Църквата има дадени от Бога средства, които са спасителни за човека и лекуват тялото и душата му. Това са тайнствата. Това са „свещенодействия, духовно – осезаеми средства за спасение, при които чрез видими знаци се дава невидимата Божия благодат, която очиства от греховете, освещава човешката природа и води вярващия човек към спасение”( Митев, Д. Православно догматическо богословие, Варна, 2004, с. 173.)
Всички ние, облечени в плът, не можем непосредствено да видим духовните действия на благодатта Божия. Повредени от греха, имаме нужда от благодатно изцеляване не само на нашата душа, но и на тялото.
Затова Бог е благоволил невидимите действия на Своята благодат да се съединят с видимите. По този начин видимото и осезаемото ще бъде по-достъпно за нас и нашата вяра от невидимото и неосезаемото.
Тайнствата са тези, които ни съединяват с Христа. Укрепват нашите нравствените сили и съдействат за нашето нравствено усъвършенстване.
В православната църква тайнствата са седем – кръщение, миропомазване, евхаристия (причастие), покаяние (изповед), свещенство (ръкоположение), брак (венчание) и елеосвещение (маслосвет). Обхващат целия живот на християнина и удовлетворяват всичките му духовни потребности. Седемте тайнства са установени от Бога в съотвествие на седемте най-главни потребности на нашия духовен живот, а именно:
1) В Кръщението, човек се ражда тайнствено за духовен живот.
2) В Миропомазването, човек получава даровете на Светия Дух, които са му потребни за укрепване на духовния живот.
3) В Причастието, човек се храни духовно с тялото и кръвта Христови.
4) В Покаянието, човек се лекува от духовни болести – грехове направени след Кръщението.
5) В Свещенството човек получава благодат, духовно да възражда и възпитава други, чрез молитви, проповеди и като извършител на тайнства.
6) В Брака човек получава благодат, която освещава семейните отношения и естественото раждане и възпитание на децата.
7) В Елеосвещението, човек се изцерява от телесни болести и духовни немощи.
Тайнствата се разделят на незадължителни – брак, свещенство, елеосвещение, и задължителни – кръщение, миропомазване, покаяние и евхаристия. Някои от тайнствата като кръщение и свещенство се извършват един единствен път, други като миропомазване, брак и елеосвещение могат да бъдат извършени повторно при определени условия. Тайнствата покаяние и евхаристия се извършват многократно през целия живот на християнина. ( Православен катехизис и послание на източните патриарси за православната вяра, С., 1991, с. 95-96)
Извършител на тайнството може да бъде само канонично ръкоположен епископ или свещеник, който не е под възбрана да свещенодейства. Епископът има право да извършва всички тайнства, свещеникът има право да извърши шест от тайнствата, без свещенство. Дяконът или в краен случай обикновен християнин – мъж или жена – има право да извършва само кръщение, когато съществува опасност някой да умре некръстен. Ако болният оздравее, свещеникът само прочита пропуснатите молитви и извършва тайнството миропомазване.