Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Невярващите са най-нещастните хора на земята. Техният душевен мир и сърдечното им спокойствие са прогонени от неверието и гордостта.

Радостта, която вярващите намират в изпълнението на Божиите заповеди и удовлетворението, което произлиза от нравствения (моралния) живот, за невярващите е непознато усещане. По пътя на живота те са сами. Никой не ги води и никой не напътства техните стъпки, водещи към вечна погибел. Увереността, която извира от вярата в Божия промисъл и която потушава житейските грижи, за тях е неразбираема сила.
За голямо съжаление повечето хора са безразлични към православната вяра и сърцата им са окаменяли за Бог. Обхванати са от тъпо безчувствие към религиозните въпроси и не се трогват, когато им се заговори за Бога, добродетелите и царството небесно. Смятат, че най-важното в земния живот е удоволствието от живота и плътта. Интересуват се от всичко (образование, професионално утвърждаване, политически пристрастия, спорт, външен вид, богатство, слава), но не и за пътя на душата след смъртта. Когато започнеш да им говориш за духовни поуки, отказват да слушат, отбягват тази тема, презрително се усмихват или негодуват. Защо? Защото, ако научат нещо, после ще трябва да го приложат в живота си. Така тяхната съвест ще бъде уличена, а техният разпътен и изпълнен с грехове живот изобличен. Именно затова, не искат и да чуят за духовни въпроси, защото не желаят да се променят. Оправдават се със своето незнание. Но никой от тях няма да се избави от наказанията за греховете си, поради незнание, твърдейки че е невинен. Незнанието се явява само претекст за оправдаване на тяхното падение и неразкаяност.

Такива хора са физически живи, но духовно мъртви. Това са така наречените  живи мъртъвци. Те гладуват и жадуват за слава, пари, наслада и власт.

В сърцата им бушуват ветровете на алчността и своенравието. Прелестите на добродетелта им са напълно чужди. Удоволствията и забавленията, когато угаснат, оставят в техните сърца една особена горчивина. Всичко, което досега ги е привличало е загубило за тях радостта. Насладата им носи насищане, а насищането – погнуса. Погнусата им носи досада, а досадата – потиснатост, като последната им причинява мъка, която ги  въвежда в отчаяние.

Всички наслади в света са преходни и единственото, което допринасят, са глад и жажда за още такива. Тези глад и  жажда са ненаситни, защото са фалшиви и неестествени. И въпреки задоволяването на всички техни нужди, живите мъртви усещат, че нещо не е наред, нещо им липсва. Това е чувството за неосъществимото и неизпълнимото, което ги ужасява.

Колко е жалък живота на такива хора! Не знаят накъде да вървят, за да намерят щастие, което да ги удовлетвори. Поради слепотата си, търсят да заситят своите глад и жажда там, където не са – сред греховните земни наслади и богатства!

Такива хора, умрели преди смъртта си, не могат да очакват блаженство, нито тук на тоя свят, нито зад гроба. Те градят живота си върху пясък.

Всяка по – силна вълна може да разруши изграденото от тях. Ще се събудят за истината едва на смъртния си час. Тогава ще  разберат че са грешили, но…много късно! 

В четвъртото  блаженство, Иисус Христос поучава, как да се намери щастие и удовлетвореност в живота. Това е потребността човек да усеща глад и жажда не за тленното и материалното, а да гладува и жадува за правда.

„Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” (Мат. 5:6)

Според тълкувания на Св. Отци на църквата, под правда, трябва да се разбира не коя да е правда, а Божията правда.

Как да се намери тази правда, се вижда прекрасно в думите на един бележит светец:

„Истината е Божието Слово, Евангелието; истината е Христос. Познанието на истината въвежда в душата Божията правда, която изгонва падналата и осквернена от греха човешка правда; влизането в душата на Божествената правда свидетелства за Христовия мир. ( Св. Игнатий Брянчанинов)

Човек жадува да познае истината. Изучавайки Светото Евангелие и скритото в него Божествено учение за спасението на душата, той ще достигне до истината Христова и ще открие Божията правда. Тази правда ще утоли неговия глад по Бога и пиейки от извора на живата вода, ще има живот вечен.

Сам Иисус Христос нарича Себе Си:

„живият хляб, слязъл от небето; който яде тоя хляб, ще живее вовеки”

 ( Йоан 6:51).

Той се нарича и „жива вода” ( Йоан 4:10), пиещите от която вовеки няма да ожаднеят:

„а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“. ( Йоан 4:14).

Христос е хляб и вода за всички гладуващи и жадуващи за Божия правда човешки души. Още в Стария Завет, цар Давид изразява този копнеж на човешката душа за Бога, говорейки:

„Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и ще се явя пред лицето Божие!” (Псалом 41:2-3).

Той е гладувал за Бога и не е останал излъган в своите надежди, а се е наситил, както сам изповядва:

„Aз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам” (Псалом 16:15).

Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Бога и Неговата правда!

Правдата може да се изрази и по друг начин. Гладни и жадни за правда са и тези, които се стремят към добродетелен живот, но не се смятат за праведници, а признават себе си за грешни и виновни пред Бога.

Стремящите към добродетелен живот са хората, които имат или се борят да постигнат  добродетели. Съществуват два вида добродетел.

Първата  е естествената добродетел. При нея добрите мисли и постъпки се  съобразяват с указанията на човешкия разум (който понякога невярно разбира изискванията на нравствения закон), с внушенията на човешката съвест (която греши и се заблужда) и с усилията на волята (много слаба и немощна). Тези сили у човека ( разума, съвестта, волята) са предразположени повече към зло, отколкото към добро, защото естественият закон се явява недостатъчен ръководител за тях. Липсата на познание за Бога и желание за изпълнение на Божията воля са пречка за подбуждане извършването на добро.

Естествената добродетел има своето достойнство пред Бога. Защото няма никакво основание да се отнеме определението добродетелен от човек, който, непознавайки друг закон, освен закона на разума и съвестта, ревностно се е трудил според този закон за своето нравствено усъвършенстване.

Дали има смисъл от естествената добродетел се изразява в посланието на източните патриарси „За православната вяра”, със следните думи:

„Доброто, което човек може да прави по природа, бивайки естествено, прави човека само душевен, а не духовен, и то не съдейства към спасение, макар то и да е зло, и не служи към осъждане, защото доброто като добро не може да бъде причина за злото”.

Втората добродетел е християнската, която по своето съвършенство има решително преимущество пред естествената.Основното в нея е стремежа за съобразяване на собствените мисли и действия с учението и примера на Иисус Христос, при съдействието на Божията благодат. Тя започва тогава, когато проявяваме любов, милосърдие, състрадание към ближния не заради естествени чувства, а заради Бога и изпълнение на Неговата воля.

Например, ние виждаме наш неприятел, изпаднал в беда, надмогваме своята неприязън към него, оказваме му помощ, състрадание и се заставяме  да му кажем добра дума.

Християнска добродетел може да се види там, където се изпълнява казаното от Спасителя:

 „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“( Матея 5:44)

Най-силното оръжие в борбата за добродетели е изучаването на Свещеното Писание. То подпомага за очистване на ума от враждебни помисли, просветлява душата и увеличава копнежа към Бога.

Християните в земния живот се борят със своите страсти. Отстраняване на страстите от душата е  възможно само с изпълняване на Божиите заповеди. Целта е да се излекува и подкрепи болната душа, да се обнови и освети.

Но най – голяма полза от спазването на заповедите е тази, че чрез тях се придобиват добродетели. Защото всяка страст бива унищожавана чрез съответна добродетел.

Основни добродетели са вярата, смирението и любовта. Други спасяващи душата са благостта, милосърдието, кротостта, мирът, търпението, въздържанието, послушанието, мълчанието, помненето на смъртта, изучаването на Божието слово и срещи със свети хора. 

За постигането на добродетели се иска духовен труд. Човек трябва да погладува и пожадува, ако иска да угоди на Бога и да си спаси душата.

„Бог дава, но в кошара не вкарва”, казва мъдрата народна поговорка.

Който не се труди за Бога, се труди за дявола. Грехът не е по-лесен за вършене от добродетелта. Само навикът да се греши, го представя такъв.

Какво е по-трудно за човек: да се страда от сребролюбие или да е доволен от това, което Божият промисъл му е дал? Да се топи от безсилна завист, злоба и мъст или да се радва на добруването с другите? Да живее в раздори и вражди със съседи и близки или да има мир в сърцето и да обича всички?

Човек не става праведен изведнъж. Всяка добродетел се постига стъпка по стъпка.

„Добродетелта не е круша, че наведнъж да я изядеш“!

(св. Серафим Саровски)

Чрез добродетелта се достига Божията правда. Но венец на всяка една добродетел са добрите дела. Те са основата и съдържанието на добродетелността. Човек, който не върши добри дела, не може да се счита за добродетелен. Много хора вършат добри дела спонтанно, но добродетелните насочват целия си живот към правенето на добро.

Напредване в добродетели и извършването на добри дела се изгражда върху твърдостта на християнската вяра, любовта към Бога и към ближния, покаянието, смиреномъдрието и молитвата.

Нравственото усъвършенстване и усвояване на праведността Христова е едно истинско изкачване по духовната стълба към небето. Така човешката душа от обиталище на греха и пороците, чрез покаянието и постоянството в духовния живот, постепенно става изпълнена с добродетели и чрез извършване на добри дела се уподобява на Бога.

Под правда, някои тълкуватели разбират и оправданието на грешните хора пред Бога чрез благодатта и чрез живата дейна вяра в Изкупителя Иисус Христос.

Това оправдание чрез вяра в Изкупителя изисква човек да се кае за греховете си и да изпълнява Божиите заповеди като доказва вярата си с дела.

За много християни, има едно недоумение кое е по-важно за спасението – вярата или делата. Някои от тях смятат, че вярата е достатъчно оправдание и че самата вяра очиства от греховността. Отговорът обаче е друг.

Вярата е важна, но не коя да е вяра, а православната.

Спасението на човека е възможно единствено чрез православната вяра, добрите дела и Божията благодат. Добрите дела са евангелските заповеди, без изпълнението на които, както и без вяра, никой не може да се спаси. Божията благодат е тази, която съдейства за спазване на Божиите заповеди и извършване на добри дела.

„За да бъде и вярата такава, каквато трябва, и делата да се извършват надлежно, ни е необходима благодатта на Светия Дух. Без нея не само да повярваме, но и да помислим за доброто не можем. Но дори и да помислим, нямаме сили да изпълним това добро. Защото, както казва Апостолът, да пожелаваме доброто можем, но щом се стигне до дело, бягаме от него: „защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили“ (Рим. 7:18 )“ ( Светител Теофан Затворник)

Вярата и добрите дела се допълват взаимно и с помощта на Светия Дух допринасят за спасението на душата

Необходимостта от добри дела, особено ясно е изразена в Посланието на св. ап. Иаков, което много от така наречените „християни“ (протестанти), го ненавиждат толкова много, че дори отричат автентичността му:

„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? … Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. … Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва. … Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.“ (Иак. 2:14-26).

Същото го потвърждава и св. ап. Павел:

„Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим“ (Еф. 2:10).

 В допълнение на Всеобщият Христов съд, Сам Господ заявява, че осъждането ще бъде не за други грехове, а за липса на добри дела като първопричина за всяко зло:

„защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.“   (Мат. 25:42-43)

Останалите грехове са само вторични бедствия на душата, от неупражняване в добро. Добрите дела не са немаловажни и не са нещо, което подлежи на избор. Те са върховен дълг на всеки християнин и тези, които не изпълнят заповедта на Спасителя, неминуемо ще бъдат наказани, колкото и неприятно да звучи за някои. Едни получават наказанието си веднага, други – след време, а трети – на Страшния съд.

„Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму според делата му: живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.“( Рим.2:5 -8 )

Господ не иска велики дела и нечувани подвизи. Той е обещал и за чашата студена вода, подадена в Негово име, да не остави човека без небесна награда.

 „Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:14).

Затова и най-обикновените християни, могат да постигнат спасение, като се трудят според силите си.

Някога дошли при св. Иоан Лествичник миряни, които малко се грижели за спасението си. Като искали да извинят своята порочност и небрежност, му рекли: „Как можем ние да водим подвижнически живот при нашите жени и обществени грижи, които ни оплитат като мрежи!”

Св. Иоан им отговорил: „Вършете тия добри дела, които можете: никого не злословете, не крадете, никого не клеветете, пред никого не се превъзнасяйте, не хранете към никого ненавист; не се отклонявайте от църковните служби, бъдете състрадателни към бедните, не давайте никому повод за съблазън, не се приближавайте към чужда жена и пазете съпружеската вярност! Ако така постъпвате, няма да бъдете далече от царството небесно.”

Както се вижда от думите на светеца, всеки може с Божията помощ, дадена му в кръщението, да се въздържа от зло и да върши добро. А всяко добро дело, извършено с чисти намерения, колкото и малко да е то, има своята нравствена тежест и благотворни последици.

Нашият Спасител иска да бъдем праведни, независимо от това, какви са другите хора към нас – добри или лоши. Следва, че правдата Божия е наш дълг, независимо от това, дали се прилага към нас. Дори и ако всички започнат да постъпват с нас несправедливо, пак сме длъжни да бъдем към тях добри, справедливи и искрени.

Животът – това е сянка и сън. Колкото повече, човек остарява, толкова по-силно усеща нетрайността и суетността на земните неща. Сега има здраве, а утре го губи. Къде са родителите, дядовците и бабите? Всички те са приети в гроба, унищожени от червеите и тлението. Това очаква и нас –  смърт и тление!

Колко жалък е човек, забравяйки всичко това, ставайки роб на своите страсти и грехове! Очаква щастието от врага на своето спасение  –  дявола, който и земния живот обезмисля и вечната  радост погубва! Единственото достойно и правилно поведение за него е, час по-скоро да напусне сатаната и да се върне при Бога. Колкото и да е окаменяло човешкото сърце, то е призвано да се обърне към покаяние.

Живите мъртъвци могат да възкръснат за Бога, ако преди да умрат телесно, оживеят духовно. Покаянието е възможно за всеки, докато трае този живот. Но пропусне ли се, всичко е загубено. Защото след смъртта покаяние няма.

Един свещеник бил повикан при тежко болен човек да го изповяда и причасти. Болният бил прекарал живота си в неправди и беззакония. Много смъртни грехове тежали на съвестта му. Но той, умрелият духом, преди да умре телом, до смъртния си час, хич и не помислял за вечната си участ зад гроба. Ала ето, сега се изправил пред грозното лице на смъртта блед, с хлътнали очи, изплашен, обкръжен от демони, които чакали да грабнат душата му, за да я завлекат в мястото на мъките. Близките му, от съжаление към него, повикали свещеника с надежда, че той ще му помогне. Болният обаче, който цял живот презирал духовниците, като видял свещеника, обърнал глава на другата страна. В душата му бушували най-противоречиви чувства. Старата омраза към духовниците го терзаела. Страхът от неизбежната смърт го гнетял. Грозните видения на демоните го вцепенявали. Ужас сковал изведнъж душата му. Той почувствал, че трябва да му се помогне, но нямал сили ни да се моли, ни да се кае. Едва можал да издума само това: „Не искам да умра!… Ох, пропилях живота си!… Късно е вече… Отивам в ада!” … И издъхнал отчаян.

Тази тъжна история се повтаря с много християни, станали безразлични към вярата. Горко на умиращите без покаяние! За такива хора, смъртта е наистина едно тъжно ”горко”. Това е малка част от страданията, които ги очакват отвъд гроба. Грешникът е мъртъв. Неговите близки казват „почина си”. Според тях най-сетне се е освободил от мъките си. Ала почивка не очаква умрелия в грехове. Душата му, влязла в отвъдния свят, попада в ръцете на мъчители-демони. Изпратеният от Бога Ангел му препречва пътя за царството на радостта, където не може да влезе грехът и беззаконието.

Страшно е да умре човек в пълна неразкаяност и ожесточение към Бога.

На такива люде и заупокойните молитви на Църквата не помагат, за да бъдат избавени от ада. Към неразкаяност води беззаконният начин на живот.

Който цял живот е свикнал с грехове, не може в един миг да отвикне от тях и да се издигне до добродетелта.

Чрез словата на богоносните отци, Църквата е дала отговори на всички въпроси, касаещи не само вярата, но и всекидневния живот.

Повечето хора отказват да ги узнаят, защото не им са удобни. И ако случайно научат позицията на Църквата по даден въпрос и не им допадне, я наричат консервативна в опит да амнистират греха си и да се самоизтъкнат като невинни и правилно мислещи.

Мнозинството християни не гледат сериозно на православната вяра и съществува значително невежество, свързано с основни въпроси за нея.

Това невежество е неоправдано и показва, че се омаловажава Бога, Който дава на всеки възможност да Го познае.

Хората обаче не вярват и Го отхвърлят. Ако не вярват, тяхно право е, но не е добре да използват Христовото име, по начин, по който те искат и когато поискат. А когато казват, че вярват, трябва да се научат в Кого вярват. А това става като седнат и изучат Божието слово. Вместо това, нашите съвременници предпочитат да знаят всичко за всеки. От любимия футболен отбор до живота на известни актьори и певци. Стоят с часове в интернет, четат клюки и гледат безсъдържателни видеа. Пълнят ума си с всякакви ненужни неща, които са не само излишни, но и в много случаи нечистоплътни. Четат всякаква литература, но нито веднъж не вземат в ръце Свещеното Писание. Казват, че нямат време за изучаването му, но имат време за театър, кино и други забавления.

Изследването на Божествените Писания е задължение не само на свещениците и монасите, но и на всеки вярващ, който държи да се нарича „православен християнин”.

Всички тези объркани души не разбират, че флиртуват с вечната гибел. Защото докато се отнасят сериозно към всички въпроси на живота, към вярата се отнасят много повърхностно. Имат време и възможности да научат за Истината, но нямат воля. И нямат воля, защото им харесва грехът, обичат го. Нямат воля, защото предпочитат онова, което правят всички и се страхуват да не ги осмеят и принизят. Незнаят, че няма по-голяма радост от това, да те одумват заради вярата и делата към Бог.

Ти човече! Престани  да се преструваш, че не знаеш. Много добре знаеш какво трябва да направиш. На първо място трябва да се покаеш и обърнеш към Бога. Нужно е да намериш сили и да оставиш греховете. Започни борба със своите  страсти и лоши наклонности. Това е нужно да го направиш сега, а не после. Защото това „после” може и да не го доживееш и горко ти тогава.

Затова, сега, докато е време, презри сегашното, защото никой не може да получи нетленното, ако не счете за ненужно тленното, нито да придобие вечното, ако се е прилепил към временното. 

Поставиш ли начало на покаянието, чрез него ще нахлуят в теб духовни жизнени сили и сърцето ти ще се стопли пак за Бога. Съвестта ти ще се пробуди и ще започнеш да усещаш глад и жажда за спасение. Тези глад и жажда са явен знак, че се връщаш от смърт към живот. Гладът и жаждата ще те научат какво да правиш по-нататък, за да бъдеш жив.

Искаш ли да узнаеш истината за себе си, дали си жив духом или си близко до духовна смърт, трябва да разбереш има ли в теб глад и жажда за Божията правда. Тогава вземи думите на Божественото Писание и ги положи пред своята душа като огледало. Започни да сравняваш себе си с тях и веднага ще познаеш какво представляваш в действителност.

Ако вярваш в Бога и се вълнуваш за спасението на душата си, ако искаш да имаш чиста съвест пред Бога и пред хората, ако се трогваш от хубавото и възвишеното, ако се умиляваш от подвизите на светците, ако желаеш да се поучаваш от техния пример – слава Богу! – жив си духом.

Гладът и жаждата за Божията правда са гаранция за здравето и живота на твоята душа.

Но ако не вярваш в Бога и не се сепваш от истината за спасението на душата си, ако не усещаш никакъв глад и жажда за добродетели, добри дела и не чуваш гласа на съвестта си, ако се ожесточаваш, когато ти напомнят за твоите духовни и религиозни задължения, тогава си на прага на духовната гибел!

Това неусещане на никакъв глад и жажда за Божията правда е най-ужасният признак за духовната ти смърт, която ще те заведе в ада.

В последната глава на Откровение, Господ говори:

 „Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му” (Откровение 22:11-12).

Ще дойде неизбежно онзи час, когато Бог ще отсъди справедливо, кому каква участ да се даде във вечността. Горко тогава на преситените от греховни измами на живота себеугодници!

Блажени тогава на гладните и жадните за Божията правда, защо те ще се наситят.

                                                                   05.03.2021г. Варна

                                                                  Богослов. Д. Добрев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.