Хелоуин?! Пазете децата си!

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Естественно много ще рекат, че това е един безобиден ритуал който, по аналогия на нашите кукери цели да прогони злите сили от нашето битие.

Дали?
Истината, е далеч по-страшна, поради което, съвсем естественно, трудно може да се приеме, а да не говорим да се осъзнае.
За какво иде реч?

цялата тема

31.10.2016 |

Лептата на вдовицата

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
omiliya.org

Изразът „давам лептата си”, означава давам скромно парично дарение, и води началото си от евангелския разказ за дарението, което една бедна вдовица оставя за Йерусалимския храм.

цялата тема

31.08.2016 |

ИКОНИ И ИКОНОПОЧИТАНИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Втората Божия заповед стои в тясна връзка с първата. Докато в първата ни се внушава да познаем Бога и само Нему да служим, във втората ни се забранява да заменяме служението на Бога със служението на нещо друго, което не е Бог. „Не си прави кумир!“. Кумирът е идол поставен на мястото на Бога. Кумирът е лъжливо божество, което измества истинския Бог!
Но нима може нещо да измести Бога?

цялата тема

25.08.2016 |

Любовта

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Любовта е основният закон на силата, която наричаме Бог. Смисълът на живота ни се състои в това да се научим да обичаме. Не става дума само за любовта към един партньор, а за всеобхватната любов, която не изключва никого и нищо. Да обичаш означава и да използваш възможностите си да бъдеш шанс за другите.

цялата тема

18.08.2016 |

ДЪЛБОКОТО ОСЪЗНАВАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ВЯРАТА ПРЕДПАЗВА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Дълбокото осъзнаване и разбиране на вярата предпазва от злото
Нека дадем още по – ясна представа за това, в какво конкретно вярват православните християни и върху какво е основана вярата им. От предишната публикация разбрахме, че Бог е едно, но има три лица. А днес ще разтълкуваме дълбокия смисъл на I член от Символа на вярата.
Вярвам в единия Бог Отец, вседържител, творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо
Първото лице на Светата Троица наричаме Отец не само защото Той според Своите качества предвечно ражда Сина, но защото е наш общ небесен Баща. Чрез Голготската саможертва на своя Син Той ни е осиновил, след като сме се били отдалечили от Него поради греха. Той отново ни е дал възможност да обладаем неговото вечно небе и царство, да му се молим с думите „Отче наш“, с което да изповядваме неговата бащинска любов към всички.

цялата тема

11.08.2016 |

Чудеса

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Чудесата са такива извънредни и необясними по естествен начин събития, които човек може да възприеме със сетивата си и не може да си обясни по-друг начин, освен с пряко Божие въздействие.

цялата тема

03.08.2016 |

ЗА СВЕЩЕНСТВОТО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Отец Стоян Махлелиев

Тайнството свещенство е необходимо за онези лица, които се посвещават на пастирско служене. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това се прави в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството Свещенство, могат да извършват Свети тайнства, разните видове Богослужения и др. На тези лица се дава благодатта на Светия Дух чрез ръкополагането от епископ. Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небето, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тази тежка задача.Те я изпълнили прекрасно.

цялата тема

28.07.2016 |

Нестинарството

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Св. ап. Павел „те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин ” (Рим. 1:22-25).
Нестинарството не е само ритуално зрелище – ходене безболезнено и без изгаряне с боси нозе по жива жарава, а е и разгърнат комплекс от целогодишни практики, упражнявани от специални общности, служещи на св. св. Константин и Елена и смятащи, че са покровителствани от тях. Произхожда от Северна Тракия, и е най-вероятно остатък от  оргиастичната Дионисиева обредност. В общи линии българската фолклористика и художествената ни култура (например балетът “Нестинарка” от Марин Големинов) винаги са проявявали значим интерес и са отделяли голямо внимание на нестинарството, но без да осмислят неговата отрицателна духовна същност. Прави впечатление, че нестинарите не отбелязват особено Рождество Христово. Нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и причастяват, не зачитат църковните празници и неделята. Най-тържествено честват най-светия за тях ден – празника на св. св. Константин и Елена.     Способността на нестинарите се е предавала по наследство. Господ Иисус Христос не се възприема от нестинарите като Бог и Спасител. Реалната Божествена сила, която управлява техния живот е наместникът на Бога – св. Константин, наричан Светока или Великия баща, който в пълна степен притежава характеристиките на езическо божество. Във вярата им Бог и св. Константин много често се припокриват. Светокът е доминирал, а дори и досега доминира до известна степен целия живот на нестинарите и на селищата, в които обредността е подчинена на неписания нестинарски закон.
Легендите, които битуват сред нестинарите най-често нямат нищо общо с житията им. Автентичното им житийно предание е заменено от нестинарите с кощунствени и нелепи фантазии. Показателно е, че св. св. Константин и Елена не се свързват от тях с Христовия кръст. Те са ухажвани и славени като езически божества. Получават съответните дарове и жертви, за да бъде спечелено тяхното благоразположение, защото Светокът въплъщава в себе си и доброто, и злото. Той едновременно е добрият и злият бог и направлява човешките съдби. Смята се, че името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност, много по-късно от епохата, когато е живял равноапостолният император. На фона на православното почитане на светиите, включването на имената на равноапостолните св. св. Константин и Елена в нестинарската езическа обредност е кощунство.
Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност. Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, наподобяваща (и явно дублираща) църковната, със свои свещени места и постройки, наречени конаци, икони, извори, параклиси, свещени култови предмети и имущество. Нестинарите от едно село, а в миналото от целия регион са образували и образуват общност. В днешно време към тази общност може да се присъедини всеки, който „прихванат от св. Костадин”, влиза в жаравата да играе, без да се изгори. Друго условие е да се е врекъл на същия светец, да вярва в него или да произхожда от нестинарски род. Обредно-ритуалните задължения, които са елемент от езическия по своята същност нестинарски култ обаче, и до ден днешен се извършват само от потомци на нестинарски семейства. В миналото нестинарската общност е разполагала и със свое стадо, за което е наемало овчар, и което е осигурявало животни за кървавите жертвоприношения. Цялата социална наредба и обредността в техните села е подчинена на неписания нестинарски закон, който не се оповестява на непосветените в неговата цялост и се пази като съкровена тайна, табу.
Конакът е храмова постройка, която е сакралният център на обредността на нестинарската общност и принадлежащата й територия.

цялата тема

20.07.2016 |

Митарства

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Православното учение за митарствата е дошло до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и много други.
Макар в Библията то да не е изрично упоменато, учението за митарствата не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него.
Ето на какво ни учи Свещеното Писание:
Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки.
Те са постоянните наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, за да ни лишат от вечното спасение. Затова и в смъртния час на човек те са там, за да грабнат душата му в своя власт.
„Безумнико, нощес ще ти поискат душата” (Лука 12:20)
Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари у евреите се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на данъците. Те обикновено взимали данъците чрез откуп и използвали всякакви средства, като не пренебрегвали даже изтезанията, за да извлекат най-голяма изгода за себе си. Митарите стояли при особени митници или застави, събирайки от превозваните товари мито. Тези застави се наричали митници, митарства. Християнските писатели пренесли това название и върху местата на въздушните изтезания, при които възлизащите към престола на небесния Съдия души се задържали от злите духове, стараещи се да ги уличат във всевъзможни грехове и чрез това да ги отведат в ада.
При умиращия се явяват ангели и демони, чрез които – като оръдие на Божието правосъдие – Бог извършва Частния съд.
Добрите Ангели са нашите ръководители и наставници към вечното спасение, знаейки нашите добри дела и, съдействат за нашето оправдаване на Частния съд.
„Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамоово” (Лука 16:22).
Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете – „поднебесните духове на злобата”.
„Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12).
Като ги види, душата ще се разтрепери и в смут и ужас ще търси за себе си защита от Божиите ангели. Св. Отци ни предупреждават за 20 митарства. Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта), на всяко от митарство всеки ще отговаря за: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдието и жестокост.
Всяка страст, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще присъстват и божествените сили, и много нечисти духове; и както първите ще посочват добродетелите на душата, така вторите ще изобличават греховете й…
И ако за своя благочестив и богоугоден живот тя се окаже достойна (за награда), то ще я приемат ангелите, и тогава тя вече без страх ще отиде в Царството. И обратното, ако се окаже, че тя е прекарала живота си в грехове и невъздържание, то ще чуе оня страшен глас: „да се махне нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, слав.). Тогава Божиите ангели ще я оставят, ще я вземат страшните демони и душата, свързана с неразкъсваеми вериги, ще бъде изпратена в адските тъмници.
В този смисъл митарствата не са нещо друго, а частен съд, който извършва Сам Господ над човешките души, невидимо, при посредничеството на ангелите, допускайки при това и демоните – съд, на който на душата се припомнят и безпристрастно се оценяват всичките й дела и след който й се определя известна участ. Този съд се нарича частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий отново ще дойде на земята, но вече в славата Си.
Църковното учение за митарствата ни предупреждава да си представяме митарствата не в грубо материален смисъл, а доколкото ни е възможно – в духовен смисъл. То ни насочва към живот, чрез който да не дадем на демоните материал да ни обвиняват на Частния Божи съд. Затова подробното изучаване на митарствата е от голяма полза за нас: да избягваме греховете, които се изследват на всяко от тях или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време.
Като израз не само на Божията строгост, но и на Божията милост, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава възможност също да облекчим задгробната участ на нашите починали близки. Според учението на Православната църква душите на умрелите с вяра в Христа, но не смогнали приживе да покажат достойни плодове на покаяние, могат да получат облекчение в своите задгробни страдания, дори и напълно да се освободят от веригите на ада и да достигнат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната Църква за тях.
Особено ако тези молитви се съединяват с принасяне на безкръвната жертва – тялото и кръвта Христови, а също чрез благотворенията, които се правят с вяра от живите за паметта на тия починали хора.
Че наистина след смъртта човек получава една или друга отсъда в зависимост от земния му живот, е ясно от Свещ. Писание: напр. в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното състояние и на двамата е определено веднага след смъртта им (Лука 16:19-31).

цялата тема

13.07.2016 |

7 юли – почитаме Света Неделя

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Св. великомъченица Неделя (Кириакия) е родена в Мала Азия, най-вероятно в Никомидия, град на брега на мраморно море и столица на източната Римска империя при Диоклетиан.

цялата тема

07.07.2016 |

ЩАСТИЕТО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Човек непрестанно търси щастието. Това не е само негово право, но и дълбоко скрития мотив на действията му. Само че в голямата си част поетите пътища са неподходящи, за да се увенчае с успех търсенето на щастието.

цялата тема

30.06.2016 |

Чиповете

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„16. И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,
17. та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.
18. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.”

Откр: 12. 16 – 18

цялата тема

22.06.2016 |

ГНЕВЪТ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

В третото блаженство от Проповедта на планината Иисус Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.   Ап. Яков ни съветва: “Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв, защото човешкия гняв не върши Божията воля” 1:19,20.

цялата тема

16.06.2016 |

Маслосвет – Елеосвещение

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Има много благодатни откровения на всемогъщата Божия сила. Едно от тях е чудотворното лекарство на свето тайнство Маслосвет (Елеосвещение). Това тайнство е свещенодействие, при което чрез усърдна молитва и помазване с осветен елей тежко болния получава благодатта на Светия Дух за опрощаване на греховете, душевно спасение и телесно оздравяване.

цялата тема

09.06.2016 |

Числото 666

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Както сме свидетели, в последно време коментарите и напрежението около числото 666 нарастват. Самото то като съчетание от цифри, е безобидно, защото на никого не прави впечатление: например 666-та страница на дадена книга, същият номер на дълга улица, и каквото и да било друго, като брой на цифрите. Когато обаче става въпрос за това число като символ, указан в Библията, нещата се променят. В Стария Завет това число се явявало особен знак на покоряване, което евреите налагали на народите,след като ги подчинявали на себе си. Именно 666 таланта злато постъпвало в качеството на данък в хазната на цар Соломон: „Златото, което идеше на Соломона всяка година, тежеше шестстотин шейсет и шест таланта” (ЗЦар.10:14; 2Парал.9:13).
И така, следва да разбираме, че против човечеството водят война тези евреи, които не вярват в нашия Господ Иисус Христос и поради това считат пророчествата на Стария Завет неизпълнени. Те искат да направят своя месия антихрист, с чиято помощ се надяват да покорят целия свят.
За тях числото 666 не е случайно, а свещено — свързано с тяхното прославяне. Затова те с такова упорство се стараят да го внедрят навсякъде като знак на поробване на подчинените народи.
Иисус Христос е дошъл в Своето Първо пришествие. Него са Го видели, чували и са се докосвали до Него. Хората са Го видели разпнат, възкръснал и възнасящ се на небето. За всичко това е написано в Новия Завет и четейки там, ние се убеждаваме, че Той е истинският Бог.
В Първото Христово пришествие дяволът предположил, че като разпъне на кръста и убие Господа, той ще Го унищожи.
Но напротив, той не Го унищожил. Дяволът се зарадвал за момент, когато Го приковал на кръста, но тъкмо тогава на дявола било нанесено най-голямото поражение.
Чрез Своята собствена смърт Иисус Христос потъпкал смъртта, победил смъртта, слязъл в ада, проповядвал на мъртвите и така Той ни дарява вечен живот и възкресение. По този начин, дяволът претърпял поражение и било доказано, че последната дума в света има не той, нея я има Христос. Дяволът създава безредици, на някои се струва, че той господства, но в края на краищата не той господства. Господства Христос. Всички видяхме какво стана с комунизма. 45 години тирания и страшни гонения. И както виждаме, те не можаха да разрушат Православната вяра. Тя победи тези гонения и съществува. Но кой е Победителят? Христос. Той е победил, Той побеждава и ще побеждава винаги.
Някои антихристи използват числото 666 нарочно, за да осквернят християните. Те го използват за това, че то е символ на дявола. Когато това число се използва без умисъл, тогава не трябва да ни безпокои. Баркода, който се поставя на всички продукти има числото 666. Трите вертикални двойни линии — едната в началото, едната в средата и едната в края на щриховия код. Всяко такова съчетание от три двойни линии съответства на числото 666. Специалисти казват че средните две линии може и да ги няма. Компютърът би могъл да разчете числото и без тях, само с двете първи и двете крайни линии. И, както изглежда, средните са поставени умишлено, тъй като щом не са нужни, за какво друго да ги поставят? Само и само за това, да се получи числото 666.
Следователно е налице лукава цел — да бъдат осквернени християните, да ни принудят, искаме или не искаме, да приемем 666.
Но най лошото тепърва предстои, когато ще поискат да го поставят и на новите електронни удостоверения на личността. Също така, това удостоверение ще бъде опасно не само с това, че на него ще стои 666, но и с това, че с негова помощ ще се съставя така наричаното електронно досие. Това електронно досие също се явява изобретение на антихриста, защото с негова помощ ще бъдат поставени под контрол милиони хора с много данни за техния живот. Те ще бъдат зарегистрирани в един огромен компютър, който ще се намира в Страсбург. Оттам на християните ще могат да налагат всичко, каквото поискат. А именно, ще наложат следното:
Ще контролират нашия живот. Ще ни следят ежесекундно.
В удостоверението, което се готвят да въведат, ще има, както казват, магнитна лента, способна да вмести 100 хиляди думи и да съдържа всякаква интересуваща ги информация за нас. С всичко това ще контролират нашият живот. Хората не разбират, че навлизаме в нова епоха — невиждана в историята на човечеството епоха на диктатура и всеобща тоталитарност.
Определени хора ще контролират вече целия свят, целия ни живот. Шенгенското съглашение е първата крачка към това. Малко по малко ще вземат под контрол цяла Европа. Целта на онези, които се занимават с всичко това, е да създадат световна държава и световна религия.
Какво ще представлява там будизмът, мюсюлманството, християнството?
Ще настъпи смешение, и то вече е започнало. Също — световна икономика, която ще могат да управляват малко на брой хора. До този момент е доказано, че приблизително 200 човека, милиардери, владеят 70% от земните богатства. И зад всички тези електронни досиета, държави, правителства, Съвета на Европа, стоят тези двеста човека, които управляват света. Те се смеят над хората: „Влизайте в Европейския съюз. Ще бъде прекрасно! Хайде! Ние ще ви отпуснем помощи, ще ви дадем това, ще ви дадем онова…”
Искат да ни направят слуги, а не независим народ, който да живее, ползвайки се от плодовете на своята земя и от тези блага, които ни дава Бог.
Ние не сме слепи и виждаме, че икономическата олигархия, която носи духа на антихриста, довежда хората до световно робство и иска да подчини всички на своята воля. И когато дойде антихристът, тези досиета ще се окажат в негово разпореждане. Някои казват: „Откъде ще дойде антихрист, що за басни вие разказвате?”
Но нима Хитлер не бе антихрист? Не изпрати ли той в крематориумите шест милиона души, не само евреи, но и неевреи? Нима Сталин не бе антихрист, умъртвил двадесет милиона души?
И това е станало в нашия век. Нима не може да дойде и друг диктатор?
Всички ние трябва да водим борба и правителството трябва да се отнася почтително към християните и да не се опитва да ги задължава да приемат електронните досиета. Който иска, нека ги приема. Доколкото у нас има демокрация, нека тя да се отнася с уважение към нас и да ни позволи да имаме старите удостоверения, на които няма нито идентификационен номер, обезпечаващ връзка с всички международни компютри, нито 666. Не трябва да забравяме, че крайната победа принадлежи на Христа. Христос ще победи, и заедно с него ще победим и ние, които пребиваваме в него. Ако прочетем Апокалипсиса (Откровението), ще видим, че в края на краищата ще страдат тези, които приемат знака на антихриста.
Тях ще ги измъчва дяволът. Защото дяволът постъпва така: първо дава блага, сладости и възнася човека, за д аму се поклони, а след това го измъчва, понеже дяволът не е човеколюбив. Той не е такъв, какъвто е Христос, Който е преизпълнен с любов и човеколюбие. Той е безчовечен и човеконенавистник. След като дяволът чрез грехове и неверие доведе човека до подчинение на себе си, той мъчи човека. Затова трябва да останем верни на Иисус, нашата св. Църква, свещените Тайнства, молитвата, изследването на Свещеното Писание и ще очакваме по-нататъшния ход на събитията, бидейки винаги съединени с Христа. Постепенно, след въвеждането на електронните карти и съставянето на персонални досиета, те (световните управници) ще пристъпят към нанасянето на печата. С помощта на разнообразни изхитряния ще започнат да принуждават хората да приемат печат на челото или на ръката си. Те ще създадат затруднения за хората и ще кажат: „Ползвайте се само от кредитните карти, парите ще се премахнат”. И това — с цел ако човек купува нещо, да дава карта на продавача в магазина, а стопанинът на магазина ще получи парите от сметката му в банката. Този, който няма карта, не ще може нито да продава, нито да купува. А от друга страна, те ще започнат да рекламират „съвършената система”: невидимото с просто око изписване на числото 666 на челото или на ръката. Същевременно по телевизията ще започнат да показват как някой взел чужда карта и получил чрез нея пари от банката. Безспир ще говорят: „Печатът на челото или на ръката — това е по-надеждно, тъй като номера на печата знае само неговият притежател. Печатът — това е съвършената система: крадецът не може да ви открадне нито главата, нито ръката, нито пък ще може да види номера”. Затова сега дават възможност на бандитите и злодеите да действат свободно. Всичко върви по ред. В Америка сложиха печати на кучета. Чрез предавател те излъчват радиовълни и могат да ги намерят, т.е. знаят къде се намира всяко куче. Бездомните кучета, нямащи белег, ги убиват. А после ще започнат да убиват и хора. Сложили са белег на цели тонове риби и чрез спътници ги наблюдават в кое море се намира всяка.
На много хора в Америка вече са сложени печати: на едни – на челото, на други — на ръката. А впоследствие този, който няма печат с 666, не ще може нито да продава, нито да купува, нито да взема заем, нито да се устрои на работа. Чрез тази система антихристът иска да подчини на себе си целия свят. Хората — били те червени, черни или бели, — които се намират извън тази система, няма да получават работа, ще станат социална измет. По такъв начин антихристът ще се наложи (ще бъде натрапен) с помощта на система, контролираща световната икономика, и само тези, които приемат печата — написването на числото 666 — ще могат да встъпват в търговски отношения.
Три и половина години ще бъде тежко. На онези, които не се съгласят с тази система, няма да им е лесно. Тях ще се стараят да ги пратят в затвора, постоянно намирайки за това някакъв нов повод. Ще мине година и ще ги откарат на разпит в друг град, за да бъде разгледано делото в друг съд; от този град пък ще ги поведат в трети. А после ще кажат: „Извинявай, ти не си виновен. Но ако ти имаше печат, ние щяхме да те проверим за една минута. А сега не бяхме в състояние да осъществим контрол.”
В компютъра ще се показва имаш ли печат, и в зависимост от това ще приемат да те обслужват или ще откажат. Хората ще наблюдават и ще бъдат подложени на наблюдение. Целият техен живот, всичко, което говорят и вършат — всичко ще се контролира с помощта на компютър.
Този компютър може да контролира милиарди хора. Шест милиарда —- това е почти целия свят. Изповед чрез натискане на бутон!
Някои европейци са изразили протест, понеже се боят от световна диктатура. а ние, православните, противодействаме на това, защото не искаме антихриста. Нас ни чакат сериозни събития, но те няма да се задържат дълго. Както Православието сякаш „изчезна” при комунизма, така то сякаш „ще изчезне” и сега.
Отче, а няма ли да могат да поставят печата насилствено? –
Те може и да не измъчват хората, обаче човек като няма печат, не ще може да живее.
„Вие страдате без печат — ще кажат те, — а ако бихте го приели, то вие не бихте имали трудности”. Дори да има златни монети или долари, човек няма да може да ги използва. Затова, като сме приучили вече себе си сега към прост, умерен живот, ще може да преживеем тези години. Като има мъничко земя да отгледа малко житце, картофи, и да посади няколко маслинени дървета, и тогава, като държи някаква животинка, козичка, няколко кокошчици, християнинът ще може да прехрани своето семейство. Понеже от запаси също няма голяма полза: продуктите не могат да стоят дълго, бързо се развалят. Но, разбира се, тези притеснения няма да продължат дълго: три — три и половина години. „Заради избраните ще се съкратят ония дни” (Мат. 24:23) и те дори няма да забележат как ще преминат тези години. Бог не ще остави човека без помощ. –
Отче, ще се намеси ли Христос в това, което ще става в тези трудни години? –
Да. Ето и тук, както виждащ, на човек с добро душевно разположение, но подхвърлен на обиди, често се явяват светците, Пресвета Богородица и Христос, за да го спасят. А колко повече Господ ще помогне, когато нещастните хора ще се намират в такова затруднително положение.
Ще се разрази буря и ще настъпи непродължителната диктатура на антихриста-сатана. После ще се намеси Христос и добре ще се разправи с цялата тази антихристова система, злото ще бъде потъпкано от Него и Той в края на краищата ще го обърне в добро. Други са заети с пророчества, на които дават собствени тълкувания. И не говорят, като да изразяват свое мнение, казвайки: „Така мисля”, но твърдят: „Това е така!” и привеждат цял куп лични мнения. Има и такива, които изтълкуват пророчествата както си искат, за да оправдаят своите страсти.
За съжаление, и някои съвременни „гностици” залъгват своите духовни чеда като малки деца, уж за това, последните да не се вълнуват. „Това не е важно — казват, — няма нищо страшно, само трябва да имате вяра вътре в себе си”. Или пък увещават: „Не говорете на тази тема — за удостоверения, за печати, за да не се вълнуват хората!”
Ако те говореха на хората: „Нека се постараем да живеем повече духовно, да бъдем близо до Христа и от нищо да не се боим, защото най-много — да станем мъченици”, те биха ги подготвили макар малко за идващите трудности. Като узнае истината, човек ще се замисли и ще престане да дреме. Ще му стане болно за онова, което става, ще се моли и ще се пази, за да не попадне в капан. А какво става сега? Не стига, че такива „тълкуватели” коментират пророчествата по своему, но и самите те се страхуват, подобно на светските хора. А би следвало те да проявят духовно безпокойство и да помагат на християните, внушавайки им безпокойство в добър смисъл, та последните да се укрепяват във вярата и да почувстват Божественото утешение. Аз се удивявам: нима всичко това, което става, няма да ги застави да се замислят? И защо след тълкуванията, които дават от своя ум, те не поставят макар въпросителен знак? А ако те помогнат на антихриста с неговия печат и увлекат в погибел и други души?! Както е казано в Евангелието: „за да прелъстят ако е възможно и избраните” (Марк 13:22). Господ има предвид това, че ще се прелъстят тези, които тълкуват Писанията чрез своя ум. И така, зад „съвършената система на кредитните карти”, зад компютърната безопасност се крие световна диктатура, крие се иго на антихриста.
„…И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне чслото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест” [Откр. 13:16-18].
За нещастие, може да се чуят ужасно много „измислици” на някои съвременни „гностици”. „Аз ще приема удостоверението с трите шестици и ще изобразя на него кръст” — казва един. Друг продължава: „А аз ще приема печат на челото и ще осеня челото си с кръстното знамение”.
И повтарят цял куп подобни глупости. Те мислят, че ще се осветят по този начин, а същевременно такива мнения представляват прелест. Един владика ми каза: „В удостоверението, там, където ще се подпиша, аз ще нарисувам кръстче. Аз не се отричам от Христа: аз съм само ползвател на обслужващата ме система”.
Калта не се освещава. Чистата вода приема Божията благодат и става света вода. Но блатото не може да стане света вода. Камъкът по чудесен начин се превръща в хляб. Но нечистотиите не могат да приемат освещение. Следователно, дяволът, антихристът, намирайки се във вид на своя символ в нашето удостоверение, на нашето чело или ръка, не се освещава, дори ако поставим там кръст. Силата на честния Кръст — този свят символ, Христовата Божествена благодат, ние имаме само тогава, когато пазим благодатта на светото Кръщение, в което ние сме се отрекли от сатаната, съчетали сме се с Христа и сме приели светия печат — „печата на дара на Светия Дух”. А те, виждаш ли, обясняват всичко чрез такава проста логика!… Ще поставят редом кръстче — и всичко е наред! А нали виждаме, че св. апостол Петър се отрече от Христа външно, но и това бе отричане. Те, приемайки печата на антихриста, се отричат от Христовия печат, даден им в светото Кръщение, и още говорят, че имат в себе си Христа!
А ако някой приеме печата по незнание? –
По-добре кажи: поради равнодушие. Какво незнание, когато всичко е пределно ясно? Но дори и да не знае човек, той трябва да се поинтересува и да разбере.
Да предположим, че не сме знаели и затова сме приели печата.
Но тогава Христос ще ни каже:
„Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?” (Мат. 16:3).
Щом приеме печата, макар даже и по незнание, човек изгубва Божествената благодат и приема бесовското въздействие. Ето, когато свещеникът при Кръщение потапя детето в светата купел, то, и без да разбира това, приема Светия Дух, след което в него обитава Божествената благодат.

цялата тема

02.06.2016 |

Предсказанието на преподобни Кукша Одески

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Св. Кукша Одески

Св. Кукша Одески

Бог прославил преподобни Кукша като мъдър и боговдъхновен духовен наставник. При него се стичали хиляди хора, както за изповед, така и за духовно наставление и утеха. Много често  хората  казвали за него, че когато са близо до преподобния „на душата ти става леко”. Освен със светия си живот преподобни Кукша е известен и с изключително точните си предсказания за антихристовите времена.

цялата тема

26.05.2016 |

Св. царица Елена и св. Константин Велики

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Св. Константин Велики е една от най-популярните личности сред канонизираните светци в историята на християнството. Времето на неговото царуване бележи края на трите столетия преследване на християнството в границите на Римската империя.
В края на ІІІ и началото на ІV век Константин е един от четиримата цезари, наследили властта в Римската империя след управлението на един от най-яростните противници на християнството – император Диоклетиан (284–305 г.).

цялата тема

19.05.2016 |

УСТРОЙСТВО НА ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Църква "Св. Петка" Варна

Църква „Св. Петка“ Варна

Храмът e сграда за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание. Бог наистина е навсякъде, но Той проявява по – особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветeни /Второзакл 12:5/. Такива места са храмовете. Храмът следователно е дом Божий /3 Цар.9:10/. Затова храмовете се отличават от другите сгради, както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Сегашните наши православни храмове са построени и разпределени по образеца на старозаветната скиня. Те се състоят от три главни части: притвор /артика, нартика, паперт/; средна част /кораб/ и свети олтар. Православните храмове обикновено са обърнати към изток, откъдето идва светлината: Христос е нашият духовен изток /Лук.1:18/, слънце на правдата.

цялата тема

12.05.2016 |

Започва Светлата седмица

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На втория ден от Великден – Светли понеделник, започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.

Нарича се Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.

цялата тема

02.05.2016 |

Велика събота: в очакване на Възкресение

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Православната църква днес почита Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

цялата тема

30.04.2016 |

На Разпети петък: пътя към Голгота

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
На Разпети петък Христос е разпнат на кръста. Разпети петък е най-тежкият ден за Божия син. В този ден миряните минават под Плащаницата, с която е било завито тялото на мъртвия Христос. Тя се поставя пред символичния гроб на Спасителя в центъра на храма. При изнасянето на Плащаницата се спазва и специален ритуал. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и започва бавно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват кръста, Светото Евангелие и самата Плащаница.На Разпети петък не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове.В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Светата плащаница се поставя на маса и православните християни минават под нея за здраве, като получават след това от ръката на свещеника стръкче здравец. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.

цялата тема

29.04.2016 |

Велики четвъртък: Тайната вечеря

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие на тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, заявил на учениците си, че ще бъде предаден.

цялата тема

28.04.2016 |

Велика сряда: Тайната вечеря и едно предателство

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На Велика сряда е Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която им казва, че един от тях ще го предаде.

В деня на Светата и Велика сряда, Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.

цялата тема

27.04.2016 |

Велики вторник: пророчества за съдбата на Йерусалим

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На Велики вторник Исус Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

цялата тема

26.04.2016 |

КРЪЩЕНИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

          Православната църква извършва Свети тайнства, чрез които при строго определени молитвени формули, се измолват над вярващите благодатните дарове на Светия дух.

цялата тема

21.04.2016 |

Нови ереси и Вселенски събори

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

След утвърждаването на Христовата църква, начело на християнските общности в Йерусалим, Антиохия, Константинопол, Александрия и Рим застанали епископи, първите от които били ученици на апостолите.

цялата тема

14.04.2016 |

Масонство срещу Християнство

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Из книгата „“Бумерангът на злото“:
Защо наричаме масонството антихристиянска идеология? Отговорът е прост – защото то самото се определя като такова.

Смисълът на битката на масоните е изразен лаконично от масонския автор дьо Кантельо през 1863 г. :”Като цяло тя (битката, б.а.) е била и винаги ще бъде борба срещу църквата и християнската религия…Всички тайни общества – от египтяните до илюминатите ( вид масонско общество, създадено от Адам Вайсхаупт на 1 май 1776 г. в Бавария с главни цели: унищожаване на религията, на собствеността и семейството и налагане на единно световно управление- б.а.) имат почти идентични ритуали. Те (тайните общества, б.а) образуват верига и се пресъздават едно от друго.” А на конгрес в Леже през 1863 г. масонският (и социалистически) лидер Лафарг (женен за дъщерята на Маркс – Лаура, завършил със самоубийство), категорично обявява целите на ложите: “Война на Бога, ненавист към Бога! Целият прогрес се състои в това! Трябва да се пробие небето като хартиен свод! Да се постигне тържество на човека над Бога!”. В медиите масонството се представя като някакво филантропско сдружение, в което видни политически и бизнес мъже се събират, за да подпомагат сираци и социално слаби. Защо обаче е нужно да се обличат кожени престилки, да се разиграват театрални етюди и да се фетишизират предмети и знаци като чук, пергел, отвес, пентаграмата, юдейската шестолъчна звезда и куп други условности?

цялата тема

07.04.2016 |

Евангелската проповед – слово, ще проникне по всички краища на вселената и между всички народи на земното кълбо

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят” (Мат 24:14)
Както виждаме в нашето съвремие почти целият свят е обхванат от учението на Христос. Но какво ще стане след това?
Ето какво ни казва словото Божие, написано от светите отци:
„Преди Второто Христово пришествие, когато християнството, духовното знание и духовното разсъждение ще станат крайно оскъдни сред хората,
„ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно и избраните”. (Мат. 24 : 24).
„Пазете се да ви не прелъсти някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина” (Мат. 24:5)
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.” (1 Йоан 4:1)
Апостол Павел ни е дал ясно доказателство, когато е казал:
„Защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението ….” (2Сол. 2:3).
Отстъплението вече е факт. Беияки ние виждаме как хората постепенно през вековете са отстъпили от православната вяра, създали са хиляди лъжеучения и в съвременния свят вярват във всичко което им се поднесе, но не и в учението на Иисус Христос. Именно чрез разколите и новите безброй ереси, дяволът подготвя хората да бъде приет по – лесно когато ще се яви.
Преди еретиците са били явни, а сега даже и Църквата е пълна с тях. Повечето хора слушат словото, ако им изнася, с удоволствие, но ако то цели да ги напътства, повечето се отвръщат. Голяма част е отстъпила от православното учение и по-скоро избират лошото, отколкото да предпочетат доброто. Ето това е отстъплението и ние трябва да очакваме врага – дявола, който вече е започнал да изпраща своите предшественици.
Св. Игнатий Брянчанинов ни разкрива първата характерна черта за нашето време – лицемерието и ни показва начина по който да се предпазим от него.
„Бой се от това лицемерие – ни поучава той – Бой се от лицемерието преди всичко в самия себе си, а след това и в другите. Бой се от него, тъкмо защото то е характерно за нашето време и може да зарази всеки, който се отклони макар и най-малко към лекомислено поведение… Преследвай лицемерието в себе си, гони го от себе си. Отдели се от множеството заразени от него хора, действуващи съзнателно и несъзнателно под негово влияние, прикриващи служението си на света със служение на Бога, търсенето на временни блага с търсене на вечни блага, прикриващи под маската на святост един порочен живот и душа, всецяло предадена на страстите.”

цялата тема

23.03.2016 |

Признаци и доказателства за приближаването на края на света

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
1323800235_sv_ignati_1

В днешната лекция, ще се поучим от думите на един бележит светец – Епископ Игнатий Брянчанинов (1807 – 1867).
Св. Игнатий се родил в 1807 г. в Русия в дворянско семейство. Още от малък проявявал склонност към духовния живот, но по настояване на баща си завършил военното инженерното училище в Санкт-Петербург.
Завършил училището в 1826 година с чин поручик, но още на следващата година постъпил в манастир. Близо четири години бил послушник, а през 1831 приел монашество. Месец по-късно бил ръкоположен за йеромонах и поставен за игумен на манастир. По-късно дълги години (1834-1857 г), св. Игнатий бил настоятел на Троице-Сергиевата пустиня близо до Санкт-Петербуг в архимандритски сан, а през 1857 година бил хиротонисан за епископ с катедра в гр. Ставропол.
Св. Игнатий Брянчанинов бил деен учител на монасите и с целия си живот бил пример на самоотверженост, на борба със страстите и скърбите. Оставил огромно богословско и аскетическо творчество. Съчиненията му, издадени още приживе, привличат с дълбокото познаване на Свещеното Писание и на творбите на Светите Отци на Църквата, осмислени съобразно с духовните нужди на тогавашната съвременност. Сред тях са сборниците „Аскетически опити“, „Аскетическа проповед“, „Принос към съвременното монашество“, „Отечник“ (сборник с мисли и примери от живота на древното монашество), „Понятие за ересите и разкола“, „Християнският пастир и християнинът-художник“, „Слово за човека“, „Слово за смъртта“ и други, отдавна признати за класически произведения на православното богословие.
Именно с оглед наближаващия край на човешката история той се постарал да обобщи натрупания от векове духовен опит на св. старци, да го пригоди към изискванията на съвремената епоха за да бъде за всички християни духовно ръководство и средство за спасение.
По собствена молба, поради болест, напуснал епископския пост и се оттеглил в манастир, където и починал на 30 април 1867 година.
На 12 август същата година духовната дъщеря на епископ Игнатий, писателката София Снасярова имала видение. През тази нощ, тя изобщо не е можала да заспи. В лек сън, тя видяла Епископ Игнатий, които сияел с красотата на цветуща младост. Той и казал:
„Мислете за смъртта. Не се грижете за земното. Всичко това е само сън. Земният живот е само сън. Всичко което съм написал в книгите си е истина.”
Виждайки, че неговите духовни чеда не разбират в пълнота важността на казаното, той и показал задгробните мъки.
На поместен събор на Руската Православна Църква през юни1988 година, Игнатий епископ Кавказкий и Черноморский е причислен към лика на светиите. В същата година мощите му били пренесени в Ярославския Толгски манастир, където почиват и до днес.
Епископ Игнатий пише за своите съвременници през 19век, във времето на все по – засилващото се Отстъпление.
В своите творения, дава ярка и правдива картина на тогавашната епоха, когато лекомисленото отстъпничество от православната вяра вдига охранителната Божия благодат (Лук. 24:49) и по този начин се развързва силата на дявола, (Откр. 20:3) даваики му се възможност с присъствието и действията си, за да прелъстява народите (Откр. 20:8).
Всичко написано от него е присъщо и за нашето време, в което отстъплението от Бог е още по голямо.
Времето за второто идване на Иисус Христос не е известно, но за ободряване на праведниците и за вразумяване на грешниците Господ Сам, чрез Своите апостоли и тълкованията на св. отци е открил някой признаци, предшествуващи Неговото идване.

цялата тема

09.03.2016 |

Възкресение на мъртвите и свършекът на света

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Човек се ражда, живее, твори или руши, съзижда или унищожава и отминава от този свят. И тук е кардиналният въпрос – какво става след края на живота?
Православието дава отговор на поставения кардинален въпрос. И този отговор е, че душата на човека която няма материални измерения, продължава да живее съзнателен живот и след като вече не е в единение с тялото.
Единадесети член на Символа на вярата:
„Чакам възкресението на мъртвите”.
В този член от Символа на вярата се говори за бъдещето всеобщо възкресение на мъртвите при Второто идване на Иисуса Христа.
Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите, чрез Божията всемогъща сила, подобно тялото на Спасителя, че бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни.
Св. апостол Павел пише:
„Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си” (1 Кор. 6:14).
„Това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие” (1 Кор. 15:53).
„Сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно” (1 Кор. 15:44).
Духовното тяло на човека, тъй както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, няма да бъде ограничено от пространството, няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на сегашния земен живот. Като нетленно и безсмъртно няма да има никакви изменения и разрушение, а ще живее вечно.
Истината за всеобщото възкресение на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя е засвидетелствувана ясно в Божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е открил божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Сам Той е казал:
„Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Иоан 5:28-29).
Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели:
„И се надявам на Бога, пише св. ап. Павел, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни” (Деян. 24:15).
„Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови” (1 Кор. 15:20-23).
Тук думите после ще възкръснат ония, които са Христови означават, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят вечен живот, а след тях – ония, които са заслужили осъждане. Съвсем погрешно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият апостол с убеденост свидетелствува, че „ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни” (Деян. 24:15).
Телата пък на онези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един миг ще се изменят в духовни, нетленни и безсмъртни:
„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим” (1 Кор. 15:51-52).
Смисълът на тези думи е такъв: когато Христос дойде втори път, мнозина вече ще са умрели, но други ще са живи. При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се изменят, т.е. ще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите.
След като мъртвите възкръснат и живите се изменят ще настъпи и свършекът на света (Мат. 13:39, 24:3,28:20).
Под свършек на света трябва да се разбира не разрушаване и унищожаване на вслената, а изменение и обновление: светът от тленен ще се преобрази в нетленен, което напълно ще съответствува на новото състояние на човека. Това преобразуване на света ще стане чрез огън.
Св. апостол Петър казва:
„Сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци” (2 Петр. 3:7).
„Ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13)
Ясно е, че небето и земята няма да бъдат унищожени, а само ще се променят, ще се обновят; промяната ще е един вид пречистване, освобождаване от злото и неправдата.
Щом всеобщият съд стане при славното Второ идване на Христа и при свършека на света, над душата след смърта ще се извърши частен съд:
С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на така наречения Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си състояние на Частния съд за душата се определя временно задгробната й участ до Второто Христово пришествие.
„На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27).
„За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде на човека според делата му; … при свършека на човека се откриват делата му” (Иис. Сир. 11:26-27).
„И казваше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43).
Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, защото дяволът няма в какво да ги обвини. Те се прибират у Господа и душите им се съединяват с Христа и получават блаженство веднага след като душите им напуснат тялото, още преди възкресението на мъртвите.
„Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо” (Иоан. 14:30).
„Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Иоан. 5:24).
„Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа” (2Кор. 5:8).
„Желая да се освободя [от тялото] и да бъда с Христа, защото това е много по-добро” (Филип. 1:23).
„Душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха … викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време” (Откр. 6:9-11).
„И когато [Иисус] се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим” (Лука 9:29-31).
Участта на падналите ангели (демоните) и умрелите в нечестие човеци (неправедниците) е сходна. Още преди да е настъпил страшният съден Ден, те са вече осъдени на предварителен тъмничен затвор и на известни предварителни мъки. Тази временна тъмница и тези временни отвъдни мъки са преди вечните мъки и са именно дело на Частния Божий съд. Окована във веригите на собствените й грехове и хвърлена в тъмница, душата с трепет очаква окончателната си присъда.
„Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд” (2Петр. 2:4).
„Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден” (2Петр. 2:9).
Този съд не се разбира в юридически смисъл, а в нравствен. Съвестта на човека преценява стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничения и влияния, тя действува по-ясно и по-неподкупно. Душата напълно съзнава истинската значимост на делата си и става сама искрен съдия над себе си.
Основавайки се на Св. Писание, разликите между Частния и Всеобщия съд са следните:
Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек
поотделно. Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнаж – живи и мъртви.
„… ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. … Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях; няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек; … Бог ще отрие всяка сълза от очите им” (Откр. 7:9-17).
Частният съд се извършва само над душата. Всеобщият съд ще се извърши на душата и над възкръсналото тяло, възсъединило се с нея.
„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие” (1Кор. 15:51).
Частният съд продължава 40 дни, през които душите на грешните люде минават през т. нар.митарства, дето демоните най-щателно разследват човешките грехове. Всеобщият съд ще се произнесе бързо, без разследване.
Частният съд определя временно задгробната участ на човека. Всеобщият съд определя навеки задгробната участ на човека.

цялата тема

23.02.2016 |

Евангелският разказ за богаташа и бедния Лазар

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Евангелският разказ за богаташа и бедния Лазар е единствения пряк и конкретен разказ, в който нашия Спасител, Господ Иисус Христос разкрива истината за задгробния свят. В него Той ни разкрива нагледно, към какво води греховния начин на живот.
Някои смятат този разказ за притча, но повечето от древните Св. Отци го смятали за действителна случка. Такива са Св. Киприян Картагенски, Св. Амвросий от Милано, Св. Ириней Лионски и др. Oсновават се на факта, че в своите притчи, Господ Иисус Христос не споменава лицата с техните имена, а тук е споменато името на Лазар. Ето какво гласи този разказ:

цялата тема

17.02.2016 |

Жените в исляма

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

В унисон със съобщенията за насилие и посегатеслтво над жени в европейските страни, в тази тема ще обърнем малко внимание на отношението на ислияма към жената.

 

И най-беглото познаване на ислямските закони и адети не оставя и грам съмнение, че жената не е и никога няма да може да бъде равна на мъжа.
1. Момичето получава по-малко наследство от момчето.

цялата тема

11.02.2016 |

Как да се предпазваме от сектите?

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.”   Петър 2:1.  

цялата тема

21.01.2016 |

Слизането на Светия Дух над апостолите

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Настъпил петдесетия ден след Христовото възкресение. Тогава евреите празнували великия празник  Петдесетница в памет на Синайското законодателство. Всички апостоли заедно с Божията Майка се намирали в горния етаж на една къща (горница ).

цялата тема

13.01.2016 |

Свети апостол Павел

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Св. апостол Павел

Св. апостол Павел

Савел, както е рожденото име на бъдещия Апостол, е роден в религиозно еврейско семейство в Тарс (Мала Азия). Бил образован фарисей, ученик на прочутия познавач на Закона Гамалиил. Той е един от онези, които посрещнали с открита враждебност възникването на Ранната Църква.

цялата тема

07.01.2016 |

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

„ В началото  беше словото, и Словото, беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога…В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе / Йоан 1: 1,2,4/.

цялата тема

23.12.2015 |

Кой е дядо Коледа?

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Sint-Nicolaas

През втората половина на трети век в едно богато семейство се родило едно момче. Кръстили го Николай. Юношата прекарвал почти цялото си време в храма и скоро го въвели в презвитерски/свещенически/ чин.           На 17 г. вече бил най-младият свещеник. След смърта на родителите си Николай щедро раздал на бедни семейното богатство. Най-щедър бил към децата и ръката му винаги била протегната към нуждаещите се, върху които изливала пребогата милостиня. По – късно Николай бил ръкоположен за епископ. Шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка.

цялата тема

17.12.2015 |

Как „Старостилците” и „Новостилците” определят църковните празници

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Православната църква има две течения относно начина на определяне на църковните празници – старостилно и новостилно.

От 1968 г. Българската православна църква започва да използва Григорианския календар (новия стил). През 1990 г. от нея се отделя Българската старостилна православна църква поради несъгласие с използването на Григорианския календар в църковното богослужение.

цялата тема

09.12.2015 |

Животът на първите християни

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Скоро след слизането на Светия Дух, апостолите Петър и Йоан отишли в храма. На вратата на храма седял беден човек, който бил куц по рождение. Той протегнал ръка към апостолите, и ги помолил за милостиня.

цялата тема

03.12.2015 |

Иисус се моли в Гетсиманската градина

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Гетсиманската градина

Гетсиманската градина

След завършване на Тайната вечеря, учениците заедно с Учителя си тръгнали за Гетсиманската градина. Това е една маслинова градина в покрайнините на града. Там отивали за отдих и молитва след дневната умора. Тя била любимо място, където в тишината на нощта Христос оставал в молитва. Но този път не намерил покой.

цялата тема

26.11.2015 |

Тайната вечеря

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

За Тайната вечеря и за нейното извършване разказват и четиримата евангелисти. Господ Иисус Христос знаел какви страдания му предстоят да преживее. Знаел  че на седмия ден на празника Пасха ще бъде предаден в ръцете на Своите врагове, ще бъде съден, измъчван и разпънат на кръст.

цялата тема

18.11.2015 |

Руският патриарх: Масовото кино води до деградация

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Масовото кино води до деградация на обществото, счита патриархът на Москва и цяла Русия Кирил, предаде БГНЕС.

„Погледнете афишите от масовото кино. Голяма част от всичките тези филми са създадени с цел да привлекат колкото се може повече публика, която заливат с леконравни емоции, основаващи се изключително на материалното„, заяви Кирил на международния благотворителен кинофестивал „Лъчезарен ангел“.

цялата тема

12.11.2015 |

Рибата като раннохристиянски символ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Рибата като раннохристиянски символ

Рибата като раннохристиянски символ

Един от първите символи на Християнството е рибата, която била дискретен християнски знак за разпознаване. Гръцката дума за риба ἰχθύς (ИХТИС) е акроним, който съдържа кратко християнско верую:

цялата тема

05.11.2015 |

Притча за злите лозари

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„Рече Господ тази притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

цялата тема

21.10.2015 |

Лептата на вдовицата

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Изразът „давам лептата си”, означава давам скромно парично дарение, и води началото си от евангелския разказ за дарението, което една бедна вдовица оставя за Йерусалимския храм.

цялата тема

14.10.2015 |

Предателството на Юда

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

На четвъртия ден след тържественото му влизане в Йерусалим, Иисус Христос казал на учениците Си: „Вие знаете, че след два дни е Пасха, и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.”

цялата тема

07.10.2015 |

Изцеряване на Йерихонския слепец

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

              „А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече:

цялата тема

24.09.2015 |

Вход Господен

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- големия еврейски празник Пасха, Иисус Христос се отправил с учениците Си за Йерусалим. Като приближил едно село, което се намирало съвсем близо до Йерусалим, Господ изпратил в него двама Свои ученици и им рекъл:

цялата тема

17.09.2015 |

Притча за блудния син

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Притчата за блудния син (Лука 15:11-32), ни разкрива как човек свободно определя своя път и как, след съзнателна преценка между доброто и злото, избира доброто. Ще се опитам да я пресъздам по един съвременен начин, за да стигне по – лесно до вашите сърца.

цялата тема

10.09.2015 |

Притча за неразумния богаташ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Веднъж Спасителят поучавал народа с думите:

„Всеки, който мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели” (Лук. 12:8).

В този момент един от присъстващите, който едва ли е слушал дотогава Христос, Го прекъснал и Го помолил да се намеси в кавгата с брат му по повод бащиното наследство.

цялата тема

02.09.2015 |

„Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят”

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Гладните и жадните за правда са добродетелните. Тези, които постъпват съгласно Божиите заповеди. Това са праведните. Нашият спасител иска от нас да бъдем праведни, независимо какви са другите хора към нас – добри или лоши.

цялата тема

27.08.2015 |

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Кротостта е отличителна черта на християнина. В първите векове езичниците познавали християните по кроткостта им. Кротките хора не желаят никого да дразнят, предизвикват и не се отдават на гняв. Ако се случи такова нещо, те бързат с кроткия си нрав да утешат ближния и да го успокоят. Кротките не само никого не дразнят, но се и мъчат да победят всяка раздразнителност в себе си, за да имат всякога мир в душите си.      Кротостта не е проява на слаб характер, а велико, но скрито мъжество. Кроткият е търпелив, а търпението е черта не на слабите, а на силните души. Сам Иисус Христос ни поучава да вземем пример от неговата кротост с думите: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце”[1].

цялата тема

19.08.2015 |

„Блажени плачещите, защото те ще се утешат”

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Много сълзи се проливат на този свят, но само едни от тях са богоугодни и душеспасителни – сълзите на покаянието.

Да не търсим утешение в скърбите си от хората, за да бъдем утешени от Бога. Има сълзи, които Бог обича и цени. Това са сълзите на покаянието, сълзите за греховете. Те умиват душата и я връщат при Бога. Който плаче за Христа, чрез този плач получава вечно спасение. Който рони сълзи за греховете, си ще се утеши с неизказана утеха, когато дойде времето Сам Бог да отрие всяка сълза от очите на каещите се Свои верни люде[1].

цялата тема

13.08.2015 |

Притча за митаря и фарисея

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Митарите  по римско време били събирачи на данъци.

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше:
Боже, бъди милостив към мене грешника!”
Какво е заключението, което прави Иисус Христос? „Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лук. 18:10-14).

цялата тема

05.08.2015 |

Възкресяване дъщерята на Иаир

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
възкресяване-дъщерята-на-иаир

възкресяване-дъщерята-на-иаир

Много са болките и недъзите, на които са изложени хората в този живот. Мнозина болни страдат и се измъчват дълги години; изразходват много средства за лекари и лекарства, но често пъти без никаква полза. Безспорно е, че за това има много причини, но главната от тях е, че не се прибягва навреме до целебното лекарство –  вярата. Мнозина от страдащите възлагат всичките си надежди на медицината, а забравят, че има един Лекар на лекарите, от Когото зависи не само здравето, но и животът. Тези, които навреме се обръщат към този Лекар, могат да възвърнат и здравето, и живота си. Тази истина се потвърждава от Евангелския текст, разказващ за изцеряването на кръвотечивата жена и за възкресяването на Иаировата дъщеря, извършени от Иисус Христос  заради вярата в Него.

цялата тема

30.07.2015 |

Притча за милосърдния самарянин

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
„Иисус проповядва пред множеството”, гравюра от Гюстав Доре

„Иисус проповядва пред множеството”, гравюра от Гюстав Доре

Нека си представим, ученици и любопитни хора  насядали около Иисус Христос и слушат думите Му. Сред насъбралите се става един уважаван от всички законник, чиято професия е да изследва и тълкува Писанието.

цялата тема

23.07.2015 |

Тайнството покаяние – изповед

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Тайнството Покаяние

Тайнството Покаяние

За да пристъпи към причастие с Тялото и Кръвта Христови, православният християнин трябва да се очисти от греховете си, сторени след св. кръщение. Това става при св. тайнство покаяние или изповед.

цялата тема

16.07.2015 |

Тайнството брак – венчание

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
венчание

Венчание

Бракът е тайнство, в което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност. При самото тайнство чрез благословение от свещеника се дава свише божествена благодат. Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целите на брака: единодушие между двамата, взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.

цялата тема

09.07.2015 |

Изцеряване на разслабления при къпалнята Витезда

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Изцеряване на разслабления (т.е. на освободения от болест), при къпалнята Витезда

Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

цялата тема

02.07.2015 |

Тайнството Миропомазване

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Миропомазване

Миропомазване

Чрез тайнството кръщение ние се раждаме в духовен живот, чисти от всякакъв грях, оправдани и осветени встъпваме в благодатното Царство Христово. Но както в естествения живот, човек, щом се роди има нужда от въздух и светлина, така и в духовния живот са необходими благодатни сили, които да послужат за поддържане и укрепване в новия живот.

цялата тема

25.06.2015 |

Таинството Кръщение

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Тайнството кръщение е врата, през която се встъпва в Църквата и условие за участие в другите тайнства. То е необходимо на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси.

цялата тема

17.06.2015 |

Какво е тайнство?

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Църквата има дадени от Бога средства, които са спасителни за човека и лекуват тялото и душата му. Това са тайнствата. Това са „свещенодействия, духовно – осезаеми средства за спасение, при които чрез видими знаци се дава невидимата Божия благодат, която очиства от греховете, освещава човешката природа и води вярващия човек към спасение”( Митев, Д. Православно догматическо богословие, Варна, 2004, с. 173.)

цялата тема

11.06.2015 |

Първото чудо на Иисус Христос

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Скоро след като Спасителят призовал първите си ученици, в град Кана, в близост до Назарет  имало сватба. На сватбата бил поканен Иисус Христос  с Пречистата му майка  и учениците си. По време на сватбата виното свършило.

цялата тема

04.06.2015 |

Първите ученици на Иисус Христос

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

След завръщането си от пустинята, Иисус Христос дошъл отново до река Йордан, където Йоан кръщавал. Виждайки Иисус, Йоан казал на хората: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху си греха на света”

цялата тема

28.05.2015 |

Свети Йоан Kръстител

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
свети Йоан Кръстител

свети Йоан Кръстител

Бог, чрез пророк Малахия предсказал, че преди идването на Спасителя, ще се яви предтеча – Предшественик на Христа.Той ще бъде велик пророк, ще възвести на хората за предстоящото появяване на Христос и ще ги подготви да го приемат.

За родители на Христовия Предтеча Бог избрал благочестивите роднини на Благословената Дева Мария, свещеник Захарий от рода на Аарон и праведната Елисавета — от рода Давидов. Двамата водили благочестив живот до преклонна старост, но си нямали дете и ревностно молили Бог да ги избави от това нещастие.

цялата тема

20.05.2015 |

БОГОСЛУЖЕНИЯ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Богослужение

          Бог е наш създател, наш небесен отец. Думата „Богослужения“ сама по себе си ни дава разяснение, че става дума за молитва, служение на Господа. В молитвата пулсира животът на Църквата. С молитва започва Църковната служба, всеки нов ден; с нея се ознаменува и всяко по – важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневно и празнично богослужение, християнинът, като жив член на църквата, участва в нейния молитвен и благодатен живот.

цялата тема

14.05.2015 |

ПОГРЕБЕНИЯ, ПАНАХИДИ, ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Бог сътворил първите човеци – Адам и Ева безсмъртни и им дарил вечно блаженство и жителство при Себе Си в рая. Но нашите прародители съгрешили тежко и били изгонени от райското им жилище. От този момент те и техните потомци започнали да боледуват, стареят и умират. След смъртта си те не отивали при Бога, а в ада (шеол), понеже раят бил заключен за всички хора до определено време.
Но милостивият Бог не изоставил хората напълно. Той изпратил своя Син на земята, за да освободи човека от робството на дявола. Раят, откъдето някога били изгонени нашите прародители, отново бил отключен за човека и станал вечен дом за всички праведници.
Но може би ще попитате защо хората умират и след Христовата победа над смъртта? Ще отговоря, че има смърт духовна и смърт телесна. Духовната смърт е погибел за душата и се състои в предаването й във вечни мъки в ада. Телесната смърт е умиране само на тялото и е временна. Тя ще бъде победена окончателно в деня на второто Христово Пришествие.
Каква е участта на човека след неговата телесна смърт? – Човекът е сътворен с безсмъртна душа, която носи Божия образ и подобие, и това е най-главното ни различие от животните. Нашата душа може да съществува и вън от тялото ни; докато тялото престава да живее, щом го напусне душата. Това изменение в човешкото битие ние наричаме телесна смърт. Тогава тялото се разлага на съставните си части и изгнива…То ще бъде съставено отново, но в обновен вид в деня на Страшния Съд.

цялата тема

07.05.2015 |

СВЕТОТО ТАЙНСТВО ПРИЧАСТИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„За мене тленната храна не е сладка
нито този живот е удоволствие,
Хляба Божий желая аз, небесния хляб,
хляба на живота, който е плътта на
Иисуса Христа, Сина Божий…
И питието Божие желая – Неговата кръв,
която е любов нетленна и живот вечен.“

цялата тема

23.04.2015 |

КРЪСТЪТ И НЕГОВАТА СИМВОЛИКА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Кръстът над Сливен

„Кресту Твоему покланяемся Владико
и святое Воскресение Твое славим“

Кръстът над Сливен

Христовият кръст има централно значение за Християнската религия. Той е „знамението на Сина Човечески“ (Мат. 24:30), отличен белег за вяра в разпнатия на Голгота Богочовек Иисус Христос и за принадлежност към Неговата църква. Църквата още от древни времена поставя на храмовете кръст, за да извиси сърцата ни към небето, да подчертае, че Св. Кръст е връхна точка на изкупителното Христово дело и да посочи, че той е предназначен за благоговейно поклонение от всички. Кръстът се поставя тъй също на най-святото храмово място – олтара, за да се онагледи основоположната верова истина, че Спасителят, Божественият ходатай чрез своята жертва на Голгота, изпроси пред Божия престол омилостивение и небесни дарове за човешкия род. Като го предлага за поклонение и целуване Църквата неизменно учи през вековете, че това е всесилно лекарство срещу душевни и телесни недъзи, сигурна закрила при усилни времена и житейски обстоятелства. Темата за христовия кръст е вечно свидетелство за любовта Божия към човешкия род, за тържеството над смъртта и за обещанието за вечен живот.

цялата тема

16.04.2015 |

На Велики четвъртък – тайната вечеря, причастието и целувката

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Тайната вечеря

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, на която Исус Христос поканил своите ученици – дванайсетте апостоли. В този момент Божият Син е установил светото тайнствено причастие – евхаристията.

цялата тема

09.04.2015 |

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ И ПРОТЕСТАНИЗЪМ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

За да разберем каква е разликата между православието и протестанизма е необходимо да разгледаме същноста на протестанизма.
През 1510 г. преминалият сурова житейска школа монах Мартин Лутер имал възможноста отблизо да наблюдава разпуснатоста на папския двор и на римското духовенство. Изчезнал предишният му възглед за светоста на служителите на римската църква. През 1516 г., наблюдавайки как образованият доминикански монах Тецел, по поръчение на папа Лъв X продава индулгенции за опрощаване на греховете, не само минали, но и бъдещи, Лутер се обявил категорично против продажбата на индулгенции. Според Лутер, човек стига до избавление от наказание поради вътрешно съкрушение за греховете си, искреното си разкаяние и решимостта да се поправи и обнови живота си. А индулгенциите пораждат в човека нравствена ленност и лъжлива увереност за опростени грехове, водят човека към духовно израждане и гибел.
Лутер окачил на 31.10.1517 г. на вратите на витенбергския храм 95 тезиси, в които развил своите възгледи за покаянието, оправданието чрез вяра и доказвал вредата от продажбата на индулгенции. През 1520 г. Лутер бил отлъчен от църквата и само застъпничеството на светската власт го спасило от смърт. Той бил поддържан от много професори, свещенници, студенти, рицари и князе в Германия. Започнал разкол – формално отделяне на Лутер и неговите последователи от римо-католическата църква.
По същите причини както и в Германия, в Цюрих започнало движение за църковни реформи, оглавявано от Цвингли, но истинския вожд на реформата в Швейцария бил французинът Калвин.
Протестанските идеи проникнали и в Англия. Най-близък повод за въвеждането н ареформа в Англиканската църква било спречкването между папа Климент VI и английския крал Хенрих VIII, в резултат н акоето английския парламент приел през 1533 г. закон за независимост на Англия от папата в църковните дела и утвърдил върховните права на краля над Англиканската църква.

цялата тема

02.04.2015 |

ИСЛЯМ И ХРИСТИЯНСТВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Ислямът е религия, основаваща се на фундаментализъм, който в интерес на истината е присъщ на всяка религия или идеология. Всъщност „фундаментализъм“ е термин, привнесен в мюсюлманската среда от християнството и по-точно от протестанството. В този случай той означава „придържане към основата“, т.е. към Корана (Словото Божие, считано за предвечно и несътворено) и Сунната (Свещеното предание), която се състои от хадиси – разкази, сказания за делата на пророка Мохамед. Коранът и Сунната са двата първоизточника, двата фундамента на исляма. Докато в Библията, макар да е писана по Божие вдъхновение, има и човешки елемент на всеки един от писателите й, то според мюсюлманското богословие Коранът е чиста „рецитация“ под божествена диктовка. Всъщност на арабски „Коран“ означава „четиво“ (16:100;17:95), а ислямът е религия на Книгата. За мюсюлманина Коранът не е просто вдъхновено писание, а послание на арабски, получено направо от Бога.
За юдейско-християнското Свещено писание не е имало никакви пречки при преминаването му от староеврейски на арамейски и от арамейски на гръцки език. Мюсюлманските богослови обаче не желаят да четат Корана на друг език, освен на арабски, защото според тях божествената реч не може да бъде превеждана на безбожни езици – всеки превод е предателство. Всъщност днес съществуват преводи на Корана на близо 100 езика, но при молитвите се предпочита рецитацията на арабския оригинал. Ако съпоставим двете религии, трябва да отбележим, че Корана е на много по-ниско ниво от Библията, защото Корана представлява един архаичен текст, и може би от желание да скрият този факт, някой ориенталисти настояват, че той не може да бъде превеждан.

цялата тема

25.03.2015 |

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

                        „ А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене; Духът на истината ще ви упъти на всяка истина.”                                                             Йоан 15:26;16:13

цялата тема

19.03.2015 |

ИСТИНАТА, КОЯТО НИ ОСВОБОЖДАВА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„Ако пребъдвате в Моето учение наистина сте Мои

 ученици. И ще познаете истината и ще ви направи

свободни.”       /Йоан  8:31,32/ 

         Защо човек обича повече измамите, отколкото истината? На този въпрос не отговарят и мъдреците, защото  измамата според  тях е така неизбежна, както сянката, която хвърля всеки осветен предмет. Хората са преситени, преуморени от алчност и измама, от ненавист и желания на плътта и са безпомощни да се изпълнят с нещо по-добро.

цялата тема

12.03.2015 |

ПЛОДОВЕТЕ НА СВЕТИЯ ДУХ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

В своето Послание към Галатяните 5 глава 22, 23 стихове ап. Павел призовава вярващите към един нов и богат духовен живот, освободен от веригите на стария еврейски закон. Той ги призовава към един живот, вдъхновяван и направляван от Святия Дух, който се състои не в догми, обреди и традиции, но във вяра и служене.

цялата тема

04.03.2015 |

РАЗГОВОР С БОГ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

–         Влез – каза Бог. – Разбрах, че искаш да говориш с мен.

–         Ако имаш време – отвърнах.

Бог се усмихна и ми рече:

–         Моето време е Вечността, стига ми за всичко. Какво искаш да знаеш?

цялата тема

26.02.2015 |

ДЕН НА ПРОШКАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Пред прага сме на Великия пост – време на духовен подвиг, подвиг в добрите дела, които ни водят към Бога. А Бог е любов и прошка. За да се доближим до Него, трябва да очистим сърцата си от всички лоши чувства и да дадем път на любовта. Ако любовта проникне в душите ни, ние ще намерим сили да простим на ближните си прегрешенията им и сами да поискаме прошка от тях. Защото по трудния път на покаянието и пречистването е невъзможно да се върви с дяволското бреме на завистта и злобата.

цялата тема

18.02.2015 |

Йога

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Йога е философско – религиозна система, която изисква определен начин на живот. Тази система е много сложна, многостранна. В нея се правят опити да се включи цялата същност на човека. Изисква пълна отдаденост и строгост. Не е възможно отделянето на една част от тази система и изолираното й използване (с някаква цел), защото това не би било „йога”.

цялата тема

12.02.2015 |

ЖИВИ КАМЪНИ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

                                                    „ И вие  сами, като живи камъни,

                                                    съграждайте от себе си духовен дом,

цялата тема

05.02.2015 |

Свидетели на Йехова

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Това е един от най-рекламираните и в известен смисъл най-проспериращият култ днес. Произхожда от адвентизма.

За негов създател се счита Чарлз Тейт Ръсел (, 1852-1916).

 

Първоначално той приема съботянското твърдение – че Господ Иисус Христос ще слезе на земята през 1874 г. Когато това не става, Ръсел се оправдава, че невидимото присъствие на Христос е започнало през 1874 г., но след 40 години (1914 г.) той вече наистина „ще установи видимото си царство” (разбирай Второто пришествие). През указаната година обаче това не се случва и се определя нова дата – 1918 г. Оттогава досега Йеховистите са определили поне 10 дати за края на света. Основното твърдение на сектата е, че единственият начин за спасение при наближаващото второ пришествие е да си един от „Свидетелите на Йехова”. „Свидетелите на Йехова” отхвърлят идеята за триединството на Бог и са склонни да твърдят, че Иисус Христос е Архангел Михаил. По отношение на човека „Свидетелите” твърдят, че с неговата физическа смърт изчезва всякакво съзнание и не остава никаква духовна субстанция, която да продължава да живее.

цялата тема

29.01.2015 |

ПРОРЧЕСТВА В БИБЛИЯТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Пророчеството е един от начините за предаване божественото откровение на хората. То е резултат от едно от определенията на Бог – всезнанието. Миналото, настоящето и бъдещето са като отворена книга за Него. Бог вижда и знае всичко.

цялата тема

21.01.2015 |

Всемирното бяло братство (дъновисти)

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Ще бъде несправедливо, ако говорейки за съвременните религиозни организации и култове, пропуснем и един от малкото, родени у нас, но успели да намерят разпространение и в други страни. Това е Всемирното бяло братство (да не се бърка с Юс малос).

цялата тема

14.01.2015 |

СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

които ни умъртвяват духовно, а после и физически

 

Това определение го е дал Григорий Велики в края на 6 век.

 

ГОРДОСТ: по принцип човек трябва да уважава себе си и да притежава чувство за собствено достойнство. Бог се отвръща от оная гордост, която ни кара да презираме другите, да проявяваме високомерие, да се надценяваме.

цялата тема

08.01.2015 |

Мормоните

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Създателят на сектата е роден на 23 декември 1805 год. в град Шарън – щата Върмонт, в презвитерианското семейство на земеделските работници Джоузеф и Люси Мак Смит. (По-късно семейството му се преселило в град Палмира, щата Ню Йорк.)

цялата тема

01.01.2015 |

КНИГА НА ЖИВОТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Има книги, които не остаряват. Между тях е Книгата на книгите – Библията, коята е най- скъпия дар даден на човечеството. От възприемане на нейните учения зависи вечната съдба на всеки човек, тъй като тя съдържа Божието послание до човешкия род. Тя отговаря на нашите въпроси за произхода на Вселената, човека и живота. Първата книга „Битие” отговаря на въпроса откъде идваме, последната – „Откровението на св. Йоан Богослов” – накъде отиваме. „Съществуват две велики книги, които трябва да четем.: Природата и Библията. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята вола” – е казал големия руски учен Ломоносов.

цялата тема

18.12.2014 |

СЕКТИТЕ И ТЯХНОТО ПАГУБНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Христовата църква има божествен произход и предвечно е предвидена в Божието домостроителство. Неин основоположник е Господ Иисус Христос – живия драгоценен камък (1 Петр. 2:4). Спасителят основа една и единствена Църква и Той е неин единствен глава (Еф.1:22). Под водителството на Св. Дух (Йоан 16:13), Който обитава в нея (Еф.2:22) и я ожитотворява, тя расте за да бъде „стълб и крепило на истината“ (1. Тим.3:15).
Православната църква е жив благодатен организъм на който членовете са вярващи хора, а глава – Сам Спасителят Иисус Христос, който я обича и съхранява във времето (Еф.5:23). В св. Църква вярващите хора са съчленени в един жив духовен богочовешки организъм, обединени от една вяра, една иерархия и едни тайнства. Чрез действието на Св. Дух и св. тайнства, респ. Божията благодат, вярващите постигат освещение и спасение. Ето защо православните християни трябва да знаят своята вяра и съзнателно да могат да я изповядват, да знаят защо я изповядват, а не я заменят с някоя друга.

цялата тема

11.12.2014 |

Феноменът Ванга

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Ванга е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица (сега Македония) в бедно семейство. Още като дете обича да гадае с момите по празници, да скрива предмети и да ги намира със затворени очи и др. На 12-годишна възраст, когато е на полето със сестра си, ги настига върхушка (смерч), който я вдига във въздуха и я отнася на два километра. Този момент трябва да се подчертае, защото народното суеверие олицетворява вихрушката и вижда в нея зла сила, която може да убие или подлуди човека. Ванга не умира и не полудява, но ослепява. Остава  обикновена, необразована селска жена, на ниско интелектуално равнище.

цялата тема

27.11.2014 |

21 Ноември – ДЕН НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Семейство

Подобно на пясъчен замък, издигнат на морския бряг по време на прилив, християнското семейство се намира в несигурно положение. Започнало с няколко леки пръски, усилило се през стените на семейните ценности, днес течението е прераснало в разрушителни вълни, които връхлитат върху обществото. И с всеки изминал ден вълните стават още по-високи и разрушителни.

цялата тема

20.11.2014 |

ЧЕТИРИ СВЕЩИ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Четири свещи горели бавно.

– Аз съм Мир – казала първата, – но в наше време никой не се бори за мен.

И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.

цялата тема

12.11.2014 |

За сектите Сатанисти

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Началото на сатанизма се свързва с името на Алистър Кроули, роден в Англия през 1875 г. Той основава своя организация „Ордо Темпъл Ориентис”, известна със сексуалните си ритуали във възхвала на Сатаната. Кроули бил първият, който открито се обявил за сатанист. Самовеличаел се като „Страшния звяр” и „666”. Твърдял, че при странстванията си в Египет е установил контакт с духа Айуаз, който става негов посредник и наставник в общението му с отвъдния свят. Проповядвал, че в последната битка Сатаната ще победи.

цялата тема

06.11.2014 |

За Богомилите

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Богомил (поп Богомил) е български свещеник от X век, който създал богомилството в България. Създава своето учение в Македония българска, т.е. в Пловдивска Тракия.

Богомили – последователи на павликяните на Балканите през X-XII век. Възгледите на богомилите са близки до павликянството и  манихейството.

цялата тема

29.10.2014 |

СВАДЛИВАТА ЖЕНА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

СВАДЛИВАТА ЖЕНА

„По добре е да живееш в ъгъла на покрив, нежели със свадлива жена в широка къща/ в една къща заедно/ 21:9 25:24

 

Някога на Изнок покривите били равни и там била т.н. горница, там вечерно време излизали на прохлада. Живеенето на покрив е символ на усамотеност, но било придружено с много неудобства: там човек бил изложен на дъжд, вятър, студ и сняг.

цялата тема

23.10.2014 |

Шеста Божия Заповед

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

 

„Не убивай“
(Изх.20:13)

Велика е тайната на живота, защото безкрайно велик е Онзи, Който го е създал. Човекът участва в тази велика тайна не само с чудно устроената си физика, но и със своя безсмъртен дух – тая дивна небесна искра, която го тегли нагоре към небесата. Онзи, Който е запалил пламъка на живота в гърдите на човека е непостижимия Бог. Затова никой друг, освен Него няма право да гаси този пламък. Бог единствен ожитотворява, Той единствен има право и да умъртвява, както Сам говори за Себе си: „Аз съм и няма Бог, освен Мене; Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя“ (Второз. 32:39). За да огради премъдро създадения от Него живот у човека срещу заплахата на унищожението, Бог е изрекъл шестата Своя заповед, която гласи: Не убивай!
 

цялата тема

08.10.2014 |

ПЕТОТО БЛАЖЕНСТВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

                                          „Блажени милостивите, защото те

                                          Ще бъдат помилвани” /Мат.5:7/

     Няма по-голямо щастие за грешника да получи Божията милост! На какво може да разчита един, който жадува да се спаси, а е очернил съвестта си с много грехове, освен на Божията милост?! Никога грешникът не може да се изкупи, ако Бог не го помилва. Затова толкова често в църковните богослужения се чува вопъла: „Господи, помилуй!” Но ако иска грешникът да получи Божията милост, той трябва да отговаря на едно неотменимо предварително условие – сам да е милостив към грешките на другите! „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”.

цялата тема

02.10.2014 |

Иконографията

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Християнската символика и иконография има дълго и сложно историческо развитие. То може да бъде условно разделено на три периода – символичен, до епохата на иконоборството и последващ етап. Най-ранният е определян като символичен. Той обхваща първите три века от християнската епоха и се свързва главно с изписването на християнски гробници, предимно катакомби. В древния гръко-римски свят те били сред първите богослужебни места на християните. Образци от тази епоха може да видим предимно в Рим, Неапол, остров Милос. В тях обикновено преобладават старозаветни християнски и по-рядко езически символи.

цялата тема

25.09.2014 |

СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Аз съм светлината на света; който

 Ме последва, той не ще ходи в мрака,

 А ще има светлината на живота.

                                                                         Йоан 8:12

цялата тема

17.09.2014 |

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ И ДЪНОВИЗЪМ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

 

„А вие недейте се нарича учители
защото един е вашият учител – Христос““
(Мат.23:8)

Един от актуалните проблеми на нашето съвремие през последните години е проникването в нашата страна на много секти и разновидности на религиозни общности. Те обявяват себе си за последователи на Христос и активно проповядват от негово име, печелейки души за една свята кауза, която те самите изопачават, превръщайки я в богохулство. Проблемът със сектите днес е повече от актуален, защото в нашето време на несигурност и икономическа разруха обществото ни търси своя корен в духовните ценности, които ни е оставило божието слово и неслучайно именно тук атаката срещу духовния живот на човека е толкова яростна и непримирима.
Днес ще се спрем върху дъновизма и неговите отклонения от православната вероизповед. На 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа (днес Николаевка) се ражда третото дете на свещеник Константин Дъновски и презвитера Добра Георгиева, което те кръщават с името Петър. Началното си образование той получава последователно в с. Хатърджа, гр. Нови Пазар, където баща му е на енорийско служение и в гр. Варна. През 1883 г. продължава образованието си в новооткрития в гр. Свищов богословски отдел към Американското методическо училище, което завършва през 1887 г. През лятото на следващата година заминава в Америка, където се записва студент в семинарията Дрю, гр. Медисън – Ню Джърси, а по-късно и в теологическия факултет на Бостънския университет. На 7 юли 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение и веднага се записва в Медицинския факултет на същия. През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и започва своята религиозна дейност на духовен просветител, като нарича себе си учител. В какво се състои неговото учение?

цялата тема

10.09.2014 |

ОСЪЖДАНЕТО Е ПОРОК, КОЙТО МЪЧИ И ВОДИ ДО ГРЕХОВЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Голямо изпитание за вярващите е да изпълнят душата си с доброта, с покой, да се покаят, да изживеят истинско пречистване.

 
Ще споделим мисли за един на пръв поглед незабележим, но пагубен порок – осъждането. Тази черта в характера, а може би по-точно е да се определи като начин на поведение, се практикува от много съвременници. Този порок си поставя обикновено маската на ревност по доброто, истината, любовта. И хората го приемат, свикват с него, практикуват го, без да знаят за гибелните му последици. Човек понякога не знае, че той съществува, че го носи и че трябва да се бори с него. Осъждането на ближните е скрит враг. Облечени в мантията на правдолюбци, често хората одумват другите, намират и подчертават недостатъци. Даже някои си въобразяват, че изпълняват някакъв дълг, мислят се за призвани да изказват, според тях, истината.

цялата тема

04.09.2014 |

ЧЕТВЪРТИ ЧЛЕН ОТ СИМВОЛА НА ВЯРАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Христос за нас бе разпнат при Понтия Пилата,
и страда, и бе погребан.

Иисус Христос извиквал възхищение с дивното Си учение и необикновенните Си дела (Мат.22:23). Целият народ тръгнал след него. Това възбудило завист у еврейските старейшини. Завистта им се превърнала в омраза, когато Спасителят взел да изобличава тяхното лъжливо учение и беззаконен живот. Именно затова те започнали да Го преследват. Наклеветили Го пред римската власт, представлявана тогава от Пилат Понтийски. Набързо осъден, Иисус Христос бил разпнат на кръст, претърпял големи страдания, умрял и бил погребан.

цялата тема

27.08.2014 |

ПОСТЪТ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Постът е древен дар. Узаконен в рая. От дървото за познаване на добро и зло Ева ако не беше яла сега не бихме имали нужда от тоя пост. Сега сме повредени от греха и имаме нужда от покаяние, а то без пост не става. Прости на ближния си оскърблението. Опрости дълга на длъжниците си.

цялата тема

07.08.2014 |

УЧЕНИЕТО ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ и ГОТОВНОСТТА НА ЧОВЕКА ДА ГИ ПОСРЕЩНЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

                                                      Предсказания за Иерусалим. Една привечер, през последните дни на земния Си живот, Иисус излязъл от храма и се спрял да си почине извън града. Оттук се виждал почти целия Иерусалим с всичките му сгради, над които величествен се извисявал храмът. Слънцето залязвало и озарявало със светлорумените си зари позлатения покрив на Божия дом.

цялата тема

31.07.2014 |

ИМА ЛИ ОБЕЩАНИЯ В БИБЛИЯТА ЗА ПОМОЩ ОТ НЕБЕТО?

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Има книги, които не остаряват. Между тях е Книгата на книгите – Библията, коята е най- скъпия дар даден на човечеството. От възприемане на нейните учения зависи вечната съдба на всеки човек, тъй като тя съдържа Божието послание до човешкия род. Тя отговаря на нашите въпроси за произхода на Вселената, човека и живота. Първата книга „Битие” отговаря на въпроса откъде идваме, последната – „Откровението на св. Йоан Богослов” – накъде отиваме. „Съществуват две велики книги, които трябва да четем.: Природата и Библията. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята вола” – е казал големия руски учен Ломоносов.

цялата тема

17.07.2014 |

ТРЕТИ ЧЛЕН ОТ СИМВОЛА НА ВЯРАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплати от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек;

В трети член от Символа на вярата се говори за човешката природа на Иисус Христос.

цялата тема

10.07.2014 |

СВЕТА ЛИТУРГИЯ, ПРОСКОМИДИЯ И ДР.

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Светата литургия е център на православно – християнското богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните му страдания, спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на Светата литургия, при приемане на Светото причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.
На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и раздавайки го на Своите ученици казал: „Вземете, яжте: Това е моето тяло за Вас преломявано! Това правете за мой спомен“ (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителя взел чашата, подал я на учениците Си и казал: „Тая чаша е Новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете за Мой спомен!“ (I Кор. 11:25).

цялата тема

02.07.2014 |

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ И КАТОЛИЦИЗМА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Още от първите дни на своето съществуване, поради административното деление на Римската империя, Христовата църква се е разделяла на две половини: Източна и Западна. Тези две неделими половини на Вселенската църква живеели в пълно единение и пребъдвали в единство на вярата.
Основите на църковния живот и на Изток, и на Запад са били едни и същи. В западната половина на Църквата обаче, постепенно се създава особен строй на живота и своелико отношение към него. Между Изток и Запад започнали да изникват несъгласия и спорове още през II – III век, например за празнуването на Пасхата (Великден) и за кръщаването на еретиците.
Различията в църковния живот на Изток и Запад се проявили особенно ярко след политическото разделение на две половини на Римската империя. В IV в. на Запад започват да се затвърждават обреди и обичаи, различни от Източната Църква, т.е. относно постите, св. тайнство миропомазване и за безбрачието на духовниците.
През 1054 г. цариградският патриарх Михаил се обявил против нововъведенията на римския епископат, а именно против употребата в тайнство евхарисия пресен хляб. Така, той възложил на Българския Архиепископ Лев да напише изобличително послание против тези нововъведения. В отговор, Западната църква поискала от Източната да признае всички папски постановления и след като се убедили, че няма да постигнат успех, те поставили була на престола на храма „Св. София“, с която проклинали цариградския патриарх и цялата Източна Църква. Изтока произнесъл анатема против папата и от тогава римският епископат отпаднал от едната, света, съборна и апостолска Църква Христова.

цялата тема

25.06.2014 |

КАК ДА СТОИМ И СЕ ДЪРЖИМ В ЦЪРКВА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Църква "Св. Петка" Варна

Църква „Св. Петка“ Варна

Бог е наш създател, наш небесен отец. Той е наш баща и ние сме Негови деца. Всеки храм е Негов дом, чиито врати са отворeни за всички, които желаят да Му гостуват и да го посетят; в който дом ние можем да разрешим всичките си житейски проблеми. Той е лечебница, в която получаваме изцерение. Затова трябва да влизаме в храма Божий и особено в “Светая светих” със страх Божий, с чисто сърце, премахвайки страстите и всички земни грижи и да стоим в него с вяра, благовение, разумно, внимателно, с любов и мир в сърцето, за да излезем от него обновени, като небесни жители, отхвърляйки похоти и страсти.

цялата тема

18.06.2014 |

БОЖИЕТО ВСЕВЕДЕНИЕ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

       „Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. Пр(15:3 Когато човеците осъзнаят това и вярват, че е така, от значение за самите тях, защото ще се пазят от грях. Тайните на човешкото сърце, т .е. целият душевен живот начовека с неговите земни желания, мисли, надежди и планове са изцяло явни на Бога. „Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва” 16:9 или В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. 19:21 Човек обмисля подробно и решава как да постъпи в даден момент. Но Господ като всезнаещ, знае, че човек често постъпва неправилно, като се ръководи от чисто човешки съображения. В Св. Писание ясно са дадени начините, по които трябва да постъпват хората в отношенията си към другите, за да бъдат постъпките им благоугодни  Богу. Има случаи, когато Господ се намества пряко в замислите на хората, особено когато те решават нещо, което ще бъде във вреда на много хора. Нащият народ добре е схванал това и точно изразил чрез поговорката: Човек предполага, но Господ разполата. И в кн. Пр.16:33 „Жребият се хвърля в скут, но всичко що то решава е от Господа”. Бог като всившждаш, знае как и в полза на кого да разреши правилно хвърленото жребие.

цялата тема

04.06.2014 |

СВЕТАTA ЛИТУРГИЯ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Светата литургия е център на православно – християнското богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните му страдания, спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на Светата литургия, при приемане на Светото причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.
На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и раздавайки го на Своите ученици казал: „Вземете, яжте: Това е моето тяло за Вас преломявано! Това правете за мой спомен“ (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителя взел чашата, подал я на учениците Си и казал: „Тая чаша е Новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете за Мой спомен!“ (I Кор. 11:25).

цялата тема

15.05.2014 |

СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

които ни умъртвяват духовно, а после и физически

 

Това определение го е дал Григорий Велики в края на 6 век.

ГОРДОСТ: по принцип човек трябва да уважава себе си и да притежава чувство за собствено достойнство. Бог се отвръща от оная гордост, която ни кара да презираме другите, да проявяваме високомерие, да се надценяваме.

цялата тема

07.05.2014 |

МОЛИТВАТА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Молитвата е беседа на човешката душа с Бога, тайнствен разговор с невидимия Наш небесен Отец. Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия дух. Има ли молитва духът диша и живее; няма ли молитва за духа няма въздух, за него няма живот. Истински се моли само този, който вярва в благостта и всемогъществото на Бога, и който има съзнание за своето душевно и телесно безсилие, за пълната своя зависимост от Твореца. – Промислител.

цялата тема

30.04.2014 |

ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ХРИСТОС

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

/ по Евангелието на Марко 16 глава и от останалите Евангелия/

 

Мария Магдалина, Мария Якововата майка и Саломия малко преди да тръгнат към гроба.

цялата тема

16.04.2014 |

ЗАЩО МИ Е ДА ХОДЯ В ХРАМА, АКО БОГ Е В ДУШАТА МИ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Всеки от нас има познати и даже и роднини, които гледат с недоумение на нашите събирания в храма. На техните лица е изписано дълбоко неразбиране. Понякога то се излива в думите: „Е, добре, увлякал си се във вярата. Но защо е нужно да ходиш непрекъснато в храма, да си губиш времето? Ето аз например също съм вярваща. Но аз вярвам с душата си. Бог е в душата ми и не ми трябват никакви външни ритуали.“ 

цялата тема

25.03.2014 |

ЗА ОБРАЗИТЕ ВЪРХУ ИКОНОСТАСА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Възникването и оформянето на иконостаса в православния храм е сложен и дълъг процес. Миналата седмица разказахме за историята на това произведение на изкуството, за символиката, вложена в композицията му. Днес нека разгледаме образите, които виждаме, когато застанем с лице към олтара.

цялата тема

19.03.2014 |

ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Църковния календар се е изградил върху първия християнски празник – Възкресението, неделя. Към неделния ден били прибавени най – важните събития от живота на Господа Иисуса Христа, които също имат отношение към нашето спасение. Към тях били присъединени Богородичните и Светителски празници, в които се възпоменават и честват хора, придобили лична святост и прославили Господа Иисуса. Още от II век два от седмичните дни: сряда и петък били определени за пост: сряда като ден на предаване на Господа, а петък като ден на разпятието Му. Така се създава празничния календар на Христовата църква. Той не е бил еднакъв в отделните църкви, но с течение на времето от смесването на местните календари се създал празничния календар на Източната православна църква.

цялата тема

06.03.2014 |

за Прошката

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

“Защото ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесния ви Отец: ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и Вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”(Мат.6:14-15)

цялата тема

26.02.2014 |