Възкресение на мъртвите и свършекът на света

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Човек се ражда, живее, твори или руши, съзижда или унищожава и отминава от този свят. И тук е кардиналният въпрос – какво става след края на живота?
Православието дава отговор на поставения кардинален въпрос. И този отговор е, че душата на човека която няма материални измерения, продължава да живее съзнателен живот и след като вече не е в единение с тялото.
Единадесети член на Символа на вярата:
„Чакам възкресението на мъртвите”.
В този член от Символа на вярата се говори за бъдещето всеобщо възкресение на мъртвите при Второто идване на Иисуса Христа.
Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите, чрез Божията всемогъща сила, подобно тялото на Спасителя, че бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни.
Св. апостол Павел пише:
„Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си” (1 Кор. 6:14).
„Това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие” (1 Кор. 15:53).
„Сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно” (1 Кор. 15:44).
Духовното тяло на човека, тъй както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, няма да бъде ограничено от пространството, няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на сегашния земен живот. Като нетленно и безсмъртно няма да има никакви изменения и разрушение, а ще живее вечно.
Истината за всеобщото възкресение на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя е засвидетелствувана ясно в Божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е открил божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Сам Той е казал:
„Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Иоан 5:28-29).
Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели:
„И се надявам на Бога, пише св. ап. Павел, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни” (Деян. 24:15).
„Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови” (1 Кор. 15:20-23).
Тук думите после ще възкръснат ония, които са Христови означават, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят вечен живот, а след тях – ония, които са заслужили осъждане. Съвсем погрешно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият апостол с убеденост свидетелствува, че „ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни” (Деян. 24:15).
Телата пък на онези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един миг ще се изменят в духовни, нетленни и безсмъртни:
„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим” (1 Кор. 15:51-52).
Смисълът на тези думи е такъв: когато Христос дойде втори път, мнозина вече ще са умрели, но други ще са живи. При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се изменят, т.е. ще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите.
След като мъртвите възкръснат и живите се изменят ще настъпи и свършекът на света (Мат. 13:39, 24:3,28:20).
Под свършек на света трябва да се разбира не разрушаване и унищожаване на вслената, а изменение и обновление: светът от тленен ще се преобрази в нетленен, което напълно ще съответствува на новото състояние на човека. Това преобразуване на света ще стане чрез огън.
Св. апостол Петър казва:
„Сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци” (2 Петр. 3:7).
„Ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13)
Ясно е, че небето и земята няма да бъдат унищожени, а само ще се променят, ще се обновят; промяната ще е един вид пречистване, освобождаване от злото и неправдата.
Щом всеобщият съд стане при славното Второ идване на Христа и при свършека на света, над душата след смърта ще се извърши частен съд:
С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на така наречения Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си състояние на Частния съд за душата се определя временно задгробната й участ до Второто Христово пришествие.
„На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27).
„За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде на човека според делата му; … при свършека на човека се откриват делата му” (Иис. Сир. 11:26-27).
„И казваше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43).
Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, защото дяволът няма в какво да ги обвини. Те се прибират у Господа и душите им се съединяват с Христа и получават блаженство веднага след като душите им напуснат тялото, още преди възкресението на мъртвите.
„Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо” (Иоан. 14:30).
„Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Иоан. 5:24).
„Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа” (2Кор. 5:8).
„Желая да се освободя [от тялото] и да бъда с Христа, защото това е много по-добро” (Филип. 1:23).
„Душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха … викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време” (Откр. 6:9-11).
„И когато [Иисус] се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим” (Лука 9:29-31).
Участта на падналите ангели (демоните) и умрелите в нечестие човеци (неправедниците) е сходна. Още преди да е настъпил страшният съден Ден, те са вече осъдени на предварителен тъмничен затвор и на известни предварителни мъки. Тази временна тъмница и тези временни отвъдни мъки са преди вечните мъки и са именно дело на Частния Божий съд. Окована във веригите на собствените й грехове и хвърлена в тъмница, душата с трепет очаква окончателната си присъда.
„Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд” (2Петр. 2:4).
„Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден” (2Петр. 2:9).
Този съд не се разбира в юридически смисъл, а в нравствен. Съвестта на човека преценява стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничения и влияния, тя действува по-ясно и по-неподкупно. Душата напълно съзнава истинската значимост на делата си и става сама искрен съдия над себе си.
Основавайки се на Св. Писание, разликите между Частния и Всеобщия съд са следните:
Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек
поотделно. Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнаж – живи и мъртви.
„… ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. … Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях; няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек; … Бог ще отрие всяка сълза от очите им” (Откр. 7:9-17).
Частният съд се извършва само над душата. Всеобщият съд ще се извърши на душата и над възкръсналото тяло, възсъединило се с нея.
„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие” (1Кор. 15:51).
Частният съд продължава 40 дни, през които душите на грешните люде минават през т. нар.митарства, дето демоните най-щателно разследват човешките грехове. Всеобщият съд ще се произнесе бързо, без разследване.
Частният съд определя временно задгробната участ на човека. Всеобщият съд определя навеки задгробната участ на човека.

One thought to “Възкресение на мъртвите и свършекът на света”

  1. Цитат:,,Този съд не се разбира в юридически смисъл, а в нравствен. Съвестта на човека преценява стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничения и влияния, тя действува по-ясно и по-неподкупно. Душата напълно съзнава истинската значимост на делата си и става сама искрен съдия над себе си.“

    Да, но ако съвестта на човека съди човека и съдът не е съд в юридически смисъл, това би означавало, че не Бог е Този, Който съди и постановява присъдата над човека. По този начин биха се отнели силата и властта на Бог да съди, от което би следвало, че у Бога изначално липсва правосъдна сила – да възнаграждава праведниците и да наказва грешниците. Но наличието на правосъдна сила у Бога е утвърдено от Църквата когато тя осъжда дуалистичното учение на Маркион Синопски (2 в.), който поради това, че счита, че съществува предвечно противоречие между Божията любов и Божието Правосъдие, стига до абсолютен дуализъм, при който приписва любовта на един Бог, а правосъдието на друг Бог.

    Маркионитството се споменава като ерес в Канон 95 на Пето-шести вселенски събор (Трулски 692):
    ,,…Също така постъпваме и с манихеите, валентиняните и маркионитите и други подобни еретици. Несторияните пък трябва да дават писмено изложение на вярата и да предават на проклятие ереста си и Несторий, Евтихий, Диоскор и Севир и другите началници на такива ереси заедно с едномишлениците им, както и всички гореизброени ереси, и тогава да приемат свето причастие. …“

    Същността на маркиониството е описана от Св.Ириней Лионски в ,,Против ересите“ , Книга III, Глава 25, като Св.Ириней утвърждава и любовта, и справедливостта у Бога:

    „2. За да отстранят от Отца властта да наказва и съди, считайки, че това е нещо недостойно за Бога и мислейки, че изобретили Бог благ, у Когото няма гняв, говорели, че един съди, а друг спасява, неразумно отнемайки у единия и у другия разума и правосъдието. Защото, ако съдещият (Бог) заедно с това не е благ, за да може да оказва милост на тези, на които трябва, и да осъжда тези, които е нужно, то той ще се окаже несправедлив и немъдър съдия. От друга страна добрият (Бог), ако е само благ и не изпитва и не преценява тези, на които оказва благост, ще бъде вън от справедливостта и благостта му ще се окаже немощна, защото такава благост, която не се съпровожда от съд, не е спасителна.

    3. И тъй, Маркион разделя Бога на две, назовавайки единия благ, а другия съдещ, а така и в единия, и в другия унищожава Бога. Защото съдещият, ако заедно с това не е благ, не е Бог, защото не е Бог този, у когото няма благост; и добрият, ако няма правосъдна сила, също както и първият, няма да бъде Бог, тъй като ще е лишен от качество, присъщо на Бога. Как назовават Отца на всичко премъдър, ако не Му приписват способност да съди? Защото, ако Той е премъдър, значи може да изпитва и преценява, а на изпитващия принадлежи способност да съди, от нея пък следва правосъдието – да може да съди справедливо. Правосъдието предполага съд. Съдът пък, бидейки извършван с правосъдие, води към премъдростта. Затова Отец трябва с премъдростта Си да превъзхожда всяка човешка и ангелска премъдрост, защото Той е Господ, Праведен Съдия и Повелител на всички. Защото Той е и благ, и милосърден, и търпелив, и спасява, които трябва, и благостта у Него не е лишена от справедливост и премъдростта не се умалява. Защото спасява, които трябва да бъдат спасени, и съди тези, които са достойни за съд. И правосъдието не се оказва немилостиво, защото благостта върви по-напред и предшества съда. И тъй Бог, Който благоволително повелява на Своето слънце да изгрява над всички и праща дъжд на праведни и неправедни, ще съди онези, които, ползвайки се от Неговата по равно разпределяна благост, са живели не в съответствие с даровете на Неговата щедрост, а в удоволствия и разкош са прекарали дните си, въпреки Неговата благост и дори са богохулствали против Този, Който им е оказал толкова много благодеяния”.

    В във връзка с казаното от Св.Ириней, Божият гняв, който не е страст, тъй като Бог е безстрастен по естество, означава Неговата наказваща справедливост.

    Св. Иполит Римски обяснява в ,,Опровержение на всички ереси“, Книга VII, глави 17-та и 18-та, че Маркион е повлиян от дуализма в трудовете на древногръцкия философ Емпедокъл (5-ти век пр. Христа), който учи за две нетварни и противоположни начала, наричани от него Приятелство и Несъгласие.

    Св. Василий Велики пише в Писмо 234 – срещу Евномий, че има разлика между Божието естество и Божествените свойства – любов, милост, справедливост, творческа сила, провидение, предузнание и т.н. Той казва, че свойствата Му се отнасят до нетварните Му енергии, а не до природата и че Го познаваме по Неговите действия/енергии, докато естеството Му остава недостъпно за нас.

    Във връзка с думите на Св. Василий, Божествената справедливост не е някаква необходимост, отделна от Бога и стояща над природата, и от която Той е зависим, а е негово нетварно свойство, свързано с Неговите енергии, Негова нетварна сила.

    В заключение, с оглед на всичко гореказано, юридическият възглед за Изкуплението и Съда е в съгласие с учението на древната Църква, а не е продукт на западната схоластика. Оттук неговото отричане е характеристика на модернисткото богословие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.