СВАДЛИВАТА ЖЕНА
„По добре е да живееш в ъгъла на покрив, нежели със свадлива жена в широка къща/ в една къща заедно/ 21:9 25:24
Някога на Изнок покривите били равни и там била т.н. горница, там вечерно време излизали на прохлада. Живеенето на покрив е символ на усамотеност, но било придружено с много неудобства: там човек бил изложен на дъжд, вятър, студ и сняг.
Оказва се, че една свадлива жена е по-неприятна отколкото несгодите на времето. „По-добре да живееш в пустинята, нежели със свадлива и сърдита жена” 21:19 или по добре сам в пустинята, където няма нито вода, нито хора, нито зеленина, отколкото със свадлива и намръщена жена, защото нищо не може да спре такава жена до предизвика свади и караници.
Ако пък се помъчем да я спрем, то ние се мъчим да скрием вятъра или пък да задържимв ръката си нещо мазно – то винаги се изплъзва. Това се разбира от 15 и 16 ст. На 27 притча „Непрестанно капане в дъжделив ден и свадлива жена едно са: който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само се обажда”.
ДОБРОДЕТЕЛНАТА ЖЕНА
В откъса, който обхваща Пр.31:10-31, се съдържа описание – възхвала за добродетелната домакиня. В евр. текст всеки един от тези стихове започва с поредната буква от евр. Азбука.” Кой ще намери добродетелна жена?
Нейната цена у по висока от бисер”- с така поставения ? се набляга та мисълта, че добродетелна жена се намира трудно. Ако пък някой намери, то той трябва да бъде готов да даде много голям годежен дар. Ст.11 – Мъжът на добродетелната жена винаги ще се чувства сигуран в нейната загрижаност за дома и затова той спокойно ще може да се занимава със своята работа. Ст.12
Тя избягва всичко, което може да огорчи или разтревожи нейния съпруг и се отнася с него така до края на живота си. Била трудолюбива; не се ограничавала само да задоволява нуждите на близките си, а се отличавала и със своето благодеяние и към сиромасите. Тя и опора и на ония, които страдат и имат нужда от утеха и подкрепа.
Когато съветва, дава разпоредби, упреква или наказва, тя прави това мъдро и кротко. Чужди и са караниците и ругатните. Внимателно наблюдава какво става в дома й, изпълнява задълженията в дома си и е винаги на своето място.
Леноста и мързела й са чужди. В нейно присъствие децата й стават на крака и я облажават, а съпругът й не пести своите похвали за нейния труд и старание.
„Миловидността е примамлива и хубоста суетна; но жена, която се бои от Господа е достойна за хвала” четем в 30 стих. Външната красота е нещо преходно, докато страхопочитанието пред Господа, което е начало на мъдрост и справедливост, има постоянна стойност в очите на хората и пред Бога.
Само такава жена е достойна за възхвала. Само такава жена има право да бъде съпричастна на онова , което тя е заслужила и да бъде публично възхвалявана наравно с мъжа си на градските събрания. Тя е достойна да има еднакви права с него. Стих 31.