Митарства

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Православното учение за митарствата е дошло до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и много други.
Макар в Библията то да не е изрично упоменато, учението за митарствата не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него.
Ето на какво ни учи Свещеното Писание:
Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки.
Те са постоянните наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, за да ни лишат от вечното спасение. Затова и в смъртния час на човек те са там, за да грабнат душата му в своя власт.
„Безумнико, нощес ще ти поискат душата” (Лука 12:20)
Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари у евреите се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на данъците. Те обикновено взимали данъците чрез откуп и използвали всякакви средства, като не пренебрегвали даже изтезанията, за да извлекат най-голяма изгода за себе си. Митарите стояли при особени митници или застави, събирайки от превозваните товари мито. Тези застави се наричали митници, митарства. Християнските писатели пренесли това название и върху местата на въздушните изтезания, при които възлизащите към престола на небесния Съдия души се задържали от злите духове, стараещи се да ги уличат във всевъзможни грехове и чрез това да ги отведат в ада.
При умиращия се явяват ангели и демони, чрез които – като оръдие на Божието правосъдие – Бог извършва Частния съд.
Добрите Ангели са нашите ръководители и наставници към вечното спасение, знаейки нашите добри дела и, съдействат за нашето оправдаване на Частния съд.
„Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамоово” (Лука 16:22).
Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете – „поднебесните духове на злобата”.
„Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12).
Като ги види, душата ще се разтрепери и в смут и ужас ще търси за себе си защита от Божиите ангели. Св. Отци ни предупреждават за 20 митарства. Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта), на всяко от митарство всеки ще отговаря за: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдието и жестокост.
Всяка страст, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще присъстват и божествените сили, и много нечисти духове; и както първите ще посочват добродетелите на душата, така вторите ще изобличават греховете й…
И ако за своя благочестив и богоугоден живот тя се окаже достойна (за награда), то ще я приемат ангелите, и тогава тя вече без страх ще отиде в Царството. И обратното, ако се окаже, че тя е прекарала живота си в грехове и невъздържание, то ще чуе оня страшен глас: „да се махне нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, слав.). Тогава Божиите ангели ще я оставят, ще я вземат страшните демони и душата, свързана с неразкъсваеми вериги, ще бъде изпратена в адските тъмници.
В този смисъл митарствата не са нещо друго, а частен съд, който извършва Сам Господ над човешките души, невидимо, при посредничеството на ангелите, допускайки при това и демоните – съд, на който на душата се припомнят и безпристрастно се оценяват всичките й дела и след който й се определя известна участ. Този съд се нарича частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий отново ще дойде на земята, но вече в славата Си.
Църковното учение за митарствата ни предупреждава да си представяме митарствата не в грубо материален смисъл, а доколкото ни е възможно – в духовен смисъл. То ни насочва към живот, чрез който да не дадем на демоните материал да ни обвиняват на Частния Божи съд. Затова подробното изучаване на митарствата е от голяма полза за нас: да избягваме греховете, които се изследват на всяко от тях или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време.
Като израз не само на Божията строгост, но и на Божията милост, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава възможност също да облекчим задгробната участ на нашите починали близки. Според учението на Православната църква душите на умрелите с вяра в Христа, но не смогнали приживе да покажат достойни плодове на покаяние, могат да получат облекчение в своите задгробни страдания, дори и напълно да се освободят от веригите на ада и да достигнат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната Църква за тях.
Особено ако тези молитви се съединяват с принасяне на безкръвната жертва – тялото и кръвта Христови, а също чрез благотворенията, които се правят с вяра от живите за паметта на тия починали хора.
Че наистина след смъртта човек получава една или друга отсъда в зависимост от земния му живот, е ясно от Свещ. Писание: напр. в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното състояние и на двамата е определено веднага след смъртта им (Лука 16:19-31).

One thought to “Митарства”

  1. Божието слово ни учи, че има само една физическа смърт и след нея настъпва веднага Божия съд и няма вече връщане назад. Учението за митарствата е езическо и окултно и е наследено от древните гърци, които са вярвали, че боговете и дяволите се борят за човешката душа, като я притеглят на кантар и следователно отсъждали дали да отиде в рая или в ада. Крайно време е православието да се отърси от тази езическа басня. “И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.” (Евреи 9:27)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.