Човек непрестанно търси щастието. Това не е само негово право, но и дълбоко скрития мотив на действията му. Само че в голямата си част поетите пътища са неподходящи, за да се увенчае с успех търсенето на щастието.
Човекът търси нещо, което той нарича щастие, без да има точна представа, какво всъщност е това щастие? Редица неща от външния свят се отъждествяват със спотаеното в душата чувство за щастие и човек си мисли, че когато ги притежава, ще бъде щастлив.
Така започва едно безкрайно и безмислено преследване. Защото винаги, когато човек стигне до носителя на щастието, за който е копнял, става ясно, че той не е в състояние да му даде исканото щастие.
Гладният смята, че ще бъде най- щастлив като се нахрани до насите. Когато му дадат бленуваната храна, той ще започне да мисли, че щастието му ще бъде пълно, ако има жилище. Когато получи и жилището, ще започне да копнее за собствена къща с градина. Като получи и тях, за да бъде щастлив, ще му трябват слава, власт и признание. След като постигне и тях, за съжаление, някаква хронична болест ще започне да пречи на щастието му. Като се излекува от болестта, той ще се почувства самотен и ще му са нужни” само” хора, за да бъде щастлив. „За щастие” смъртта ще го освободи от това изнурително търсене на щастието.
Къде е проблема, грешката? Това се дължи на убеждението, че щастието зависи от външни неща. Пропускаме да забележим, че нещата въобще са привлекателни, само докато не ги притежаваме. Щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи.
Щастието е състояние на съзнанието, на душата. То е напълно независимо от външния свят. Щастието расте там, където човек е в хармония със света. Расте там, където човек осъзнава задачата си в този свят, а тя е чрез дарбите, които Бог ни е дал да служим на хората, да правим добро, да обичаме и да правим хората около нас щастливи.
Човек не се ражда на този свят, за да се наслаждава лениво и безгрижно на светлината на слънцето, а за да се развива и да служи според възможностите си на хората. Който прави това съзнателно, ще намери щастието в благодарността, радостта и обичта на хората.
Страданието е противоположния полюс на щастието. „За щастие на човака” страданието има грижата човек да не се лута вечно по грешни пътища. Страдаме, когато не сме на прав път, когато сме сбъркали посоката или се въртим в един омагьосан кръг, лутаме се и не знаем какво да правим с живота си. И наистина много хора са намерили верния път в живота след някакво по-малко или по-голямо страдание; научили са си урока.
Истинското щастие започва вътре дълбоко в нас и след това се появява на лицето ни. Щастието не е крайна цел, а всекидневно пътуване. От нас зависи да живеем добре всеки ден- с радост в сърцата, с Господа, който ни дарява мир в душата и с малките неща в живота.
Napalno sam saglasna s kazanoto po-gore. Jivota e prekrasen, kogato umeesh da se radvash na malkite neshta ikogato otdavash polojitelna energiq to takava i poluchavash!