Животът на първите християни

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Скоро след слизането на Светия Дух, апостолите Петър и Йоан отишли в храма. На вратата на храма седял беден човек, който бил куц по рождение. Той протегнал ръка към апостолите, и ги помолил за милостиня.

Апостол Петър му казал: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: В името на Иисуса  Христа, стани и ходи!”, хванал го за ръката, и го изправил. Ходилата оздравели и той влязал с тях в храма.

Множество народ в удивление от това велико чудо се събрало около апостолите. Тук апостол Петър казал втора проповед за възкръсналия Господ и много от слушащите повярвали.

Вярващите се събирали  всеки ден в храма и слушали проповедта на апостолите, а в  неделните дни се събирали по домовете за преломяване на хляба, т.е., за Свето Причастие. Всички били свързани с голяма любов и имали като че ли едно сърце и една душа. Много от тях продавали имуществото си и парите донасяли на апостолите, за да се раздават на нуждаещите се. Винаги и за всичко, благодарели на Бога. За тяхната любов и добри дела, придобили уважението и обичта на хората, и всеки ден броят им се увеличавал.

С времето, всички вярващи в Господ Иисус Христос  започнали да се наричат  християни а учението християнство.

Славата и бързото разпространение на християнството възбудили зависта  и омразата на иудейските водачи. Те започнали да преследват християните, да настройват против тях простия иудейски народ и да ги обвиняват пред римската власт. Хващали християните и  ги убивали.

Първи пострадал от тях в Иерусалим, свети архидякон Стефан, наречен първомъченик (като първи мъчен заради  Христа).

Заради проповедта за  Спасителя евреите го извели извън града и започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молел с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми”, а след това казал: „Господ, не зачитай им тоя грях” и починал.

Макар и да убили св. Стефан и много други вярващи, еврейте не могли да отслабят вярата в Христос, а напротив довели за нейното разпространение. Християните, които живеели в Иерусалим, от тези гонения се разпръснали по Иудея, Самария и други страни,  където отивали и проповядвали за Господ Спасителя и Неговото учение. Никаква сила в света не могла да спре победното шествие на християнството. Небесният  Отец, подкрепял вярващите, с тях бил Спасителят, а ги утешавал Светия Дух – Утешителят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.