Тайнството брак – венчание

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
венчание
Венчание

Бракът е тайнство, в което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност. При самото тайнство чрез благословение от свещеника се дава свише божествена благодат. Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целите на брака: единодушие между двамата, взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.

 

Първото съчетание на мъж и жена станало в рая:

„И създаде Господ Бог от реброто взето от човека, жена, и я заведе при човека, и ще бъдат (двамата) една плът”[1]. „И благослови ги Бог, съчетавайки ги в брачен съюз, като им рече: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я…”[2].

С идването Си на земята Иисус Христос издигнал брака до свято тайнство. На сватбата в Кана Галилейска, Той осветил съюза между мъжа и жената и показал, че това е добро дело.

 

Апостол Павел ни разкрива тайнствената същина на християнския брак: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича… Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата. Тъй и всеки един от вас, така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.”[3]

 

Съюзът между Иисус Христос и Църквата „тази тайна велика” се основава на любовта на Христос към Църквата и на пълната преданост на Църквата към волята Христова. Следва, че мъжът е длъжен всеотдайно да обича жена си, а жената е длъжна доброволно, с любов да се подчинява на мъжа си.

 

Семейството е основата на Христовата църква. Затова съпрузите (мъжът и жената) са длъжни през целия си живот да пазят взаимна любов и уважение, взаимна преданост и вярност. Добрият християнски семеен живот е извор на лично и обществено добруване.

 

Службата извършвана в храма при тайнството Брак се състои от две части: обручение и венчание.

 

Обручението (славянска дума – означава пръстен, гривна), е обряд, който се извършва преди венчанието. То е подготвителна стъпка към съединяването на двамата в едно. Обручението се извършва в притвора на храма, където венчаващите се си разменят пръстените. От древността пръстенът е символ на запечатване на дадената дума с видим знак, договор, между две страни. Именно такъв е и пръстенът във венчалната служба. С размяната на пръстените те си казват един на друг:

 

„Аз ти се доверявам безусловно, във всичко, поверявам ти себе си, живота и честта си…”. Разменяйки пръстените си, съпрузите обещават един на друг вярност и взаимно доверие.

 

Следва същинската част на тайнството. Полагане на корони върху главите на жениха и невестата в името на Света Троица. Изпява се молитвата „ Господи Боже наш, със слава и чест ги венчай”.

Короните(венците) имат различно значение. В древността, на празник, хората полагали  венци от цветя на главите си, като символ на победата и радостта. Венците (короните) в християнството са символ за Царството Божие, защото всяко семейство е една малка, „домашна Църква”[4].

 

Короните също са символ  и на отговорност, на свободата която получават младоженците като напускат бащините си домове и образуват ново семейство.

 

Това е най-важната, тържествена и мистична част на службата – Църквата призовава с молитва благодатта на Светия Дух да слезе над венчаващите се, да освети тяхното съпружество, раждането и възпитаването на децата.

По време на венчанието се чете евангелският разказ за сватбата в Кана Галилейска[5].

 

Той подчертава невидимото присъствие на Христос тук и Божията благословия за младоженците. Така в християнското семейство, както и на онази древна, станала някога сватба – „водата” на тежкото земно ежедневие трябва се превърне във „вино”, във вечен празник, вечно пиршество на любовта на двама души един към друг.

 

Младоженецът и невестата пият вино от една обща чаша. Това е останало от времето, когато венчанието се е извършвало по време на св. Литургия и чашата е останала от древния обичай женихът и невестата да се причастят заедно. Днес общата чаша, която преди това се благославя с кратка молитва от свещеника и, от която отпиват младоженците, е само символ на приобщаването им към Църквата.

 

Свещеникът, носещ в ръката си кръст, символ на победата, обикаля три пъти с младоженците в кръг около масата, върху която е поставено Евангелието. Шествието символизира човешкия живот, в чийто център ще бъде Бог и Неговото учение. Това са и първите стъпки на новобрачните в света като венчани мъж и жена, които получават благословение и се покланят на Словото Божие – нашия Господ Иисус Христос.

 

С кратки молитви, в които се дават заръки към младоженеца и невестата, свещеникът снема венците (короните) от техните глави. Накрая прочита последните молитви, в които измолва Божието благословение над нововенчаните, да бъде благословен целият им живот, всичко, което правят пред лицето Божие и да приеме Бог венците им в Царството Си.

 

Светото тайнство завършва с изпяването на „Многая лета” за много и много години съвместен живот, изпълнен с любов, мир, разбирателство и щастие.

 

В тайнството брак, пристъпилите мъж и жена получават Божията благодат, която ги претворява в „една плът” и така стават, по думите на ап. Павел „домашна Църква”. Разликата между християнския брак и всяка друга форма на съвместно съжителство се изразява в това, че той е осветен и укрепен от Божията благодат. В тази „домашна Църква” между съпрузите трябва да има християнски взаимоотношение, да възпитават децата си във вяра, да бъдат пример за околните и да приемат с търпение и смирение проблемите в семейния живот.

[1] Бит.2:22-24

[2] Бит.1:28

[3] Ефес.5:22-28-33

[4] Рим.16:4,1Кор.16-19

[5] Йоан. 2:1-11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.