РАЗМИСЛИ ПРЕД РОЖДЕСТВО

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Преди повече от 2000 години, един човек се роди на света в противоречие със законите на живота. Той живя в бедност и бе отгледан в неизвестност. Той не притежаваше богатства, нито власт. Но още като дете Той стресна един цар, в детството си озадачи тогавашните книжници, когато стана на възраст изяви Своята власт над законите на приро

дата – ходеше по вълните като по суша, усмиряваше бурята, изцеляваше слепи и болни, макар че никога не е изучавал медицина, възкресяваше мъртви. И днес Той продължава да изцелява повече болни души и тела отколкото всички лекари на света. Макар и времето да е простряло 2013 години между времето на Неговото рождение и днешния ден, Той продължава да живее. Цар Ирод не можа да го убие, Сатана не можа да го изкуси в пустинята, смъртта не можа Го унищожи и гробът не можа да го задържи. Христо е ключът на световната история. Той заключи вратата на старата и отключи вратата на новата ера.

 

Нощ е. Дълбока, тържествена тишина се стеле над спящото поле. Звездите блещукат. Овчарите пазят нощна стража до своите ста

да. На изток далечен мъдреци по блясъка звезден разбрали, че светъл отрок е роден. Път дълъг и труден изминали те да видят малкото свято дете. Навели чела в поклон пред Светителя бъден и дарове скъпи- злато, ливан и смирна пред Него положили те. А какво бихме могли ние днес  да Му поднесем, когато човечеството отново е потънало в духовната бедност, мрака и заблудите на хората преди Рождество.

 

Блажени  Иероним, който е живял 15 години край Витлеемската пещера, ни е оставил следното молитвено съзерцание: В Светата нощ той коленичил пред яслата, а Малкият Христос,  озарен от божествена светлина, отправил към него топъл взор и го попитал какво ще Му поднесе в дар. Отшелникът посочил най – скъпото, което имал – сърцето си. Но Божественият Младенец все чакал и чакал. В отговор на недоумение какво друго желае, прозвучали с

божествена топлота думите Му: „Иерониме, дай ми греховете си!”  Сълзи на умиление облели отшелническото му лице.

 

Светли Рождественски трепети и днес изпълват вярващата душа. Тя усеща как всеки път през тази чудна нощ в нея се ражда Христос като тихо ухание на смирението, като разпукващ се цвят на мъдростта и като блажена тръпка от чара на вечността…И тези трепети не гаснат през вековете, защото небето стои все така разтворено за човешките сърца.

 

Различни са пътищата

за хората към Витлием. След няколко дни е Рождество Христово. Как го посрещаме? Това можем да проверим като сериозно и задълбочено проведем един откровен разговор със себе си и отговорим честно на въпросите, на които всеки последовател  на Христос трябва да има отговор. Трябва да стане ясно за самите нас, вървим ли в светлината на Божието познание към чист и действен живот по ”тясната пътека” или крачим по широкия отъпкан от хиляди нозе път, по който вървят множествата, водени от изискванията на плътския човек в нас. Щом твърдим, че вярваме в Иисус Христос и вървим след Него не може да не се запитаме в своя път на израстване : К

ъде съм? Какво направих аз в моите 2, 5, 10, 20 или повече години на вяра? В Рождествената нощ Христос ни казва:” Наричате се Мои чеда, но наистина ли сте? Какви са мислите ви – светли и чисти? Какви са чувствата ви- благородни и добри? Къде е сърцето ви? Какви са отношенията помежду  ви? Жива ли е любовта ви? И разбрали истината за себе си, да оставим всичко, което гнети нашия дух, огорченията, завистта и  горд

остта, страха, да забравим „старото”, което носим като ненужен товар. И да се усмихнем на живота и на хората, около нас с любов. Защото Рождество е празник на любовта, на Божествената любов към нас, човеците. И единствено достойно за човека е- да отговори на любовта на Бога с любов. В тази свята Рождествена нощ сърцето се превръща в слух и чува как от висините долита ангелска песен, която зове хората да се обичат. Човек забравя злото в себе си и в ближния и той само може да коленичи пред яслата на Спасителя, да мълчи и да благоговее…

Роска Тузсузова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.