Тайнството свещенство е необходимо за онези лица, които се посвещават на пастирско служене. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това се прави в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството Свещенство, могат да извършват Свети тайнства, разните видове Богослужения и др. На тези лица се дава благодатта на Светия Дух чрез ръкополагането от епископ. Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небето, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тази тежка задача.Те я изпълнили прекрасно.
Проповядвали вярата, избирали достойни лица измежду повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така установено от Иисуса Христа възникнало и се оформило тайното свещенство. Когато пътувал през Мала Азия, Св. Апостол Павел събрал в гр. Милит пастирите от ефеската църква и им казал следните забележителни думи: “Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Свети ви е поставил епископи да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото, па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си” (Деян. 2:28 -30).
В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони. Дяконът помага на свещениците и епископите при извършването на Свето тайнство и другите богослужения. Свещеникът извършва по пълномощие на епископа всички треби и тайнства, освен ръкополагането. Свещеникът, следователно е зависим в своята служба от епископа. А епископът не само извършва всички богослужения и тайнства, но има власт и на други да преподава чрез ръкополагане благодатния дар за извършването им. За високото и изключително достойнство на епископския сан, който е наследил апостолското звание, може да се съди от следните думи на Св. апостол Павел: “Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божий” (1 Кор. 4:1). На друго място Св. Апостол Павел нарича апостолите, а следователно и епископите “Съработници Христови” /2 Кор. 6:1/.
В днешно време се появиха много лъжепастири и лъжеучители, които смущават християните. По улиците се забелязват млади момчета с брошури в ръцете. Повечето от тях се представят като пастори или духовни учители, а други се явяват като пратеници на такива. Трябва обаче да се знае, че никой от тях няма свещеническа благодат, тъй като те не са ръкоположени от епископ (владика). По – скоро те се явяват като самозванци, които отричат йерархията и старшинството, а се знае, че в каквато и организация, общности др., ако няма Йерархия и послушание, няма ред и съответно резултатите от дейността им е безперспективна и хаотична. За тези лъжепророци и лъжеучители говори Св. ап. Павел, както споменах по-горе в (Деян.2:28-30).
Също много човеци в наши дни разсъждават относно личния живот на свещениците. Това разбира се, крие една голяма опасност, а именно християнинът да се откаже да ходи на църква, поради простата причина, че не харесва или одобрява личния живот на свещеника. Може също да се обезкуражи във вярата, да се разколебае, да се съблазни и той да подражава на свещеника, но само в пороците му. В тази връзка искам да заявя, че свещеникът също живее в този грешен свят със собствените си слабости. Това обаче по никакъв начин не омаловажава неговата свещеническа дейност и не намалява благодатта, която му е дадена от Светия дух. Трябва да се знае обаче, че свещеникът не се освобождава от отговорността пред Господа за греховете си, напротив Божията справедливост ще бъде още по – силна към него. Необходимо е също да се знае, че християните не би трябвало да имат предпочитания към този или онзи свещеник, защото по благодат всички свещеници са равни и молитвите им имат еднакво въздействие.
Свещеникът не е абстракция, не е събирателен образ на съвършенство, той е един от нас. Не е всезнаещ, не е съвършен, не е магьосник, да ти реши проблемите – нормален човек е и е тук, до всеки, който търси Божията воля и Божията благодат. Но всеки човек търси неговия си „ храм Божий“ и „неговия си отец“…. свещеникът, който успява да пробие черупката и да извади сърцевината, за да я излекува..