Притча за неразумния богаташ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Веднъж Спасителят поучавал народа с думите:

„Всеки, който мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели” (Лук. 12:8).

В този момент един от присъстващите, който едва ли е слушал дотогава Христос, Го прекъснал и Го помолил да се намеси в кавгата с брат му по повод бащиното наследство.

„А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?
При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.
И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.
И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото. Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?
И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото? Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.
И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!
Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.

Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.
Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.” (Лук. 12:14-40).

 

Безбожието на богаташа от притчата спада към една, често срещана категория хора.
Те признават привидно, че Бог и душата съществуват, но живеят  не духовно, а чисто материално. Такива хора може понякога да присъстват от кумова срама на богослуженията или да призовават Бога, когато изпаднат в отчаяние, но това не променя тяхната основна нагласа. Те поставят в центъра на своя живот не Бог а себе си. Егоисти са и ценят единствено своето благополучие като зеницата на окото си.

Премъдрият Соломон описва как човек се труди, придобива, натрупва богатство и не знае на кого ще се падне то. Той нарича тази неспирна надпревара „суета и гонене на вятър” (2:26).

Човек се труди цял живот, постига резултати, но често тези, които продължават делото му, променят или пропиляват всичко. Хората, които търсят утеха в земните неща, рано или късно се оказват горчиво измамени. Тази закономерност се отнася не само за богаташите, но и за всички хора, защото телесното благополучие, смятано от нас за нещо естествено, се оказва илюзия. Дори и да не разберем тази истина в нашия живот, ние непременно ще се убедим в нея след своята смърт, когато в един миг ще се простим с земята, парите, титлите и тялото си.
Притчата за неразумния богаташ демонстрира мъдростта на всички християни, които копнеят за вечното, а не за преходното; за спасението на душата си, а не за напълването на стомаха си; за Бога, а не за мамона.

Когато Христос препоръча на богатия юноша да отиде и да продаде имота си (Матей 19:16-22), очевидно Той е имал предвид робуването на младия човек на мамона. Спасителят му показал, че трябва да се освободи от материалните неща, за да извиси духа си към сферите на чистото следване на Господа. И колко жалък бе фактът, че този, който бе спазил целия закон, се препъна о купчинка злато и душата му звънна като монета, паднала върху камък. Затова Исусовото заключение бе, че „мъчно ще влезе богат в небесното царство”, защото е окован във веригите на сребролюбието.

Господ Бог знае най-добре кое е полезно и кое вредно за нас, затова нека се оставим Той да ръководи живота ни. Да не предприемаме нищо без Неговото благословение, без молитва и по собствената си воля.

Нека винаги да казваме: „Господи, да бъде Твоята воля.”

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.