ПЛОДОВЕТЕ НА СВЕТИЯ ДУХ

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

В своето Послание към Галатяните 5 глава 22, 23 стихове ап. Павел призовава вярващите към един нов и богат духовен живот, освободен от веригите на стария еврейски закон. Той ги призовава към един живот, вдъхновяван и направляван от Святия Дух, който се състои не в догми, обреди и традиции, но във вяра и служене.

 

Ап. Павел оприличава този живот на една градина, чиито дървета са отрупани с прекрасни плодове, които напъпват, растат и зреят под животворните лъчи на Духа. Тези плодове са: любов, радост, мир, търпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

 

Какви ценни плодове! Какви велики добродетели! Колко необходими са те в човешките отношение! Колко смисъл, стойност, сила и красота придават те на човешкия живот!

 

На първо място в тази поредица той поставя любовта и това съвсем не е случайно. Наистина любовта е най-голямата от всички добродетели. Тя е двигателната сила на живота.  Любовта е основната добродетел, от която се раждат всички останали. Всъщност всички добродетели са видоизменени и производни на любовта.

 

Според ап. Павел любовта е алфата и омегата в християнския живот. С течение на времето всичко изчезва… Само любовта трае вечно! Тя е първият благоуханен цвят, който се появява върху младата фиданка на новия живот в Христос. Сърце, в което няма любов, е мъртво сърце. Любовта обогатява почвата на душата и я прави годна да произвежда другите плодове на Духа.

 

Любовта, за която се говори тук не е „ерос”- страстната любов, не е „филия” – приятелството, нито „сторге” – симпатията. Това е любовта „агапе” – тази любов, която Бог ни е оказал, и която по Неговата воля и ние трябва да оказваме на другите. Според Иисус най-големият закон гласи: „Да възлюбиш Господа Бога с всичкото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум…, да възлюбиш ближния си като себе си!” Да възлюбиш, да възлюбиш!  Процесът на обогатяването ни с различни добродетели зависи от божествения огън в душите ни, от огъня на Светия Дух.

 

Където има любов, там неминуемо има радост. Ние знаем от опит, че сърце, в което царува любовта, царува и радостта. Радостта е атмосферата на любовта. Тя ни топли дори и тогава, когато навън вее леден вятър.  Тя свети дори и тогава, когато нашето небе е покрито с мрачни облаци. Тя  храни и поддържа здравето ни дори и тогава, когато на трапезата ни няма нищо друго освен сух хляб. Радостта е диханието на любовта. Тя е по-ценна от всички други блага в света, защото дава живот и на душата, и на тялото. Една пословица гласи: „Колиба, в която се носят радостни песни, е по-желателна от палат, в който се носят ридания и ругатни.”  Човек не може да намери истинска радост, докато не е намерил Господа. Тогава той изживява това, което ап. Петър нарича „неизказана и преславна радост” /1 Петр. 1:8/ Нашата радост се умножава, когато растем в познаването на Господа. Ние сме достигнали духовна зрялост, когато можем заедно с Авакум да кажем: „И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произвеждат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите, аз пак ще се радвам в Господа, ще се веселя в Бога на спасението си” /Авакум 3:17-18/. Радостта прави чудеса. Радостта е нежен и крехък плод. Нейните цветове могат да повехнат от студения дъх на несправедливостта и грубостта. В такива съдбоносни и тежки моменти може да я спаси топлият лъх на мира – Божия мир.

Мирът е любов, която уповава на Бога – уповаваща на Бога любов! Христос познаваше страхливото човешко сърце и затова ни остави едно обещание: „Мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущават сърцата ви, нито да се боят!” Нашият мир се намира в сигурни ръце, в ръцете на Онзи, Който укротяваше бурята с две думи:” Млъкни! Усмири се!” Светия Дух иска да се наслаждаваме на Божия мир в сърцата си. Това е спокойствието, което произтича от знанието, че времената и съдбата ни са в Божията ръка и че нищо не може да ни се случи, ако Бог не го допусне.

 

Този плод на Духа е помогнал на ап. Петър да спи дълбоко и спокойно в затвора, помогнал е на дякон Стефан да се моли за убийците си, дал е ап. Павел възможност насред корабокрушението да утешава пътуващите с него.  Но понякога мирът се бави и вълните започват да обливат нашата житейска ладия. Тогава на помощ ни идва един друг плод на Духа – търпението.

 

Търпението е любов, която знае да чака. То е чакаща любов. Сред морето на изпитанията тя ни предупреждава: ” Всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога!” Търпението не е сляпа, а дълбоко просветена любов. С такава любов си служи Творецът. Чрез търпение Той превръща хаоса в хармония. Той никога не бърза, защото Вечността е на Негово разположение.

 

Колко много търпелива любов е нужна, за да се извърши едно божествено дело! Колко много търпение се изисква, за да се изравнят кривите човешки пътища, за да се приготви пътят за Господа, докато в нас умре старият човек и възкръсне човекът по образ и подобие Божие. Понякога ние се отчайваме от липсата на доброто в нашите семейства, църквата, обществото. Бунтуваме се срещу злото и бързаме да накажем виновния с удара на отмъщението. Понеже нашата любов е слаба, липсва ни търпение, в много случай не даваме възможност на другия да ни обясни постъпката си и със своето избързване утежняваме ситуацията и превръщаме взаимоотношенията си в тежко и непоносимо бреме. Много често в такива случаи ние получаваме и рани – резултат от прибързаните си и необмислени действия. Изпускаме от очи, че злото се лекува най-сигурно не с отмъщение и зло, а с друг плод на любовта – добротата и благостта.

 

Благост означава доброта. Благата доброта е целителният балсам на любовта. Вместо отмъщение тя дава прошка, вместо плесница тя дава целувка, дава хляб на неприятеля, когато той е гладен. Благата доброта е смазочното масло, което премахва „скърцането в колелата” на човешките отношения и ги превръща

в приятна попътна песен. Само добрината може да побеждава злото. Ап. Павел ни дава следното напътствие: „Не оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто” /Римл.12:21/.

 

Подобна роля изпълнява и милосърдието – един от редките плодове в съвременната духовна градина на човечеството. Днес, когато хората се убиват за нищо и никакво, християнската любов се навежда край падналия по пътя, за да превързва негови рани. Милосърдието е ароматът на лекуващия балсам на любовта. Този аромат се излъчва дори когато направеното добро се тъпче под краката на неблагодарните. Милосърдието е снизходителна любов! То прощава всичко, надява се на всичко, понася всичко. То се раздава за блудния син, за безпътния съпруг или съпруга, за да ги спаси. Милосърдието не изтъква себе си, едната му ръка не знае какво прави другата. То иска само едно: да бъде полезно на всички, които страдат и са в нужда!

 

Милосърдието може да се намери в съседство с един много рядък плод на Духа – верността преди всичко към Бога. Верността е постоянството на любовта. Верността поддържа своите обещания, ангажименти и дадени клетви пред Бога и хората. Тя не се отказва от своите задължения, каквито и да са пречките и трудностите. Тя е висока скала, в подножието на която можеш да намериш заслон по време на буря.

 

Друг рядък плод на Духа е кротостта. Кротостта е спокойствието на любовта. Тя не се дразни от обидата, нито спори с насилника. Уверена в истината, тя не хаби силата си в разправии и борби, а върви по бавния и дълъг път на благата дума, на жертвата и правдата, която рано или късно ще се открие и ще възтържествува. Нейната ръка е мека и милваща. Ние сме призвани да вземем върху си игото на Онзи, който е „кротък и смирен по сърце.” Ако направим това, Той ни обещава покой за душите ни  /Мат. 11:29/ и накрая „ще наследим земята” /Мат. 5:5/.

 

Съобразно с особеностите на почвата, кротостта може да се развие в един друг вариант, в плод, по-силно наситен с любов. Това е себеобузданието. Този последен плод на Духа често се нарича и „себевладение”. Чрез силата на Светия Дух вярващият може да държи под контрол света на мислите си, желанията си за ядене и пиене, говоренето си, сексуалността си, темперамента си и всички останали естествени способности, които Бог му е дал. Не е принуден да робува на никакво пристрастяване. Себевладението дава на вярващия способността да овладее живота си по начин, за който другите хора могат само да мечтаят и да си осигури един здрав, спокоен и полезен живот.

 

Езикът, ръцете, нозете, очите, умът и сърцето невинаги са склонни да следват Божиите принципи и ценности. Много любов и доброта са необходими, за да се отречеш от похотта на плътта и да дадеш ход на божественото в себе си.

 

Ето тази богата съкровищница от добродетели апостол Павел предлага на всички нас. Всички тези добродетели са любов. Радостта е ликуваща любов; търпението – това е можеща любов; милосърдието – то е действаща любов; кротостта – мълчалива любов; мирът – почиваща любов; верността – воюваща любов; въздържанието – побеждаваща любов. Ние трябва да жадуваме за тях, да ги изграждаме в нашите души, защото христовите последователи се познават не по думите, а по плодовете ни заявява Христос.

 

Да обичаш достатъчно, значи да обичаш много, безкрайно. Нека Бог да ни помага да богатеем в любов. Огънят на любовта да пламти в нас, да се усилва, докато душевната ни градина натежи от плодовете на Светия Дух!  Амин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.