В световен план съвременното семейство е в процес на дълбока рецесия, която дава свое отражение и у нас.
Живеем в епоха, когато срещу семейството системно се воюва чрез закони и норми, които са антитрадиционни, антихристиянски, антинационални, бихме казали и нечовешки.
На много хора може да им звучи абстрактно, но днешното състояние на българското семейство е една от основните причини за проблемите в обществото.
Корупцията и моралната деградация са в следствие на липсата на нравствени устои, което пък е пряка последица от разрушаването на традиционния семеен модел. Здравото семейство е основа на бъдещето на народа. То гарантира неговото съществуване, оцеляване и развитие. Когато семейството е в криза, тогава нацията неминуемо се стопява, деградира или се разпилява.
До края на миналият век човечеството живееше на основата на културни и нравствени норми, които днес вече безвъзвратно са изчезнали, някои продължават да изчезват от живота на хората, а други ще изчезнат в близкото бъдеще. Каква е причината за това?
Светът днес е под въздействието на една от съвременните сатанински идеологии – постмодернизмът. Той отрича културата и нейните онтологични корени, науката и обществения ред. Постмодернизмът е бунт срещу порядъка и налага хаоса като естествено състояние. Поставя под съмнение и отхвърля ценностната парадигма на досегашния свят.
Неговата демонична сила се състои в това, че вписвайки се във външните правила на обществото, унищожава неговите духовни устои, заличава разликите между доброто и злото, деморализира обществените отношения. Другият човек се превръща във вещ, в обект за използване и задоволяване на похоти и страсти. Всеки решава сам за себе си кое е вярно и кое не, кое е истина и кое не е.
На основата на тази идеологическа схема намират извинение всички защитници на евтаназията, абортите и ЛГБТИ организациите, (ЛГБТИ – международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални/.
Чрез претенциите за „права“ се осъществява диктат над мнозинството, перверзията и ненормалността се превръщат в норма. Смъкват се моралните задръжки, развиват се лъженауки като евгениката, продават се човешки органи, деца, променя се естественото човековъзпроизводство.
За да се наложи всичко това се развива цяла технология за оправдаване на греха. Християнската култура е постоянно унижавана, охулвана и презирана. Постмодернизмът обърна християнския модел дотам, че сега грехът царства над чистотата, аморалността над морала, лъжата над истината, двуличието е изведено в правило, лицемерието е принцип, а под маската на правото се извършва безправие.
Всичко това доведе до цинично отношение към живота, крах на ценностните системи и разпад на семейството като институция. Крайната цел е съзнанието за грях да изчезне, а православното християнство да се разглежда като остатък от безвъзвратна отминала епоха и вяра.
Нравствената система на християнското общество се основава върху твърдата основа на семейното огнище, състоящо се от един мъж, една жена и техните деца, признаване ролята на жената за отглеждане и възпитание на децата, редки случаи на развод, висока религиозност и сравнително регулирани сексуални отношения.
Само няколко десетилетия бяха необходими на хората от християнските страни да забравят тези ценности и да се преориентират към противоположни нравствени практики. Семейството вече не съставлява главната клетка на обществото. Все по-малко млади хора желаят да сключат брак, а съвместното съжителство се превръща във всеобща практика. Жената не възпитава децата, защото работи, разводите са масово явление, религиозността е изключително ниска, хората се осакатяват от безгрижен и разгулен живот, употребата на наркотици се превръща в нещо нормално.
Вместо децата да бъдат просвещавани какво е любовта като най- възвишено чувство, което прави отношенията между мъжа и жената истински, разни сексолози манипулират обществото и искат да наложат сексуално образование в училище! Да обучаваш малките деца и въобще учениците сексуално, означава да им натрапиш порнографско мислене. Порнографията, която се популяризира по телевизията, списанията и интернет, е главен източник на пошлост, грях и води до разриви в семейните отношения.
Знаете ли защо става това? Защото, когато човек изгуби Бога, той загубва и себе си! А когато човек е „изгубен“, започва да извършва престъпления, аборти и убийства.
Днес в ежедневно се извършват стотици аборти и се приемат за нещо нормално. Когато една майка убива така детето си, тя убива преди всичко себе си! Каква майка може да бъде тя след това? Някои извършват по няколко аборта в живота си и в последствие се явява безплодие и други генетични увреждания. Децата, умъртвени по този начин от собствените си майки (ако изобщо могат да се нарекат такива), и от лекарите – гинеколози, са несъмнено жертви и несправедливо пострадали. Такива деца Господ прибира в Небесното Си Царство, заедно с мъчениците.
Истинската майка ще положи живота и душата си за своето дете. Майка, която носи дете в себе си, трябва да чувства, че носи светиня – божествен дар, даден й от Бога, друг живот – своето дете!
Никой няма право да отнема живота на другия! Бог е създал човека и само Той може да реши струва ли си да живее някой на тази земя или не!
Новите възможности за предотвратяване на забременяването и ликвидиране на половата идентичност (джендър идеологията) промениха из основи сексуалните отношения между двата пола. Понятието „социален пол“ /джендър/, разруши основите на личностната идентичност и доведе до унищожаване на традиционния семеен модел.
Крайната цел на постмодернизмът е установяване на антихристко царство на тотална всепозволеност, където грехът и извращенията ще бъдат горещо защитавани.
Такъв повсеместен прилив на злото, неволно ме наведе на мисълта, която може би превишава силите ми, да опиша в истински християнски дух проблемите на съвременното семейство и начините за тяхното преодоляване. Надявам се, че този мой скромен труд ще се оценява не по неговите достойнства, а по целта и причините за написването му.
Семейството е една от трите институции (наред с училището и църквата), които формират човешката личност. Чисто хронологически обаче тя се явява първата и поради тази причина най-важната. Жизнено важно значение има атмосферата у дома, където израстват децата и се изгражда техния характер. Не случайно широко разпространено е твърдението за „първите 7 години”. Защото, когато родителите не успеят да възпитат детето в ценностна система, чрез която то да прави ясно разграничение между добро и зло, това много трудно се наваксва чрез другите две институции.
Отглеждането на децата е най-трудното и отговорно дело на родителите в семейството. Когато децата от малки поемат по добрия път, израствайки, стават повод за гордост на своите родител и цялото общество.
За да се развие правилно едно дете, да израсне и да получи правилно възпитание, трябва да има любов в семейството, както към него, така и между родителите. Любовта означава жертва, означава кръст. Когато някой се жертва, той реално обича и връзките в семейството трябва да имат този елемент. Думата „жертва” се използва много често от много родители. Те се гордеят, че жертват всичко за децата си. Но зад любовта и жертвата може да се крият много егоистични подбуди. Например може да жертват материални неща, но не и егоизма. Жертват се пари за хубави играчки и дрехи за детето, но не се жертва малко от личното време за игра с него. Някои родители работят по много часове, за да имат децата това, което те са нямали, но не пожертват малко време, за да ги изслушат.
Съществено е бащата и майката да осъзнаят, че изключително важна е подготовката на децата да станат членове на царството Божие, за да се осветят. Защото без тази предпоставка, без тази основа в техния живот, каквото и да съградят, то няма да устои. Св. Йоан Златоуст е изрекъл страшни думи за тези, които не възпитават децата си:
„Родители, които не възпитават децата си по християнски, са по-виновни и от детеубийци, защото детеубийците погубват тялото, а ония и тялото и душата хвърлят в геената огнена“.
Бащата и майката забравят и една огромна отговорност, която имат, а тя е подготвянето на детето за едно от най – важните събития в живота му – създаването на семейство. За да има сполучлив брак, то трябва още от малко да получи подходящо възпитание. Както се учи за всичко най – необходимо в живота, така ще трябва да се подготви, за да осъществи сполучлив християнски брак. Те смятат, че единствената подготовка за брака на децата им се състои да им построят дом или да им осигурят някаква собственост. За истинското духовно богатство, което трябва да ги научат от много малки, те го пренебрегват. Днес това се вижда много често. Има домове, в които децата израстват, без да са чули молитва от своите родители, неполучавайки никакво духовно обучение.
Но има семейства, в които пламъкът на вярата гори постоянно и ярко. Децата от ранни години се възпитават в правда, почтенност и любов към Христос и знаейки, че Бог ги обича, едва проговаряйки, се учат да се молят. И когато минат дълги години, паметта за тези свещени мигове ще бъде жива, освещавайки тъмнината с лъч светлина, вдъхновявайки в период на разочарование, откривайки тайната на победата и Бог ще им помогне да преодоляват жестоките изкушения и да не изпадат в грях.
Колко е щастлив този дом, в който всички – деца и родители без изключение заедно вярват в Бога. В такъв дом цари радостта на приятелството и той е като преддверие към небето. В него никога няма да има отчуждение и детето от малко ще се научи да обича, да дава, да се лишава, да слуша и да чувства, че чистотата на душата и тялото му е драгоценно съкровище което трябва да пази като зениците на очите си.
Характерът му трябва да бъде изграден нормално, за да стане честен, доблестен, решителен, откровен, радостен човек, а не нещастно създание, което ще оплаква непрекъснато съдбата си, безволев субект без никаква мисъл и сила.
Детето, ако е момче е необходимо от малко да се интересува от някаква наука или професия, така че утре да е в състояние да издържа семейството си.
Ако е момиче трябва да се научи да подкрепя мъжа си всякога, да бъде домакиня и къщовница, даже и когато е образована и ангажирана във светската работа.
Като цяло, първостепенен фактор за възпитанието на децата е благословеният дом. Децата, които живеят в такъв православен благословен дом, имат здрава основа.
За жалост вместо да се отглеждат от родителите, децата се отглеждат и възпитават в яслите и детските градини. Обществото и създадените от него социални институции се грижат повече за оцеляването на децата, отколкото техните родители и тази тенденция се задълбочава. Още по-страшно е, че заедно с патриархалното семейство си отидоха и утвърдените методи на възпитание. Днес отказът от наказания на недопустими детски прояви от страна на родители, възпитатели и учители (поради криворазбран либерализъм) води дотам, че расте поколение, чиято представа за правилно и неправилно, добро и лошо е тотално размита. Между семейството и обществото се води една битка кой да се грижи за децата, битка, която семейството е обречено да изгуби, защото е принудено да се подчини на законите. Изземването на грижата за децата от семейството и прехвърлянето й на институциите, води до бавно, но сигурно унищожаване на семейния модел, липса на усещане за близост и подкрепа, което поражда емоционална несигурност и стрес, както у децата, така и у техните родители.
Резултатът ще бъде (е!) едно все по-бавно възпроизвеждащо се общество, съставено от болни и нещастни членове.
Изборът на половинката е едно от най-важните неща в живота на човека. Много от запитаните жени „Какъв трябва да бъде истинският мъж?”, биха посочили отговорността и верността като най-важните мъжки качества.
Колкото и странно да е, истинският мъж вече се превръща в остаряла институция. Днес по – голямата част от мъжете са слаби. Външно изглеждат успешни – имат добра работа или развиват успешен бизнес, спортуват, посещават фитнес – зали, гледат да са в крак с модата и да се хранят здравословно, но всъщност са толкова слабохарактерни и беззащитни, че жените в много отношения ги превъзхождат по сила. Често зад прекрасната външност се крие едно страхливо момченце, а слабите мъже не могат нито да обичат, нито да правят жертви.
Главната сила на мъжа не е във физическата издръжливост, бруталния външен вид и умението да печели добре. Тя е преди всичко в чистота на душата и умението да се противопостави на злото и греха!
Нима силният мъж може да се бои да поеме отговорност? Нима силният мъж може да лъже и изневерявайки на жена си да изостави семейството си? Нима може да защити Родината си онзи, който предава най-близките си и даже родните си деца? Страшно е да се помисли какво може да се случи, ако, не дай Боже утре избухне война.
За каква доблест, храброст и благородство може да се говори за тия мъже, втренчени в удовлетворяване на животинските си инстинкти и обладани от жажда за власт и лесна печалба, готови да предадат всичко свято? Разрушават семействата си, карат жените си да правят аборти, скандалничат и носят страдание и болка на близките си. Дори животните не постъпват така.
Много от семейните драми са следствие на мъжката слабост, гордост и блудство. Със своята духовна слабост мъжете се боят да понесат отговорност. Но пък за сметка на това въобще не се боят да блудстват, да прелъстяват жени и да се хвалят със скотските си похождения. На такива им е тежко на душата, съвестта ги мъчи, но отдалечени от Бога, безропотно изпълняват волята на сатаната и колкото по-надолу слизат в блатото на греха, толкова повече демоните отслабват духовното им зрение. Изглеждайки външно добре, се чувстват зле и не разбират причината за своите страдания.
Истинският силен мъж покровителства избраницата си и създава семейство в морална чистота. В семейния живот е верен и предан на любимата си и я пази от всяко зло. Мъжът трябва да бъде глава на семейството, отговорен за всичко, а не някой деспотичен глупак. Глава на жената е мъжът, а глава на мъжа е Христос. Да бъдеш глава – не означава да бъдеш тиранин. Истинският мъж не бива да казва нищо лошо за жена си, защото по този начин сам си подписва присъдата като лош стопанин на своя дом.
Главата на семейството не е задължително да бъде блестящ ръководител и организатор, но той трябва да умее да взема решения и да отговаря за тях.
Единици живеят на тези принципи, мнозинството имат „семейства“ само по име. Повечето семейни конфликти се случват, защото мъжът не може, а най-често не иска да носи бремето на властта.
Мъжът, живеещ без Бога и продал съвестта си на дявола, е слаб и беззащитен. Само силният мъж отива в храма, моли се за близките си, живее по християнски и не се бои от нищо в тоя свят, освен от греха.
Всеки съпруг ще дава отчет пред Бога не само за себе си, но и за жената и децата си, и Господ ще иска отговор от него как се е отнасял със съпругата си и дали е възпитал духовно децата си. Ако православният мъж не започне да се променя и с Божията помощ не стане истински воин Христов, то той неизбежно ще погине и ще загуби всяка една война…
Избирайки бъдещия си съпруг, момичетата трябва да знаят какви са съвременните мъже и да бъдат много внимателни, за да не сбъркат деспотизма с твърдостта, егоизма с решителността и властолюбието с отговорността.
Незавидно е и положението на съвременните девойки, неразбиращи нищо от живота и незнаещи какво точно искат от него. Девойката днес вече не е онова свястно, скромно, добро, възпитано момиче, което цени не друго, а личността и качествата на партньора до себе си. Водеща тенденция в по-младия женски свят е материализма и прагматизма.
Момичетата обръщат голямо внимание на физическия си вид: посещават редовно спортни зали, йога, салони за красота и солариуми. Носят се с модни дрехи, големи очила, спазват диети и т.н. Повечето девойки изглеждат еднакви. Като изляти по калъп. Като клонинги. Това говори за една колективна визия, която все повече се разпространява. Те не неразбират, че ако мъжът наистина се интересува от тях, ще му харесат повече в своя естествен вид.
Вярват, че вътрешните качества, които трябва да притежават, са гордост, недостъпност, провокативност, арогантност и сексуалност.
Основополагащо при тях е плътския начин на живот, изразяващ се в чистия физиологичен секс, без чувства и влюбване, без трепет на душите, а само под нагона на хормоните.
Жената днес гледа на брака и на създаването на семейство като на нещо неизбежно, което един ден ще си дойде, а до тогава трябва да се живее, да се пробват повече мъже, за да се избере „най-добрият“ в материално и сексуално отношение. Тя се е превърнала в едно вечно недоволно, съскащо, мърморещо същество с високи претенции. При нея липсват всякакви морални граници, няма никакъв инстинкт за майчинство, нежност и себеотдаване. Думите чест, благоприличие и срам се превръщат в атавизми.
Критериите й за мъж са: да има пари, да кара лъскава кола и да плаща сметки. Основната й мечта е да си сложи силикон и екстеншъни и смята нацупените устни за секси физиономия. Образованието и четенето на книги за нея е губене на време. Държи се надменно с обикновените момчета, но обожава богатите и е готова на всичко за да спечели тяхното внимание. Готова е да бъде любовница с всеки, стига да се издига в кариерата и да получава пари.
Днес навсякъде се проповядва феминизъм и независимост на жените. Феминистки по целия свят се стремят по всякакъв начин към равенство между двата пола. Всяка стъпка в тази насока се характеризира като завоевание на женския пол в ущърб на мъжкия, сякаш се касае за два враждебни лагера, където всеки се старае да напредне и да бъде над другия.
Жените, които по този начин изразяват своя феминизъм, грешат много, забравяйки, че дори тяхната биология ги поставя в т.нар. слаб пол, който от Бога и от природа е натоварен с една друга, нежна и свещена мисия. Мисията и призванието да изиграят значимата роля на домакини, съпруги и майки, внасяйки в дома топлина, светлина, уют, давайки сигурност на мъжете си и възпитавайки правилно децата си.
В миналото тайните на женствеността са се предавали от поколение на поколение, от майки на дъщери. По – големите жени са научавали младите момичета как да се грижат за себе си, да се държат в обществото и как да уважават и почитат мъжа да себе си.
Огромна е разликата между нашите майки, баби и съвременните жени. Като държание, поведение… нищо общо, а техният живот не е бил по-лек, те са минавали и през по-страшни мизерии, безпаричие, безработица, но са държали на семейството си, подкрепяли са мъжете си и са гледали децата си.
От съвременното възпитание на девойките може да се направи изводът, че те принадлежат не на семейството, а на света, защото е възприето като правило да бъдат обучавани на изкуството да се харесват. От тях се иска да бъдат свободни, ловки, находчиви, остроумни, да знаят езици, литература, музика, да умеят да танцуват и навсякъде да се държат подобаващо.
Семейството и възпитателите не ги обучават да опознаят труда и заниманията, присъщи на техния пол. Не смятат, че е нужно да ги въвеждат в духа на християнството и да се подчиняват на неговите високи правила.
Но за какво може да е способна със светската си ученост и обичайните си привички девойка, която при възпитанието си не е получила нито религиозна нагласа, нито навика за труд? Когато стане съпруга, тя ще бъде бреме за мъжа си и за своите деца. Вместо да се занимава с домакинството и всичко да следи сама, ще разчита на чужди ръце и очи и в собствения си дом ще бъде като чужда. Тя ще се стреми към кариера или ще търси развлечения, блестейки с дрехи и красота. Ще следи модата и в нищо няма да изостава от нея, без да се съобразява нито със средствата, с които разполага, нито с положението на мъжа си. Дали дълговете му растат или домакинството се разпада, това няма да я засяга: нека всичко пропада, стига само да се изпълняват нейните прищевки.
„Колкото повече жената, казва един мислител, забравя отредения ѝ кръг от дейности, толкова повече ще се обезобрази физически, морално и ще изгуби природната си привлекателност”.
Естествено е, че с каквито странности девойката израсне в родното семейство, с такива ще встъпи и в обществото. Там тя ще се отнася с неуважение към висшите, с равните ще бъде горделива, за низшите недостъпна и с това ще настрои всички против себе си, а мъжа си ще постави в най-неприятно положение.
Девойка с подобно възпитание не обещава нищо радостно и след време когато стане майка. Ако тя не е свикнала да бъде в семейството си, ще има ли търпение постоянно да бъде с децата си? Не, тя ще сметне за необходимо да ги повери в чужди ръце. И колкото повече са тези ръце, толкова повече неудачи ще имат, защото тези нещастни деца могат да видят или да чуят от възпитателите си какво ли не! Пък и самата тя, без да е проникната с християнски дух, винаги кръжаща във вихъра на суетата, какво полезно може да им даде? Само ще им разкрие своите склонности, ще посее в тях своето лекомислие, ще ги предразположи към своите прищевки и просто ще им предаде в наследство не злато, сребро и драгоценни камъни, а плевели, бурени и слама!
Това са неизбежните последици от небрежното възпитание, това са греховете, викащи против онези жени, които, без да имат понятие за своето предназначение и лекомислено прекарали детството и младостта си в празни разсеяни занимания, встъпват във важните отношения на съпружеския живот, стават майки без необходимата подготовка и дори с покварени ум и сърце.
Така се възпитават съвременните жени, готови да зарежат всеки, който не им угоди, чакащи наготово да им се сервира всичко, за семейна опора да не говорим. Ако мъжът е в тежък период не само че няма да го подкрепят, но и ще го обвинят за положението му и даже ще го зарежат.
За мъжа е по-достойно да бъде сам, отколкото да слугува на една такава „принцеса“. Такава „жена“, сама се отегчава от своето положение а за другите е в тежест. Тя е безполезна както за мъжа си, така и за околните. Последиците от това са позор и безславие за обществото!
Престолът на истинските женски добродетели винаги и навсякъде е бил издиган под домашната стряха.
„Добронравна жена придобива слава за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие“ Притч. ( 11:16 )
Нищо не извисява жената толкова, колкото благочестието. Външната хубост старее и избледнява, а страхът Божий облича жената в неувяхваща красота. Благочестивата жена е трудолюбива, скромна, покорна, кротка, състрадателна, отнася се с уважение към всички, тя е примерна майка, добра стопанка и вярна спътница на мъжа си. Осъзнавайки смисъла на брака и своята голяма предопределеност, тя я прилага в своето семейство разумно и мъдро, показвайки каква сила се крие в привидно по-слабия пол.
Каква е истинската любов и какво трябва да е семейното взаиморазбирателство се вижда в живота на последният император на Русия св. Николай II Александрович Романов. За неговата силна вяра в Господ и упованието в Божия промисъл говорят думите му.
„Ако ме виждате толкова спокоен, то е защото имам непоколебима вяра в това, че съдбата на Русия, моята собствена съдба и съдбата на моето семейството са в ръцете на Господа. Каквото и да се случи, аз се прекланям пред Неговата воля“.
Писанията на неговата съпруга св. императрица Александра Фьодоровна са посветени на семейния живот, възпитанието на децата и са особено полезни за девойките встъпващи в брак. Боговдъхновените дневници и писма на царското семейство се четат все повече, и много млади хора намират в тях рецепта за запазване на семействата си и възпитанието на своите деца. Ето някои цитати от тях:
„Не само щастието на мъжа зависи от неговата жена, но и развитието и израстването на неговия характер. Добрата жена – това е благословение на Небето. Най-добрият дар за мъжа, негов ангел и извор на неизчислими блага: нейният глас за него – най-сладката музика, нейната усмивка освещава неговия ден, нейната целувка – страж на неговата вярност, нейните ръце – балсам за неговото здраве и целия живот, нейното трудолюбие – залог за неговото благосъстояние, нейната икономичност – неговия най-надежден управител, нейните уста – най-добрия негов съветник, нейната гръд – най-меката възглавница, на която той забравя всички грижи, а нейните молитви – негов адвокат пред Господа.
Щастие за жената е да изпълнява волята на мъжа си. Ако почита своя съпруг, то той е възвишен, ако не го почита, той е унижен.
Някои жени мислят само за романтичните идеали, а пренебрегват ежедневните свои задължения и не укрепват с това своето семейно щастие. Често се случва да загива и най-нежната любов, а причината е безпорядъка, небрежността и лошо воденото домашно домакинство. За всяка жена най-главното задължение – това е устройването и ръководенето на своя дом.
Жената е надарена с дар на съчувствие, деликатност, умение да вдъхновява. Това я прави като посланица на Христа с мисия да облекчава човешките страдания и мъка. Тя трябва да е великодушна и добросърдечна. Жената, чието сърце не се трогва, гледайки мъката, която не се стреми да помогне, когато й е по силите, е лишена от едно от най-главните нейни качества, които съставят основата на женското й естество.“
(света императрица Александра Фьодоровна)
Изборът на съпруг/а в живота е мисъл, която вълнува човек, когато стигне до подходящата възраст. Всеки се нуждае от другар, който да бъде с него в болест и здраве, в радост и мъка.
Постоянно се чуват реплики на млади хора „почти не останаха свестни момчета/ момичета, а ако има не знам как да ги открия“. Други често задават въпроса относно избора на спътник в живота си. „Как да си намеря съпруг/а?“
Много е сложно да се намери рационален отговор на този въпрос. Хората подхождат изключително несериозно, проявявайки лекомислие и вятърничавост при търсенето на партньор. Повечето имат погрешен поглед върху противоположния пол. Момичетата желаят някой млад мъж с хубава кола, който да може да ги заведе на вечеря, да им купи цветя и т.н. Момчетата искат едно красиво умно момиче, което да се облича добре и да знае как да се държи в обществото. Всеки, избирайки по този начин, е на погрешно виждане. Той прави своя избор, не защото обича, а защото иска и изисква от другия това, което му харесва и го интересува.
Накъдето и да се обърнеш някой се запознава с някого и не след дълго се разделя и започва да се среща с друг. Това е като кръговрат. Многото връзки изтощават, защото във всяка една от тях човек отдава по нещо от себе си, от своята енергия. Дава, защото чувства празнота и иска някой да я запълни. Но истината е, че не може да намери този, който да го направи.
Връщайки се на темата с въпроса „Защо не мога да си намеря половинка?“ е нужно търсещият да се запита, какъв е той и какво точно търси, защото човек намира това, което търси. Следващото е, какво иска от другия. Иска някой, който да го осигурява материално, сексуален партньор, някакъв слуга или нещо друго?
При всички случаи, бракът ще бъде предшестван от запознанство, където разумът не трябва да бъде ослепен от страстта. Човек, изгубил главата си в резултат на влюбване, не може да бъде обективен, казано на духовен език, той се намира в прелест, тоест е прелъстен. Реалната и истинската любов не идва под въздействието на човешки емоции и такава се изпарява толкова бързо, колкото е и дошла. Тя е плод на Светия Дух.
Св. ап. Павел в Първото Послание към Коринтяни показва чертите на истинската любов. Наред с другите неща подчертава по категоричен начин – „любовта не дири своето”, тоест любовта не търси своята изгода, не мисли какво ще вземе, а какво ще даде, не гледа как ще задържи другия, нито търси начин да го обвърже емоционално.
Добре е да познава предварително другия, за да прецени какъв е той и какво иска от живота. Народът казва, „Обувка от дома ти, пък дори и закърпена”, т. е. вземи човек, когото си го опознал авансово.
Не трябва да се бърза, понеже бързият брак е бързо разочарование, но и не бива да се отсрочва във времето този жизненоважен въпрос. Трябва да се знаят и оценят недостатъците на любимия. Животът не е забава, както си мислят някои и стигайки до брака падат от небето на земята. Бракът е широко море, което никой не знае какво ще му донесе. Съществува вероятност избранникът да бъде лицемер и показвайки след време истинското си лице да причини непоправими страдания, а превъзпитаването на един човек е почти неизпълнима задача.
Днес много бракове се разпадат, позовавайки се на „несходство на характерите”. Зад тази фраза се крият всякакви различия, които произлизат от многообразни черти на съпрузите. За да просъществува брака, е наложително съгласуването на някои определени, основни фактори, както душевни, така и телесни. Ще споменем някои от тях, които често пъти подчертават несходството между бъдещите съпрузи и водят брачната връзка до криза или крах.
Първото и най-важно от всичко, на което трябва да се обърне внимание при всяко едно запознанство и евентуална връзка, е вярата на човека. Има ли вяра и идеали? Има ли морал и ценностна система?
И двамата влюбени трябва да имат една вяра и една национална култура. Обичащите трябва да гледат в една посока, а тази посока е към олтара, църквата (православната) и Бог. Ако нямат духовник е добре да изберат един за двамата, който ще бъде техния старец, отец (баща), онзи, който ще им сочи верния път и ще ги води към Бога.
Някои смятат, че встъпването в брак с неправославни е нещо нормално. Това е същото като колата със слепия шофьор, пътникът няма да стигне там, докъдето е планувал и му се иска.
Ако Христос не е между мъжа и жената, тази връзка е пред рухване и няма да има трайност или ще бъде една условна връзка, но няма да е истинна, автентична, жертвена, християнска.
Не допусне ли човек Спасителя в сърцето си, той няма да допусне и никой друг в него. Щом не е могъл да оцени Христос, той няма да оцени и съпруга/та до себе си. Няма ли уважение към Бога, няма как да има и към партньора си.
Църквата притежава многовековен опит, който е доказал, че бракът между православен и жена от друго вероизповедание (или обратното) не е благословен от Бога, защото трудно може да изпълни своето предназначение, а то е, съчеталите се в брачен съюз да поемат общ път към Царството Небесно.
Това много ясно е обяснено в 72-ро правило на Шестия Вселенски Събор.
„Не е позволено на православен мъж да се съединява в брак с еретичка, нито на православна жена – с еретик мъж; а ако се окаже, че някой е извършил подобно нещо, бракът да се счита несъществуващ и незаконното съжителство да се разтрогва, понеже не трябва да се съединява вълк с овца и с Христовия дял – съдбата на грешниците. Който наруши постановеното от нас, нека бъде отлъчен. Но ако някои, докато са били още в неверие и не са били причислени към обществото на православните, са се съединили в законен брак и после единият от тях е избрал доброто и е прибягнал към светлината на истината, а другият остане в оковите на заблуждението, не желаейки да погледне на Божествените лъчи, и ако при това невярната жена иска да живее с верен мъж или обратно – неверен мъж с вярна жена, – тогава да не се разлъчват според Божествения апостол:
„защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена от вярващия мъж” (1 Кор. 7:14)“
Другите основни фактори, които определят семейството са мъжът и жената, съпругът и съпругата. Двамата, ръка за ръка, ще извървят своя общ път и ще почувстват заедно скърбите и радостите в живота. Техният дом ще е собственият им дом, и никой друг освен двамата не бива да знае за сълзите, въздишките и проблемите в него.
Всички други роднини, приятели и познати са една трета страна, т.е. лица, които стоят извън семейството. Колкото и да е тясна връзката, която ги свързва с двойката съпрузи, никога не трябва да проникват навътре и да изиграват роля в личните семейни въпроси. Защото, ако това стане, тогава бракът често стига до криза.
Най-голямата щета в този случай нанасят родителите или най-близките роднини, т.е. братята и сестрите. Тези хора не могат да разберат, че тяхното дете или брат вече е създал свой дом, започнал е нов живот в който има свои задължения и ангажименти.
Божият закон е този, който определя, че поради брака „човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът” (Бит. 2:24) , (Ефес. 5:31). С други думи, чрез брака, естествената връзка, която съществува между деца и родители, постепенно отслабва и детето отдава своето предпочитание на своята съпруг/а. Разбира се, това не означава, че родителите трябва да бъдат отхвърлени или оставени без съответните грижи, ако нямат сили, начин и средства за преживяване. Всеки един от двамата трябва да гледа на родителите на другия като на свои собствени и да ги уважава с преданост и обич в продължение на целия им живот. Но основното правило е, че съпругът принадлежи първо на своята съпруга, а след това на всички останали.
Същата злина може да се получи, ако съпрузите след сключването на брака, продължават да зависят (материално) от своите близки. Младите двойки и техните родители и роднини трябва да осъзнаят, че новото семейство, трябва само да се справя с проблемите в живота.
Сериозен въпрос, който оказва влияние, е наследствения фактор, затова е нужно опознаване семейството на избраникът. Важно е да се види от какво семейство произхожда бъдещата половинка, от кого и по какъв начин е възпитана. Има ли конфликти и напрежения там, то те задължително преминават в новото семейство.
Друго, което трябва да се вземе предвид, е възрастта на съпрузите. Някои хора сключват брак като имат голяма разлика във възрастта. Биологичните правила показват, че момичето узрява по-рано от момчето и затова в брака е прието жената да е по-малка от мъжа, но тази разлика да не е повече от петнадесет години.
Дисхармония в отношенията между съпрузите се получава и от разликата в образованието.
Неравенството от знатния и незнатния произход, от богатството и бедността, изтъквано от едната страна, е друга бариера, създаваща напрежение в семейството. Тук трябва да се отбележат отговорностите на родителите, които обикновено се хващат за такъв тип различия и всяват раздори сред своите деца.
Не се избира за другар в живота този, който пилее времето си по заведения, развлечения, пътувания и разкош. Нито такъв, за когото под думите обич и любов се крие егоизъм. Не се взема за съпруга такава, която прилича на барут и щом й кажеш нещо, избухва.
Нужна е предпазливост, да не би избраният човек да е затворен тип и да няма приятели. Ако днес няма, утре ще му е много трудно да приеме човека до себе си, за приятел и съпруг(а).
Търсещите да прояват бдителност с мърморковците, меланхолиците, фанатиците и свръхрелигиозните. Не с вярващите, а със свръхрелигиозните, които се смущават от незначителни неща и са свръхчувствителни. Спътникът в живота трябва да има истинна православна духовност без религиозен фанатизъм.
Връзка поради съчувствие или съжаление е обречена на провал.
Когато се стигне до избора на съпруг/а, се взема мнението на родителите, които притежават една особена проницателност да улавят нещата, когато се отнася до техните деца. Това не означава, че бащата и майката трябва да упражняват натиск върху детето си. Нека го оставят само да избере човека до себе си, защото ако го принудят по въпроса за брака му и нещата не вървят добре, ще ги смята отговорни за случващото се.
Трябва да се мисли за вечността и за Божията воля. Кагато човек възложи надеждата си на Господ, му се решават много проблеми. Изпълнявайки Божиите заповеди и започвайки да поправя живота си, той се освобождава от веригите на страстите, затрудненията и съмненията. Въвеждайки в ред своята душа и молейки се сърдечно, Бог ще го ориентира в неговите чувства и ще му напрати половинката в живота.
В Книгата Притчи Соломонови е казано:
„Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа” (Притчи 19,1 4).
С други думи, задължение на родителите е да разпределят наследството си между децата, но мъж на жена или жена на мъж се дава от Бога.
Мъжът и жената трябва да се обичат, да се привличат един от друг, силно да желаят брака и да пожелаят истински, вътрешно, спонтанно да заживеят заедно. Разликата между християнския брак и всяка друга форма на съвместно съжителство се изразява в това, че той се осветява и укрепява от Божията благодат. Предбрачните връзки подкопават тайнството брак, защото те показват, че „нямам нужда от Бога, за да притежавам другия”, а това е основата на неуспеха.
Преди бракосъчетанието непременно трябва да има годеж. Сгодяването не означава, че на всяка цена, трябва да се сключи брак. Това е изпитание пред двамата, да преценят дали са един за друг. Има ли неразбирателство между тях, по – добре е годежа да бъде развален, защото така ще имат много по-малко катастрофи и нещастия след брака. Ако човек не е в състояние да разтрогне годежа си, не бива да се сгодява и да стига до брак.
По какъв начин мислят съвременните хора за брака, за това „велико тайнство”, което Църквата благославя?
За мнозина бракът е средство за развлечения и удоволствия. Събират се двама души без идеали, без духовни търсения. Женят се и се омъжват без разбиране, без чувство за отговорност, смятат че бракът е необходимост и трябва да бъдат социални хора. Едни казват: „Ожених се по интерес, за да си живея живота.“, други го прават за разнообразие, трети защото искат да имат деца.
Голяма част от хората, които са били семейни, или в момента са такива, водят жалък живот. Защо? Защото Евангелието никога не е било основа в тяхното семейство. За повечето от тези, които създават дом, Христос е Великият Непознат. Чували са нещо за Него в досегашния си живот, но без да му обръщат внимание и за тях Христос сякаш не съществува.
Малко са двойките, които имат сериозни съмнения, че бракът им може да рухне, когато пристъпват към брачния олтар. Красотата на венчавката, брачните обещания, захласнатите погледи на приятелите, ги карат да се усещат сигурни и изпълнени с вяра, че нещата ще се развиват добре от само себе си. Те започват своя нов живот, стараейки да си подсигурят всичко друго, освен Христовото присъствие. Грижат се за новия си дом, за неговото обзавеждане, за детайлите по сватбата и всичко друго свързано с нея, за сватбеното пътешествие. Уреждат всички подробности до последната дреболия и търчат напред – назад, за да набавят това което липсва. Най – важното е да не се изложат. Само за Христос не мислят и дори през ум не им минава да го направят. Навярно смятат такова нещо за унизително и ретроградно. Преценяват, че е достатъчно влизането в църква и венчанието. Но защо го правят и те сами не знаят. За това, че Христос може да им помогне в живота и в техния брак не са чували, а ако са чули, те се съмняват и не го вярват.
Така разсъждават много млади хора, които са се запътили към семейството с мечти и сметки, но без кръчмаря. Защото, уви, не след дълго се вижда трагичния край на всичко, което са планували.
След първите дни, ентусиазмът става умерен, постепенно угасва и нещата получават своите правилни измерения. Бурният семеен живот ги принуждава да мобилизират всичките си духовни сили за преодоляване на проблемите, които се трупат всеки ден. Но тези сили, които не идват от извора, който се казва Христос, не са способни да помогнат или да дадат решение на проблемите. Тогава настъпва отчаянието, хаоса и разпада на семейството.
Такава картина представя домът, в който не цари Христос. Картина на драматичен провал. Всеки един от съпрузите върви по своя път, без да го интересува другия. Не съществува разбирателство между тях. Цари егоизмът, индивидуалната полза, инатът и ропотът. Никой не отстъпва, всеки иска да наложи своето мнение, наранявайки и унизявайки най – близкия човек до себе си. Такова поведение, вдъхновено не от християнския дух на любов и взаимно разбирателство, а от егоистичния и индивидуалистичен дух на света, е подчинено на дявола и неговите демони.
Липсата на вяра в Бог е главната причина за проблемите, които спохождат много такива домове. Резултатът го виждаме всеки ден. Брачните крушения са познати на всички, а бракът почти прекратява своето съществуване.
Напълно различна е картината в домовете, в които цари Христос.
Там всичко е благоразумно. Хората не са съвършени. Напротив, и те имат своите недостатъци и моменти на безсилие. Но посрещат всичко със светия Христов дух, който е дух на търпимост и любов. Стават грешки, има слабости, виждат се пропуски, но истинската любов посреща всичко със съобразителност, вещина и благоразумие. Наистина е благословен домът, който се ръководи от Христос и който върви в сянката на Неговото присъствие.
Животът на човека е нещо сериозно. Той е духовна борба, път към една цел, небето. Най-важният ден след раждането и кръщението, е този на брака. На никой не се позволява да избяга от него. Или трябва да извърши духовен брак, посвещавайки себе си на Бога, или да се съчетае със съпруг/а в брачно тайнство.
Господ по своето благоволение желае спасение и обожение (богоуподобяване) на всеки човек. Основните цели на брака са две. Първата е същата, каквато е целта на живота – спасението на човешката душа. Втората се изразява в това, как единият член ще помогне по най-добрия начин на другия, да стигне до Бога и до светост.
Всички форми на живота са краткотрайни и преходни, и се оценяват само в съответствие на това, дали водят или не към вечното Божие Царство. Ако семейството не води към Христос, тогава всичките му успехи са временни, слаби и обречени на провал. То достига своята цел, не в светските успехи на родителите и децата и даже не с това, че е просъществувало неразривно до края, а с освещението и богоуподобяването на неговите членове.
Съюзът между мъжът и жената е установен от Бога още в рая.
„И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.“ Бит. (2:18)
Създаването на жената от реброто на Адам има дълбоко значение. Тя не е по-висша или по-нисша от мъжа, а е равна, неговото възпълване и утеха.
„И създаде Господ Бог от реброто взето от човека, жена, и я заведе при човека; и ще бъдат (двамата) една плът”. Бит.(2:22-24)
Като тайнство бракът е утвърден в Новия Завет, когато Спасителят почел със Своето присъствие сватбата в Кана Галилейска, показвайки с това високото достойнство на установения от Бога брачен съюз. Иоан (2:11)
Намери ли човек своята сродна душа, значи молитвата му е била чута и Господ му е помогнал. Денят на сватбата трябва да се помни винаги и да се отделя от другите важни дати в живота. Това е денят, светлината на който до края на живота ще освещава всички други дни.
Бракът не е просто подпис. Той е мистичен съюз между трима – Христос и двамата влюбени. И този съюз трябва да продължава както на земята, така и на небето.
Без благословението на Бога и без Неговото освещение на брака, всички поздравления и добри пожелания от приятели и близки ще бъдат празни думи, а цялата красота, радост и ценност на семейния живот може да бъде разрушена във всеки момент.
За Църквата бракът е тайнството на любовта. Той е най-близката и най-свята връзка на земята. Съединение на две половинки в едно цяло. Любовта е крепящата сила на брака, а децата са плод на тази любов.
Семейството е основата на Христовата църква. Затова съпрузите (мъжът и жената) са длъжни да живеят един за друг, пазейки взаимна любов, уважение, преданост и вярност.
Всеки един от тях, до края на своя живот носи свещена отговорност за щастието и висшето благо на другия. Бракът е благословено съревнование кой пръв ще отдаде почит, ще утеши и ще изпълни волята на другия. Той е подготовка за другия брак във вечността, брака на човешката душа с Христос.
Апостол Павел ни разкрива тайнствената същина на християнския брак:
„Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича….” Ефес.(5:22-28)
В тайнството брак, пристъпилите мъж и жена получават Божията благодат, която ги претворява в „една плът” и така стават, по думите на ап. Павел „домашна Църква”. Тази „домашна Църква“ не може да бъде създадена, ако глава на семейството не се явява Христос. Молитвата там трябва да е постоянна, защото от нея се черпи благодат, която е нужна, за да се направи домът светъл, добър и чист. Семейството като средство за спасение е особен, спасителен ковчег. Смята се, че Църквата е новият Ноев ковчег и тъй като семейството е „домашна Църква“, то също е спасителен ковчег за човека, предпазващ го от греха.
В Църквата има икони. В дома, родителите са първите, живи икони на иконостаса на „домашната църква“ и той трябва да се запълни от техните деца, които ще бъдат плод на любовта между двамата.
Бракът е пътят на спасението. По правило, нормалният ритъм на духовния живот започва с него. Един светски брак е убиец на душевния живот. Има ли човек неуспех в брака, той се е провалил и в духовния живот. Ако успее в брака, успял е и духовно. Успехът или неуспехът, напредъкът или катастрофата в духовния живот започват на всеки от неговия брак.
Между съпрузите е необходимо да има любов, смирение, единодушие, търпение, взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и духовното спасение, както и християнско възпитание на децата.
От мъжът се изисква да помни, че жената му е поверена от Бога. Тя е душа, която Бог му е дал, за да я върне при Него. Затова, обича жена си, защитава я, грижи се за нея, дава й сигурност, особено когато е притеснена и болна. Женската душа се наранява, изпада в малодушие, променя се твърде лесно, отчайва се внезапно. Мъжът трябва да я подкрепя, изпълнен с нежност и любов, а жената е нужно да знае и да бъде спокойна, че когато е объркана или в затруднение, винаги ще намери утеха в любовта на съпруга си.
Важен елемент в семейния живот е единството. Всяка мъдра и вярна жена охотно ще се интересува за делата на своя мъж и ще бъде щастлива, когато той поиска съвет от нея. Може да не мисли като него, но е възможно и да предложи нещо много ценно, тъй като женската интуиция често сработва по-бързо отколкото мъжката логика. Но даже и да не може да окаже помощ в неговите дела, любовта към него я заставя дълбоко да се интересува от грижите му. Ако денят е бил благоприятен, заедно с мъжа си разделя неговата радост, ако е бил неудачен, тя му помага като вярна съпруга, преживявайки неприятностите, ободрявайки го. Делейки наполовина тежестта от грижите, всичко в живота им ще бъде общо. Заедно ще ходят на църква и ще се молят, всичките им приятели ще бъдат общи и един от друг няма да имат никакви тайни. По този начин двата живота ще се слеят в един. Еднакви ще бъдат мислите, желанията и чувствата им, ще разделят радостта и скръбта, удоволствието и болката.
Любовта на Бога към човека е толкова силна, че Господ отива на Кръст заради тази любов. Затова, християнинът е призван да има такава любов към съпруга/та, към децата, към родителите, към всички. Не случайно Свещеното Писание винаги свързва любовта към Бога и любовта към ближните, защото едното е невъзможно без другото. Основното съкровище на човека по време на неговия живот са хората, които го обичат. Няма богатство равно на това.
В християнския дом е необходимо да живее любовта. Съпрузите са длъжни, постоянно да си оказват един на друг знаци на най-нежно внимание и любов. Щастието се състои от малките, бързо забравящи се удоволствия, целувка, усмивка, добър поглед, сърдечен комплимент и безчислени малки добри мисли и искрени чувства.
В брака, не рядко има сблъсък между два егоизма. Всеки от съпрузите иска да прави онова, което мисли, че е правилно. Единият подценява ценността на другия и се стреми да му наложи своето мнение. В обичта е нужна особена деликатност. Любовта не дава право грубо държание по отношение на този, който обичаш. С демонстриране на лошо настроение и гневни чувства се постъпва глуповато. Колкото по-близки са отношенията, толкова повече се наранява сърцето от поглед, тон, жест или дума, които говорят за раздразненост или необмисленост. При най-малкото начало на неразбиране и отчуждение, или казано нещо прибързано, всеки е длъжен да обвини себе си, а не другия и забравяйки за собственото „аз”, да поиска незабавно прошка. Не е важно чия е вината. Истински обичащият винаги е готов да отстъпи, да прости и да се извини. Гордостта в семейния живот място няма.
Друга тайна за щастието в брака е търпението. В началото на семейния живот се откриват, както достойнствата на нрава и характера, така и недостатъците и особените навици, вкусове, темперамент, за които втората половина не е и подозирала. Понякога изглежда, че е невъзможно да се напаснат един към друг и че ще имат вечни и безнадеждни конфликти, но с търпение и любов може да се преодолее всичко. Щастлив е този, който има дух на търпеливост, любов и лесно прощава грешките на другия. Той става носител на мир в дома и вестител на радост в семейството.
Търпимостта е велико нещо. Св. ап. Павел я препоръчва като взаимен белег на добрите християни. „Като се търпите един други с любов” Ефес.(4: 2)
Известно е, че търпимостта, прошката и любовта покриват много рани и затварят дълбоки пропасти. Достатъчно е човек да има силата да покаже своето достойнство, за да настъпи мир и единство.
Навярно някои смятат, че чрез язвителните викове показват твърда ръка. Грешат. Разбира се, нужна е и твърдост. Но не навсякъде и не винаги. Бащата или майката трябва да демонстрират твърда ръка, рядко и то само върху децата. Премъдрият Соломон съветва: „Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство” Притчи Соломонови (13:25)
Днес не е нито желателно, нито възможно да се прилагат предписанията за сурови телесни наказания, вписани в Мойсеевия закон. Постъпките на децата е редно да се наказват, но те не трябва да бъдат телесни или унизяващи тяхното достойнство. Възпитанието на децата и целият живот на християнина се подчинява на умереното самоограничение и не предполага пълна свободия, която води до нравствена анархия и душевна гибел.
Когато се касае за равноправни членове, между съпрузи, тогава демонстрирането на твърда ръка и сила е в търпимостта, защото тя говори за достойнство, култура и сдържаност. В тези случаи гневът, нервите и безмилостната строгост са знак за поражение.
Взаимната вярност на съпрузите е основен фактор за успеха на брака. Нейното нарушаване се превръща в истински бич, който безмилостно разрушава семействата. Когато демонът на плътта завладее единия от двамата съпрузи, всичко тръгва надолу. Тогава дори децата, които при нормални условия представляват свързващо звено между отдалечените съпрузи, не са в състояние да възпрат устрема на разрухата. Така семейството се изчерпва и разпада. Престъпването на съпружеската вярност води до разпадането на брака. Първо намалява интересът към дома, а след това спира напълно.
Умът на човека е в другото лице. Заедно с него отморява, до него се утешава, всичко друго му се струва безинтересно. Посредата е влязъл някой друг или някоя друга, която узурпира, сее бури, „взема ума” и унищожава. Наистина е странно да виждаме хора с образование, енергични, със силен характер, да се държат вяло, безхарактерно, безсрамно и нерешително под влиянието на третото лице, което обикновено действа съзнателно и методично, целейки разпадането на вече съществуващия брак.
В такива случай злото е силно и сътресението, което предизвиква в основите на семейството е огромно.
Прелюбодеянието е тежък грях, който нарушава свещените наредби и Божиите заповеди. Духовните последици са пагубни и водят до вечни мъки.
Лечението зависи от съгласуване делата и стъпките в живота с Божията воля. Само просветлената от Божия закон съвест може да обуздае страстта, да просветли ума и да вдъхне целомъдрие.
Бракът може да се спаси само, когато Христос стане благословеният обитател на дома. Иисус е единственото неотложно трето Лице и когато влезе сред съпрузите, Той ги освещава и неутрализира всеки кроеж срещу брака.
Брачна радост е мъжът и жената заедно да напредват по житейските стръмнини. „Не сте страдали? Значи не сте обичали”, казва един поет.
Само онзи, който страда, може наистина да обикне. Затова скръбта е необходим елемент на брака. Бракът е свят, който се разкрасява от надеждата и заздравява от нещастието. Както стоманата се закалява в огъня, така и съпрузите се каляват в брака, в огъня на трудностите. Ако носят тежко бреме, то благодарение на него, израстват духовно. Ако околните ги одумват, това е още един урок по търпение и кроткост.
В наше време създаване на боголюбиво семейство е истински подвиг. Добрият християнски семеен живот е извор на лично и обществено добруване. Чистатата любов в него ражда плодове, от които се хранят мнозина. Живее ли Христовото слово в семейството, То заставя съпрузите да помагат на хората.
Бог изпраща на всички Своята благодат. Изпраща я обаче, когато хората са готови да търпят и да страдат. Някои, щом видят препятствия, бързо се отчайват и забравят за Бога и Църквата. Плачещите, оплакващите и наплашените християни, показват слабата си вяра и липсата на упование в Бога.
В живота няма нищо безцелно, нищо случайно, всичко се случва по-Божия промисъл и по Божие допущение. Християнинът никога не бива да изпада в униние и никога не следва да се съмнява, че доброто ще победи злото. Той трябва да знае, че Бог изпраща страдания на тези, които обича.
Христос влага собствения си Божествен живот в хората, които Го следват. Словото Христово е светещо кандило, което където и да огрее, обновява духа и умива недостатъците. То укрепва в беда, носи утешение а в минути на слабост дава сила. Заставя лицата да сияят, прави мъжете патриоти, а жените търпеливи и добри. Принася в дома благословение, а в живота – красота.
Много важно е съпрузите да разберат, че единственият начин за преодоляване на проблемите в брака е пътят към Бога и Църквата.
Затова, църковният живот в семейството е единственият съществен антидот. Това означава борба за очистване от страстите и греховете, което е възможно само с изучаване на Христовото учение и усилване на вярата в Бог.
Нужно е и духовно захранване, каквото е литургичния живот и молитвата, но заедно с пост, изповед и причастие. С изцеляване на раните в семейството се постигат добродетели и се открива смисълът на живота.
Бог иска всички хора да стигнат до познание за истината и отивайки при Него да получат вечен живот и да бъдат спасени. Това е Божията воля.
Човек дали ще я изпълни или не, е личен негов избор, засягащ неговата свобода. Но тези, които вървят по трудния път на спасението, очакват Божия покров и се надяват на Божия промисъл, тях, Господ ще ги води при вземане на всяко едно решение, като едно от най – важните е намиране на половинката в живота им.
Колко хубаво е за двама християни, когато стъпят в брак, да имат една надежда, едно желание и да следват един житейски път. Те са като брат и сестра, както и служители на един и същ Учител. Нищо не ги разделя, една плът са и един дух. Взаимно се поучават, окуражават и утешават.
Обединени с обща вяра в Христос и преплитайки своята земна любов с любовта към Бога, техния стремеж е да бъдат, завинаги свързани и неделими във вечноста.
22.04. 2022г.
Богослов. Д Добрев