Джендър идеология

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Войната на дявола

Както и да се нарича бъдещето, то е лоша новина за всички, които ценят свободата си. Това, което свръхбогатите не знаят или по-скоро не ги интересува, е че все още има малцина, които разбираме техните планове и се опитваме да събудим останалите.

Джендър идеология

Оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението”, казва Св. Апостол Павел (2Сол.2:3).

Отстъплението от Бога се разглежда от Свещеното Писание като духовно блудство, изневяра, предателство, измяна. То е всеобемащ процес, целящ да изопачи човешката душа, и да я постави в пълна зависимост и открито служение на сатаната. Във съвременния живот Отстъплението вече се извършва свободно, открито и има много имена.

Едно от тях е така наречената джендър идеология.

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. 

Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб.

Името на стратегията се казва Gender- Mainstreaming.

Главната идеоложка на джендър теорията е лесбийката Джудит Бътлър.  Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity, е основополагащо произведение на джендър идеологията.

Бътлър смята, че идентичността не се определя от това какъв се е родил човек /мъж, жена/, а от сексуалната ориентация – дали е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. 

Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост, всички те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Затова трябва да се унищожат из корен. 

Семействата, според Бътлър, трябва да се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност. В паралелния свят на Бътлър „децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация“. 

Джендър идеологията се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий. 

За 20 години джендър идеологията стана господстваща.

Днес международните организации като ООН, ЕС и редица фондации финансират милиони към ЛГБТИ  организациите, (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални/, които ускоряват джендър мейнстрийма и се грижат за претворяването й в политика.  Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Всичко това се случва, без да има публичен дискус за това нито в парламентите на отделните държави, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм /преобладаваща тенденция/.

Кулминацията за налагане на джендър идеологията е Истанбулската конвенция договорена през 2011 г. в Истанбул. На пръв поглед Конвенцията е прекрасен документ и е подписана от 44 държави и Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави. България подписа Конвенцията на 24 април 2016 г.

Привидната цел на Истанбулската конвенция е „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация“ и „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени“, предлагайки на страните конкретни мерки за борба срещу това явление. 

Но реалната цел на Истанбулската конвенция е да се предаде инфекцията, съдържаща се в думичката „джендър”/означаващ социален пол/, водеща към ликвидиране на половата идентичност, преобразуване на обществото, установяване на антихристко царство на тоталната всепозволеност, където грехът и извращенията ще бъдат горещо защитавани. 

Но нека да видим доказателствата за горенаписаното в самата Конвенция:

Чл.12.1, формулира: „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“

Разрушаването на  обществените устои  и моралните ограничения тя нарича „борба срещу стереотипите“. Отрича не само едни или други ценности , а  са „деконструира “  самото човешко естество с цел да създаде новия джендър човек.

 Чл 4.3 прави ясно разграничение между пол – (мъж и жена) и „социален пол“/джендър/. Това става ясно,  четейки го – „правата на жертвите трябва да се прилагат без дискриминация въз основа на пол и социален пол.“

В Чл. 4.3 се дава също и подробни разяснения кого всъщност защитава Конвенцията и към кои групи в обществото не трябва да се допуска дискриминация „мерките за защита на правата на жертвите трябва да бъдат осигурени без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец или друг статут“.

В Обяснителният доклад към Истанбулската конвенция се разкрива истинската цел и всичко е казано в прав текст. Затова ще приложим откъси от него. Докладът е написан от авторите на Конвенцията.

В Глава III – Превенция, чл. 12 – Общи задължения, Точка 87, допълва чл. 4.3 от Конвенцията и категорично се забранява дискриминация на следните лица: „бременни жени и жени с малки деца, хора с увреждания, включително с умствени или когнитивни недъзи, лицата, живеещи в селски или отдалечени райони, лицата, злоупотребяващи с наркотици, проституиращи лица, лица с определена националност или етнически малцинствен произход, мигранти, включително недокументирани мигранти и бежанци, мъже-гейове, жени-лесбийки, бисексуални и транссексуални лица, както и ХИВ-позитивни лица, бездомни хора, деца и възрастни хора.“. 

Чл. 4 /53 дава още по-подробни разяснения кого всъщност защитава Конвенцията и към кои групи в обществото не трябва да се допуска дискриминация: „Жените все още могат да бъдат подложени на дискриминация от страна на правоприлагащите органи или съдебната власт, когато съобщават за актове на насилие, основано на пола. По подобен начин гейовете, лесбийките и бисексуалните жертви на домашното насилие често са изключени от услугите за подкрепа, поради тяхната сексуална ориентация. Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“.

Чл. 60.313  от Обяснителният доклад отново предпазва от преследване: „ гейове, лесбийки, бисексуални или транссексуални, които също може да са изправени пред особени форми на преследване и насилие, свързано с пола.“ 
Както виждаме, Обяснителният доклад изисква в услугите за подкрепа от дискриминация да бъдат включени гейовете, лесбийките, бисексуалните, транссексуалните, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят към категорията на „мъжете“ или „жените“.

Чл. 14.2 на Конвенцията препоръчва в образователните програми на училищата да се  включват материали по „non-stereotyped gender roles“. В българския превод е спестено, че става дума за „нестереотипни роли на социалния пол“, а е написано „нестереотипни роли на пола“: „…….разширява задължението за насърчаване принципите на равенство между жените и мъжете, нестереотипните роли на половете във всички неформални образователни структури, във всички спортни, културни и развлекателни учреждения, както и в медиите“.

Пагубно за всяка държава е да поощрява децата, учениците и студентите да усвояват представи и опит за „нестереотипни роли на пола”. Вместо това, те трябва да получават здраво духовно-нравствено възпитание и адекватно образование, което да ги изгради като силни личности с градивни семейни и социални нагласи. 

Изводът, който неизбежно следва да направим след това потресаващо самопризнание на авторите на Истанбулската конвенцията и на Обяснителния доклад, е, че:

Понятието „социален пол“ /джендър/ руши основите на личностната идентичност и на семейството като основна структурна единица на обществото.

Ратифицирането от България на Истанбулската конвенция ще доведе до следното:

1. Ще задължи страната ни да защитава от ненасилие не само жените като биологичен пол, но и вкарания нов термин „социален пол“/джендър/, към който влизат гейовете, лесбийките и т.н.

2. Ще се внуши, че полът не е изконна биологична даденост, която определя човека от неговото раждане за цял живот, а е нещо относително, „приписва се“ на роденото дете и на по-късен етап може да бъде сменен. Конвенцията ще изисква в училищата да се разяснява на учениците, че е възможно да са родени в грешното тяло и ако имат такова усещане открито да го заявяват. 

3. Според Конвенцията, „социален пол“ /джендър/, представлява удобен „отворен списък“, подлежащ на безкрайно допълване.

/С други думи, каквито и нови извращения в сексуалната ориентация на определени хора да се появяват в бъдеще, всички трябва да ги приемаме и дори да бъдем задължени да защитаваме техните права и неприкосновеност, независимо от деструктивното въздействие, което те упражняват върху личността, семейството, възпитанието и бъдещето на децата./

4. Ще селегализират в България еднополовите бракове. Ако мъже-гейове или жени-лесбийки поискат да влязат в брачно съжителство и ние им го откажем, това ще е форма на дискриминация, за което на България ще бъде търсена съответната съдебна отговорност. 

 5. Ще се позволи на еднополови хомосексуални двойки да осиновяват и отглеждат деца в противоестествена среда.

6. Ще задължи страната ни да въведе в образователните си програми, разясняващи на децата, че съществуват жени от т.н. „социален пол“, т.е. личности от мъжки биологичен пол, но определили се като жени, които трябва да бъдат защитавани от насилие.

7. Ще въведе  хомородителството в административните и училищни формуляри, както и в актоветете за раждане. В графите за “баща” и “майка” вече ще се пише “родител 1” и “родител 2”.

По този начин ще ни забранят да се наричаме „майки“ и „бащи“.

Именно това показва скритите намерения на авторите на Истанбулската конвенция, които я правят нравствено размита, юридически неиздържана и обществено неприемлива.

Заложените в нея модели на обществено поведение, са провокация към Православното християнство като „традиционна религия в Република България”.

Християнството винаги е заклеймявало хомосексуализма, който така агресивно се натрапва в Истанбулската конвенция и се представя като нещо напълно нормално.

Но нека да докажем това, връщайки се назад във времето. Да разгърнем най- разпространената и четена книга на всички времена – Библията и да видим подробно в нея мнението на авторите за хомосексуализма.

Когато еврейският народ напуска Египет и се заселва в земята на Ханаан (днешна Палестина) през ХІІІ в. пр.Хр., той изповядва монотеизъм – вяра само в един Бог, наречен Яхве. Всички останали народи тогава са многобожници. Култът на ханаанските племена, се води от жреци (кодешим) и жрици (кодешот). Първите практикуват “свещен” хомосексуализъм, а вторите – “свещена” проституция в името на божеството Ваал-Фегор (“ваал” – господар и “фегор” – отвор) или на богинята на плодородието Ашера. Поклонниците на Ваал-Фегор издигат хомосексуализма и йерогамията до степен на висше религиозно задължение.

Предводителя на евреите Мойсей заповядва на помощниците си да убиват всеки поклонник на Ваал-Фегор. Проституирането на мъже и жени пред идола на Ваал-Фегор се припомня и в Псалом 105:28: “Те се прилепиха към Ваал-Фегора… и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва”. Господ чрез книгата на пророк Осия осъжда бащите на евреите: “Те отидоха при Ваал-Фегор и се предадоха на срамотии, и сами станаха мръсни като ония, които бяха обикнали” (9:10).

В библейската книга Левит (18:22) се заповядва: “Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия”. Наказанието за евентуален хомосексуален грях е убиване от народа с камъни: “Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях” (Левит 20:13).

Известна е историята на Лот, племенник на патриарха Авраам, която е описана в библейската книга Битие, гл.19. Той живее в гр. Содом и посреща двама ангели във вид на мъже у дома си. Вечерта жителите се събират пред портата и настояват да “познаят” сексуално гостите. Лот им предлага дъщерите си, “които още мъж не са познали”, но получава отказ. Тогава ангелите поразяват нападателите със слепота и извеждат семейството на Лот. Сутринта Бог засипва Содом и Гомора с огън и жупел.

Спасителят Иисус Христос споменава няколко пъти името на Содом в словата Си като символ на греховност.

Следва, че щом Бог наказва Содом за хомосексуализма на неговите жители, порицанието на Иисус  включва и хомоеротичното поведение.

Водещия Христов апостол Св. Павел написва 14 послания, запазени в състава на Новия Завет. На младини той е ортодоксален евреин, роден и израснал в Тарс – малоазийски град, център на хомосексуализма в античността. Апостол Павел е възпитан в дух на отвращение към това явление и неговите носители.

В посланието си до римските християни той изброява греховете на техните съграждани езичници и изтъква:

“Мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда” (1:27).

За Ап.Павел  хомосексуализмът е идолопоклонство, което заслужава Божия гняв.

Античният географ Страбон, живял половин век преди Св. Павел, свидетелства, че в Коринт се издига огромен храм на богинята на любовта Афродита и той е обслужван от хиляда култови проститутки.

Отвратен от тази картина, Ап. Павел в първото си послание до коринтяните 6:9) изброява категориите грешници, които според него няма да получат спасение. Сред тях се нареждат и т.нар. “малаки” и “арсеноките”. Първият термин означава пасивен партньор в хомосексуално сношение, а вторият – активен.

В българския синодален превод на Библията първият гръцки термин се предава с “малакийци”, т.е. не се превежда, а вторият се предава с “мъжеложници”.

Друго Павлово послание е отправено до ученика му Тимотей, поставен за епископ в малоазийския град Ефес. Тук отново се твърди, че “законът е установен… за нечестивци и грешници” (1:9) и се изброяват категориите им, като “мъжеложниците” (арсеноките) се поставят в тяхното число.

И лесбийките – последователките на Сафо, разпространени главно в Гърция, не са забравени от апостола:

“Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено” (Послание до римляните 1:26).

Друг голям апологет от ІІ в. Атинагор в своето съчинение “Пратеничество” (гл. 34) порицава прелюбодейците и хомосексуалистите, които ругаят християните, живеещи непорочно.

Северноафриканският църковен писател Тертулиан, покръстен в Рим през 195 г., също заема силно критична позиция към сексуалните извращения. В произведението “За скромността”, писано ок. 217 г., той се нахвърля върху тях с думите:

“Всички други мании на страста – нечестиви както към телата, така и към половете, – които са извън законите на природата, ние прогонваме не само от домовете, но и от църковната стряха, защото те не са грехове, а уродливости”.

Т.нар. “Апостолски постановления”, писани в Сирия към края на ІV в., на свой ред порицават хомоеротичното поведение:

“Не прелъстявай момчета, защото това нечестие е противно на природата и идва от Содом, който затова беше изцяло унищожен с огън, изпратен от Бога. Такъв да бъде проклет и всички хора да рекат: Амин” (7:2).

Според блаж. Августин Ипонски (354-430 г.) хомосексуалните актове нарушават заповедта за любов към Бога и ближния. В своите “Изповеди” Августин ги отхвърля и осъжда:

“Тези срамни действия срещу природата, които бяха извършени в Содом, трябва навсякъде и винаги да се ненавиждат и наказват” (3:8).

В същия тон се изказват и редица източни Св. отци.

В своето седмо правило Св. Василий Велики (ок. 330-379 г.) предвижда 30-годишно покаяние за хомосексуалистите, които той поставя на едно ниво с убийците, прелюбодейците и идополонниците.

Св. Григорий Нисийски (ок. 335-394 г.) в четвъртото си правило им предписва 18-годишен покаен период.

Църковните събори в испанския град Елвира през 305 г. и малоазийския град Анкира (дн. Анкара) през 314 г. гласуват канони, които категорично забраняват хомосексуалното поведение.

Отците в Елвира свързват педерастията със содомията.

Анкирският събор предписва строго покаяние с различна продължителност в зависимост от възрастта на провинилия се. Неженените хомосексуалисти не се допускат до общение 20 години, женените – 30, а тези над 50-годишна възраст се причащават чак преди смъртта си.

Проблемите на това явление са засегнати и от Св. Йоан Златоуст (ок. 347-407 г.) в тълкуванието му на Посланието до римляните от Св. Павел. В четвъртото си слово, той обвинява разпалено хомосексуалистите, че са движени от дявола, че са паднали по-долу от животните и евнусите и че трябва да бъдат прогонени с камъни от Църквата.

Този порок според автора се дължи на пренебрегването на Бога, на разкошен живот, като се наказва само с вечни мъчения в ада.

Виждаме как са мислили и написали не само старозаветните пророци и праведници, но и новозаветните Божии служители: на първо място Св. апостоли, а след тях и всички Св. отци и църковни събори.

Общото заключение е, че хомосексуализма е сквернота и грях. Практикуваната хомосексуалност противоречи на действителността на човешкото сътворение и те отдалечава от Бога.

За християните една хомосексуална връзка не може да притежава мистичния замисъл и ценност на благословения от Бога и Църквата хетеросексуален брак, чиято главна цел е създаването на потомство (Бит. 1:28).

Следва, че  духът на Истанбулската конвенция е несъвместим с християнството, защото отрича основната библейска истина и влиза в остро противоречие с богоустановените закони за човешката природа:

 „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“./Бит. 1:27/ 

Според тази истина полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение.

Джендър идеологията се опитва да предефинира категории като мъж, жена, съпружество, родителство, майчинство.

Библейския възглед за човешкия род е да се възпроизвежда в благословения от Бога брачен съюз между мъжа и жената.

И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“ (Битие 2:23-24).

Сравнително неотдавна, изглеждаше съвсем невъзможно това пълно безсрамие в религиозно-нравствения живот на хората, което се върши сега пред очите ни и стига до пълно отречение от Християнството, до отхвърляне на всякакви религиозно-нравствени устои и до открито служение на дявола.

Вече съвсем ясно се вижда, че пътят, по който ни водят днешните господари на света, е път към пълно разчовечаване и развращаване.

Джендър идеологията е само част от цялостното настъпление срещу всичко естествено и човешко. Съвременният свят, опустошен, обезчовечен, обезбожен, паднал във всички пропасти, достигнал всички дъна, цени противоестественото и извратеното. Нормалното е срамно и отвратително за него.

Преобръщането на традиционните характеристики и роли на мъжкия и на женския пол е сатанизъм и гавра с човешкото естество. Това е  хула срещу Божието творение.

След всичко казано, категорично можем да кажем, че зад Джендър идеологията стои дявола, който руши създаденият от Бога ред и цели погубване на човешки души.

В завършек да се поучим от думите на един бележит светец –  Епископ Игнатий Брянчанинов (1807 – 1867).

„Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка…”

Какво означава това? Нима трябва да се примирим с Отстъплението и сами да участваме в него? – Не, разбира се! А ето какво:

„Отдръпни се, опази се от него самият ти – повече не се иска от тебе. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото влияние!”

Колко е важно в наше време да помним, да носим в ума и сърцето си това скъпоценно наставление на великия светилник на руската църква!

Ето защо е престъпно да се мълчи за Отстъплението, да залъгваме себе си и другите, че всичко е наред и няма за какво да се безпокоим: макар да не е по нашите сили „да спрем Отстъплението с немощната си ръка”, дългът на християнската любов ни повелява не само „да се отстраним”, „да се предпазим от него”, но да предпазим и нашите ближни, ако те самите не го виждат и не го забелязват. В подобни случаи трябва винаги да помним прекрасните думи на един от най-великите стълбове на нашата Православна Църква, Св. Григорий Богослов:

 „С мълчание се извършва предателство към Бога”.

Не бива да се мълчи за онова, което е най-важно: спасението на човешките души!

Ако всички ние не се събудим, за да видим живота в истинската му действителност и ситуацията с духовния упадък на обществото не се промени коренно, в не далечно бъдеще всички нас и нашата страна я очаква апокалипсис.

Богослов Д.Добрев                                                                                                              

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.