Притча за милосърдния самарянин

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
„Иисус проповядва пред множеството”, гравюра от Гюстав Доре
„Иисус проповядва пред множеството”, гравюра от Гюстав Доре

Нека си представим, ученици и любопитни хора  насядали около Иисус Христос и слушат думите Му. Сред насъбралите се става един уважаван от всички законник, чиято професия е да изследва и тълкува Писанието.

 

Искайки да изкуши Иисус и да Го заплете в противоречия, той Го пита:

„Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен.”
Спасителят му отговаря с въпрос: „В Закона що е писано? Как четеш?”

 

Заставен да покаже знанията си, законникът цитира двете главни заповеди: „…Възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и всичкия си разум… възлюби ближния си, като себе си”

 

Тези изречения са част от всекидневната молитва на всеки юдеин. Малко гузен, че задава въпрос, чийто отговор би трябвало сам да знае, законникът пита отново: „ а кой е моят ближен?” Тогавашните юдеи разбирали под „ближни” само своите сънародници по кръв и вяра. За да разясни правилно въпроса и да опровергае тази заблуда, Господ разказал притчата за милосърдния самарянин.
„Един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.

 

А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.

 

И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така” (Лук. 10:30-37).

 

Както видяхме от Евангелския текст, свещеника от храма, който би трябвало да дава пример за състрадание и изпълнение на Божия Закон, забелязва нещастника, но не се спира. Минавайки един левит, също свещенослужител, проявява повече интерес, спира се, оглежда нещастника, но бърза да се отдалечи. Обикновено се смята, че двамата избягват да се спрат поради  страх от нападение, но причината е друга – те са длъжни да започнат богослужението в състояние на ритуална чистота, а докосването до предполагаемо мъртъв човек според Мойсеевия Закон ги осквернява.

 

Накрая минава един самарянин, който  без да се размисли  кой лежи пред него – свой или чужд, се смилява, превързва раните на човека, качва го на магарето си и го закарва в гостилница, където заплаща за неговото гледане. Нещо повече – той обещава да заплати и евентуалните допълнителни разноски, когато се върне пак, т.е. грижата му за ранения не е временна, а продължава до неговото пълно оздравяване.

 

По времето на Иисус самаряните и юдеите са два родствени народа, които враждуват жестоко. Те не си говорят, не общуват помежду си, дори не пият вода от едни и същи кладенци. Разделени религиозно и расово от юдеите, самаряните не се смятат за длъжни да знаят и изпълняват Закона.

 

С примера на добрия самарянин Господ ни учи на дело как да обичаме

своите ближни, без да се влияем от пол, образование, богатство, народност, религия.
Повечето от нас, не биха задали на Господа въпроса: „Кой е нашият ближен?” Защото, всички хора за нас са станали далечни. Даже кръвните роднини и родителите са отстранени от прекомерно разрасналото се наше „Аз”. Това „Аз” е дяволската гордост, и е новия житейски закон на повечето хора. Той ни отдалечава не само от непознатите, но и от близките и приятелите. Всички те престават да ни бъдат ближни, когато са изпаднали в беда или са загубили  възможност да ни бъдат полезни в живота.

 

Даваме негативна оценка на всеки за всичко. Така никой или са много малко тези, които са достойни да са редом до нас. Не намираме човек, който е достоен за нашата любов: всеки е грешен и не заслужава нашето внимание. Застанали на пътя на високомерното осъждане, ставаме като свещеника и  левита, подминаваме тези, който се нуждаят от нашето внимание, който просят нашата помощ и не забелязваме безмълвните им страдания около нас. С това си поведение, вече не сме изпълнители на Божия закон, а съдии. С отхвърлянето на дадената от Бога заповед за любов към ближния, въпросът „Как да се спасим?”, е излишен и звучи празно. Ние нямаме ближни.

 

Господ, допуска хората да живеят в различни материални условия: едни – в голямо охолство, други – в нужда и даже в глад. Нерядко своето благосъстояние  постигаме  с тежък труд, усърдие, умение, но нерядко материалното и социалното положение,  придобиваме чрез наследство или от външни, независещи от нас благоприятни условия. Тогава, не трябва да се наслаждаваме на всички блага на живота, затова че ни се е усмихнала съдбата, а да знаем че всичко е станало по Божи промисъл, и да благодарим на Господа за това. Но тази благодарност, не бива да е само с думи, а като следваме неговото учение, изпълняваме Божиите Заповеди  и покажем на дела нашата  любов към него.

 

Закон Божи! Той е даден на цялото човечество за всички времена.

В този велик закон, се крие нашето земно щастие и с неговото изпълняване  достигаме до вечния живот.

 

Господ ни е казал: „Обичай Бога с цялото си сърце, с цялата си душа… Обичай ближния, като самия себе си.”

Това са двете котви на спасението на всеки един от нас, за който трябва да се закотвим. Само тогава силния вятър и бурите няма да ни разбият, ще преплаваме бурното море на живота и ще достигнем вечното небесно пристанище.

 

Понякога се питаме как е възможно да обичаме другите хора като себе си. Наистина не можем да обикнем някого против волята си. „Насила хубост не става” – гласи известната поговорка. Но когато направим добро на човека, той престава да е чужд за нас. Този ближен, по тайнствен начин  докосва  душата ни, и ни става по-близък и по-сроден. Понякога и най-малката ласка, една добра дума, едно внимателно движение може да преобърне живота на един човек, който стои в самота и има нужда от помощ.

 

Да не се ограничаваме единствено с добрите пожелания или изразяването на съчувствие. Не онзи обича ближния, който спокойно седейки си в къщи, мечтае за голяма благотворителна дейност, а онзи, който не жалейки своето време, сили и средства, на дело помага на хората. Спасителят е казал: „ По делата ще ги познаете”.

 

Самият живот всекидневно  ни дава възможност да проявим любов към хората – като посетим болен, утешим скърбящ, помогнем на болен да иде на лекар, да отделим за бедните месечно някакви средства, да участваме в църковна или благотворителна дейност, като дадем добър съвет, предотвратим караница и така нататък.

 

Много от тези добри дела изглеждат незначителни, но през  целия ни живот може да се събере цяло духовно съкровище. Да си представим, че добрите дела са редовно влагане на малки суми в спестовна сметка. На небето, както говори Спасителят, те ще образуват съкровище, което молец не пояжда, нито крадци подкопават и не ще откраднат.

 

Нека се поучим от днешната притча, от милосърдния самарянин, у когото законът за любовта бил написан в сърцето му, за когото ближен се оказал не ближният по дух, не ближният по кръв, но този, който случайно срещнал на своя житейски път, който именно в тази минута се нуждаел от неговата помощ и любов.

 

Да чуем Божието напътствие към законника, то е към всеки от нас: „…Иди, и ти прави също така” (Лк. 10:37). Нека забравим за себе си и своето „Аз”. Да поставим в центъра на своя живот любовта към хората, на който е нужна нашата помощ, материална или духовна.

 

Нека Бог да ни помогне да правим добро на всеки нуждаещ се от нещо, без да гледаме ни на произхода на човека, ни на общественото му положение. Нека правим добро… но то да бъде от сърце, душа, добро, в името на Бога. Да правим добро на враговете си, и на тези, които ни ненавиждат и обиждат.

 

И тогава, изпълнили заповедта на Иисус за любовта, ще достигнем вечно блаженство и ще бъдем спасени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.