Изразът „давам лептата си”, означава давам скромно парично дарение, и води началото си от евангелския разказ за дарението, което една бедна вдовица оставя за Йерусалимския храм.
Това събитие се случило през Страстната седмица. През един от нейните дни Господ Иисус Христос, след като посочил лицемерието на книжниците, седнал срещу съкровищницата на Храма и гледал как народът пуска пари в кутията за дарения. Мнозина богаташи дарявали много пари. Една бедна вдовица пуснала две лепти, т. е. един кодрант, в съкровищницата. След това Господ повикал Своите ученици и им казал, че бедната вдовица е дарила повече от другите, които са пуснали пари в храмовата съкровищница, защото всички други са дали от излишъка си, а тя отделила от своята немотия всичко, що има, цялата си прехрана (Мр 12: 41 – 44; Лк 21: 1 – 4).
Лептата, спомената в този евангелски разказ, е най-малката медна еврейска монета в Древността. Сечена е при владетелите от Иродовата династия. Равностойна е на една наша стотинка.
Господ обаче похвалил усърдието на вдовицата, защото тя дала всичко, което има. Затова нейната жертва е оценена много високо. Тя съществено се различавала от пожертвуванията на другите богомолци които давали много пари поради тщеславие.
Но Бог цени жертвата не по количеството й, а по желанието, с което се принася, по душевната чистота на приносителя и в зависимост от средствата, с които разполага.
Нужно е да изтъкнем, че при описанието на тази случка се изгражда ярък и въздействащ контраст между неискрената и истинската набожност.
Богатите даряват големи парични суми на Храма. Може би някои измежду тях са същите онези богаташи, „които изпояждат домовете на вдовиците” (Мр. 12: 40; Лк. 20: 47) и към които Господ Иисус Христос се обръща със следните думи:
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане” (Мт 23: 14).
Ясно е, че тези лицемери биха погълнали дома и на бедната вдовица, показала истинска набожност. Големите парични пожертвувания на тези богаташи нямат висока стойност пред Господа, защото богатите давали от своето изобилие.
Бедната вдовица дала всичко в жертва на Бога, защото смятала, че всичко принадлежи именно на Господа. Затова нейната жертва, макар и да е с малка материална стойност, имала толкова голямо значение пред Бога.
Ние трябва да знаем, че когато човек реши да даде милостиня, трябва да има предвид следното:
1. Милостинята трябва да бъде според силите и възможностите ни, за да не поставим в затруднения нас и нашите близки. За тях трябва също да се грижим, както и да не принуждаваме другите да се грижат за нас, заради благочестивите ни намерения.
2. Милостинята ни не трябва да бъде по-малка от възможностите ни, за да представлява реална жертва за нас. Тя не би трябвало да се състои просто от нещо, което можем да отделим без дори да забележим – да не е от излишъка ни, тъй като в този случай не би могла да се нарече добро дело.