Молитвата е изключително важна и необходима за всеки християнин. Бог говори на човека чрез Св. Писание, а в молитвата човек беседва с Бога.
Да се научиш да се молиш и да обичаш молитвата е много трудно. Изисква се особен труд. Дори светците казват, че молитвата е като да проливаш кръв. Руският народ е създал една поговорка: „ най-трудните неща на света са, да се молиш и да се грижиш за старите си родители“.
За да разбере човек защо е толкова трудно да се моли, трябва да осъзнае същността на молитвата. Именно чрез нея се осъществява връзката с Бог и се
общува с Него. Молитвата означава беседа с Бога. Дали се молим сами или с някой друг – Господ приема нашата молитва. Тя се явява източник на сили и е въздух за душата. Без молитва няма истински духовен живот и душата умира.
За човек е нормално да търси общение с Бога. Молитвата е присъщо служение на всеки. Когато човек се моли, той действа естествено в съответсвие с това, за което го е създал Бог. Това състояние е прекъснато след грехопадението и затова умът му се разсейва, обръщайки се към материални предмети, страсти и наслаждения.
Молитвата не е нещо, което се извършва от само себе си. За да може човек да се моли, са необходими определени условия вътре в него самия. Трябва да се потруди духовно, за да даде молитвата резултат. Преди всичко трябва да изучи словото на Спасителя и да вникне в него. Опитвайки се да достигне смирение, търпение, кроткост, любов към Бога и ближния, ще осъзнае ясно Неговите думи „ без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан. 15: 5).
Какво не можем да вършим без Бога? Да строим дом? Не, разбира се. Дом всеки сам може да си построи. Бизнес и богатство също се постигат и без Божията помощ. Земята също се обработва без помощта на Бог. Какво не може да се постигне без Бог?
Не може да се въстанови човека. Когато кажат, че даден човек е разрушен до основата си, той е разрушен. Това са онези хора, които са далеч от Бога. Те са така наречените духовни слепци. Когато им се заговори за Бог и духовно спасение, не слушат и не искат да чуват. Гледайки с очите си, мислят, че виждат и познават света и без да разберат потъват в него. Душите им са объркани, блуждаят и търсят утеха в ядене, пиене, блудство, спортни развлечения, пътувания, наркотици, музика, живопис и всякакви други привидни удоволствия. Неразбиращи смисъла на земния живот, разрухата при тях е пълна. Те не знаят, че душите им са ядрото на техните сърца, в които са скрити техните чувства, мисли и желания.
Затова Господ говори „ Блаженни чистите по сърце“. Затова пророк Давид моли: „ Сърце чисто дай в мене, Господи.“
Затова Бог поучава „Без мен нищо не можете да вършите“. Знаете ли защо?
Защото трябва да се знае схемата, по която да се събере човек, а тя е една – тръгване по пътя към Бога и изпълнявайки Неговите заповеди.
Напредването във вярата довежда благодатта на Светия Дух, която пребивава във всеки. Тя осенява човека в св.тайнство Кръщение и оттогава започва да взаимодейства с кръстения. Постепенно с времето в него нараства не само духовното познание, но и телесните и духовни подвизи. Колкото повече се подвизава, толкова повече благодатта се увеличава, и напротив, колкото повече компромиси, падения на думи и дело прави, толкова повече благодатта се отдалечава и в много случаи става недействена.
Бог не се движи, Той е навсякъде и изпълва всичко със Своята благодат.
Светите Отци са нарекли благодатта самодвижна, т.е движи се към ума, към разумната част на душата, съобразно волята, смирението, покаянието и духовната зрялост на всеки, без значение какъв е – мирянин или духовник.
Светците ни наставляват, че целта на живота на човека е придобиване на благодатта и достигане на такова състояние, в което тя трайно да пребивава в него. Това не е невъзможно, но минава през много етапи, в които я губим за определен период от време и затова има падения и въздигания на всички хора, без изключения.
Съзнателно нарушаване на Божиите закони къса връзката на общуване с Бога и се прекъсва Божествената енергия на Св. Дух.
Когато благодатта се отдръпне от човека, той чувства в тялото си ленност и тежест. Трудно повдига ръка да се прекръсти, не може и не желае да се моли и с мъка превива колене за поклон. Утежнява се умът му. Постепенно молитвата намалява опасно много и не след дълго спира. Желанието за духовност изчезва. Това са признаците, че дявола е наблизо и се готви да причини вреда, влизайки в пространството на душата – мисловно.
В последствие започват духовните битки, като добрите и лоши помисли, терзанията на съвестта и много други, които без съмнение изморяват и изтезават. Всички тези неща са индивидуални, лични и остават вътре в човека.
Виждайки го околните му казват: „Имаш депресия, меланхолия, вземи антидепресант, иди на психолог“ . Трудно ще се намери истинно вярващ, който да го посъветва: „В следствие на твоите грехове, благодатта се е оттеглила и отдалечила от тебе”.
Едва след като човек осъзнае случващото се през духовната призма и дълбоко се разкае за постъпките си, благодатта се връща. Тогава тялото отново става леко, душата се облекчава, идват сълзи на утеха и молитвата започва да тече отново. Признаците на благодатта са следните:
Когато благодатта на Светия Дух влезе в човека, събира ума му и го прави внимателен и смирен, напомня му за смъртта и греховете, бъдещия съд и вечната мъка, изпълва душата му със съкрушено умиление, подбужда го към плач, очите му прави кротки и пълни със сълзи, и колкото повече се сближава с човека, толкова повече умиротворява душата му и го утешава със светите страдания на нашия Господ Иисус Христос и с безпределното Му човеколюбие, а ума му изпълва с възвишени съзерцания.
Най-жалките същества в целия материален и духовен свят са дявола с неговите демони. Te са били близко до Бога и са плували в Божествена благодат, но след тяхното падение, им се отнема възможността да я вкусват. Имайки памет, за тях би било по-добре да не си спомнят, че някога са я имали. Това помнене на благодатта е един безмилостен бич, огън, който ги изгаря и ще ги измъчва вовеки веков.
Честото упражняване на молитва отдалечава душата от различните грехове и я подпомага да постигне единение с Бога. Отклонения и лабиринти очакват този, който не се моли постоянно. Той стига дотам, че се отрича от Господ, поради много незначителни земни неща, както се отрекъл апостол Петър. И след като се отрекъл веднъж, продължава да се отдалечава от Него, падайки от един грях в друг. Затова и Господ ни казва притчата за вдовицата и несправедливия съдия, за да ни подбуди „ винаги да се молим и да не падаме духом“ ( Лук 18: 1-8).
Когато човек започне да се моли постоянно, молитвата му дарява просветление на ума и прогонва злите мисли от него. Нищо не може да сложи в ред мислите, както молитвата! Св. Йоан Златоуст казва следното: „Победи враговете в ума си чрез Иисусовото име. Няма да намериш друго оръжие по-силно от това! По подобен начин и страстите си ще потушиш и ще ги заличиш чрез молитвата!”.
Спасението на човека зависи от молитвата, защото тя го съединява с Бога и тогава той не се отклонява от Божия закон и се моли за всяка една започнала своя дейност. Така с молитвата всички негови цели в живота са богоугодни и се увенчават с успех, защото има за помощник Бога. Затова молитвата е нещо необходимо и първостепенно в живота. Извършването на другите християнски задължения стават в определени моменти от живота, но дългът на молитвата трябва да се изпълнява непрестанно и постоянно.
Всеблагият Бог чува молитвите на всички, стига те да излизат и да идват от дълбините на сърцето. Дори молитвите на грешниците Бог чува, когато се отправят с вяра и истинско покаяние. Господ се радва, когато грешните, горчиво разкайващи се за постъпките си, търсят прошка.
Така се зарадвал бащата от притчата за блудния син и заколил угоеното теле, веднага щом се завърнал неговият син, който се бил отклонил!
Когато митарят влязъл в Храма, и смирен и съкрушен помолил за прошка, казвайки „Боже мой, смили се над мене, грешния, и ми прости”, тези думи излезли от сърцето му и заставили Всемогъщия Бог да му прости.
Но молитвата трябва да се отправя със смирение, подобно на митаря. Гордостта в молитвата дава противоположните резултати, както станало с фарисея от същата притча. И при разпването на нашия Господ Иисус Христос, едно „Помени ме, Господи”, т.е. „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си”, което казал единият от двамата разбойника, му помогнало да влезе в Рая!
Отците подвижници пишат: „Както молитвата на смирения огъва Бога, така и молитвата на горделивия кара Всевишния да се гневи и да счита молитвата ти за грях“. Ако Всеблагият Бог чува молитвите на грешниците, които се покайват, то много повече чува и молитвите на праведниците и им праща Своята помощ. От думите на Спасителя се вижда, че искаме ли помощ от Бога, трябва да се молим: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?“ (Матея 7:7-11).
Името на Иисус Христос, което се призовава в молитвата, съдържа действаща от само себе си поправяща сила. Св. Диадох Фотикийски приема, че когато човек призовава името на Бога колкото се може по-често, той трудно пада в грехове. Сам Господ ни поучава.
„Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Мат. 26:41). Истинска и силна вяра се придобива и утвърждава само с молитва! Когато с вяра се обръщаме към Господ, молейки Го за справедливи неща, Той ни чува.
Обикновено молитвата на християнина е насочена за преуспяване в живота, създаване на семейство, здраве на децата и близките. Сред всички тези молби, явяващи се основна цел, има и просба за опрощаване на греховете.
В повечето случаи в молитвата отсъства осъзнаването на нейния духовен характер, което я превръща единствено в някакво средство за подобрение качеството на живот. Човек се сеща за нея и за Бог единствено в определени моменти, когато се сблъсква с трудности и проблеми.
Може да моли Бога за земни блага – в това няма нищо престъпно или лошо. Но не бива да се ограничава само с това, защото земният живот е подготовка за вечността. Истинната молитва е, не когато се просят от Господа земни блага, а когато се моли помощ за избавяне от греховете и спасението на душата.
С молитва трябва да започва и завършва деня. Всяка мисъл за молитва се дължи на действието на Светия Дух и е тайнственият глас на Ангела-Пазител.
За помощ и ръководство на душата тръгваща към Бога, Светата Църква е установила молитвени правила. Молитвеното правило е събиране на няколко благодатни молитви, съчинени от Боговдъхновени свети отци. Целта на правилото е да достави на душата молитви и чувства, които са правилни, святи и истински богоугодни. Такива са утринните и вечерните молитви. Други се четат от готвещите се за Св. причастие ( преди и след него).
Целта на молитвата е свързването на молещия с Бога. Господ е избирал за своята молитва уединението и нощта. За да Му подражаваме и да следваме примера Му най-добрата и истинската молитва е тази, която се отправя скришно.
За тайнствената молитва евангелист Матей пише „А ти, кога се молиш влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришното, ще ти въздаде на яве.” (Мат. 6:6).
Тук под „скришната стая“ се има предвид сърцето и душевния свят въобще. Там, където пазим съкровените помисли, чувства и желания. Там ни съветва да влизаме всеки път, когато искаме да се помолим на Господ. И когато ни казва да затваряме вратата, се има предвид телесния свят и грижи. Само чрез затварянето на тази врата се обезопасяваме от всякакво изкушение и умът ни се приковава в Бога! За молитвата не трябва да знае никой. Нито приятел или роднина, нито тщеславието, живеещо в сърцето и подтикващо да се каже на някой за молитвен подвиг или дори да се намекне за него.
Господ заставал на колене по време на молитвете си. Желателно е да се правят в дома коленопреклонения, ако човек има сили за това. Поклонът с лице до земята изобразява, според обяснението на отците, нашето падение, а ставането от земята – нашето изкупление.
Не бива да се принасят съчинени, многословни и красиви молитви, колкото и силни и трогателни да се струват. Те са произведение на падналия разум и не се приемат от Бога.
Душата, тръгваща по Божия път, е потопена в дълбоко незнание за всичко Божествено и духовно. Поради това непознание тя не знае как и колко трябва да се моли. Които са в началото, трябва да се занимават с молитва по-малко, за да не се породи в ума им отегчение, което да причини изоставянето й. Ако на молитва нямат нужното търпение и внимание, да не се смущават от това. Като му дойде времето, Бог ще даде на всеки нужното внимание и търпение според вярата, която са достигнали.
Някой ще запитат. Как е по-добре (по-ефективно) да се изпълнява молитвеното правило: мислено или на глас? Ако отговорът е на глас, то шепнешком или силно? Към каква интонация да се стремим: църковната или своята собствена?
Отговорът е следния, правилото трябва да се изпълнява така, че да бъде най-полезно за нас. Всички ние сме твърде различни: имаме различни навици, характери. На някой му е по-удобно да чете на ум, на друг – на глас. Важното е текстът на молитвите, които четем, да преминава през нашия ум, нашето сърце и съзнание. А темпото и начинът на нейното произнасяне, зависят от това как за човека е по-лесно да я възприема.
Най – важнато по време на молитва е да се вложи цялото усърдие и внимание. Ушите да слушат това, което казва устата и сърцето да чувства всичко, което говори езикът. Тогава умът, сърцето и думите се съединяват в едно и молитвата се възнася като тамян пред Господ, сваляйки от Небето Божията благодат. Молитва, която е съпътствана със смирение, покаяние, любов към Христос, любов към ближния и прошка към неприятелите издига душата към Бога.
Когато Иисус Христос разказва притчата за сеяча, Той показва, състоянието на нашите души, сърце и разум. От дълбочината на съзнанието и степените на възприятието зависи дали слушаме словото Божие или не, а молитвата е в пряка връзка от тези качества.
В молитвата се изисква също човек да не приема никога помисъла да спре да се моли. Ако помисълът ти казва: „Защо се молиш, след като толкова грешни неща стори? Ти не можеш да се молиш… Не се моли!”
Такъв помисъл никога не трябва да се приема. Каквото и да сме направили, каквито и грехове да сме извършили, ние имаме право на молитва. Имаме право да призовем Бога – нашият Отец да ни помилва. Никой не може да ни отнеме правото да призоваваме Бога, за да спаси нашата душа. Ние Му се молим, защото сме грешници.
Когато нашият ум се носи насам-натам, увличайки се по време на молитва към нечисти образи и хулни помисли и виждайки противодействията на бесовете, които ни карат да не вярваме на нищо, то в тези мигове не трябва да губим дръзновение и уповайки се на Бога да продължаваме молитвата си. Каквото и да се случи, чувстваме ли нещо или не, събран ли е умът ни или не, има ли в нас хиляди нечистоти или не, да пребъдваме в молитва и да не я оставяме. В това е заключена силата на този, който иска да се моли. Каквото и да се случи-да сме търпеливи в молитвата си към Бога. Тогава Бог ще ни посети в действителност и ще ни даде да познаем многоценния плод на молитвата.
Една духовна дъщеря се оплаквала на свети Теофан Затворник от своята хладност към молитвата и от това, че изобщо не може да се моли, макар че предния ден се радвала на всичко и е благодарила на Бога. Той и отговорил така: „Погледни през прозореца – вчера грееше слънце, а днес вали дъжд. Това не зависи от нас. Така е и в човешкото сърце – ту едно състояние, ту друго. Но трябва да се научим да претърпяваме периодите на охлаждане, униние, забравяне на Бога и да се връщаме отново при Него.“
За молитвата се казва: „Ако искаш да осветиш ума си, помни Христос. Колкото повече се стараеш, толкова повече ще чувстваш Неговото присъствие“.
И още: „Умът, каквото обича, за това и мисли. Ако обичаш Бога, за Него ще мислиш през цялото време“. Колко вярно. Например, младоженецът и невестата искат непрекъснато да общуват един с друг, двадесет и четири часа в денонощието. Защото се обичат, имат влечение един към друг. Така е и с Бога. За да не бъде молитвата отегчително задължение, трябва да има стремеж и любов към Него.
Разбира се, трудно е да се молим постоянно, живеейки в съвременния свят, но не е невъзможно поне да се обръщаме по – често и с любов към Бога.
Понякога на човек се случва ежедневните грижи и задължения да заемат прекалено голямо място в живота му и да не остане време за сутрешните и вечерни молитви. Когато го няма живото отношение към Бога, след известно време молитвените правила започват да дразнят: „Защо, питаме се, да губим време, за да повтаряме едни и същи думи, когато сърцето мълчи?“
Тогава е необходимо да спрем и да се вгледаме в себе си. Причината винаги се крие в самия човек и натрупаните от него грехове и пороци.
Престанем ли да се молим, да постим и да ходим на Църква ( за което винаги имаме набор от самооправдания), постепенно се отдалечаваме от Бога и ставаме като скотове – работим, ядем, спим. Тогава става невъзможно да се молим, а опитите предизвикат само съпротива. Започнем ли молитва, веднага съвестта ни изявява протест, застава пред нас като стена и не позволява да се молим правилно и да срещнем Светия Дух. Тя протестира, защото волно или неволно в нещо сме престъпили Божията воля. Причината може да бъде каква ли не. Свети Йоан Лествичник казва, че молитвата е „съд преди съда”.
Всички, които се намират в подобно състояние, трябва да се замислят, да проанализират живота си и да внесат нужните корекции.
На първо място трябва да се замислят кое в тях не е, както трябва и да насочът ума си към това. Второто, изповядайки прегрешенията си, да молят Господ да им ги прости. И чак тогава, имайки дълбоко смирение, отново ще могат да се молят с внимание.
Човекът е крайно непостоянно същество и дори когато в живота си достигне до някакви върхове, след това следват периоди на охлаждане и падение. Но паметта за това, което е било, за предишните върхове (било то в отношенията с Бога или с хората), трябва да сгрява човешкото сърце, когато пикът на чувствата постепенно премине. Тогава вместо охлаждане ще има тихо горене и постепенно то ще се разгаря все по-силно. Пример за това са съпрузи, преживели заедно много десетилетия и в края на своя живот се обичат по-силно, по-дълбоко, отколкото в младостта си.
Умението на човек да се моли се явява велика благословия. Всеки е изпитал чувството колко много душата му се успокоява при четенето на молитви, написани от светци, в които сърца е присъствал Сам Бог.
Голямо утешение е човек да посвети някаква част от денонощието на душата си и молейки се да привлече върху себе си благодатта на Светия Дух. Имайки жива връзка с Бога, това за него е най-голямата и приятна утеха. Плодотворната молитва означава да виждаш чудото в твоето сърце и промяната в твоето поведение и характер.
В заключение трябва да знаем, че телесният пост се явява едно от важните условия за молитвата. Отците казват, че когато човек пости, то даже и кръвта му, по някакъв начин става по-фина, което много му помага в молитвата.
Богослов: Д. Добрев