Йога

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Мнозина, които се считат за християни, имат твърде малка представа за радикалното различие между православното християнство и всички други религии. Други пък, които познават това различие, притежават твърде слаба проницателност в областта на „духовните преживявания“. Става въпрос за проницателността, която е практикувана близо две хиляди години и е предадена на поколенията в православните светоотечески произведения и житията на светиите. При отсъствието на тази представа и проницателност, увеличаващото се присъствие на източни религиозни движения причинява огромен смут сред много псевдохристияни.

В днешно време хората силно желаят да имат красиво и атлетично тяло. Това е накарало много от тях да посещават както фитнес зали, така и да практикуват източното изкуство йога. Тези, които страдат от стрес, депресия и разочарование, също се обръщат към йогизма за утеха и разрешение на проблемите.

Индуистката йога е позната от много десетилетия. Тя е в основата на безбройни култове и е една популярна форма на психотерапия, за която се мисли, че не е религиозна. Фактът, че не се говори директно за Бог, не променя нищо. Защото никоя религия не говори “директно за Бога”, а за взаимодействията между човека и Бога.

И богът на всяка религия изисква от вярващия в него съответния духовен живот, който му осигурява вътрешно и външно благополучие.

От своето начало до днес йога е неразделна част от източните религии, особено на индуизма, джайнизма и будизма. Оригиналната санскритска дума „йога“ означава да свържа, да съединя или да владея, като в своята същност системата има за цел да свърже душата на човека с висши свръхестествени сили (неясно какви!)..

В началото методите на йога са се предавали устно. След това индийският йогийски мъдрец Патанджали ги записва подробно като „Йога Сутра“, която става основната книга с наставления за йога. Според Патанджали, йога е „систематично усилие да се постигне съвършенство чрез контрол на различните елементи от човешката природа, физическа и психическа“.

Но нека да разгледаме в дълбочина  това учение:
Системата е изградена като степенно преодоляване на препятствията пред себеовладяването и освобождението.

Най-ниската степен, хатха-йога, изисква съсредоточаване върху физическите упражнения и овладяване на тялото. Карма-йога поставя акцент върху ритуалните действия, обозначавани като карма. Следващото равнище, джнана-йога, предполага интелектуално себеовладяване и концентрация. Най-високата степен, дхяна-йога, е собствено медитативната, или степента на духовно съзерцание (дхяна).

Индуистката йога е учение, което предполага твърде въздържан и дисциплиниран живот. Съчетава контрол върху дишането и известни физически пози, които водят до състояние на релаксация. В такова състояние човек медитира, обикновено с помощта на мантра или сакрален израз, който подпомага концентрацията. Самата същност на йога не представлява някакво учение, а е медитация. Привидната цел на индуистката йога е постигане на телесно здраве и красота.  Но трябва да знаем, че макар човек да използва йога само за физическо благополучие, той вече предразполага себе си към определени духовни възгледи и преживявания, за които  дори не се досеща.

Истинската цел е духовна. Съединяване на всички сили на тялото, ума и душата с Бога. Довеждане на човека до духовно преживяване или освобождение, чрез сливане с един всеобхватен дух.

Изкуството на йога се състои в умението в пълна тишина да се освободиш от всички мисли и илюзии, да отхвърлиш и забравиш всичко, за да се постигнеш едно по-различно духовно състояние – медитация.

Предмет на йога-техниката е да се направи така, че човек да се почувства отпочинал, доволен, немислещ и пасивен или възприемчив за духовни идеи и преживявания. Това усещане се съпътства и от еуфория, която действително е завладяваща и остава трайна. Ако нервите на човек са обтегнати и изострени, упражненията ги успокояват и за кратко време умората изчезва.

За да се опише това състояние, най-удачната дума е „удовлетвореност“ – удовлетвореност, която обитава както тялото, така и душата и предразполага… към духовен живот

Но описаното дотук е само подготовка за „духовната“ цел, която се осъществява много скоро. След няколко седмици /на всеки различно/, молитвата  става съзерцателна и получава особена, нова форма.  Достигайки извънредно спокойствие, човек  лесно влиза в молитвата и става „по-възприемчив за импулсите и съдействията от небето“. Практикуването на йога допринася за увеличаване гъвкавостта на ума и възприемчивостта на сетивата, като по този начин се разкриват онези лични отношения между Бога и душата, които бележат пътя на мистичния живот. Дори за „начинаещия йога“ молитвата става „сладостна“ и „поглъща цялото му същество“. Това навярно е една от формите на най-висше християнско съзерцание.

Всеки, който разбира същността на състоянието прелест или духовна заблуда, ясно може да различи в описаното дотук преживяванията, характерни за изпадналите в духовно безпътие. Тези преживявания са характерни изобщо за езическите религии и „християнските“ секти. Налице е един и същ стремеж към „свети и божествени чувства“, същата отвореност и готовност на човека да бъде „уловен от духа“, същото търсене не на Бога, а на „духовна утеха“, същото самоопиянение, считано погрешно за „благодатно състояние“, същата невероятна леснота, с която човек постига „съзерцанието“, същите „тайнствени откровения“ и псевдодуховни състояния. Това са характерните състояния, общи за всички, които се намират в особеното състояние на духовна заблуда.

В православната традиция сърдечната молитва е най-висшата молитва на ума, овладяна от малцина богоносни старци едва след много години на аскетична борба и смирение.

Индуските философи признават, че практикуването на йога може да даде на човек свръхестествени сили, независимо от твърдението им, че това не е крайната цел на учението. В книгата „Индийската философия“ бившият президент на Индия С. Радакришнан, доктор на философските науки, казва, че един йога „овладява тялото си чрез определени пози, като това води до безразличие към крайните стойности на горещината или студа. … Йогата може да вижда и чува от голямо разстояние … Твърде възможно е предаването на мисли от един индивид към друг без намесата на нормалните начини на общуване“.

Заниманието с йога крие множество психически и физически опасности. Системата е изградена като степенно преодоляване на препятствията пред себеовладяването и освобождението.

Най-ниската степен, хатха-йога, изисква съсредоточаване върху физическите упражнения и овладяване на тялото. Карма-йога поставя акцент върху ритуалните действия, обозначавани като карма. Следващото равнище, джнана-йога, предполага интелектуално себеовладяване и концентрация. Най-високата степен, дхяна-йога, е собствено медитативната, или степента на духовно съзерцание (дхяна).

Допускането на някой до следващото ниво става само след преценка на лидерите, че този член е „готов” за това. Живеещите по системата на йога не знаят и не подозират накъде точно води пътят, по който са поели и от който в бъдеще ще им бъде много трудно да се откъснат.

Всички отделни стъпала в тези занимания са свързани с конкретни демонически практики. По такъв начин – чрез изолация от външния свят – поддръжникът на това учение си внушава, че се обръща към своя вътрешен свят, като се старае да се откъсне от всяко друго усещане.

В различни школи на индуизма наблюдаваме пряката зависимост на практикуващите членове от техния индуистки учител, който направлява живота им. Още първото ниво – „хатха йога” – вече представлява опасност. То е съвкупност от хранителни навици, хигиенни практики, физически упражнения, дихателни упражнения и т.н., но всичко – под контрола и наставничеството на даден лидер „гуру”. Още при нея вече се започват упражнения, подлагащи на контрол психиката, волята, въображението и т.н. и започва изучаването на едно пантеистическо учение, боравещо със съответната терминология, много напомняща тази на окултните учения. Част от тази система е неосъзнато, но фактическо поклонение на слънцето /ха/ и на разни природни „сили”. Цялото многообразие от йога-техники няма нищо общо с науката, тъкмо обратното – налице са всички отличителни черти на магиите.

Напредъкът на човека в областта на физическото здраве, контролът над собствената физика и психика дават голямо разрастване на неговата гордост. Физическите упражнения, съчетани с психически,  водят до промени в човека и неговия контакт с духовния свят.

Това става безконтролно и неутрално, без да се подготвя човекът за срещата с този духовен  свят и с неговите обитатели. Тези „обитатели” се отричат, като се твърди, че в „духовния свят” няма личности, а съществуват само „енергии”. Целта е, тези „енергии” да бъдат „уловени” и използвани за лична облага на човека.

На по-нататъшните етапи на учениците се откриват други практики, все по-близки до окултизма. Стига се до окултни заклинания с използване на т.нар. „мантри” и  директно свързване със света на поднебесните паднали духове( демони). Придобиват се неестествени способности в резултат от общуването със злите духове. По време на упражненията могат да възникнат неестествени явления с бесовски характер, от рода на телепатия, плуване във въздуха, общуване с  духове и мн. други. Всичко това става постепенно, според степента на „напредналост” на учениците.

След всяка „степен” ученикът е толкова зависим от системата на „йога”, че не желае да се откаже и върне назад. Ако в началото, успява да съхрани отчасти някакъв тип съзнание, впоследствие той губи даже своето самосъзнание, престава да различава цветове, аромати, звуци, загубва представа и за самия себе си, и за другите. Това състояние на небитие в йога практиката се счита за „изкупление“.

Ето защо, всички ние трябва да знаем, че „йога” е  религиозно (окултно) – философска система, безконтролно отваряща в човека способности, загубени от него след грехопадението и недопустимо опасни за християните. Притежаването на тези способности са противни  на Божията воля. Още повече, практикуването на „йога” неизбежно поставя тези способности в подчинение не на ангели, не на Бога, а на падналите духове, служещи на врага на човешкия род – сатаната. Поради развиването на привързаност и зависимост към тази система, даже самото започване на нейното практикуване е  твърде опасно. Този ефект се получава дори след краткотрайно (1-2 год.) и неосъзнато практикуване на „хатха-йога”. Отключените у човека „врати” за контакт с духовния свят са трайни и тяхното последващо контролиране  и премахване е изключително трудно.
След всичко казано до тук, се потвърждава, че всякакви подобни парапсихологии, йога-практики и изобщо многобройните форми на медитация се базират на окултизма, т.е. на демоните.

Следователно, йога не представлява „един от видовете гимнастика”, някакъв безобиден метод за релаксация, нито способ за избавяне от стреса, нито средство за постигане на физическо благосъстояние, както това ни се представя, а представлява отделно стъпало от индуисткото самовглъбяване, свързан с антихристиянската теория за прераждане на душите с демоническите божества Вишну, Кришна и Шива.

Поради тези причини заниманията с йога са неприемливи и абсолютно несъвместими с нашата християнска вяра, тъй като представляват вид отричане от православната Истина и хула против Светия Дух, водещи към служение на демоните и нямат място в живота на християните.

Богослов Д.Добрев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.