Митарите по римско време били събирачи на данъци.
„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше:
Боже, бъди милостив към мене грешника!”
Какво е заключението, което прави Иисус Христос?
„Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лук. 18:10-14).
Фарисеят също имаше добродетели – ходеше в храма, беше набожен, постеше и даваше милостиня, но нямаше смирение и се гордееше със своите качества. Наградата Бог дава не заради труда на човек и неговите добродетели които могат да възгордеят сърцето, а заради смирението.
Митарят не разчитал на своите дела като фарисея. Принесъл в храма само греховете си, но ги осъзнавал и се каел за тях. Нямал други добродетели. Беше само смирен. Това смирение му отвори очите за да види своята духовна нищета, своята греховност и да извика от дълбочината на душата си, „Боже, бъди милостив към мене грешника!”(Лук.18:3). Това смирение спаси митаря.
С тази смирена молитва, казана от митаря трябва да влизаме в църква и да започваме тайнството изповед. И Господ като види нашето смирение, нашата силна вяра, искреното покаяние, ще ни прости греховете и прегрешенията.
Притчата изобличава фарисейското самозалъгване в което всеки може да прозре общочовешкото самолюбие. Това в същност е една самоизмама, внушавана от духа на гордостта.
В този смисъл, Спасителят поучава, че е лесно да се рече: не съм като другите – грабител и прелюбодеец, ала с голи думи никой не може да измени и повиши своята морална стойност, още повече, че под външната демонстративна набожност често могат да се крият жестоки сърца, преизпълнени със злоба, завист и низки страсти. Според Евангелист Лука, единствено по мислите, сърцата и най-вече по делата, Бог съди за нашето нравствено достойнство.
„Любовта покрива всички грехове” казва премъдрият Соломон (Притч. 10:12), а именно любовта е добродетелта, която липсвала най-много на фарисея. Както казахме той изнурявал тялото си с пост, заделял определената от Закона част от всичко, което е придобил, редовно посещавал храма и се молел, но сърцето му си оставало студено, без любов.
Апостол Павел ни говори “Любовта зло не мисли… всичко извинява… всичко претърпява” (1 Кор. 13:5, 7) и ако в нас има любов, тя ще извини всяко съгрешение на ближния и ще ни подскаже най-верния подход към него.
Отец Стоян Махлелиев