Сам Спасителят се е молил на Своя небесен Отец. Виждайки Го да се моли, един от апостолите Му Го запитал:
– Господи, научи ни да се молим!
А Иисус им рекъл:
– Когато се молите, казвайте:
„Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия”.(Мат. 6:9-13 и Лука 11:1-4)
Всяко Божие слово е пълно с живот и истина, защото излиза от Извора на истината и живота. В Господнята молитва всяка дума е пълна със съдържание. Ето накратко нейното изяснение:
„Отче наш”…! – Какво обръщение! Може ли да има нещо по-скъпо и по-мило от това да можем да наречем Бога наш Отец, наш Баща? Както детето се обръща със синовна любов към своя родител с думата „Татко!”, тъй и ние се обръщаме към Бога с думата „Отче…”. С това ние изразяваме Божията близост и със синовна любов и детска откровеност Му разкриваме своята душа. Обръщаме се към Бога не с думите „Отче мой!”, а „Отче наш!”. С това изразяваме нашата братска обич между нас. Бог е Отец – баща на всички хора, а всички ние сме Негови чеда и помежду си братя.
„Да се свети Твоето име!” – Нима Божието име не е свято, та молим то да се свети? Името на Бога само по себе си е свято, но то се осветява и слави и чрез нашия земен живот и нашите уста. Когато живеем според Божиите закони, осветяваме Неговото име, а когато престъпваме Неговите заповеди, ставаме причина невярващите да хулят и безчестят Божието име.
„Да дойде Твоето царство…!” – Царството Божие е във всеки един от нас. Това е сърцето на човека. С тези думи молим Бога да влезе в нашите сърца. Там където влиза Бог, има смирение, търпение, мир, правда, добротворство, радост и любов.
„Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!” – Волята Божия се изпълнява на небето сред небесните ангелски чинове, но ние молим, тя да се изпълни и на земята.
„Насъщния хляб дай ни днес!” – Под „хляб” тук се разбира не веществената храна, а духовната. Духовният хляб са Неговите заповеди и молим Бога да ни даде промисъл да изживеем деня според неговото учение, уповавайки се в Него.
„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници!”
Бог няма да ни прости съгрешенията, ако и ние от сърце не простим прегрешенията на нашите ближни (Мат. 6:15). Затова трябва да простим от сърце и душа на всички, които са ни измамили, наранили, излъгали и чак тогава да искаме от Бога прошка, Той да ни прости.
„И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия!” – Не Бог, а дяволът ни въвежда в изкушения, т.е. кара ни да нарушаваме Божията воля. Бог никого не изкушава (Иак. 1:13). Смисълът на думите „не ни въвеждай в изкушение” е следният – „не допускай да бъдем въведени в изкушение”.
Ние молим Бога да ни избави от лукавия, но за да се случи това, трябва да имаме силна вяра в Него и да живеем според Неговите заповеди.
„Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!” – Това е естествен завършек и печат на цялата Господня молитва. С него ние признаваме, че властта, силата и славата принадлежат единствено на Бога и че не се свършват никога, а са вечни. Всяка човешка власт, дори и на най-могъщия земен владетел, както и всяка човешка слава са мимолетни, днес блестят, утре угасват и са пълно безславие в сравнение с Божията сила и слава.
Това е главната молита „Отче наш“, която Господ дава на своята църква и ние трябва да я четем или казваме наизуст много пъти през деня.
Другата основна молитва е „Царю небесни“.
„Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.“
В тази молитва се обръщаме към Св. Дух – третото лице на Св.Троица, с което възпоменаваме слизането на Св. Дух на апостолите. Молим Го да дойде и в нас, да ни очисти от всички грехове и да ни избави от вечно наказание.
Наричаме Го „Царю небесни“, защото Той – като истинен Бог, равен на Бога Отец и Бога Син – царства невидимо над нас, владее и управлява както нас, така и целия свят, цялата вселена.
Наричаме Го също „Утешителю“, защото ни утешава в скърбите и нещастията, така както някога е утешил апостолите.
Наричаме Го „Дух на истината“, защото Той учи всеки само на една истина; за доброто, на нетърпимост към лъжата и това което е полезно и спасително за нас.
„Който си навсякъде и всичко изпълваш“. Светият Дух е Бог. Той е навсякъде; няма място, което да не самоизпълва. Като управляващ целия свят, Той вижда всичко и дава това, което не ни достига за живота ни на земята и за вечния живот на небето.
„ Съкровище на благата и Подателю на живота“. Св. Дух е хранител (съкровище) на всички блага, източник на всички благодеяния. Всичко в света живее и се ръководи от Св. Дух. Той помага на човека да върши добрини, да живее свято.
Обръщайки се към Него с думите „дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота“, Го приканваме да пребивава в нас постоянно, като в свой храм, да ни очисти от всеки грях (сквернота) и да ни направи свети, достойни за Неговото пребиваване в нас самите. Молим също Източника на най-висшето добро да ни избави от вечното наказание за греховете ни и да ни дарува, да ни удостои с Царството Небесно: „…и спаси, Благий, нашите души“.
Всяко едно молитвено правило започваме, заставайки благоговейно, (като пред лицето на Бог), прекръстваме се бавно и казваме:
„В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!“
В тази начална молитва молим Пресветата Троица да ни благослови невидимо заради Своето име. След това изчакваме малко, докато утихнат всичките ни чувства и мислите ни оставят всичко земно.
Правиме три поклона и започваме молитвата бавно с думите
„Боже, бъди милостив към мен, грешния.” , повтаряйки ги няколко пъти шепнешком..
Това е молитвата от евангелската притча за митаря и фарисея. (Лука 18:9-14)
Тази молитва произнасяме всеки път, когато съгрешаваме и осъзнаваме греховете си, с надеждата и увереността, че Бог не ще ни накаже, а ще ни прости, поради нашето сърдечно разкаяние. След което продължаваме с избраните от нас молитви…….
Можем да отправяме молитви за закрила и застъпничество към Божията майка, ангела Хранител и по необходимост и благоговение към всеки светец. Всяка една молитва е беседване – разговор с тях.
Друга молитва, която често се използва е „Господи, помилуй!“
Това е най-кратката и една от най-древните и обща за всички християни църковна молитва. Произнасяме я всеки път, когато си припомняме нашите собствени грехове. Молитвата произнасяме три пъти, за прослава на св. Троица. За да изпросим Божието благословение за всеки час от деня и нощта, произнасяме молитвата дванадесет пъти, а за освещение на целия ни живот четиридесет пъти.
Богослов: Д. Добрев