Тайнството кръщение е врата, през която се встъпва в Църквата и условие за участие в другите тайнства. То е необходимо на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси.
Начало на кръщението е поставил св. Йоан Предтеча, който кръстил Иисус Христос. Но неговото кръщение не е било тайнство. То е имало предобразно значение и било подготовка за тайнството кръщение.
Не възраждало за нов живот и при него не се получавала Божествената благодат. Поради това е наречено покайно, водно или Йоаново кръщение, но не тайнство.
Кръщението е установено от Иисус Христос след възкресението Му със следните казани на апостолите думи:
„Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светого Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света”[1].
Апостолите изпълнили повелята на Своя Учител. Те кръщавали в името на Отца и Сина и Св. Дух всички, които засвидетелствали вярата си в Иисус Христос и чрез кръщението ги въвеждали в църквата.
В една от свойте беседи с фарисея Никодим, Господ Иисус Христос казва:
„Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”[2].
Кръщението e като ново духовно раждане. Извършва се само веднъж и не се повтаря : „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението”[3].
Тайнството Кръщение, както и всяко друго тайнство, може да се разгледа от две страни: от видимата – външната и невидимата – вътрешна.
Видимата страна на тайнството кръщение е трикратно потапяне във вода, като свещеника произнася думите:
„Кръщава се Божият раб/рабиня (произнася се името) в името на Отца, Амин, и Сина, Амин, и Светия Дух, Амин”.
Това е най-важното свещенодействие при кръщението. Другите съпътстващи обреди са: отричането от дявола, обличане на бяла дреха, слагане на кръстче, палене на свещи и обикаляне в кръг.
Отричането от дявола и от всички негови дела става в името на Иисус Христос. Чете се Символа на вярата в присъствие на кръстниците (възприемниците).
Обличането в бяла дреха символизира чистотата на душата след
св. кръщение и напомня на кръщавания за задължението през целия си живот да я опазва такава. Слагането на кръстче е най-видимия знак за вярата в Иисус Христос и израз за приобщаването му към Цъквата.
Запалените свещи и обикалянето около кръщелния купел са израз на духовна радост и напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че кръстеният трябва вечно да принадлежи на Христос и че сключва вечен завет с него.
Чрез кръщението, човек се очиства с Божията благодат от първородния грях и се възражда за нов духовен живот. Ако кръщаемият е възрастен, той се омива от сторените грехове до кръщението и получава възможност да живее съвсем нов живот, с нови мисли, чувства и желания.
За да се приеме кръщението се изисква покаяние и вяра в Господа Иисуса Христа:
Не бива да забравяме, че Божията благодат, която кръщаваният получава не действа механически, а е в зависимост от нашата свободна воля и от желанието да се противопоставяме на греховете. Чрез тайнството кръщение се поставя началото на обновяване вътрешно на духовната ни природа. Божествената благодат подпомага духовното ни израстване и укрепване към доброто.
Невидимата страна на това тайнство е умъртвяването на плътския, греховен живот и възраждането от Св. Дух в нов.
Царството Божие, за което Иисус Христос ни говори многократно, е за всички независимо от пол, възраст, етническа, расова, политическа или икономическа принадлежност.
Детската душа с нейната чистота е най-способна да възприеме царството Божие. Истината е, че децата не расъждават и не могат да вярват и да изповядват вярата си. Те биват кръщавани заради вярата на своите родители и на възприемниците (кръстниците).
Вярно е, че покаянието трябва да предшества кръщението, но то е необходимо за възрастните, а за децата то не е нужно, защото те нямат свои, лични грехове.
Църквата е установила както децата, така и възрастните да имат кръстници. Кръстниците са поръчители пред Бога и Църквата за вярата на тези, които приемат кръщение. На тях лежи отговорността да ръководят кръстените във вяра и християнски живот, защото като кръстници, те стават втори родители на кръстените си деца.
Помазване с елей е друга съществена и важна част от тайнството. Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, била символ на Божията прошка и помирение с човека след потопа.
Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете.
Подстригването на косите е символ на покорност, послушание и жертва. Това е първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот.
Чрез кръщението човек получава съвършенно опрощение на греховете. Става чист и невинен пред Бога и получава всичко необходимо за нов духовен и свят живот.
Всеки кръстен човек има Ангел-хранител. Той наставлява човека в святост. Старае се да се доближи до него, да му внуши добри дела, добри постъпки. Ако човек не чува Ангела, то състоянието на душата му е лошо. Често оказват влияние тъмни сили. Колкото сме по-близо до Бога, толкова злите сили са по-далеч от нас. Те не могат да ни доближат когато живеем по Божиите заповеди. Но когато изгубим връзката с Бога, дяволът ни напада и ни внушава всякакви зли помисли, намерения и постъпки.
Признаците на благодатта са следните:
Когато благодатта на Светия Дух влезе в човека, събира ума му и го прави внимателен и смирен, напомня му за смъртта и греховете, бъдещия съд и вечната мъка, изпълва душата му със съкрушено умиление, подбужда го към плач, очите му прави кротки и пълни със сълзи, и колкото повече се сближава с човека, толкова повече умиротворява душата му и го утешава със светите страдания на нашия Господ Иисус Христос и с безпределното Му човеколюбие, а ума изпълва с възвишени съзерцания.
[1] Мат. 28:19-20
[2] Йоан 3:5
[3] Ефес.4:5
[4] Марк 16:16