Безсмъртието на човешката душа

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Безсмъртието на човешката душа
„Мислете за смъртта. Не се грижете за земното.
Всичко това е само сън. Земният живот е само сън“
Епископ Игнатий Брянчанинов (1807 – 1867)

Днес, ние живеем в тежко и драматично време. Трагедията на съвременното общество се състои в това, че изгубило връзката с Бога, се бори за ценности, мир, свобода и демокрация между човеците. Срещаме хора, които оценяват положително някои християнски добродетели, дори са готови и да се съобразяват с тях, но да вярват в Бога и в безсмъртието на човешката душа,това те считат за ненаучно, отживяло, старомодно, израз на невежество и т.н.

Такива хора стоят твърдо зад максимата: „Око да види, ръка да пипне.”

Но не всичко в света е възможно да почувстваме. Най-великото, най-драгоценното, не може да се види с очи, и да се пипне с ръце.

Доброто сърце, добрата душа и човешките чувства не могат нито да се видят, нито да се пипнат, нито да се измерят.

Други подобни маловерци казват, че ако видят някой възкръснал мъртвец, биха повярвали. Да, биха повярвали, но дали биха се покаяли и променили живота си, под ръководството на Божиите разпоредби? – Не. Едни биха го слушали от любопитство, други вероятно биха се подсмивали, трети пък биха казали, че е халюцинирал.

За такива Господ говори :

„Имат Мойсей и пророците, нека ги слушат”, защото, „ако Мойсей и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лука 16:29-31).

Съвременните хора на земята не знаят и не търсят да научат какво я очаква душата след смъртта и пристрастени към земната суета, нехаят за това. Повечето са заети само със собствените си грижи и гонят само личните си интереси. Превръщайки се в роби на своите страсти и прикриващи под маската на святост една порочна  душа, виждат цялата сладост на живота във всекидневното блудство, преяждане, пиянство и трупане на богатство.

Такива хора, изгубили Божият страх, нетърсещи духовно спасение, са достигнали до пълен нравствен разпад и не помислят за бъдещият живот.

Какво означава страхът Божий.

За да се достигне до него, човек трябва  да има искрена и неподправена любов към Бога. Тази любов се разгаря постепенно, кагато се изучава Христовото учение и се живее по Божиите закони.

Неизпълнявайки Господните заповеди, въпреки моментното удоволствие от греха, сгрешилият, чувства вина и гузна съвест. Ако човек знае пътя на душата след смъртта и наказанията за нея от нейният Създател, би се замислил преди да извърши неправилно деяние. Ето тогава се появява спасителният страх от Бога, знаейки че Бог ще го накаже. Той произлиза от любовта към Господа и стремежа на човек да не Го оскърби.

Сам Господ говори от псалмите на цар Давид:

„Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.“ (Пс. 111:1).

Премъдрият Соломон  в своите притчи казва:

„Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.“ (Притч. 14:27)

Свети Йоан Златоуст поучава, че където има страх Божий – там няма завист, няма мъка от сребролюбие; където има страх – там гневът е погасен, злата похот усмирена, всяка безумна страст – изкоренена.

Божият страх усилва вярата към Бога и той е още едно оръжие в борбата срещу дявола.

Както се вижда, пътят и наказанието на човешката душа след смъртта е основата на спасителният Страх от Бога. За това, да разгледаме Божествените откровения какво казват за това.

Всеки се ражда, живее, твори или унищожава, гради или разрушава, но не трябва да забравя нещо много важно. Човекът е създаден за безсмъртие и неговия земен живот е подготовка за бъдещия вечен живот.

От тук идва и кардиналният въпрос. Какво става след края на живота?

Той би бил безсмислен, ако завършваше със смъртта. Отговорът е, че душата на човека която няма материални измерения, продължава да живее съзнателен живот и след като вече не е в единение с тялото. Смъртта не прекъсва човешкия живот, а само го видоизменя.

За умиращия, често духовните видения започват  още в предсмъртните часове. Докато говори с хората около него, той вижда и това, което другите не виждат – добри и лоши духове. С прекъсване нишката на земния живот, душата се озовава сред ангели и демони. Обикновено тя се приближава към онези, които са й по-сходни по дух. Ако докато е била в тялото си, е била под въздействието на някой от тях, тя ще остане в негова зависимост и след това. Влизайки в отвъдния свят, всяка една душа, бива поотделно съдена от така наречения Частен Божий съд. Този съд, се извършва непосредствено след смъртта на човека, съгласно думите на св. Ап. Павел:

„На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27).

Частният съд над душата е под контрола на Бога, но се извършва с посредничеството, от Ангели и демони. Той продължава, 40дни от смъртта на човека, през които душата минава през така наречените митарства.

Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на данъци и мито от превозваните товари. Те стояли при митници и застави, наричани митарства.

Макар в Библията,  учението за митарствата да не е изрично упоменато, то не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него. Дошло е до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски, св.Игнатий Брянчанинов и много други.

За да се разбере  по-добре това учение, трябва да се знае, че всеки християнин при светото си Кръщение получава от Бога невидим Ангел-пазител. Този Ангел, денем и нощем през целият живот, до смъртният му час го наставлява, като записва добрите дела извършени от него. За тях човек получава милост от Бога и вечен живот в Небесното Царство.

Дяволът, който желае да погуби човешкия род, също поставя близо до човека зъл дух – демон, които постоянно следва човека и следи за всичките му грехове, вършени от него от най-ранна възраст. Съблазнява го и изкушава към лоши помисли и деяния, също записвайки всяко зло дело в съответстващото му митарство. Затова въздушните демони – митари знаят за всеки сторен грях на всеки човек. Целта им е извършване на колкото се може повече грехове  и погубване на душата в ада.

Светите Отци ни предупреждават за 20 митарства като на всяко от тях се изпитва различен грях. Ден след ден на всяко едно митарство, демоните – митари, преграждат пътя на душата, като най-подробно й припомнят и търсят отговорност за всичките й грехове извършени от нея през земният й живот, стремейки се да я задържат. Божиите Ангели представят добрите й дела и съдействат за нейното оправдаване.

След преминаването на едно митарство, душата отива към следващо. Ако има повече добри дела отколкото грехове, то демоните не могат да я задържат. Но ако се окаже, че тя е прекарала живота си в грехове и невъздържание, я хвърлят в бездната на ада.

Евангелският разказ за богаташа и бедния Лазар е единствения пряк и конкретен разказ, с който нашия Спасител, Господ Иисус Христос разкрива истината за задгробния свят. В него Той ни показва нагледно, към какво води греховния начин на живот и че всеки си получава заслуженото не в друго тяло, а в отвъдното.

„Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът, и го погребаха; и в ада,“

Част от греховете, погубващи душата са следните. празно многословие; лъжи; осъждания и клевети; чревоугодие и пиянство; леността и униние; кражби; сребролюбие и скъперничество; лихварство; неправедно забогатяване; злоба, омраза или завист към ближния; гордост и тщеславие; гняв и ярост; злопаметност и отмъстителност; убийство и самоубийство (вкл. аборт); окултизъм;  блудни дела, помисли и мечтания; прелюбодейство; содомия; Ереси като неправилни мъдрувания за вярата, отстъпление от православното изповядване, участващи в секти, неверие, съмнение и изопачаване на богооткровеното учение. Хули срещу Св.Дева Мария и Светиите, немилосърдие и жестокост.

През земния си живот, душата колкото повече добро е вършила и колкото по-малко грехове е извършвала, толкова по-лек е пътят й през митарствата. Едва след успешно преминаване през всички, ще  бъде достойна да влезе в Царството Небесно.

Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, защото дяволът няма в какво да ги обвини.

“Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо” (Иоан. 14:30).

През митарствата преминават и изтезания получават само Православните християни, възлизащи на небето. Онези, които не вярват в Господ Иисус Христос, не преминават по този път. Всички те още в замния живот са живи само телесно, но душите им са мъртви. Когато те умрат, бесовете без всякакво изпитване, веднага им вземат душите и ги водят ада.

Православната Църква  учи, че като израз не само на Божията строгост но и на Божията милост, душата, намерена за грешна при митарствата и сложена на мъчения, може да бъде спасена.

Тя сама, не може нито да се очисти, нито да се покае, нито да направи нещо, което би могло да я избави от ада.

Освобождаване от нейните греховете и добиване на пълно опрощение, става чрез заупокойните молитви на Земната Църква. Особено полезни също за нея  са добрите дела, молитвите и милостите, извършени в нейна памет от нейните близки. Починалите имат особено голяма нужда от тези дела, най-вече през първите 40 дни след смъртта, когато душите им се движат по пътя през митарствата.

Трябва да отбележим нещо много важно.

Тези които, се изповядват пред духовния си отец и откриват всички свои прегрешения без да скрият нищо и искрено се разкайват и съжаляват за стореното, греховете им, по Божието милосърдие невидимо се опрощават. Преминавайки през митарствата, изповяданите  и опростени грехове ги няма в списъците на демоните. Тогава въздушните митари-бесове не намирайки нищо записано, не могат да причинят зло и такава душа възлиза в Небесното Царство.

За всички хора, подробно изучаване на митарствата е от голяма полза. Изследването на греховете във всяко едно митарство, помага, те да се избягват или, ако са извършени, да се покаят за тях, докато е време.

Обобщавайки казаното до тук се вижда, че митарствата изпълняват ролята на Частен съд, на който се определя временната съдба на душите в две места – праведните в Рая в непълно блаженство, а грешните в Ада в непълна мъка. Приликата между двете е единствено в тяхното времетраене, до Второто Христово пришествие, когато ще бъде възкресението на мъртвите, Всеобщият съд и свършека на света.

Единородният Божи Син няма да дойде от земята. Той ще слезе от небесата, и не сам, както преди, а с мнообройна свита, носен от безброй ангели, и не тайно, а явно, озарявайки като мълния. Защото Сам Христос е казал:

„Както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад; тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески” (Мат. 24:27).

Повярвалите в Сина Божий и отново родени в тайнството св. Кръщение, стават способни да водят духовен живот. Това духовно възкресение, трябва да послужи като основа за физическото възкресение, което ще дойде чрез силата на Всемогъщия Бог в последния ден от този свят.

Истината за всеобщото възкресение, превишава границите на човешкия разум, но то е засвидетелствувано ясно в Божественото Откровение.

„Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан 5:28-29).

„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие” ” (1 Кор. 15:51-52).

Смисълът на тези думи е следния. При Второто пришествие на Сина Божий, мъртвите ще възкръснат (душите на всички мъртви ще се върнат в телата си), а живите ще се изменят, т.е. ще получат духовни, нетленни и безсмъртни тела, каквито ще получат и възкръсналите.

Възкресението на мъртвите в последния ден на света ще бъде всеобщо и едновременно, както за праведните, така и за грешните. От Писанията трябва да се заключи, че техният вид ще бъде различен. Праведниците ще бъдат светли и радостни, а грешниците ще се появят грозни и ходещи като мъртъвци.

За да укрепи в нас вярата и благочестието, Господ още в този живот ни показва, че е единствен, Който може да превърне тленното в нетленно.

Това го доказва след смъртта на много от светците. Техните тела са били като нашите, но не само че не се разлагат, но нерядко с тях нетленни остават и техните одежди, погребални повивки, та дори и дървените ковчези, в които са били погребани. Християните, които са се покланяли на свети мощи знаят, че те често излъчват неописуемо благоухание, източват свето миро и извършват много чудеса. Такива са мощите на св.Николай, св.Димитър Солунски, св. Петка, св.Петър Цетински. св. Симеон Сръбски, св.Нил Мироточиви, св.Спиридон Тримитунски, св. Гурий Казански, светите Киевски преподобни в Киево-Печерската лавра и др.

Нетлението на телата разкрива истинността на Православната вяра и нейния божествен произход.

Телата на светиите ни уверяват в истината на Христовото учение за възкресение на мъртвите. Както Господ може тленни тела да запази в продължение на векове нетленни, така може и от земния прах да въздигне телата на всички живяли на земята при Второто Си Пришествие.

След като мъртвите възкръснат и живите се изменят ще настъпи и свършекът на света (Мат. 13:3924:3,28:20).

Свършек на света трябва да се разбира не в разрушаване и унищожаване на вселената, а в изменение и обновление. Светът от тленен ще се преобрази в нетленен, което напълно ще съответствува на новото състояние на човека.

Небето и земята няма да бъдат унищожени, а само ще се променят, ще се обновят. Промяната ще е един вид пречистване, освобождаване от злото и неправдата.

„Ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13)

Всеобщият Страшен Христов съд, ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички изведнъж (праведници и грешници). На Който ще въздаде на всекиму според делата му.

“Аз съм, Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му” (Откр. 2:23).

В допълнение думите на св. апостол Павел са ясни:

„Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.” (1 Кор. 5:10).

На Този съд, Господ Иисус Христос, ще определи окончателната присъда на всяка една душа. Пълно блаженство и вечен живот в Небесното царство за праведните и пълно наказание и вечна мъка в ада за грешните.

Трябва да се направи разликата между Частният и Всеобщият съд.

Частният съд се извършва само над душата. Всеобщият съд ще се извърши на душата и над възкръсналото тяло, възсъединило се с нея.

Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. Всеобщият съд, започва след свършека на тоя свят и ще обхване всички хора изведнъж – живи и възкръснали. Той ще се произнесе бързо, без разследване.

Частният съд определя, временно задгробната участ на човека, докато, Всеобщият съд определя навеки задгробната участ на човека.

Ние, християните, трябва да сме безкрайно благодарни на Бог, че Той предварително ни е открил пътя на човешката душа след смъртта. Показал ни е начина,  по който можем да спасим душата си и да придобием вечен живот.

Най-важното е да не губим Божия страх у нас. Загубваме спасителният страх Божи, когато охладнеем към вярата и започнем да се ръководим само от земни интереси. За да запазим тези свои интереси започваме да се боим от хората. От страх пред тях, сме готови на всякакви компромиси, дори от вярата да се откажем, стига да не пострадат тези наши интереси. По този начин страха от хората убива страха Божи у нас и заглушава гласа на съвестта в душата ни.

Да се страхуваме от Бога, според словото Божие е начало на мъдростта.

„Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум“ (Притч. 9:10)

Боейки се, да не съгрешим пред Бога, ще придобием познание за Божиите заповеди и ще вникнем дълбоко в тях, а това ще ни направи премъдри.

В предсмъртните си часове и най-заблуденият човек проглежда за истината на живота. Тогава илюзиите изчезват. Всички замни блага изгубват изведнъж своята стойност. Греховните увлечения и наслади се превръщат в горчилка.

Разбира, че е грешил, но…много късно! Ще вика за пощада, но няма да има кой да му помогне. За такива хора Спасителят е казал:

„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Марк 8:36)

Единствено добродетелта тогава утешава сърцето.

Всички ние, минавайки през вратата на смъртта ще застанем пред Бога.

И ония, които от страх пред човеците са потъпквали Божия страх, ще треперят от ужасите на чакащите ги наказания, „ще търсят смъртта, ала няма да я намерят: ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях” ( Откр. 9:6)

В последната глава на Откровението Господ говори:

„Неправедният нека върши още неправда: нечистият нека се още скверни: праведният нека върши още правда, а светият нека още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздавам всекиму според делата му” (Откр 22:11-12)

Ще дойде неизбежно онзи час, когато Бог ще отсъди справедливо, на кой каква участ ще даде във вечността. Горко тогава на преситените от греховни измами на живота себеугодници.

Трябва да имаме силна вяра. Маловерието води към малодушие и страх.

Истинският християнин е убеден, че тази вяра ще му дари живот вечен, не поради доказателства, а поради вътрешната си връзка с Бога и духовната любов към Христовото учение.

Нежелаещите да повярват не могат да бъдат вразумени от нищо, защото няма по-глух от онзи, който не иска да чуе!

Страхът от Бога и добрите дела, демонстрират мъдростта на тези християни, които копнеят за вечното а не за преходното (материалните богатства); за спасението на душата а не за временни наслади; за Бога а не за Мамона (парите).

Да не заменяме Бога с нищо земно, за да не изгубим най-ценното – душата си.

Св. апостол Павел, който е бил удостоен да сезерцава и третото небе, твърди, че „око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за ония които Го обичат” (1Кор2:9)

Нека да възлюбим своя Спасител, а да Му бъдем предани до края на живота си. Изпълнени със страх Божи, нека смело изповядваме вярата си, и Той, ще ни даде Своята небесна милост, съгласно думите Си:

„Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота”. (Откр. 2:10)

Богослов Данаил Добрев

, гр. Варна