Постът е древен дар. Узаконен в рая. От дървото за познаване на добро и зло Ева ако не беше яла сега не бихме имали нужда от тоя пост. Сега сме повредени от греха и имаме нужда от покаяние, а то без пост не става. Прости на ближния си оскърблението. Опрости дълга на длъжниците си.
Не пости в караници и съдене. Въздържаш се от храна а сееш обиди. Не ядеш месо, а изяждаш човека до себе си с приказките и делата си.Езикът ни трябва да пости. Да постим от завист, от съдене, от говорене на празни приказки, цинизми, от лъжи, лицемерие. Каква полза от телесният пост, ако умът и душата са нечисти? Каква полза ако каруцата е здрава, а кочияшът ненормален; корабът здрав, а кормчията пиян? Една от добродетелите, която в наши дни е криворазбрана е постът.
Постът не е диета. Телесният пост за вярващите е само средство, чрез което да достигнем едно по- високо духовно състояние, което наричаме духовен пост. Но за съжаление в много случаи оставаме на първото ниво – телесния пост- и то не толкова от незнание, от немощ на духа. Все не ни достигат сили да се откъснем от телесното, от земното, от материалното и да се извисим – с мисли, думи и дела – в сферата на духовното, на онова второ ниво, където са истинските, нетленните и вечни неща и стойности.
Телесният пост, когато не е придружен с духовен е едно отричане на религията. А мнозина имат подобно отношение не само към поста, а изобщо към вярата и Църквата. Те я възприемат единствено като хубава битова традиция, като сбор от обичаи и обреди, идване на църква в големи празници и палене на свещи за здраве, без да се запитат какви са тяхното съдържание, смисъл и цел. Едно такова отношение е колкото обидно и недопустимо, толкова и неправилно и пагубно.
Църквата е основана от нашия Господ Иисус Христос с великата мисия да спасява душите на човеците, а не само да им помага да добруват на земята и да украсява животът им, както мислят мнозина. Църквата съществува за да спасим в нея и чрез ея душите си, т.е. да влезем в духовното Божие царство и всичко в нея е подчинено на тази възвишена цел. Ако някои идват да се кръстят, за да не ги спохождат вече беди и нещастия; венчават се заради модата и после не ги виждаме на богослуженията; ако някои се причестяват за да им върви в работата и живота без да са го осмислили и липсва духовния пост- това не е религиозна вяра, а пресметливост и груб практицизъм.
Мнозина престъпват църковния праг, не защото са пленени от благото Божие Слово- те не остават до края , за да го чуят, а водени именно от такива подбуди или подгонени от несполуки, болести и немощи. В това, че идват в храма, разбира се, няма нищо лошо. Лошото идва тогава, когато те си останат на това ниво и приемат
Църквата само като заслон по време на буря; лошото идва, когато те не се опитат да се задълбочат във вярата и да осъзнаят и разберат нейната първостепенна, съдбоносна същност и роля; лошото идва, ако душите им поради леност и безгрижие, така и не успеят да се откъснат от земята, да се понесат над нея и поне малко не полетят в ефирните простори на духа.
Може би ще попитат как с какви криле да полетим? Нашият Спасител ни е дал отговора: с молитвата и поста. Ако обърнем внимание ще забележим, че в Новия Завет постът съпътства винаги молитвата.
Деяния 14:23 “ А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали”.
Езичникът Корнилий постил 4 дена и така се удостоил да беседва с Божия ангел и ап.Петър. Деяния 10:30-35: “Корнилий отговори: от четири дни до тоя час постих, а на
деветия час се молех у дома си: и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха и рече: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога.”
Как да стане постът ни благоприятен на Господа и в съгласие с волята Му, ни е показал сам Христос. Какво ни учи Иисус за поста в Евангелието от Матея глава 6:16-18.
Това, че постът заедно с молитвата е едно от най-мощните оръжия срещу дявола, виждаме в случая с бесноватия младеж. Когато учениците попитали Господа защо не могли да изцелят бесноватото момче, Христос им казал: “поради вашето неверие”. И добавил: “Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост. / Мат. 17:21/.
По принцип преди всяко богоугодно начинание заедно с молитвата е нужен и постът. Така постъпвали светите Христови апостоли: “ В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луциий киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника и Савел. Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. И тъй изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия, а от там отплуваха за Кипър” /Деяния 13:1-4/
Може би накрая ще трябва да си отговоримна въпроса: щом като духовния пост е по- важен защо ни е нужен телесния? Работата е в това, че единият пост е невъзможен без другия. Светите отци дават един простичък пример. Ако погледнем животните,ще видим, че свирепи и кръвожадни са вълкът, тигърът, лъвът, лисицата, а сърната, агнето и заекът са кротки. Това не е случайно – първите се хранят с месо, а вторите- с трева.
Същото е и при нас. Ако употребяваме по- лека храна, ще смирим тялото си , ще пообуздаем нашите страсти и похоти и те нямат да бъдат такива непреодолима пречка за нашия духовен живот. Ако победим чревоугодието, ще успеем да надвием алчността, ще овладеем гнева и злобата. Ако постим не сам със стомаха, а и с очите, мислите и езика,
Бог ще ни даде сили да надвием и изгоним бесовете от себе си. И днес има много зло, много бесове в света, и в нас самите и в нашия живот. Това са бесовете на гордостта, завистта и злобата, на алчността и омразата, на лъжата и непочтеността. Без пост и молитва ние не можем да се борим с тях- да си припомним отново думите на Христос: “Тоя род с нищо не може да излезе освен с пост и молитва”.
Понеже виждаме, че злото се е умножило в света, то постът ни е нужен повече от всякога. Той заедно с молитвата е живо и мощно средство за откъсването на душите ни от земното притегляне на греха и извеждането им в оная духовна орбита, която ще ги насочи към Бога.