Чудесата са такива извънредни и необясними по естествен начин събития, които човек може да възприеме със сетивата си и не може да си обясни по-друг начин, освен с пряко Божие въздействие.
Обикновено се твърди, че истински чудеса не се случват, защото от научна гледна точка те са невъзможни. Въпросът не се състои дали чудесата са възможни, а в това дали се случват. Да се отрича, че чудесата не съществуват, означава да се отрича съществуването на Бога. Чудесата, описани в Библията са доказателство за Божието присъствие.
Материалистите категорично отхвърлят възможността за Божиите чудеса в света. Те твърдят, че чудото противоречи на законите в природата. Могат да се направят интересни наблюдения над хората, отричащи чудесата. Мнозина от тях гледат на вярващия човек като на изостанал, а сами вярват в банални и нелепи неща: в нещастни срещи с лош човек, в числото 13, особено ако е петък, в пресичаща пътя им черна котка, на екстрасенси и врачки и т.н. Те не вярват, че Бог е сътворил света, но вярват в произволното зараждане на света и човека. Не вярват, че Христос е възкресявал хора, т.е. да оживи по- рано живелият организъм, но вярват, че някога от мъртвата природа са възникнали живите организми.
Повечето от “грешките”, от научна гледна точка, които критиците на Библията откриват в нея, са относно чудесата. Например, раждането на Христос от Девица се отхвърля поради това, че било ненаучно.
Неговото възкресение трябва да е било духовно, казват критиците, защото от научна гледна точка телесното възкресение не било възможно. От научна гледна точка чудесата наистина са невъзможни – всъщност това е дефиницията за чудо.
Библията често е заклеймявана като книга, пълна с приказки/басни/. В нея са описани около 216 чудеса.
Библейските чудеса не са явления, които се подчиняват на нечий каприз. Те не са нещо безразборно, нещо алогично и случайно. В чудесните явления, за които разказват Свещените Писания, винаги има ясен порядък и цел.
Библейските изследователи са на мнение, че чудесата се обединяват около три периода от библейската история: а/ Изходът от Египет; б/ Пророците, които водеха духовно Израил; в/ Животът и делото на Христос и апостолите в зората на църковната история. Но дори и тогава, не всяка възможност бе използвана за извършването на някакво чудо. Нека си припомним, че Сам Христос отказа да откликне на предложението на Сатана в пустинята, защото това бе едно безцелно по отношение на Божия план изкушение. /вж. Матея 4:3-7/. По същия начин постъпи и ап. Петър спрямо Симон Магьосника, който бе готов да плати за силата на Светия Дух, за да се прочуе с вършенето на знамения. /Деян. 8:18-24/. Христос отказа и на книжниците и фарисеите, които поискаха знамение /личба/ от него, Той им каза: “лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона, защото както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Человечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи”./Матея 12:39-40/.
От друга страна обаче, най-великият Чудотворец отдаваше изключително значение на извършването на чудеса. Той казваше на хората около Себе Си: “Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене; ако ли не то за самите дела вярвайте в Мен/ Йоан 14:11/. Но същевременно подчертаваше, че тези чудесни дела имат за цел да удостоверят, че Той е обещания Месия :” делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мене” /Йоан 10:25/. Следователно библейските чудеса притежават особена аргументираност и целенасоченост. Бог се намесва в природните закони, създадени от Него, само ако има основателна причина за това и в съгласие с Неговите велики цели, касаещи Неговото творение и изкупителния Му план. Те са подбудени от особената милост и любов на Бога към слабите и грешни хора. Спасителят на света изгонваше бесове, за да покаже, че има власт над духовния свят на злото. Той изцеляваше прокажени, за да удостовери, че може да очисти плътта, поразена от проклятието на греха. А самото възкресение на Христос засвидетелства съвършената му победа над смъртта – физическа и духовна.
–Пророчествата са изразено предсказване за събития, които ще станат в бъдеще и които по никакъв начин не могат да бъдат предвидени по обикновен естествен път. Пророчествата имат обикновено за предмет събития от живота на човечеството. Има пророчества, които предсказват чудеса. Самите пророчества са най-добре зарегистрирани чудеса. Никой не може да отрече, че Стария Завет е писан преди раждането на Христос. Два века преди Христа той е бил преведен на гръцки и с него са се занимавали и езически учени. Но в целия Стар Завет от началото до края се изтъква и подчертава месианската роля на целия Израелски народ и че от него ще произлезе Месия, Който ще възвести спасение на цялото човечество. И това, предсказано преди дълги векове действително се изпълни. Пак там древните пророци предупреждават израелския народ, че ако не живее докрай според Божията воля, ще бъде разпръснат по цялата земя без свое отечество.; предсказанието на Христос за разрушението на Йерусалим, което стана през 70 г. сл. Хр.
Сам Христос обяснявал значението на чудесата и пророчествата, които вършил: Йоан 5:36; 10:37; 13:19 14:29.
Може би най –невероятното от чудесата, описани в Библията, с изключение на Христовото възкресение и самото първоначално Сътворение е дългия ден на Исус Навин, описан в кн. Исус Навин 10:11-14. Тази невероятна история ни разказва, че при битката между израелтяните и аморитите “Бог воювал за Израел” /14/ чрез две сродни чудеса: 1/ слънцето застанало неподвижно в средата на небето така че то “не бързало да залезе почти цял ден” /13/, за да даде време на израелските синове да победят напълно аморитите, преди да могат да избягат и да се прегрупират под прикритието на мрака ; и 2/ опустошителна градушка, която вероятно е изпълнила двойна задача- да даде на армията на Исус време да отдъхне от горещината ида унищожи голяма част от врага/11/. Тъй като и слънцето и луната”са застинали” в продължение на още един ден, сякаш става ясно, че земята е престанала да се върти около оста си, а луната – спряла движението около земята.
Във всеки случай това е било едно изключително необикновено чудо и дори и християни не са били склонни да го приемат. Пред нас стои основния въпрос дали дългият ден въобще някога се е състоял в историята на света. Подобно събитие е било регистрирано и една друга древна книга наречена “Книгата на праведния” 10:13. Това, което е важно, е че за дълъг ден наистина се поменава в митологиите на много народи от различни части на света. За такива неща астрономията изисква факти, а историята потвърждава, че това наистина е съществувало.
Проф. Тотен в Америка много щателно изследвал това чудо от астрономическа гледна точка и е публикувал резултатите си с математическо пресмятане. Оказало се, че само веднъж Слънцето, Луната и Земята се намирали в положения, подобни на описаните в кн. на Исус Навин. Професорът открива, че е било прибавено цяло денонощие от двадесет и четири часа към световната история.
Мандер, учен от Кралската Обсерватория в Гринуич също публикувал материал по този въпрос. Той определил времето през деня, когато се случило това явление, посочил точното място, на което е трябвало да се намира Исус Навин. Изчисленията на проф. Тотен показват, че макар в световната история да са се прибавили точно 24 часа, то само за времето на Исус Навин може би се отнасят само 23 часа и 20 минути, както е написано в Писанието “почти цял ден”. 10:13
Следователно за упоменатите 24 часа не достигат 40 минути. Тук ние имаме отново образец на точност в страниците на Библията. В 4 –та книга на Царете 20:8-11 четем, че по молба на пророк Исая – сянката на слънчевия часовник се върнала назад десет степени, а те се равняват точно на 40 минути, с които се допълват 24 – те часа. Съществуват три древни източни народи, които са запазили своите исторически данни- това са гърците, египтяните и китайците. Всички те имат сказания за един необикновено дълъг ден. Гъркът Херодот, който е наречен “баща на историята” разказва за 480 г.пр. Хр., че някои египетски мъдреци му показали записки за удължено денонощие, което имало много повече от 24 часа.
В древните китайски записки направо се потвърждава, че това събитие е станало при царуването на император Ио и в китайското родословие е показано, че този император е царувал по времето на Исус Навин. Лорд Кингсброу, който специално предприел изследване за първобитните индианци в Америка, че мексиканците имат сказание, че Слънцето стояло неподвижно целия ден и това било в тази година, която те наричали “седма на питомния заек”. Тази година съответства точно на времето, когато Исус Навин заедно с израелитяните завоювал Палестина. Силната градушка се обяснява с това, че когато земята постепенно намалила скоростта си на въртене, това драстично сее отразило на циркулацията на атмосферата, тъй като тя до голяма степен се контролира от въртенето на земята./ Библията не казва, че спирането е било внезапно. /
Снимка “Дъга над Равда”: karan4o