Има книги, които не остаряват. Между тях е Книгата на книгите – Библията, коята е най- скъпия дар даден на човечеството. От възприемане на нейните учения зависи вечната съдба на всеки човек, тъй като тя съдържа Божието послание до човешкия род. Тя отговаря на нашите въпроси за произхода на Вселената, човека и живота. Първата книга „Битие” отговаря на въпроса откъде идваме, последната – „Откровението на св. Йоан Богослов” – накъде отиваме. „Съществуват две велики книги, които трябва да четем.: Природата и Библията. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята вола” – е казал големия руски учен Ломоносов.
Първите пет книги, така нареченото „Петокнижие” евреите наричали с еврейската дума „Тора”, което означава „Наставление”. Битие е книга на началото.
Да си припомним шестте творчески дни:
Още когато не е съществувало самото време Бог с всемогъщата Си дума сътворил небето . Тук под „небе” разбираме целият духовен, безплътен или ангелски свят.
Първото съзидателно действие на Божието творчество било създаването на светлината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината –нощ. Може да ни се стори странно, как може да се появи светлина и да се редуват ден и нощ от първия ден, когато още не са съществували слънцето и другите небесни тела. Светлината в своята същност е съвършено независима от слънцето/огъня, електричеството/. Светлината едва след това по Божията воля се съсредоточила, но не всичката, в небесните светила. Съвременните научни представи за светлината я определят като вид материя, определена от сложното движение на материалните частици-фотони. Също от съвременната наука е установено, че първичната основа на материята е енергия, а първичната енергия е световната енергия. Сега става ясно защо в началото на оформянето на материята Бог е създал светлината. Но по този начин и първите стихове на Библията говорят за нейната боговдъхновенност. Защото откъде може да знае Мойсей, че сътворението на света е трябвало да започне от светлината, когато това става достояние на науката едва в миналия ХХ век.
Във втория ден – Бог създаде твърдта- това необятно пространство, което се простира над нас и обкръжава земята, т.е. видимото небе над нас/въздушното пространство/ и отдели водата под твърдта от водата над твърдта.
В третия ден – Бог събрал водата, която била под небето на едно място. Така се появила сушата земя, а събраните води моретата. Той заповядал на земята да произрасте зелените треви и дървета. Така земята се покрила с трева, с всевъзможни растения и разни видове дървета. Но как е могла да произлезе тази растителност без слънчевите лъчи, озарили земята едва в следващия четвърти ден? Правени са били опити с електическа светлина за развитие на зеленина. Един учен/ Фаминцин/ постигнал важни резултати в това отношение даже с помощта на усилена светлина на обикновена керосинова лампа. Макар че растителността е могла да се развива под влияние на първоначалната светлина, нейното развитие при такива условия не е могло да става с такава правилност , каквато се забелязва в нея сега. Величествена по размери, тя била бедна на форми и цветове. Само зеленина; ни едно цветенце, ни един плод от нея не се срещат в пластовете от каменовъгления период. Папратът от това време е представлявал величествено дърво. Влакънцата на днешния мъх били широки около 2.13 м. в диаметър.
В четвъртия ден –над нашата Земя засияли небесните светила: Слънцето, Луната и звездите. От тогава започнали да се измерват нашите днешни дни, месеци и години. Имайки на лице всички необходими условия за живот и за живи същества, Бог
в петия ден –дава сила на водата да произведе живи души, т.е. във водата се появили голи охлюви, насекоми, влечуги и риби, а над земята полетели птици.
В шестия и последен творчески ден – Бог направил същото върху сушата. Той дал сила на земята да произведе живи души според рода им: гадини, добитък, зверове. Така и земята се оживила. Отсъствал само този, който трябвало да използва и владее всичко. Но и него, човека, Бог създал по свой образ и подобие в тоя ден. Но човекът бе сътворен лично от Бог, Който му вдъхна от своя дух и стана човека жива душа. И така в човешкото същество имало нещо друго, което дотогава не съществувало в природата. Това е духът, който отличава човека от всички други същества. Така завършва историята на творението и образуването на света.
В следващия период, т.е. в седмия ден на света, който, както учат светите отци на Църквата, продължава и до днес, Бог престанал да твори. Той благословил и осветил този „ден” и го нарекъл „събота” т.е. покой; заповядал и хората да почиват в своя обикновен седми ден от своите дела и да го посвещават в служба на Бога и ближните, т.е. заповядал да бъде освободен от житейските грижи.
След края на творението Бог предоставил на света да живее и се развива по установения от Него план и законите на природата, но в същото време Той непрестанно се грижи за всичко сътворено, дарявайки на всяко творение всичко, което му е необходимо за живот. Така Божия грижа за света се нарича „Промисъл Божий”.