Християнската символика и иконография има дълго и сложно историческо развитие. То може да бъде условно разделено на три периода – символичен, до епохата на иконоборството и последващ етап. Най-ранният е определян като символичен. Той обхваща първите три века от християнската епоха и се свързва главно с изписването на християнски гробници, предимно катакомби. В древния гръко-римски свят те били сред първите богослужебни места на християните. Образци от тази епоха може да видим предимно в Рим, Неапол, остров Милос. В тях обикновено преобладават старозаветни християнски и по-рядко езически символи.
Основна идея в тези първи паметници на изкуството е възкресението и победата над смъртта. Едни от най-разпространените символи са рибата, агнето, лозата, кипарисът, котвата, паунът или птицата Феникс, както и образът на добрия пастир.
Рибата безспорно е сред най-ранните християнски символи. На гръцки думата ихтис, риба, се явява като акростих – Иисус Христос, Божий син, Спасител. Някои изследователи разглеждат този символ като кратка формулировка на Символа на вярата. Рибата е заимствана от езическия свят, където символизира водната стихия, но като християнско послание тя се свързва с кръщението и евхаристията. Има изображения на риба, носеща поднос с хляб, което показва жертвата на Христос, на тайнството причастие.
Агнето като друг символ, или, както по-точно се казва – агнецът, е символ на Господ Иисус Христос. Този образ е заимстван от старозаветните пророчества и най-вече от тези на Свети пророк Исайя. Той видял Божия син Христос като жертвен агнец. Агнето било предпочитано и като жертвено животно в Стария завет.
С кръвта от жертвения агнец по традиция на празника Пасха юдеите помазвали вратите на домовете си. Това е спомен за бягството на еврейския народ от Египет. Пасха означава избавление.
Лозата е често използван символ както в Стария, така и в Новия завет. Христос сам определя себе си като истинската лоза според евангелието от Йоан.
Котвата от най-дълбока древност е символ на християнската надежда. Този символ идва от посланията на Свети апостол Павел.
Паунът или птицата Феникс, макар и част от езическата митология, е също изключително използван в ранното християнство като символ на Христовото Възкресение. Той е твърде широко използван за изобразяване на добрия пастир. Явява се и днес в иконографията. Свързва се единствено с Господ Иисус Христос, който в евангелието от Йоан казва – Аз съм Добрият пастир.
Друг често срещан символ е кипарисът – образ на смъртта. Палмата се свързва с надеждата, както палмата е сама в пустинята, но оцелява, така и надеждата ни не трябва никога да угасва. Маслиновото дърво – символ на евхаристията. То изразява идеята за Божията благодат. Тръбата, сигналната тръба, пък е символ на всеобщото възкресение, когато Господ ще призове всички – и живи, и мъртви. Мечът е гневът Божий. Петелът е символ на грижите, които пастирът – свещеникът, трябва да полага за своите пасоми. Идеята е както петелът сутрин рано буди всички, така и духовникът трябва да събужда вярата у паството си, да го държи будно. Има много други символи като лирата, арфата, които подсказват, че християните трябва да прославят Бога.
Вторият период започва с прекратяването на гоненията на християнската църква от страна на римските императори. Това е началото на днешната иконография. При нея се оформят литургически, исторически и други видове цикли в християнското изкуство.
В християнството е прието човек да носи на врата си най-напред символа на нашето спасение, всеоръжието на светлината – Христовия кръст. Православните могат да носят малко медальонче, с образ на почитан от тях светия или на Божията майка. Може да се носят и символите на християнските добродетели – кръстът на вярата, котвата на надеждата и сърцето на християнската любов. Медальоните, които трябва да се осветят, са кръстът и образът на Божията майка, защото те се приемат като символи на религиозно поклонение, изобразяват един или друг аспект от християнската вяра.