притча, но повечето от древните Св. Отци го смятали за действителна случка. Такива са Св. Киприян Картагенски, Св. Амвросий от Милано, Св. Ириней Лионски и др. Oсновават се на факта, че в своите притчи, Господ Иисус Христос не споменава лицата с техните имена, а тук е споменато името на Лазар. Ето какво гласи този разказ:

цялата тема

Слизането на Светия Дух над апостолите

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Настъпил петдесетия ден след Христовото възкресение. Тогава евреите празнували великия празник  Петдесетница в памет на Синайското законодателство. Всички апостоли заедно с Божията Майка се намирали в горния етаж на една къща (горница ).

цялата тема

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

„ В началото  беше словото, и Словото, беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога…В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе / Йоан 1: 1,2,4/.

цялата тема

Кой е дядо Коледа?

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Sint-Nicolaas

През втората половина на трети век в едно богато семейство се родило едно момче. Кръстили го Николай. Юношата прекарвал почти цялото си време в храма и скоро го въвели в презвитерски/свещенически/ чин.           На 17 г. вече бил най-младият свещеник. След смърта на родителите си Николай щедро раздал на бедни семейното богатство. Най-щедър бил към децата и ръката му винаги била протегната към нуждаещите се, върху които изливала пребогата милостиня. По – късно Николай бил ръкоположен за епископ. Шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка.

цялата тема

Животът на първите християни

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Скоро след слизането на Светия Дух, апостолите Петър и Йоан отишли в храма. На вратата на храма седял беден човек, който бил куц по рождение. Той протегнал ръка към апостолите, и ги помолил за милостиня.

цялата тема

Тайната вечеря

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

За Тайната вечеря и за нейното извършване разказват и четиримата евангелисти. Господ Иисус Христос знаел какви страдания му предстоят да преживее. Знаел  че на седмия ден на празника Пасха ще бъде предаден в ръцете на Своите врагове, ще бъде съден, измъчван и разпънат на кръст.

цялата тема

Изцеряване на Йерихонския слепец

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

              „А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече:

цялата тема

Вход Господен

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- големия еврейски празник Пасха, Иисус Христос се отправил с учениците Си за Йерусалим. Като приближил едно село, което се намирало съвсем близо до Йерусалим, Господ изпратил в него двама Свои ученици и им рекъл:

цялата тема

Притча за блудния син

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Притчата за блудния син (Лука 15:11-32), ни разкрива как човек свободно определя своя път и как, след съзнателна преценка между доброто и злото, избира доброто. Ще се опитам да я пресъздам по един съвременен начин, за да стигне по – лесно до вашите сърца.

цялата тема

Притча за неразумния богаташ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Веднъж Спасителят поучавал народа с думите:

„Всеки, който мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели” (Лук. 12:8).

В този момент един от присъстващите, който едва ли е слушал дотогава Христос, Го прекъснал и Го помолил да се намеси в кавгата с брат му по повод бащиното наследство.

цялата тема

„Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят”

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Гладните и жадните за правда са добродетелните. Тези, които постъпват съгласно Божиите заповеди. Това са праведните. Нашият спасител иска от нас да бъдем праведни, независимо какви са другите хора към нас – добри или лоши.

цялата тема

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Кротостта е отличителна черта на християнина. В първите векове езичниците познавали християните по кроткостта им. Кротките хора не желаят никого да дразнят, предизвикват и не се отдават на гняв. Ако се случи такова нещо, те бързат с кроткия си нрав да утешат ближния и да го успокоят. Кротките не само никого не дразнят, но се и мъчат да победят всяка раздразнителност в себе си, за да имат всякога мир в душите си.      Кротостта не е проява на слаб характер, а велико, но скрито мъжество. Кроткият е търпелив, а търпението е черта не на слабите, а на силните души. Сам Иисус Христос ни поучава да вземем пример от неговата кротост с думите: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце”[1].

цялата тема

„Блажени плачещите, защото те ще се утешат”

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Много сълзи се проливат на този свят, но само едни от тях са богоугодни и душеспасителни – сълзите на покаянието.

Да не търсим утешение в скърбите си от хората, за да бъдем утешени от Бога. Има сълзи, които Бог обича и цени. Това са сълзите на покаянието, сълзите за греховете. Те умиват душата и я връщат при Бога. Който плаче за Христа, чрез този плач получава вечно спасение. Който рони сълзи за греховете, си ще се утеши с неизказана утеха, когато дойде времето Сам Бог да отрие всяка сълза от очите на каещите се Свои верни люде[1].

цялата тема

Притча за митаря и фарисея

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Митарите  по римско време били събирачи на данъци.

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше:
Боже, бъди милостив към мене грешника!”
Какво е заключението, което прави Иисус Христос? „Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лук. 18:10-14).

цялата тема

Възкресяване дъщерята на Иаир

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
възкресяване-дъщерята-на-иаир
възкресяване-дъщерята-на-иаир

Много са болките и недъзите, на които са изложени хората в този живот. Мнозина болни страдат и се измъчват дълги години; изразходват много средства за лекари и лекарства, но често пъти без никаква полза. Безспорно е, че за това има много причини, но главната от тях е, че не се прибягва навреме до целебното лекарство –  вярата. Мнозина от страдащите възлагат всичките си надежди на медицината, а забравят, че има един Лекар на лекарите, от Когото зависи не само здравето, но и животът. Тези, които навреме се обръщат към този Лекар, могат да възвърнат и здравето, и живота си. Тази истина се потвърждава от Евангелския текст, разказващ за изцеряването на кръвотечивата жена и за възкресяването на Иаировата дъщеря, извършени от Иисус Христос  заради вярата в Него.

цялата тема

Притча за милосърдния самарянин

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
„Иисус проповядва пред множеството”, гравюра от Гюстав Доре
„Иисус проповядва пред множеството”, гравюра от Гюстав Доре

Нека си представим, ученици и любопитни хора  насядали около Иисус Христос и слушат думите Му. Сред насъбралите се става един уважаван от всички законник, чиято професия е да изследва и тълкува Писанието.

цялата тема

Тайнството покаяние – изповед

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Тайнството Покаяние
Тайнството Покаяние

За да пристъпи към причастие с Тялото и Кръвта Христови, православният християнин трябва да се очисти от греховете си, сторени след св. кръщение. Това става при св. тайнство покаяние или изповед.

цялата тема

Тайнството брак – венчание

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
венчание
Венчание

Бракът е тайнство, в което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност. При самото тайнство чрез благословение от свещеника се дава свише божествена благодат. Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целите на брака: единодушие между двамата, взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.

цялата тема

Изцеряване на разслабления при къпалнята Витезда

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Изцеряване на разслабления (т.е. на освободения от болест), при къпалнята Витезда

Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

цялата тема

Тайнството Миропомазване

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Миропомазване
Миропомазване

Чрез тайнството кръщение ние се раждаме в духовен живот, чисти от всякакъв грях, оправдани и осветени встъпваме в благодатното Царство Христово. Но както в естествения живот, човек, щом се роди има нужда от въздух и светлина, така и в духовния живот са необходими благодатни сили, които да послужат за поддържане и укрепване в новия живот.

цялата тема

Какво е тайнство?

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Църквата има дадени от Бога средства, които са спасителни за човека и лекуват тялото и душата му. Това са тайнствата. Това са „свещенодействия, духовно – осезаеми средства за спасение, при които чрез видими знаци се дава невидимата Божия благодат, която очиства от греховете, освещава човешката природа и води вярващия човек към спасение”( Митев, Д. Православно догматическо богословие, Варна, 2004, с. 173.)

цялата тема

Първото чудо на Иисус Христос

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Скоро след като Спасителят призовал първите си ученици, в град Кана, в близост до Назарет  имало сватба. На сватбата бил поканен Иисус Христос  с Пречистата му майка  и учениците си. По време на сватбата виното свършило.

цялата тема

БОГОСЛУЖЕНИЯ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Богослужение

          Бог е наш създател, наш небесен отец. Думата „Богослужения“ сама по себе си ни дава разяснение, че става дума за молитва, служение на Господа. В молитвата пулсира животът на Църквата. С молитва започва Църковната служба, всеки нов ден; с нея се ознаменува и всяко по – важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневно и празнично богослужение, християнинът, като жив член на църквата, участва в нейния молитвен и благодатен живот.

цялата тема

ПОГРЕБЕНИЯ, ПАНАХИДИ, ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Бог сътворил първите човеци – Адам и Ева безсмъртни и им дарил вечно блаженство и жителство при Себе Си в рая. Но нашите прародители съгрешили тежко и били изгонени от райското им жилище. От този момент те и техните потомци започнали да боледуват, стареят и умират. След смъртта си те не отивали при Бога, а в ада (шеол), понеже раят бил заключен за всички хора до определено време.
Но милостивият Бог не изоставил хората напълно. Той изпратил своя Син на земята, за да освободи човека от робството на дявола. Раят, откъдето някога били изгонени нашите прародители, отново бил отключен за човека и станал вечен дом за всички праведници.
Но може би ще попитате защо хората умират и след Христовата победа над смъртта? Ще отговоря, че има смърт духовна и смърт телесна. Духовната смърт е погибел за душата и се състои в предаването й във вечни мъки в ада. Телесната смърт е умиране само на тялото и е временна. Тя ще бъде победена окончателно в деня на второто Христово Пришествие.
Каква е участта на човека след неговата телесна смърт? – Човекът е сътворен с безсмъртна душа, която носи Божия образ и подобие, и това е най-главното ни различие от животните. Нашата душа може да съществува и вън от тялото ни; докато тялото престава да живее, щом го напусне душата. Това изменение в човешкото битие ние наричаме телесна смърт. Тогава тялото се разлага на съставните си части и изгнива…То ще бъде съставено отново, но в обновен вид в деня на Страшния Съд.

цялата тема

СВЕТОТО ТАЙНСТВО ПРИЧАСТИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„За мене тленната храна не е сладка
нито този живот е удоволствие,
Хляба Божий желая аз, небесния хляб,
хляба на живота, който е плътта на
Иисуса Христа, Сина Божий…
И питието Божие желая – Неговата кръв,
която е любов нетленна и живот вечен.“

цялата тема

КРЪСТЪТ И НЕГОВАТА СИМВОЛИКА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Кръстът над Сливен
Кръстът над Сливен

„Кресту Твоему покланяемся Владико
и святое Воскресение Твое славим“

Христовият кръст има централно значение за Християнската религия. Той е „знамението на Сина Човечески“ (Мат. 24:30), отличен белег за вяра в разпнатия на Голгота Богочовек Иисус Христос и за принадлежност към Неговата църква. Църквата още от древни времена поставя на храмовете кръст, за да извиси сърцата ни към небето, да подчертае, че Св. Кръст е връхна точка на изкупителното Христово дело и да посочи, че той е предназначен за благоговейно поклонение от всички. Кръстът се поставя тъй също на най-святото храмово място – олтара, за да се онагледи основоположната верова истина, че Спасителят, Божественият ходатай чрез своята жертва на Голгота, изпроси пред Божия престол омилостивение и небесни дарове за човешкия род. Като го предлага за поклонение и целуване Църквата неизменно учи през вековете, че това е всесилно лекарство срещу душевни и телесни недъзи, сигурна закрила при усилни времена и житейски обстоятелства. Темата за христовия кръст е вечно свидетелство за любовта Божия към човешкия род, за тържеството над смъртта и за обещанието за вечен живот.

цялата тема

На Велики четвъртък – тайната вечеря, причастието и целувката

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Тайната вечеря

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, на която Исус Христос поканил своите ученици – дванайсетте апостоли. В този момент Божият Син е установил светото тайнствено причастие – евхаристията.

цялата тема

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ И ПРОТЕСТАНИЗЪМ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

За да разберем каква е разликата между православието и протестанизма е необходимо да разгледаме същноста на протестанизма.
През 1510 г. преминалият сурова житейска школа монах Мартин Лутер имал възможноста отблизо да наблюдава разпуснатоста на папския двор и на римското духовенство. Изчезнал предишният му възглед за светоста на служителите на римската църква. През 1516 г., наблюдавайки как образованият доминикански монах Тецел, по поръчение на папа Лъв X продава индулгенции за опрощаване на греховете, не само минали, но и бъдещи, Лутер се обявил категорично против продажбата на индулгенции. Според Лутер, човек стига до избавление от наказание поради вътрешно съкрушение за греховете си, искреното си разкаяние и решимостта да се поправи и обнови живота си. А индулгенциите пораждат в човека нравствена ленност и лъжлива увереност за опростени грехове, водят човека към духовно израждане и гибел.
Лутер окачил на 31.10.1517 г. на вратите на витенбергския храм 95 тезиси, в които развил своите възгледи за покаянието, оправданието чрез вяра и доказвал вредата от продажбата на индулгенции. През 1520 г. Лутер бил отлъчен от църквата и само застъпничеството на светската власт го спасило от смърт. Той бил поддържан от много професори, свещенници, студенти, рицари и князе в Германия. Започнал разкол – формално отделяне на Лутер и неговите последователи от римо-католическата църква.
По същите причини както и в Германия, в Цюрих започнало движение за църковни реформи, оглавявано от Цвингли, но истинския вожд на реформата в Швейцария бил французинът Калвин.
Протестанските идеи проникнали и в Англия. Най-близък повод за въвеждането н ареформа в Англиканската църква било спречкването между папа Климент VI и английския крал Хенрих VIII, в резултат н акоето английския парламент приел през 1533 г. закон за независимост на Англия от папата в църковните дела и утвърдил върховните права на краля над Англиканската църква.

цялата тема

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

                        „ А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене; Духът на истината ще ви упъти на всяка истина.”                                                             Йоан 15:26;16:13

цялата тема

ИСТИНАТА, КОЯТО НИ ОСВОБОЖДАВА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„Ако пребъдвате в Моето учение наистина сте Мои

 ученици. И ще познаете истината и ще ви направи

свободни.”       /Йоан  8:31,32/ 

         Защо човек обича повече измамите, отколкото истината? На този въпрос не отговарят и мъдреците, защото  измамата според  тях е така неизбежна, както сянката, която хвърля всеки осветен предмет. Хората са преситени, преуморени от алчност и измама, от ненавист и желания на плътта и са безпомощни да се изпълнят с нещо по-добро.

цялата тема

ПЛОДОВЕТЕ НА СВЕТИЯ ДУХ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

В своето Послание към Галатяните 5 глава 22, 23 стихове ап. Павел призовава вярващите към един нов и богат духовен живот, освободен от веригите на стария еврейски закон. Той ги призовава към един живот, вдъхновяван и направляван от Святия Дух, който се състои не в догми, обреди и традиции, но във вяра и служене.

цялата тема

РАЗГОВОР С БОГ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

–         Влез – каза Бог. – Разбрах, че искаш да говориш с мен.

–         Ако имаш време – отвърнах.

Бог се усмихна и ми рече:

–         Моето време е Вечността, стига ми за всичко. Какво искаш да знаеш?

цялата тема

ДЕН НА ПРОШКАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Пред прага сме на Великия пост – време на духовен подвиг, подвиг в добрите дела, които ни водят към Бога. А Бог е любов и прошка. За да се доближим до Него, трябва да очистим сърцата си от всички лоши чувства и да дадем път на любовта. Ако любовта проникне в душите ни, ние ще намерим сили да простим на ближните си прегрешенията им и сами да поискаме прошка от тях. Защото по трудния път на покаянието и пречистването е невъзможно да се върви с дяволското бреме на завистта и злобата.

цялата тема

Йога

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Йога е философско – религиозна система, която изисква определен начин на живот. Тази система е много сложна, многостранна. В нея се правят опити да се включи цялата същност на човека. Изисква пълна отдаденост и строгост. Не е възможно отделянето на една част от тази система и изолираното й използване (с някаква цел), защото това не би било „йога”.

цялата тема

ПРОРЧЕСТВА В БИБЛИЯТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Пророчеството е един от начините за предаване божественото откровение на хората. То е резултат от едно от определенията на Бог – всезнанието. Миналото, настоящето и бъдещето са като отворена книга за Него. Бог вижда и знае всичко.

цялата тема

Всемирното бяло братство (дъновисти)

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Ще бъде несправедливо, ако говорейки за съвременните религиозни организации и култове, пропуснем и един от малкото, родени у нас, но успели да намерят разпространение и в други страни. Това е Всемирното бяло братство (да не се бърка с Юс малос).

цялата тема

СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

които ни умъртвяват духовно, а после и физически

 

Това определение го е дал Григорий Велики в края на 6 век.

 

ГОРДОСТ: по принцип човек трябва да уважава себе си и да притежава чувство за собствено достойнство. Бог се отвръща от оная гордост, която ни кара да презираме другите, да проявяваме високомерие, да се надценяваме.

цялата тема

КНИГА НА ЖИВОТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Има книги, които не остаряват. Между тях е Книгата на книгите – Библията, коята е най- скъпия дар даден на човечеството. От възприемане на нейните учения зависи вечната съдба на всеки човек, тъй като тя съдържа Божието послание до човешкия род. Тя отговаря на нашите въпроси за произхода на Вселената, човека и живота. Първата книга „Битие” отговаря на въпроса откъде идваме, последната – „Откровението на св. Йоан Богослов” – накъде отиваме. „Съществуват две велики книги, които трябва да четем.: Природата и Библията. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята вола” – е казал големия руски учен Ломоносов.

цялата тема

СЕКТИТЕ И ТЯХНОТО ПАГУБНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Христовата църква има божествен произход и предвечно е предвидена в Божието домостроителство. Неин основоположник е Господ Иисус Христос – живия драгоценен камък (1 Петр. 2:4). Спасителят основа една и единствена Църква и Той е неин единствен глава (Еф.1:22). Под водителството на Св. Дух (Йоан 16:13), Който обитава в нея (Еф.2:22) и я ожитотворява, тя расте за да бъде „стълб и крепило на истината“ (1. Тим.3:15).
Православната църква е жив благодатен организъм на който членовете са вярващи хора, а глава – Сам Спасителят Иисус Христос, който я обича и съхранява във времето (Еф.5:23). В св. Църква вярващите хора са съчленени в един жив духовен богочовешки организъм, обединени от една вяра, една иерархия и едни тайнства. Чрез действието на Св. Дух и св. тайнства, респ. Божията благодат, вярващите постигат освещение и спасение. Ето защо православните християни трябва да знаят своята вяра и съзнателно да могат да я изповядват, да знаят защо я изповядват, а не я заменят с някоя друга.

цялата тема

Феноменът Ванга

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Ванга е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица (сега Македония) в бедно семейство. Още като дете обича да гадае с момите по празници, да скрива предмети и да ги намира със затворени очи и др. На 12-годишна възраст, когато е на полето със сестра си, ги настига върхушка (смерч), който я вдига във въздуха и я отнася на два километра. Този момент трябва да се подчертае, защото народното суеверие олицетворява вихрушката и вижда в нея зла сила, която може да убие или подлуди човека. Ванга не умира и не полудява, но ослепява. Остава  обикновена, необразована селска жена, на ниско интелектуално равнище.

цялата тема

21 Ноември – ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Семейство

Подобно на пясъчен замък, издигнат на морския бряг по време на прилив, християнското семейство се намира в несигурно положение. Започнало с няколко леки пръски, усилило се през стените на семейните ценности, днес течението е прераснало в разрушителни вълни, които връхлитат върху обществото. И с всеки изминал ден вълните стават още по-високи и разрушителни.

цялата тема

За сектите Сатанисти

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Началото на сатанизма се свързва с името на Алистър Кроули, роден в Англия през 1875 г. Той основава своя организация „Ордо Темпъл Ориентис”, известна със сексуалните си ритуали във възхвала на Сатаната. Кроули бил първият, който открито се обявил за сатанист. Самовеличаел се като „Страшния звяр” и „666”. Твърдял, че при странстванията си в Египет е установил контакт с духа Айуаз, който става негов посредник и наставник в общението му с отвъдния свят. Проповядвал, че в последната битка Сатаната ще победи.

цялата тема

За Богомилите

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Богомил (поп Богомил) е български свещеник от X век, който създал богомилството в България. Създава своето учение в Македония българска, т.е. в Пловдивска Тракия.

Богомили – последователи на павликяните на Балканите през X-XII век. Възгледите на богомилите са близки до павликянството и  манихейството.

цялата тема

СВАДЛИВАТА ЖЕНА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

СВАДЛИВАТА ЖЕНА

„По добре е да живееш в ъгъла на покрив, нежели със свадлива жена в широка къща/ в една къща заедно/ 21:9 25:24

 

Някога на Изнок покривите били равни и там била т.н. горница, там вечерно време излизали на прохлада. Живеенето на покрив е символ на усамотеност, но било придружено с много неудобства: там човек бил изложен на дъжд, вятър, студ и сняг.

цялата тема

Шеста Божия Заповед

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

 

„Не убивай“
(Изх.20:13)

Велика е тайната на живота, защото безкрайно велик е Онзи, Който го е създал. Човекът участва в тази велика тайна не само с чудно устроената си физика, но и със своя безсмъртен дух – тая дивна небесна искра, която го тегли нагоре към небесата. Онзи, Който е запалил пламъка на живота в гърдите на човека е непостижимия Бог. Затова никой друг, освен Него няма право да гаси този пламък. Бог единствен ожитотворява, Той единствен има право и да умъртвява, както Сам говори за Себе си: „Аз съм и няма Бог, освен Мене; Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя“ (Второз. 32:39). За да огради премъдро създадения от Него живот у човека срещу заплахата на унищожението, Бог е изрекъл шестата Своя заповед, която гласи: Не убивай!
 

цялата тема

ПЕТОТО БЛАЖЕНСТВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

                                          „Блажени милостивите, защото те

                                          Ще бъдат помилвани” /Мат.5:7/

     Няма по-голямо щастие за грешника да получи Божията милост! На какво може да разчита един, който жадува да се спаси, а е очернил съвестта си с много грехове, освен на Божията милост?! Никога грешникът не може да се изкупи, ако Бог не го помилва. Затова толкова често в църковните богослужения се чува вопъла: „Господи, помилуй!” Но ако иска грешникът да получи Божията милост, той трябва да отговаря на едно неотменимо предварително условие – сам да е милостив към грешките на другите! „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”.

цялата тема

Иконографията

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Християнската символика и иконография има дълго и сложно историческо развитие. То може да бъде условно разделено на три периода – символичен, до епохата на иконоборството и последващ етап. Най-ранният е определян като символичен. Той обхваща първите три века от християнската епоха и се свързва главно с изписването на християнски гробници, предимно катакомби. В древния гръко-римски свят те били сред първите богослужебни места на християните. Образци от тази епоха може да видим предимно в Рим, Неапол, остров Милос. В тях обикновено преобладават старозаветни християнски и по-рядко езически символи.

цялата тема

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ И ДЪНОВИЗЪМ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

 

„А вие недейте се нарича учители
защото един е вашият учител – Христос““
(Мат.23:8)

Един от актуалните проблеми на нашето съвремие през последните години е проникването в нашата страна на много секти и разновидности на религиозни общности. Те обявяват себе си за последователи на Христос и активно проповядват от негово име, печелейки души за една свята кауза, която те самите изопачават, превръщайки я в богохулство. Проблемът със сектите днес е повече от актуален, защото в нашето време на несигурност и икономическа разруха обществото ни търси своя корен в духовните ценности, които ни е оставило божието слово и неслучайно именно тук атаката срещу духовния живот на човека е толкова яростна и непримирима.
Днес ще се спрем върху дъновизма и неговите отклонения от православната вероизповед. На 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа (днес Николаевка) се ражда третото дете на свещеник Константин Дъновски и презвитера Добра Георгиева, което те кръщават с името Петър. Началното си образование той получава последователно в с. Хатърджа, гр. Нови Пазар, където баща му е на енорийско служение и в гр. Варна. През 1883 г. продължава образованието си в новооткрития в гр. Свищов богословски отдел към Американското методическо училище, което завършва през 1887 г. През лятото на следващата година заминава в Америка, където се записва студент в семинарията Дрю, гр. Медисън – Ню Джърси, а по-късно и в теологическия факултет на Бостънския университет. На 7 юли 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение и веднага се записва в Медицинския факултет на същия. През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и започва своята религиозна дейност на духовен просветител, като нарича себе си учител. В какво се състои неговото учение?

цялата тема

ОСЪЖДАНЕТО Е ПОРОК, КОЙТО МЪЧИ И ВОДИ ДО ГРЕХОВЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Голямо изпитание за вярващите е да изпълнят душата си с доброта, с покой, да се покаят, да изживеят истинско пречистване.

 
Ще споделим мисли за един на пръв поглед незабележим, но пагубен порок – осъждането. Тази черта в характера, а може би по-точно е да се определи като начин на поведение, се практикува от много съвременници. Този порок си поставя обикновено маската на ревност по доброто, истината, любовта. И хората го приемат, свикват с него, практикуват го, без да знаят за гибелните му последици. Човек понякога не знае, че той съществува, че го носи и че трябва да се бори с него. Осъждането на ближните е скрит враг. Облечени в мантията на правдолюбци, често хората одумват другите, намират и подчертават недостатъци. Даже някои си въобразяват, че изпълняват някакъв дълг, мислят се за призвани да изказват, според тях, истината.

цялата тема

ЧЕТВЪРТИ ЧЛЕН ОТ СИМВОЛА НА ВЯРАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Христос за нас бе разпнат при Понтия Пилата,
и страда, и бе погребан.

Иисус Христос извиквал възхищение с дивното Си учение и необикновенните Си дела (Мат.22:23). Целият народ тръгнал след него. Това възбудило завист у еврейските старейшини. Завистта им се превърнала в омраза, когато Спасителят взел да изобличава тяхното лъжливо учение и беззаконен живот. Именно затова те започнали да Го преследват. Наклеветили Го пред римската власт, представлявана тогава от Пилат Понтийски. Набързо осъден, Иисус Христос бил разпнат на кръст, претърпял големи страдания, умрял и бил погребан.

цялата тема

ПОСТЪТ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Постът е древен дар. Узаконен в рая. От дървото за познаване на добро и зло Ева ако не беше яла сега не бихме имали нужда от тоя пост. Сега сме повредени от греха и имаме нужда от покаяние, а то без пост не става. Прости на ближния си оскърблението. Опрости дълга на длъжниците си.

цялата тема

УЧЕНИЕТО ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ и ГОТОВНОСТТА НА ЧОВЕКА ДА ГИ ПОСРЕЩНЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

                                                      Предсказания за Иерусалим. Една привечер, през последните дни на земния Си живот, Иисус излязъл от храма и се спрял да си почине извън града. Оттук се виждал почти целия Иерусалим с всичките му сгради, над които величествен се извисявал храмът. Слънцето залязвало и озарявало със светлорумените си зари позлатения покрив на Божия дом.

цялата тема

ИМА ЛИ ОБЕЩАНИЯ В БИБЛИЯТА ЗА ПОМОЩ ОТ НЕБЕТО?

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Има книги, които не остаряват. Между тях е Книгата на книгите – Библията, коята е най- скъпия дар даден на човечеството. От възприемане на нейните учения зависи вечната съдба на всеки човек, тъй като тя съдържа Божието послание до човешкия род. Тя отговаря на нашите въпроси за произхода на Вселената, човека и живота. Първата книга „Битие” отговаря на въпроса откъде идваме, последната – „Откровението на св. Йоан Богослов” – накъде отиваме. „Съществуват две велики книги, които трябва да четем.: Природата и Библията. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята вола” – е казал големия руски учен Ломоносов.

цялата тема

ТРЕТИ ЧЛЕН ОТ СИМВОЛА НА ВЯРАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплати от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек;

В трети член от Символа на вярата се говори за човешката природа на Иисус Христос.

цялата тема

СВЕТА ЛИТУРГИЯ, ПРОСКОМИДИЯ И ДР.

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Светата литургия е център на православно – християнското богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните му страдания, спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на Светата литургия, при приемане на Светото причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.
На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и раздавайки го на Своите ученици казал: „Вземете, яжте: Това е моето тяло за Вас преломявано! Това правете за мой спомен“ (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителя взел чашата, подал я на учениците Си и казал: „Тая чаша е Новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете за Мой спомен!“ (I Кор. 11:25).

цялата тема

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ И КАТОЛИЦИЗМА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Още от първите дни на своето съществуване, поради административното деление на Римската империя, Христовата църква се е разделяла на две половини: Източна и Западна. Тези две неделими половини на Вселенската църква живеели в пълно единение и пребъдвали в единство на вярата.
Основите на църковния живот и на Изток, и на Запад са били едни и същи. В западната половина на Църквата обаче, постепенно се създава особен строй на живота и своелико отношение към него. Между Изток и Запад започнали да изникват несъгласия и спорове още през II – III век, например за празнуването на Пасхата (Великден) и за кръщаването на еретиците.
Различията в църковния живот на Изток и Запад се проявили особенно ярко след политическото разделение на две половини на Римската империя. В IV в. на Запад започват да се затвърждават обреди и обичаи, различни от Източната Църква, т.е. относно постите, св. тайнство миропомазване и за безбрачието на духовниците.
През 1054 г. цариградският патриарх Михаил се обявил против нововъведенията на римския епископат, а именно против употребата в тайнство евхарисия пресен хляб. Така, той възложил на Българския Архиепископ Лев да напише изобличително послание против тези нововъведения. В отговор, Западната църква поискала от Източната да признае всички папски постановления и след като се убедили, че няма да постигнат успех, те поставили була на престола на храма „Св. София“, с която проклинали цариградския патриарх и цялата Източна Църква. Изтока произнесъл анатема против папата и от тогава римският епископат отпаднал от едната, света, съборна и апостолска Църква Христова.

цялата тема

КАК ДА СТОИМ И СЕ ДЪРЖИМ В ЦЪРКВА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Църква "Св. Петка" Варна
Църква „Св. Петка“ Варна

Бог е наш създател, наш небесен отец. Той е наш баща и ние сме Негови деца. Всеки храм е Негов дом, чиито врати са отворeни за всички, които желаят да Му гостуват и да го посетят; в който дом ние можем да разрешим всичките си житейски проблеми. Той е лечебница, в която получаваме изцерение. Затова трябва да влизаме в храма Божий и особено в “Светая светих” със страх Божий, с чисто сърце, премахвайки страстите и всички земни грижи и да стоим в него с вяра, благовение, разумно, внимателно, с любов и мир в сърцето, за да излезем от него обновени, като небесни жители, отхвърляйки похоти и страсти.

цялата тема

БОЖИЕТО ВСЕВЕДЕНИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

       „Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. Пр(15:3 Когато човеците осъзнаят това и вярват, че е така, от значение за самите тях, защото ще се пазят от грях. Тайните на човешкото сърце, т .е. целият душевен живот начовека с неговите земни желания, мисли, надежди и планове са изцяло явни на Бога. „Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва” 16:9 или В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. 19:21 Човек обмисля подробно и решава как да постъпи в даден момент. Но Господ като всезнаещ, знае, че човек често постъпва неправилно, като се ръководи от чисто човешки съображения. В Св. Писание ясно са дадени начините, по които трябва да постъпват хората в отношенията си към другите, за да бъдат постъпките им благоугодни  Богу. Има случаи, когато Господ се намества пряко в замислите на хората, особено когато те решават нещо, което ще бъде във вреда на много хора. Нащият народ добре е схванал това и точно изразил чрез поговорката: Човек предполага, но Господ разполата. И в кн. Пр.16:33 „Жребият се хвърля в скут, но всичко що то решава е от Господа”. Бог като всившждаш, знае как и в полза на кого да разреши правилно хвърленото жребие.

цялата тема

СВЕТАTA ЛИТУРГИЯ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Светата литургия е център на православно – християнското богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните му страдания, спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на Светата литургия, при приемане на Светото причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.
На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и раздавайки го на Своите ученици казал: „Вземете, яжте: Това е моето тяло за Вас преломявано! Това правете за мой спомен“ (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителя взел чашата, подал я на учениците Си и казал: „Тая чаша е Новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете за Мой спомен!“ (I Кор. 11:25).

цялата тема

СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

които ни умъртвяват духовно, а после и физически

 

Това определение го е дал Григорий Велики в края на 6 век.

ГОРДОСТ: по принцип човек трябва да уважава себе си и да притежава чувство за собствено достойнство. Бог се отвръща от оная гордост, която ни кара да презираме другите, да проявяваме високомерие, да се надценяваме.

цялата тема

МОЛИТВАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Молитвата е беседа на човешката душа с Бога, тайнствен разговор с невидимия Наш небесен Отец. Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия дух. Има ли молитва духът диша и живее; няма ли молитва за духа няма въздух, за него няма живот. Истински се моли само този, който вярва в благостта и всемогъществото на Бога, и който има съзнание за своето душевно и телесно безсилие, за пълната своя зависимост от Твореца. – Промислител.

цялата тема

ЗАЩО МИ Е ДА ХОДЯ В ХРАМА, АКО БОГ Е В ДУШАТА МИ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Всеки от нас има познати и даже и роднини, които гледат с недоумение на нашите събирания в храма. На техните лица е изписано дълбоко неразбиране. Понякога то се излива в думите: „Е, добре, увлякал си се във вярата. Но защо е нужно да ходиш непрекъснато в храма, да си губиш времето? Ето аз например също съм вярваща. Но аз вярвам с душата си. Бог е в душата ми и не ми трябват никакви външни ритуали.“ 

цялата тема

Иконостас

ЗА ОБРАЗИТЕ ВЪРХУ ИКОНОСТАСА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Възникването и оформянето на иконостаса в православния храм е сложен и дълъг процес. Миналата седмица разказахме за историята на това произведение на изкуството, за символиката, вложена в композицията му. Днес нека разгледаме образите, които виждаме, когато застанем с лице към олтара.

цялата тема

ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Църковния календар се е изградил върху първия християнски празник – Възкресението, неделя. Към неделния ден били прибавени най – важните събития от живота на Господа Иисуса Христа, които също имат отношение към нашето спасение. Към тях били присъединени Богородичните и Светителски празници, в които се възпоменават и честват хора, придобили лична святост и прославили Господа Иисуса. Още от II век два от седмичните дни: сряда и петък били определени за пост: сряда като ден на предаване на Господа, а петък като ден на разпятието Му. Така се създава празничния календар на Христовата църква. Той не е бил еднакъв в отделните църкви, но с течение на времето от смесването на местните календари се създал празничния календар на Източната православна църква.

цялата тема

ПРАВОСЛАВЕН КРЪГОЗОР

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Срещите между хората са божествени дарове
Всеки човек е уникално творение, дошло на света, за да възрадва ближните, семейната общност е благословена

 
Съвремието и светските аспекти и измерения на живота ни по-скоро ни отдалечават от изконните правила на междучовешките отношения, отколкото да ни възвисяват, да ни издигат духовно. Цивилизацията, развитието на науката, техниката, индустриализацията, материалното благосъстояние стават невидима преграда към висшите духовни истини. Уклонът на мнозина към чужди религии, учения, практики показват, че хората въпреки всичко си остават създания не само от плът. Независимо дали признават, дали вярват, дори дали знаят, че притежават душа и дух, те инстинктивно, подсъзнателно търсят досега с онова, което не се пипа, не се вижда, но се усеща.

цялата тема

ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„Помни съботния ден, за да го светиш, шест дни работи и върши
в тях всичките си работи, и седмия ден е събота на Господа, твоя Бог“
(Изх.20:8-10)

 

Божиите заповеди, които ни учат на добро са благодеяние за нас, Православните християни. Ето например, четвъртата Божия заповед ни внушава да не работим в седмия ден. Какво по-разумно, какво по-целесъобразно от това! На пръв поглед Бог като че ли иска само за себе си посвещението на седмия ден, а се оказва, че това е нужно най-вече за нас, за нашето тяло, за нашия дух.

цялата тема

ТРЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„Не изговаряй напразно името на
Господа, твоя Бог“
(Изх.20:7)

Името на Бога е свято, славно и величествено (Пс.8:2). Когато Мойсей запитал Бога за името му, получил отговор: „Аз съм вечно Съществуващият“ (Изх.3:14). Това име на еврейски език гласи Иехова. Какво означава вечно Съществуващия? Това ще рече, че Бог е единственият извор на живота. Той е бил, е и ще бъде. Той единствен има битието в Себе Си. Всичко останало съществува по негова воля. „Той рече – и всичко стана: Той заповяда – и всичко се яви“ (Пс.32:9). Бог е безначален и безкраен! И ако Той е благоволил да вдъхне в нас безсмъртна душа, която да вземе участие в Неговата вечност, това е по Негова милост.

цялата тема

ДЪЛБОКОТО ОСЪЗНАВАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ВЯРАТА ПРЕДПАЗВА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

     Дълбокото осъзнаване и разбиране на вярата предпазва от злото

Нека дадем още по – ясна представа за това, в какво конкретно вярват православните християни и върху какво е основана вярата им. От предишната публикация разбрахме, че Бог е едно, но има три лица. А днес ще разтълкуваме дълбокия смисъл на I член от Символа на вярата.

цялата тема

РАЗМИСЛИ ПРЕД РОЖДЕСТВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Преди повече от 2000 години, един човек се роди на света в противоречие със законите на живота. Той живя в бедност и бе отгледан в неизвестност. Той не притежаваше богатства, нито власт. Но още като дете Той стресна един цар, в детството си озадачи тогавашните книжници, когато стана на възраст изяви Своята власт над законите на приро

цялата тема

ПЪРВАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД И ГРЕХОВЕТЕ ПРОТИВ НЕЯ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

 

 

„Аз съм Господ Бог твой;
да нямаш други богове освен Мене“

Чрез тези думи Създателят като че ли така ни говори: „Аз съм вечно Съществуващият личен, всесъвършен, самобитен, всемогъщ, безкраен и неизменяем Господ Бог, Който е създал всичко и господства над всичко. Аз съм Този, Който всичко премъдро е наредил в света, Който и вас създадох по Свой образ и подобие, за да ме познаете, да Ми служите и в общението си с Мене да придобивате вечно блаженство. Познайте Ме. Аз съм! Искате ли да ме познавате, Аз ще ви открия. Но отвърнете ли лицето си от Мене, Аз ще остана скрит за вас“. Всички, които искренно са се стремили към Бога са Го познали. Даже и езичниците са могли да Го познаят и прославят, защото онова, що е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божество, се вижда още от създание – мира чрез разглеждане творенията. Всеки по-внимателен върху природата е в състояние да убеди ума и сърцето, че създаването на света не е било дело на слепия случай, а на премъдрия Бог. За непредубедения наблюдател „небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта“ (Пс.18:2)
Ако човек по пътя на логиката стигне само до убеждението, че има една Сила, Която е създала всичко – и там спре и не отиде по-нататък да познае тази Сила – може ли да се издигне до любов към Бога, което е първото задължение на човека? Ние сме длъжни като вярващи християни, не само да признаваме, че има Бог, но и да Го познаваме, да Го изповядваме и дори живота си да полагаме за Него, ако това е нужно. Защото човекът, който е създаден за живот и то живот вечен, не по друг начин може да постигне тоя живот, освен чрез познанието на Бога и служението на Бога. Ето защо Св. ап. Петър съветва повярвалите да растат „в благодат и познаване на Бога“ (2Петр.3:18).
Но как да познаем Бога? – Изворите на богопознанието са главно два: природата и Библията. Природата е естествено откровение на Бога, а Библията е свръхестествено откровение. Но както не е достатъчно да гледаш природата и от творенията да заключиш за Твореца, тъй не е достатъчно и да четеш Библията, за да станеш напълно вярващ и просветен християнин. Мнозина гледат природата, но не чувстват в нея Бога, подобно на онзи астроном, който казал: „С телескопа си преброих всички небесни тела, но никъде не открих Бога“, като че ли Бог може да бъде видян с телескоп! Тъй и мнозина четат Библията, но не долавят в нейните думи скрития там глас на Бога. За да познаеш Всесветият, трябва сам да живееш свет живот. За да видиш Невидимия, трябва да очистиш сърцето си от грехове, според думите на Спасителя: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат.5:8).
От богопознанието произтича задължението да почитаме Господа. Това изразява на второ място разглежданата от нас първа Божия заповед: „Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове освен Мене“. Отношението към Бога не може да бъде друго, освен почит и дълбоко преклонение. Почитането на истинския Бог е единствената достойна за човека религиозна връзка с невидимия, духовния свят. Богопочитанието се характеризира с вяра в Бога, надежда на Бога и любов към Бога. Вярата в Бога е жива представа за невидимия и непостижим Господ, Който е около нас, над нас и в нас, Който всичко вижда, Който ни е създал и Който промишлява за нас.
Но вярата в Бога трябва да бъде жива и да се изразява по съответен начин. Най-добре я изразяват ония, които живеят по Бога. Що значи да живееш по Бога? То значи да чувствуваш винаги Божието присъствие, подобно на цар Давид, който казва за себе си: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна“ (Пс.15:8). Това означава вярата ти да бъде толкова силна, че никога да не напуща съзнанието ти: нито когато си радостен, нито когато си скръбен, нито когато си здрав, нито когато си болен. По Бога живее онзи, който съобразява всяка своя постъпка с вярата си и пази Божиите заповеди и както в най-щастливите часове на земните си успехи, тъй и в най-черните мигове на тежки изпитания.
Вътрешното богопочитание се изразява освен чрез вярата в Бога, още и чрез надеждата на Бога. Надеждата е тясно свързана с вярата и произтича от нея. Това е нещо велико, възвисяващо и щедро награждаващо! Това означава така да вярваш в Бога, че да си убеден в сбъдването на всяко Негово обещание, та дори и ако всичко в този свят да ти доказва противното. Всеки християнин трябва да има крепкото упование, че и за него са приготвени онези неописуеми блага на небето, които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не са идвали (1Кор.2:9). И като има тази надежда, той трябва да се подвизава в кратковременния земен живот срещу злото и греха, очаквайки по-добър живот отвъд. Неговата надежда трябва да поощри стремежа му да се обогатява с добродетели и да окрили увереността му, че труда му не е напразен пред Господа (1Кор.15:38).
Онзи, който вярва в Бога и се надява на Бога, трябва да завърши духовното си богопочитане с любов към Бога. Любовта към Бога поставя на съответно място всяка човешка привързаност и внася ред и хармония в духовния живот на човека. Иначе настъпва безредие, когато например: един обича парите и на тях обрича живота си; друг обича да си угажда чрез ядене и пиене; трети се увлича по славата, тя е кумир за него и пр. и пр. Така е и във всички други случаи, когато грешникът обича като божество нещо, което не е Бог, като живее за него и умира за него! За да ни избави от разочароващите последици на увлеченията по греховни измами, Бог ни предупреждава в първата си заповед: „Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове освен Мене“. Колко е шастлив вярващия християнин, който е познал Бога и Го обича от цялото си същество! Понеже Бог е любов и християнина се превръща цял в любов. Тъй са обичали Господа всички Божи угодници. Толкова гореща е била тяхната любов към Създателя, че за нея те са жертвали всяка земна привързаност, дори и обичта към родителите си и близките.

цялата тема