Нови ереси и Вселенски събори

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

След утвърждаването на Христовата църква, начело на християнските общности в Йерусалим, Антиохия, Константинопол, Александрия и Рим застанали епископи, първите от които били ученици на апостолите.

Те били  равни помежду си по ранг и никой от тях не се смятал за „наместник на Бога”.

  1. Арианство. Арианството е еретическо учение, вълнувало много силно и продължително Църквата. Свързано с Александрийски презвитер Арий, проповядвано първоначално от него, но той не бил негов родоначалник и водач, а само последовател. Началото на тази ерес идва от Антиохия от школата на Павел Самосатски. Направени са три  поместни събора против него 264 – 269 г., на които Арий бил отлъчен  като еретик.

Арианите отричат  догмата за троичността на Бога и обезмислят изкупителното дело на Иисус Христос. По точно отричат единосъщността на Бог Отец и Бог Син и считат Христос за нещо средно между Бог и човек. Ереста получила  разпространение в много градове на Римската империя и особено сред германските племена.

Въпреки, че била осъдена на Първия Вселенски събор (325 г.), повторно на Втория вселенски събор (381 г.), арианството  продължило и се развило от аномеите (строги ариани). Водачи им били Аеций (бивш дякон в Антиохийската църква) и Евномий (до отлъчването си – Кизикски епископ). Аеций и Евномий довели арианството до крайни еретически изводи, като развили учение за друга природа на Божия Син, различна от природата на Отца. По-късното название на арианите е евномиани.

По време на Реформацията идеите на Арий били възприети от редица протестантски секти. Срещу тази ерес бил насрочен:

Първия вселенски събор – 325 г. в гр. Никея –  318 епископи.

Победата на православните над арианите била постигната благодарение на вмъкнатите в Символа на вярата термини – единосъщ и от същността, предложени от Константин Велики. Те разрушават основата на арианството и изразяват най точно православното учение за отношението между Сина и Отца. Съборът утвърдил неоспоримата истина – догмат:

– Догмат – Синът Божи е истински Бог, роден от Бог Отец преди всички векове и също вечен, както Бог Отец. Той е роден, а не сътворен и е единосъщен с Бог Отец.

На този събор било установено да се празнува Великден в първия неделен ден след първото пролетно пълнолуние. Било установено свещениците да бъдат женени и много други правила.

Символа на вярата е съставен от 12 члена. На Първия вселенски събор, са  написани първите 7 члена.

Епископите на Рим били признати за първи епископи в Църквата от самите събори и че тяхното предимство е по църковно право, а не по божествено право; че то им е дадено поради политическата важност на техния град, а не защото са приемници на св. ап. Петър; че тяхното предимство не дава никаква вселенска власт. Те  не могат да имат друга власт, освен дадената им от Вселенските събори, представящи вселенската Църква.

Това веднага след I век дава мотивация на някои да решат, че Рим е първи по важност за християнството и така както е бил столица на световна империя, трябва да стане столица на новата религия, завладяваща вече света. Това обаче е погрешна позиция, защото църквата не е държава, а духовна общност и не може да има характеристиките на империята.

В първите дни на своето съществуване, поради административното деление на Римската империя, Христовата църква се е разделяла на две половини: Източна и Западна. Тези две неделими половини на Вселенската църква живеели в пълно единение и пребъдвали в единството на вярата.
Основите на църковния живот и на Изток, и на Запад са били едни и същи но започнали да изникват несъгласия и спорове още през II – III век. След пренасянето на столицата в Константинопол през 330 г., римските епископи увеличили апетита си за светска власт.

  1. Македониани – т. н. духоборци. Македонианството е наследник и продължител на арианството. Разликата е, че арианите отричат Божествеността на второто лице на Св. Троица – Сина Божи, а македонианите отричат третото лице – Дух Свети. Македоний учел че Св. Дух не е Бог, а го наричал твар или сътворена служебна сила от Бог както Ангелите. И едните и другите отричат догмата за Св. Троица, за троичността на Бога. Срещу тази ерес се събрал:

Втори вселенски събор – 381 г. в Константинопол – 150 епископа.

Участвал е св. Григорий Богослов – председател на събора. Членовете поставили за разглеждане Никейския символ, направили някой изменения в него и формулирали учението на Църквата за третото лице – Св. Дух. Македониевата ерес била отхвърлена. Съборът утвърдил догмата:

За равенството и единосъщието на Дух Свети с Бог Отец и Бог Син.

Плод на тяхната дейност е Никео – Цариградския символ на вярата.

  1. Друга погубна ерес била несторианството с водач Несторий.

Той отричал термина „Богородица” към св. Дева Мария, а я наричал Христородица. Според него тя е родила обикновен човек, в който след това Бог се е съединил нравствено; обитавал в него като в храм. Наричал Христос  – богоносец, а не Богочовек. Отричал съединениетомежду Божествената и човешката природа на Иисус Христос.

Трети вселенски събор – 431г. в гр. Ефес. Присъствали 200 епископа.

Съборът осъдил Несториавата ерест и низвергнал Несторий.

Постановил да се признава съединението в Иисус Христос  две естества –Божествено и Човешко. Иисус Христос да се изповядва като съвършен Бог и съвършен Човек, а Пресвета Дева Мария за Богородица.

Съборът  утвърдил Никеоцариградския Символ на вярата и строго забранил да се правят в него всякакви изменения и допълвания.

  1. Монофизитство. От гръцки – монос – един, физис – природа. Водач на тази ерес е бил Константинополския архиепископ Евтихий. Той отхвърлял човешката природа на Господ Иисус Христос, като учел че неговото човешкото естество било погълнато от Божественото, затова в него трябва да се признава само едно естество.

Четвъртия вселенски събор – 451г. гр Халкидон. Присъстват 650 епископа.

Съборът осъдил и отхвърлил лъжеучението на Евтихий. Определил че нашия Господ Иисус Христос е истински Бог и истински човек – Богочовек. Вероопределението е наречено догматическо чудо:

„Една личност в две природи”

Армения  е първата христианска държава в света. Арменската църква е една от първите заедно с Коптската(Египетската) и Етиопската църкви. През 301 г. приема христианството като официална религия, а от 406 г. има и свой патриарх – наречен католикос. Арменците са монофизити, ерес, която е изключена от православието през 681 г. на шестия вселенски събор. Те също се наричат православни църкви, но са монофизитски църкви за разлика от църквите, които ние традиционно наричаме православни, и които са дуафизитски.
Разликата е в схващането за природата на Христос.
Монофизитското схващане е, че Иисус Христос има една — божествена природа.
Дуафизитското схващане е за двойна природа на Христос –  едновременно божествена и човешка т.е богочовек.

Арменската църква отбелязва Великден в първата неделя след пролетното равноденствие. С това си действие те застават против решението на Първия Вселенски събор, според които както казахме Великден се чества в първия неделен ден след първото пролетно пълнолуние след пролетното равноденствие.
5. Спор за трите глави. Това са трима епископи  несториани от Сирийската църква. В техните съчинения явно се изразявали несториански заблуди.

През 544г. император Юстиниян издал указ – анатема срещу тримата.

Този указ не е подписан от всички представители на духовната власт. Западната църква е против.  Последователите на Евтихий се позовавали на тези съчинения и намирали в това предлог да се отхвърли Четвъртия вселенски събор и клеветели Православната вселенска църква, че  уж тя се била отклонила в несторианство.

Пети вселенски събор – 553г. в Константинопол при император Юстиниан.

На Събора присъствували 165 епископа.

Съборът осъжда всичките три съчинения и анатемосва единия епископ като неразкаял се. Другите двама са помилвани, тъй като са се отказали от своите лъжливи мнения и завършили живота си в мир с Църквата. Западната църква признава събора 50г. по късно.

Трябва да отбележим че по това време се ражда исляма.Това е най-младата от трите авраамически религии, възникнала 1500 години след юдаизма и около 600 години след християнството.

6.Монолитство е ерес, която е  продължение на монофизитството. Това учение признава в Иисус Христос  двете естества Божествена и Човешка, но смята че,Той има само една воля – Божествена.

Вълненията  от тази ерес били толкова големи  че  заплашвали цялата Византийска империя с голяма опасност. Император Ираклий, желаейки помирение, решил да склони православнитеда отстъпят пред монолитите и със силата на своята власт заповядал да се признава една воля в Иисус при две естества.Защитници на истинското учение на църквата били Иерусалимския патриарх Софроний и Константинополския монах Максим Изповедник, на когото заради твърдостта му във вярата отрязали езика и отсекли ръката.

Шести вселенски събор-680г. се състоял в Константинопол при Константин Погонат. Присъствали 170 епископа.

Събора осъдил и отхвърлил ереста на монолитите. Определил да се признават в Иисус Христос две естества и две воли, така че човешката воля е покорна на Неговата Божествена воля.

Важно е да кажем че на този събор бил отлъчен заедно с другите еретици и Римския папа Хонорий, който признава учението за една воля. Определението и решението на събора подписали римските делегати презвитерите Теодор, Георгий и дякон Иоан. Това ясно показва че висшата власт на Църквата принадлежи на Вселенския Събор а не на Римския папа.

След 11г. съборът отново подновил заседанията си, за да се решат въпросите за управлението в църквата. Той допълва петия и шестия събор, затова се нарича Пето – шести. Съборът утвърдил 85 правила.

В последствия били допълнени от Седмия Вселенски Събор и още два Поместни Събора и съставили така наречения „Номоканон”, а по руски „Кормчая книга”, която представлява основата на църковното управление на Православната Църква. На този Събор осъдили някой нововъведения в Римската църква, несъгласувани с духа на постановленията на Вселенската Църква, а именно: принудата за безбрачие на свешениците и дяконите, строги пости в съботите на Великия Пост и изображение на Христос във вид на агне.

Безбрачието на свещениците (целибата) бил въведен от римокатолиците през IV в. с цел, клира да се издигне в нравствено отношение.

С това решение се постигнали противоположни резултати. Съборите и историците на Запад свидетелстват, че след установяване безбрачието на духовенството, нравствения му упадък станал още по-голям.
Православната църква учи, че духовникът трябва да бъде със семейство. По този въпрос се е изказал и Св. ап. Павел, който казва, че епископът трябва да бъде мъж на една жена и да умее „да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност, защото който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за Църквата божия?” (1 Тим. 3:2-4)

  1. Иконоборство. Възникнало 8 век при император Лъв Исавриец. Причини:

-Религиозни: икони – кръстници вместо хора

-Увеличаване броя на монасите за сметка числеността на армията

-Да се намали икономическата мощ на монашеството.

-Духовни лица заемали високи длъжности.

По това време Кирил и Методи били изпратени на мисия при хазарите. Там водили дебат с юдейските равини по въпроса за иконите.

Хазария в IX век била голяма езическа държава, управлявана от каган – хан със столица Итил на устието на р.Волга. Населението в тая страна било смесица от хазари, славяни и др. народности. Властвуващото хазарско племе било от тюркски произход и се придържало в своите езически обичаи и суеверия. Арабите, които по това време наложили политическото си могъщество на цяла предна Азия, проникнали в земите между Каспийско и Черно море и взели да налагат мохамеданската вяра.

Така южноруските степи, населени главно със славяни, попаднали под културно-религиозното влияние на исляма.

Хазарите са единствените които приемат юдейството. Спират исляма да завладее Европа. Започнали да се наричат ашкенази.

През 965г.княз Светослав унищожава хазарите начело на скандинавски и славянски отряди.

Седми Вселенски Събор – 787г. в гр. Никея при империатрица Ирина (вдовица на император Лъв 4 ). Присъствали 367 отци.

Съборът отхвърлил иконоборската ерест и определил да се полагат и поставят в св. храмове св. икони; да се почитат и да им се отдава поклонение, издигайки ум и сърце към Господа, Божията Майка и светиите  изобразени върху иконите. Иконата е обект на поклонение, защото тя е проводник на Божията благодат и като такава е част от богослужението.

Иконопочитателите трябва да правят разлика между икона и идол.

На иконата се отдава само подобаваща почит, но не и служение.

След събора гонението против светите икони било повдигнато от следвашите трима императори и продължило 25 години.

Почитането на св. икони било окончателно възстановено и утвърдено на Помесния Константинополски съборв през 843г. при императрица Теодора. На този събор, за благодарност към Господ Бог, Който дарил победа над всички еретици, бил установен празникът Тържество на Православието, които бил определен да се празнува  в Първата неделя на Великия Пост, наречен Православна неделя. който се празнува и до днес в цялата Православна църква.

Римокатолическата църква, вместо седем признава 21 Вселенски събора, неправилно вкючвайки и съборите станали в западната част на Църквата след нейното разделение.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.