Дълбокото осъзнаване и разбиране на вярата предпазва от злото
Нека дадем още по – ясна представа за това, в какво конкретно вярват православните християни и върху какво е основана вярата им. От предишната публикация разбрахме, че Бог е едно, но има три лица. А днес ще разтълкуваме дълбокия смисъл на I член от Символа на вярата.
Вярвам в единия Бог Отец, вседържител, творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо
Първото лице на Светата Троица наричаме Отец не само защото Той според Своите качества предвечно ражда Сина, но защото е наш общ небесен Баща. Чрез Голготската саможертва на своя Син Той ни е осиновил, след като сме се били отдалечили от Него поради греха. Той отново ни е дал възможност да обладаем неговото вечно небе и царство, да му се молим с думите “Отче наш”, с което да изповядваме неговата бащинска любов към всички.
Ние също така вярваме, че Бог е вседържител. Това означава, че всичко държи във властта си. Той управлява всичко, всичко ръководи със своята могъща воля, поддържа съществуването на света, действията на природните сили и закони и порядъка на цялата Вселена. Това ще бъде така, докато на него Му е угодно, докато не дойде денят на второто Христово пришествие. Вярваме, че той е вседържител и защото без Неговата свята воля и без Неговото премъдро допущение не се случва нищо в света. Той държи в своята силна десница дори и злите сили. И те действат толкова, колкото им позволява Той. Но всички техни действия против Неговия закон и срещу Неговите верни люде Бог обръща в добро чрез своята премъдрост и сила. Спасителят е изказал тази истина в думите, че дори нито едно врабче не пада на земята без волята на Неговия небесен Отец.
Православната църква безспорно подкрепя т. нар. креационистичен модел за произхода на света. Той е основан върху основния източник на нашето познание относно вярата – Светото писание. Разумът ни говори за това, че всичко в света има начало и причина. Началото и първопричината, и творецът на света е Бог. Може ли една къща да се изгради от само себе си? Тъй и светът не е произлязъл от само себе си. Свети апостол Павел казва, че всеки дом се съгражда от някого, а Този, Който е сътворил всичко, е Бог в Послание до евреите – 5 глава, 4 стих.
Бог е творец и на ангелите.
Ангел от гръцки език е вестител, пратеник. В Свещеното писание на много места се говори за тях, изпратени от Бога, за да възвестяват волята Му. Те са безплътни, живеят в духовния свят – на небето, и се намират пред Божието лице. Те са надарени с висок разум, качества и умения. Вземат участие в съдбата на всеки човек. При кръщението християнинът получава и ангел пазител. За да бъдем под тяхното покровителство, трябва да живеем благочестиво и да изпълняваме Божията воля на Земята така, както те я изпълняват на небето. В това се крие и смисълът на думите от Господнята молитва – да бъде твоята воля както на небето, тъй и на земята.
Когато говорим за ангелски сили, за духовен свят, в наше време това се посреща с усмивка, дори с насмешка. Но трябва да кажем, че освен добрите ангелски ликове има и зли, които наричаме с думите дявол и сатана. Дявол от гръцки означава клеветник. Защото той е този, който ни принуждава да извършваме дела в разрез с нравствения закон, който Бог ни е дал.
Нали Бог е сътворил всичко добро, откъде са дошли тези духове? Бог отначало е сътворил всички духове добри, но една част съгрешили и затова отпаднали от Него. Те искали да бъдат нещо повече, да имат по – голяма власт. Искали слава и да станат като самия Бог. Това е гибелното въздействие на гордостта, която е първият грях, който те сторили. Затова православният християнин трябва да се пази от гордостта и да се стреми да придобива спасителното смирение, което е и първата наша добродетел.
Дяволът бива наричан и лъжец, и човекоубиец. А че той действително е такъв, разбираме от историята на грехопадението на първите хора.
Как да се предпазим от хитрините на лукавите духове? Кръстените в името на Светата Троица се наричат христови войници. И както войникът е длъжен непрекъснато да е на поста си и да бди, точно така и ние сме длъжни да бдим над нашите души. В това духовно бодърстване ни помага молитвата. Който се моли усърдно и често, разгаря в сърцето си пламъка на вярата. И както мухите не смеят да кацнат върху ястието, което ври, но щом охладнее, го нападат, тъй и демоните не могат да се доближат до пламтящата от вяра душа.