КРЪСТЪТ И НЕГОВАТА СИМВОЛИКА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

“Кресту Твоему покланяемся Владико
и святое Воскресение Твое славим”

Кръстът над Сливен
Кръстът над Сливен

Христовият кръст има централно значение за Християнската религия. Той е “знамението на Сина Човечески” (Мат. 24:30), отличен белег за вяра в разпнатия на Голгота Богочовек Иисус Христос и за принадлежност към Неговата църква. Църквата още от древни времена поставя на храмовете кръст, за да извиси сърцата ни към небето, да подчертае, че Св. Кръст е връхна точка на изкупителното Христово дело и да посочи, че той е предназначен за благоговейно поклонение от всички. Кръстът се поставя тъй също на най-святото храмово място – олтара, за да се онагледи основоположната верова истина, че Спасителят, Божественият ходатай чрез своята жертва на Голгота, изпроси пред Божия престол омилостивение и небесни дарове за човешкия род. Като го предлага за поклонение и целуване Църквата неизменно учи през вековете, че това е всесилно лекарство срещу душевни и телесни недъзи, сигурна закрила при усилни времена и житейски обстоятелства. Темата за христовия кръст е вечно свидетелство за любовта Божия към човешкия род, за тържеството над смъртта и за обещанието за вечен живот.

Кръстът е просветил вселената – той е унищожил идолската заблуда; разпръснал езическия мрак, възкресил евангелската светлина; от Изток и Запад, от Север и Юг той е събрал народите в една Църква, обединил ги в една вяра, свързал ги с едно кръщение, побратимил ги в една любов. Кръстът е забоден в средата на вселената. Посаден е на лобното място и чудотворно е произрастил лозата на живота. С това свято оръжие Христос е сразил силата на ада и освободил душите на пленените от лукавия. С него като се въоръжили блажените апостоли, победили силата на врага, уловили в мрежата си много народи и ги научили за поклонение на светия кръст. Христовите войни като се облекли с него като в броня, проповядвали дръзновено и унищожили злобата на мъчителите. Отреклите се от света като взели кръста си, с голяма радост се заселили в пустини и планини, в пещери и пропасти земни. Неизмерима и несравнима е благодатта на Божиите щедрости – колко много блага е дарил Той на човешкия род чрез кръста!!!

Кръстът сочи две посоки: към небето и към земята. Единият край е обърнат към Бога и всичко възвишено и духовно, а другият – към земята, където живеят човекът и животните и където всичко завършва със смърт. Той има още две посоки, с които Христос Господ обгръща света. На такъв кръст бе разпнат Господ Иисус Христос, защото поискал да промени света. Любовта Божия заживяла на земята, но хората не я приели и най-жестоко я зачеркнали от живота си с разпятие. Този знак станал символ на най – висока почит, докато преди служил само за поругание. Пред него се покланят всички повярвали в Христа. Него носят всички християни, радетели за човешка обич и милосърдие. Христовият кръст е велика чест за нас вярващите. Чрез страданията на него Иисус Христос седна отдясно на Бога Отца и Му се даде име по-високо от всички земни имена. Той претърпя страдания, за да се освободим от греховете. За да запази своята чест човек изтърпява много неща, дори и смърт. Човек се жертва да запази името си и достойнството си. Но на Голгота бе поругана саможертвата на Божия Син и бе уязвено най – чистото и най-нежно всеотдайно сърце. Там бе прободена Неговата святост и доброта. Осъдена, поругана, разпната и погребана бе Правдата на света. Чудовищното обаче е жестокостта към Праведника! Но в резултат на това мъчителният кръст стана символ на победа. Той разпръсква злите сили, помага на вярващите, прави чудеса.

Да си спомним за Св. Цар Константин и войната му с Максенций. Той изпитал силата на вярата в Христа разпнатия, като в навечерието на битката със своя противник той видял на небето изписан звезден кръст и под него надпис: “С това ще победиш!”. Вдъхновен Константин заповядал да поставят на шлемовете на войниците и на знамената им кръста Христов, като символ на вярата и победата. И чудото станало – макар че Константин бил с много по-малобройна войска, противникът бил разбит. След това той издал в 313 год. Известния в историята Милански едикт, с който дал свобода на християнската религия… Не могат да бъдат изброени всички чудеса на кръста и кръстното знамение. В житието на Св. Йоан богослов е описано как един добър християнин изпаднал в бедност, поради което не могъл да плати дълговете си и затова решил да се самоубие. С тази цел той не веднъж отивал при един еврейски магьосник за да взема от него отрова. Но всеки път като се връщал в къщи преди да изпие чашата с отрова той я е осенявал с кръстното знамение и след това я изпивал. И силата на кръста го запазвала жив и невредим. Когато узнал за това магьосникът евреин, обзел го такъв свещен ужас, че отишъл при великия апостол Св. Йоан Богослов, отрекъл се от езичеството, приел християнската вяра и се покръстил.

Кръстът има няколко разновидности. Началната му степен е обикновен стълб или заострен кол, върху който завързвали осъдения (крукс симплекс). По нататъшната му разновидност е римския кръст, който се състоял от две напречно скрепени дървета в три форми: крукс комиса (като главна буква Т), крукс декусата (като главна буква Х, известен с названието Андреев кръст) и крукс имиса (общоизвестната християнска форма на кръста като знака “плюс”).

В богослужебните книги на православната църква Св. отци – химнописци наричат “животворящи” образа на Христовия кръст и осеняването на православните християни с него. Tова ще рече, че кръстът Христов въздейства духовно сьзидателно, възражда човека към благодатен живот. Чрез кръстното знамение Бог незримо, но реално преподава благодатната сила на Св. Дух св. Теодор Студит пише: “Предлага се днес кръста Христов и светът се радва, поради идването на Св. Дух.” Кръстът като райска река напоява света с безсмъртие и укрепва благодатни дарования. Чрез неговата сила вярващите се изпълват със светлина и святост, радости умиление на сърцето, но при условие, че се спазва поста (пост. Триод – стих. На Гос. Возвах).

На Велика Събота вместо Херувимска песен се пее следния църковен химн: “да пребивава в мълчание всяка човешка плът и да стои със страх и трепет без да мисли за нещо земно, защото Царят на царстващите и господ на господстващите иде на заколение да даде себе си за храна на вярващите.”

Братя и сестри християни, нека да откликнем на светоотеческото наставление на Св. Кирил Иерусалимски, който казва: “И тъй, да не се срамуваме да изповядаме Разпнатия! Смело да изобразяваме кръстното знамение на челото и на всичко: на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при влизане и при излизане, когато лягаме да спим и когато ставаме от сън, когато сме на път и когато почиваме. Защото той е велико предпазно средство, дадено в дар на бедните, на слабите без труд.Това е Божия благодат, знак на верните и страж за злите духове. Защото с него той явно ги изложи на позор. Когато те видят кръста – спомнят си за Разпнатия.”

Кръстът по – рано е бил символ на присъда и наказание, а сега е почтен въжделен знак. Някога кръстът е бил предмет на мъки и позор, а сега е предмет на чест и слава. Кръстът е глава на нашето спасение. Чрез него ние отхвърлените сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние вече не сме в заблуда, а сме позволили истината; чрез него ние, които някога сме се кланяли на дървета и камъни сега сме познали създателя на всичко; чрез него най – после земята стана небе! Кръстът е примирил човека с Бога. Чрез кръста бесовете се прогониха и дяволът бе отстранен; чрез кръста човешкото естество почна да съревнува ангелския живот; чрез него се въдвори и девството на земята. Той е посветил нас, които сме седели в мрак; той е освободил нас, които сме били в плен, той е направил граждани на небето нас, които бяхме странници. На кръста е принесена жертва, а където е жертвата там е изкуплението, там е примирението с Бога, там е празникът и радостта! Кръстът отвори рая, въведе разбойника, опрости Адама, успокои света.

Затова когато осеняваме себе си с кръстния знак трябва да изпълваме сърцата си с умиление, да погасяваме гнева си, да изкореняваме страстите, да се примирим с ближния, да богоугаждаме на Бог, защото кръста за нас е похвала, начало на всички блага, дръзновение към небето, неувяхваща красота на земята.

Затова почитта към средството на нашето спасение – Христовият кръст е намерила официален израз като църковно учение в каноническото творчество на VI вселенски събор: “Понеже животворния кръст ни е открил спасението, трябва с всяко старание да се грижим да се отдава подобаваща чест на онова дърво, чрез което сме получили спасение от древното грехопадение. Затова да му отдаваме и мислено и с дума и с чувство нужното поклонение.”

Именно затова Св. Православна Църква с празнична радост изповядва: “На Твоя кръст се покланяме Христе…! Ето чрез кръста дойде радост за целия свят…, защото Той като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.”

One thought to “КРЪСТЪТ И НЕГОВАТА СИМВОЛИКА”

  1. Простете, мили мои братя и сестри от православната църква, но духът ми не устоя при четенето на това писание!
    Как е възможно да се поднася почит и поклонение на творението, а не на Твореца? Вместо да се величае Спасителя, да се величае кръста, на който бе разпнат?
    Преди да дойде кръста имаше Отец, имаше Слово, Което стана човек, за да ни избави нас, смъртните човеци от греховете ни, които ни водеха към смърт. /Йоан 1гл. Евр. 1гл. Откр.1гл. …/
    Толкова ли сте слепи, че да целувате кръст и да му отдавате почит само за това, че на него е бил разпнат Спасителя на света?
    Замислете се дали на майка Му Мария и на апостолите Му им е хрумвало подобно безумие: да целуват кръста, оръдието на смъртта Му?
    Не е ли пълен абсурд Отецът, чието евангелие Синът прогласи да иска поклонение на дървения кръст станал оръдие на смъртта на Сина Му?
    Мислите ли, че Святият Дух, Който Отец изпрати в Христовото Име е привърженик на подобно безумие?
    Та нали сам Господ Иисус Христос каза: Ако не вземете кръста си и не Ме последвате, не сте Мои. За дървен кръст ли говореше, кажете вие, които изповядвате подобно безумие? / Мат.10:38;16:24; /
    Какво ви ползват тези кръстове по храмове, църкви, по вратове и уши, ако не разпънете собствената си плът и не се отречете от безумието на дявола и неговата мъдрост. / Ез. 28:14- 18; Йоан 8:44; /
    Та Господ иска с дух и истина да Му се покланяме на Него, не на дървени, метални, или златни кръстове. Вие сте си създали идоли от тях. / Йоан 4: 23; Фил.3:3; Гал.5: 16,25; /
    Приличате на древните евреи, които се кланяха на медната змия в пустинята дори до дните на цар Езекия, който я унищожи./ Числ.21:6-9; 4Цар.18: 4; Йоан 3:14,15; /
    Вървите по стъпките на слепите си водачи и с тях ще паднете в огъня на Божия гняв, не проумявате ли това? Бог е ревнив и не дава славата Си на гърнета, дело на ръката Му. / Ис. 64;8; Иер.18: 5,6; Римл.9:20-24;
    Що за безумие е това, да твърдите, че кръста ви е отворил рая, опростил е света?
    Коя е Вратата през която трябва да минете, за да влезете в рая: кръста, или Господ Иисус Христос? / Йоан 10;9; / Кой е Божият Агнец пролял кръвта Си за нас? Кой е Първосвещеникът пред Отца? Не е ли Господ Иисус Христос, Който примири света с Отеца Му?
    На кого е дадена властта на небето и на земята? Не е ли на Господа Иисуса Христа, Единородния от Отца? Не е ли Той Първият и Последният и Живият ? /Мат.28:19,20: Откр.1: 17,18 /
    Четете евангелието, но за жалост като дявола. Ограждате истината с лъжите на дявола. /Римл.1:18;Йоан 8:44;/
    Каква Библия четете, свята я зовете, а святите и Слова не проумявате, Христовото учение не проумявате, не следвате и не учите миряните на Божиите святи наредби?

    Нека Господ Исус Христос да махне покривалото от ума ви, за да проумеете къде стоите и що за учение изповядвате, учение противно на учението на Отеца и на Сина, Който го прогласи на нас, за да го следваме. / 2Кор.3: 13- 16; Йоан 14:24; /
    Бъдете благословени всички вие, мили мои братя и сестри, които изповядвате подобно безумие, защото вярвам, че искрено обичате Господа Иисуса Христа.
    Нека Божията свята и чиста любов и мъдрост да осени сърцата и умовете ви, за да служите на Господа с нераздвоени сърца и души. Нека Божията свята ръка никога не се отдръпва от вас и ви пази от всички козни на лукавия, който търси кого да грабне. Мир вам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.