ЧЕТИРИ СВЕЩИ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Четири свещи горели бавно.

– Аз съм Мир – казала първата, – но в наше време никой не се бори за мен.

И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.

Втората промълвила:

– Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен.

И нейният пламък също спрял да гори.

 

–  Аз съм Любов и нямам достатъчно сила да продължавам да горя.Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.

И без да чака повече, Любовта изгаснала.

Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са  угаснали.

–  Защо не светите? – разплакало се то. – Трябваше да изгорите докрай.

 

Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:

–  Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи.

С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.

  

Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне.

One thought to “ЧЕТИРИ СВЕЩИ”

  1. Благодаря за този разказ който ме изпълни с позитивна енергия и ми даде желание да прочета книгата ви

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.