Чрез тайнството кръщение ние се раждаме в духовен живот, чисти от всякакъв грях, оправдани и осветени встъпваме в благодатното Царство Христово. Но както в естествения живот, човек, щом се роди има нужда от въздух и светлина, така и в духовния живот са необходими благодатни сили, които да послужат за поддържане и укрепване в новия живот.
Тези необходими Божествени сили се предават на всеки кръщаем чрез друго тайнство на църквата, това е тайнството миропомазване (кръщението със Св. дух). Обект на миропомазване може да бъде само жив, кръстен човек. Негови извършители са епископът или свещеникът. Миропомазването се извършва само веднъж, веднага след тайнството кръщение.
Ако кръщението възражда за нов живот, миропомазването дава благодатни сили за възрастване в духовния живот и за укрепване по пътя на добродетелите.
Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро различните части на тялото, при което се произнася тайно извършителната формула: „Печат на дара на Светия Дух, амин!” Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение. Печатът, сложен върху една вещ, означава, че тая вещ принадлежи на онзи, чието име носи печатът. Печатът на Светия Дух показва, че човекът, който е получил този печат, е осветен от Светия Дух и принадлежи на Бога. С печата на Светия Дух се помазват кръстообразно челото – за освещаване ума и мислите гърдите – за освещаване сърцето и желанията;очите, ушите, носа и устата – за освещаване чувствата
ръцете и краката – за освещаване делата на човека и цялото му поведение.
По такъв начин целият човек се освещава, става храм Божий и жилище на Светия Дух. Оттук следва поуката, че трябва строго да се пазим от всяко зло и от всеки грях, за да не оскверним душата и тялото си, посветени на Бога и да не изгубим благодатта на Светия Дух, дадена ни чрез светото тайнство миропомазване.
Установяването на миропомазването е в пряка връзка с кръщението на Господ Иисус Христос, когато „Дух Светий слезе върху Него”[1] и с Петдесетница, когато апостолите били кръстени със Светия Дух. Оттогава приелите кръщение, те кръщавали с Дух Свети чрез ръкополагане: „Възлагаха върху им ръце и те приемаха Духа Светаго…”[2].
Впоследствие, когато числото на вярващите в Господ Иисус Христос се увеличило, апостолите и техните приемници – епископите, нямали възможност да отиват лично при всички новокръстени и да им преподават благодатта на Светия Дух чрез ръковъзлагане. Тогава се наложило, вместо ръковъзлагане, да се помазват кръстените със св.миро. По поръчение на апостолите и на епископите, са можели да го извършват и свещениците (презвитерите). За да се запази от свещеници елементът на личното апостолско или епископско благословение, мирото се освещавало от апостолите, а впоследствие от техните приемници – епископите.
Първоначално то се освещавало във всяко време, когато нуждата наложела, a по-късно се затвърдила практиката да се освещава на Велики четвъртък.
Днес миро се вари и освещава в Българската, Константинополската, Антиохийската, Руската, Сръбската, Румънската и Грузинската патриаршия, а останалите църкви получават миро от някоя от тях.
[1] Лук.3:22
[2]Деян.8:17ч