ИСТИНАТА, КОЯТО НИ ОСВОБОЖДАВА

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

„Ако пребъдвате в Моето учение наистина сте Мои

 ученици. И ще познаете истината и ще ви направи

свободни.”       /Йоан  8:31,32/ 

         Защо човек обича повече измамите, отколкото истината? На този въпрос не отговарят и мъдреците, защото  измамата според  тях е така неизбежна, както сянката, която хвърля всеки осветен предмет. Хората са преситени, преуморени от алчност и измама, от ненавист и желания на плътта и са безпомощни да се изпълнят с нещо по-добро.

 

Крачим с гигантски крачки в техническия прогрес, кацнахме на Луната, с космически сонди, апарати и мощни телескопи стигаме до други планети, за да търсим следи от живот на тях, но не можем да управляваме себе си, да се преборим с някоя наша обикновена слабост или бодлив навик, не можем да живеем в единство и мир! Истина е, че повечето хора на нашето съвремие са всичко друго, но не и нравствено-духовни личности.Тогава?

 

Измъченият, пренапрегнат, отчаян и стресиран човек днес настойчиво пита: „Има ли изход? Къде е истината за живота ни? Има ли още някаква пътека, която не сме опитали? Кой ще ни даде ключа, с който ще отключим вратите на крепостните стени, оградили хората и душите ни?”

 

Питат хората, лутат се и не чуват оня глас, който им говори:” Аз съм Истината!”

 

Моментът бил величествен, когато Господ Иисус Христос проповядвал в храма – този негов Бащин дом. Пред портата на храма имало два грамадни светилника, които пръскали светлина далеч из целия град. Иисус застанал между тези светилници и заявил с небесна власт: Аз съм светлината на света! Иисус заявил, че всички трябва да познаят истината, която да ги направи свободни. Това силно изненадало повярвалите, след като не са роби, как ще бъдат освободени? В отговор на това Иисус задълбочено разяснява какво е истина и свобода, както и тяхната дълбока връзка.

 

Истина, истина, истина! Три пъти се споменава тази дума в ст. 31,32. Каква власт има над нас думата истина! Чешкият реформатор Ян Хус оставя следното завещание:” Търси истината, научавай истината, обичай истината, пази истината, защитавай истината до смърт”. Не е чудно, че бил изгорен на кладата!

 

  1. Има абсолютна истина. Ние се нуждаем от нея. Иначе не можем да знаем каква е целта на живота ни и накъде отиваме. Да споменем истината е лесно. Да знаем истината е чудесно. Да говорим истината е трудно. Да познаем истината е славно. Истината не вдига шум, не с е нуждае от реклама, защото е неделима част от чистата съвест. Истината е скромна като светлината. Максим Горки твърди:” Неоспоримата истина не се нуждае от  никакви украшения . Тя е проста.” В едно училище за глухонеми учителят попитал:” Какво е истината?”. Един от учениците начертал права линия. Учителят отново попитал:” Какво е лъжата?”. Ученикът начертал изкривена линия.

 

Често истината е неприятна, даже мразена и гонена. Има една пословица: „ Когато говориш истината, готви се да бягаш.” Истината е като факла, която може да те опари. Истината може да бъде мачкана, но не и смачкана, да бъде гонена, но не и изгонена. Това добре разбраха римските императори в многото си опити да смажат ранното християнство. Времето е на страната на истината. В края на краищата  макар понякога и късно, тя винаги излиза наяве.

 

Истината трябва да се търси. Историята на човечеството е търсене на истината. Нищо велико не идва без търсене. Христос ни увещава – „търсете и ще намерите”. Когато говори за истината Иисус има пред вид жива, животворящата истина, която засяга нашия цялостен бит, истината за която сме създадени и от която живеем. Тук намираме отговори на въпросите: кои сме, защо живеем, кой е Бог, какво е вечност и т.н.

 

„Истината е познание на обективната действителност”- ни казват някои учени. Но в Божието Слово имаме нещо повече. Имаме познание на действителността, която стои над нас и дълбоко в нас, която е част от нашето битие и същност. Тази истина се приема не само от разума, но главно от сърцето. Ние я търсим и намираме, защото ни се предлага открита в лицето на Господ Иисус Христос, който казва:”Аз съм истината” и още :”Твоето слово е истина”. Бог сам премахва чрез Христос покривалото и пред нас се разкрива Този, който е пълен с благодат и истина.

2. „Ще познаете истината”. Мнозина се задоволяват само в търсене на истината. Но тук имаме нещо повече от търсене и намиране/познаване/. Ние трябва да търсим, но и трябва и да намираме. Иначе сме нещастни. Иисус говори за нещо друго. „Ще познаете истината”. Това е повече от намиране. Повече от чуване на истината, повече от виждане на истината. Една е да си запознат с някого, друго е да го познаваш, т.е. да познаваш характера му, склонностите, навиците , слабостите му. Ще познаете, не се казва ще обикнете истината. Тя трябва да стане плът от плътта ни, кръв от кръвта ни. Това е познание на истината-вътрешното приемане, превъплъщението й в живота ни.

 

Има нещо, което Бог извърши за нас. Той ни даде Сина Си и с това чрез Неговата жертва – спасение и нов живот. Но има и нещо, което ние трябва да сторим: да се покаем, да се изповядаме и като приемаме Светото причастие, да пребъдваме в Него. Нашата връзка с Христос трябва да бъде постоянна. Това е наша задача. Така и ще принасяме много плод, а и да можем да кажем като ап. Павел: ”Живея, но не аз. Христос живее в мен.”Такова общение е израз на факта, че сме познали истината. Ето нещо твърде трудно за изпълнение. Познанието на истината е противно на старата, грешна човешка природа, която се противи да приеме Божията корекция. Борбата никак не е лесна.

3. И какво следва от познанието на истината? Иисус казва:”Тя ще ви направи свободни”. Лъжата поробва. Измамата, фалша, лицемерието имат свойството да превръщат хората в роби, които не са господари на себе си, а робуват на жестокия господар на злото, на алкохола, на парите, на хазарта, на наркотика, на блудството и т.н. Лъжата обещава рай, пълен с блаженства, а дава ад с мъчения.

 

Едва ли има дума, която така да е омайвала човечеството през вековете както думата свобода. Тя е вечен блян, вечен копнеж.

 

Раковски изрече думите:”Свобода или смърт”. От  Петиофи е останала мисълта:”За любовта давам живота си. Но за свободата давам и любовта.” А Дон Кихот възкликва: „Свободата Санчо е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата Санчо както и за честта може и трябва да се жертва животът.”

 

Човекът и свободата са създадени един за друг и където има живот има устрем към свобода. Свободата има враг и това е фалшивата свобода, която е желание да вършим каквото си искаме. Точно това Божието Слово нарича робуване на греха.  Защото свободата не е в това да вършим каквото си  искаме, а в това да правим каквото трябва.

 

Ето една асоциация: влакът е свободен докато е в релсите, ако излезе от релсите той катастрофира. Така е и в живота на човека. Свободата всъщност е доброволно подчинение на висшите, вселенски закони, на Божиите закони. „Само онзи е свободен, чиято воля е Божията воля” – казва Епиктет.

 

И когато се молим:”Да бъде Твоята воля”- ние всъщност се молим да бъдем свободни. Група туристи срещнали в планината един прост овчар. Но той не бил глупав. Попитали го:”Ти какъв си?” Искали да се пошегуват с него. Той отговорил: ”Аз съм цар”. Това развеселило туристите и те го запитали : ”Над кого заповядаш, щом си цар?”Той отговорил : ”Над моите подчинени.” „А кои са те?” „Това са моите наклонности.”Смехът престанал. Всички се замислили и признали, че този овчар е наистина цар.

 

Бог е свободен и иска всички да сме свободни, затова ни създаде със свободна воля. Затова изпрати Сина Си, за да ни подари свободата. Христос ни връща от робството на греха към свободата на Своята истина. Христос освобождава само онзи, който позволява да бъде освободен. Никому не натрапва свободата. Свободата се дава само на онзи, който я цени и заслужава. Христос дойде да ни разкрие истината за Бога и Неговата любов към нас, Неговото решение да ни направи Божии чеда.

 

Блажени сме, щом сме познали и приели тази небесна свобода. Това дълбоко  ни смирява пред Божието величие и макар да искаме да бъдем големи, увещава ни да служим, вместо да заповядваме, да се отричаме от себе си, а не да се налагаме, да прощаваме, а не да си отмъщаваме, да обичаме, а не да мразим даже и тези, които ни гонят. Да разчитаме на Божията милост, а не на нашите собствени заслуги.

 

„Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”. Истината  това е духът на втората миля – милята на служението на Бог и ближните с любов, радост, желание и плам.

One thought to “ИСТИНАТА, КОЯТО НИ ОСВОБОЖДАВА”

  1. Абсолютно вярно е почти всички от нас го знаят, просто затваряме понякога очи за онова великолепното, за онова съвършеното, за онова което ни дава ключ и пътека към рая. Любовта на Бога към човека е безусловна човек просто трябва да отвори сърцето си за нея и да я приеме. На истината не можеш да дадеш друго име освен, че е истина да приемеш този факт, означава , че ти вече започваш да отдаваш онази любов на БОГА КОЯТО Е ПОДОБНА НА НЕГОВАТА БЕЗ УСЛОВИЯ. Да вярваш в Бога и да го обичаш, да усещаш Бога във всяка скръб , болка и дори радост е велико усещане, неповторимо и незаменимо. Да бъдем като децата, това е истината която ни доближава до Христос. Да бъдем деца. Амин!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.