Пророчеството е един от начините за предаване божественото откровение на хората. То е резултат от едно от определенията на Бог – всезнанието. Миналото, настоящето и бъдещето са като отворена книга за Него. Бог вижда и знае всичко.
В Псалом 146:5 Давид възкликва: „Велик е Господ наш и велика е силата Му, и разумът Му неизмерим”. Всезнанието на Бог е абсолютно и непостижимо. Бог е неизчерпаем източник на информация. В своята молитва Анна, майката на прор. Самуил, получи откровението: „ …Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени.” /1 Цар. 2:3б/, а Йов в гл.37:16 възкликва „Разумяваш ли …чудното дело н Най-съвършения в знанието?”
През хилядолетната история на човечеството Бог е предавал чрез Свои избрани служители искри от светлината на божествените си познания. Библейският пророк е глас, който говори от името на Бога; ръка, която пише под ръководството на Бога; пратеник, изпратен от Бога, за да предупреди онези, които са се отбили от пътя.”
Библейските пророчества не са неясни и безсистемни като тези на много извън библейски пророци. Пророчествата в Библията имат за обекти точно определени места, хора и събития и тяхното изпълнение може да се провери, като се отнесем към историята след тях.
Градовете на пророчествата
Нека да разгледаме само някои от тези пророчества:
Големият крайбрежен финикийски град Тир е бил център на неморалния култ на поклонение пред Ваал. Пророчеството за този град се съдържа в кн. на прор. Йезекил /26:2-21/ и описва за първи път предстоящото завладяване и разрушаване на града от Навуходоносор в 572 г. пр. Хр. Това впоследствие се изпълнило съвсем буквално, що се касае до тази част на града, която е разположена на континента. Тир обаче владеел също и остров, влизащ на половин миля навътре в морето и много от гражданите избягали там. Островът продължил да бъде важен град още в продължение на два века. Специалната присъда, съдържаща се в стихове 4-5, изглеждала неизпълнена: „ И ще разбият стените на Тир и ще разрушат кулите му; и ще измета из него праха му и ще го направя гола скала. Място за простиране мрежи ще бъде той сред морето.” Но това, което не успял Навуходоносор завършил Александър Македонски. По време на завоевателните му войни на изток, населението на Тир отказало да се предаде, а той изглежда не намирал начин да стигне до острвния град. Тогава измислил план за построяването на насипен път от сушата. Войниците буквално изстъргали праха от стария град на сушата и настлали камъните му, дървения материал и праха от него в морето / стих 12/, за да построят насипен път. Така насипният път бил построен опт останките на стария град, а островният – завладян и подложен на грабеж. В стих 21 пише: „ За ужас ще те направя, и не ще те има; ще те дирят, но вече не ще те намерят никога, казва Господ Бог.” Наистина Тир, градът на сушата не е възстановяван никога. Не са останали дори развалини и могили, които да бележат мястото. Насипният път и островът сега образуват запустял полуостров, използван само да „си простират мрежите”, за да съхнат.Впоследствие наблизо възникнало ново селище Тир, но новите му жители на били финикийци, а перси и араби.
Ниневия- съгласно предсказанието на прор. Наум / 700 г. пр. Хр. Този огромен град ще бъде разрушен и никога вече възстановен. Пророчеството се изпълнява буквално в 606 г. пр. Хр., когато мидийците разрушават и опустошават града. След това той не е изграден наново.
Вавилон – съгласно пророчествата на прор. Исая / 730 г. пр. Хр./ и прор. Йеремия / 650 г. пр. Хр./ градът ще бъде разрушен и никога повече няма да бъде населен, ще се превърне в блатисто място. Столетие по-късно мидийци и перси разрушават Вавилон, който повече не е възстановен.
Йерусалим – предсказание на Иисус Христос / Матея 24:2/: разрушение на града, камък върху камък от храма няма да остане. 70 година след Христа римската армия начело с Тит разрушава града. При търсенето на разтопеното от пожара злато от купола на храма всеки един камък е бил разместван.
Това са само четири града в древността, чиято съдба е предречена и потвърдена от историята. Можем да споменем Содом, Гомор, Йерехон, Ветил , Капернаум и др.
Пророчества срещу цели нации
Много, някога велики нации също са били обект на библейски пророчества. Например Едом/ Идумея/ била силна нация, в съседство с израилтяните в Палестина. Едомитите , като потомци на Исав, били родственици на израилитяните, но били идолопоклоници и вероломен народ, често воюващ с еврейския народ. Земята им била камениста, а столицата Петра, разположена в скалите на планините, изглеждала непревзимаема. Тя била богат търговски център и дори днес разрушените й дворци, изсечени от масивни скали, са все така внушителни и великолепни. Но много стихове от Библията /Йезекил 35:3-9; Йеремия 49:16-18/ предсказвали, че тя ще падне. Едом щял да опустее и всичките му жители щели да изчезнат. Изпълнението на това пророчество дълго време не се осъществявало, даже Едом и Петра останали богати и процъфтяващи много векове след идването на Христос. През 363 г. земетресение разрушава градът. Никой не знае изцяло историята на техния упадък, но земята вече от дълго време е пустош и едомитите като народ отдавна са забравени, точно така, както предсказали пророците.
Библейски пророчества за Христовата църква
Юдейската война/66-70 г./ донесла проклятие и унищожение на Израил. Ранната Църква обаче останала недокосната. Учениците бяха помолили Иисуса за белег, по който да познаят предварително връхлитането на унищожителната за Израил буря. Иисус отговори по възможно най-изчерпателния начин:” А когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяванвто му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините и които са всред града, нека да излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано „/ Лука 21: 20-22/.По човешки това не би могло да се осъществи. Железният кордон на римляните бил толкова стегнат, че пиле не можело да прехвръкне оттатък обсадата на Йерусалим. Ежедневно бивали разпъвани на кръст по 500 бегълци. Как да се излезе от града? Как да се намери начин на избавление?…В този случай се намесило Божието провидение. Христовото обещание: „Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” – било реализирано още в началото на църковната история. Йосиф Флавий, еврейски историк, който бил пряк свидетел на събитията в най-голяма подробност, пише, че най-неочаквано Цестий, един от римските пълководци, заповядал на войниците си да се оттеглят. И това станало в момент, когато те почти били направили пробив в стените на Йерусалим. Използвайки тази възможност християните избягали от обсадения град и се установили в сирийското градче Пела. Така те предварили – по Божия промисъл – последните съкрушителни събития. Били избити левити и първосвещеници, потомци на Хасмонеите и последователи на Хилел, но християните се избавили като „главня от огън”. „Ръката на разгневения Бог”, която по думите на историка Филострат поел Тит, се простряла за защита над шепата, изкупени чрез кръвта на Божия Син.
Новият Завет открива една необятна панорама на бъдещето на Църквата. „Посланията до седемте църкви” в кн. Откровение на Йоан Богослов 2 и 3 глава представят цялата християнска история от Петдесятница до Второто пришествие. Библейските изследователи са на мнение, че в прототипите на първите три църкви / Ефес, Смирна и Пергам/ Христовата Църква е изобразена като чиста Невяста на Небесния Младоженец. Останалите четири обаче – Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия – свидетелстват за опасно срастване със света, поради което се налага отделяне на верния остатък от номиналното болшинство християни.
Някои пророчества из областта на науката
В Библията се съдържат много систематизирани познания из областите на различни науки. Трябва обаче да отбележим, че терминологията е присъща на епохата на нейните автори. Не можем да очакваме да срещнем термини като: атом, ядрени войни, телевизия, автомобил и др. Но това не изключва възможността да открием в нея пророчески прозрения и постижения на нашето време, изразени със средствата на онази епоха.
- Увеличаване на човешкото знание. В 12 глава 4 стих на кн. на Даниил е казано: „А ти, Данииле, скрий тези думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочетат и знанието ще с е умножи”. Тук не става дума за знания по отношение на Св. Писание, а за развитие на знанието изобщо. Освен това е отбелязано, че умножаването на знанието ще се наблюдава в „последното време”.
- Откритието на автомобила. Библията действително предвижда този революционен преврат в историята на превозните средства. Прор. Наум, живял 7 век пр.Хр. освен с предупреждението си за рухване на Ниневия е известен и със следното предсказани: „По улици търчат колесници, гърмят по стъгди/ пътища/, блясъкът от тях е като от огън; святкат като светкавици”/2:4/.
- Откриване на радиото. Господ Бог запита „из бурята” Йов: „Изпращаш ли светкавици, та да излизат и казват :” Ето ни?”/ Йов 38:35/Естествено Йов тогава не е можел да отговори, но хората днес могат! Всички днес знаят, че радиото приема и предава електромагнитни вълни, които пренасят човешки гласове, музика или някакъв шум. Известно, че светкавиците като природно явление представляват освобождаване на огромно по количество електричество, в състав на което има и радиовълни. Библейски изследователи са на мнение, че Библията дава и предсказание и за телевизията/ Откр. 13:15/.