ЗАВИСТТА

“Не пожелавай …нищо, което на ближния ти” – казва Господ в Десетата заповед.  Не пожелавай, това значи: не завиждай! Ето тоя грях завистта ще разгледаме днес.

Първо  да видим какво е завистта?. Св. Василий Велики накратко я определя като скръб поради благополучието на ближния. Това е особеното, че тя поражда в нашите сърца скръб и мъка. Докато останалите грехове ни носят радост, макар и нечиста, защото горделивеца разчита, че ще чувства щастлив, като го обграждат с почести, като го ласкаят и хвалят; сребролюбецът очаква голяма утеха от натрупаните пари; чревоугодникът живее с предварително изпитаната радост от яденето и пиенето; клеветникът се радва на опозоряването на ближния, то само завистникът е безутешен като гледа благополучието и щастието на останалите хора.

Завистта е най- неоправдания грях. В крайна сметка всеки грях е неоправдан. Но ако в другите грехове човек може да  намери някакво извинение за себе си: крадецът – бедността си; убиецът – своето афектирано състояние; гневния – че е предизвикан или от слаби нерви; отмъстителния – оскърбленията и пакостите, които са му нанесли и т.н. Но какво оправдание може да намери за себе си завистливият? Това, че близките му са щастливи? На какво основание завистливия оспорва щастието на другите?

Стремежът към щастие е напълно законен във всеки човек. Този стремеж би трябвало да движи и завистливия човек. Обаче той взирайки се с зло око в щастието на другите, трови сърцето и сам си пречи да бъде щастлив.

Безумието на завистта е показано много добре в една приказка, която разказва как един много владетел повикал при себе си един завистлив човек и му казал: “Искам да те облагодетелствам. Ще ти дам, каквото и да пожелаеш. Но знай, че на твоя съсед ще дам двойно повече! До утре трябва да бъдеш готов с отговора”. Завистливият си отишъл в къщи и радостен и смутен. Той се радвал, че ще получи дар какъвто сам си избере, но го тревожела мисълта, че и съседът му ще получи и то двойно повече. Да поиска къща  на един етаж с голям двор за каквато желаел от много години, то съседът му ще получи къща с два етажа и двойно по- голям двор. Да поиска пари, то и съседът му ще получи и то двойно по- голяма сума….Цяла нощ си блъскал ума и призори му хрумнала една зловеща идея. Отишъл при владетеля и му казал: “Намислих, какво да пожелая. Извади ми едното око”! По тоя начин той искал на съседа му да бъдат извадени и двете. Няма по- голяма злина и завистта. Понякога тя взема чудовищни размери. Завистта освен, че руши здравето на завистливия, но тя се проявява и външно. За завистливия, когато проявява завистта, народът казва: “ Позеленя от яд”. С право е казано в Библията, че завистта е гнилост за костите /Пр. 14:30/. Народната поговорка казва ”Който завижда добро не вижда”.  Завистливия наистина не вижда добро, дори ако е богат, здрав и силен. Завистта е неговата гибел, защото убива душата му.

Мотото на завистливия е: “Ако аз не мога да притежавам това, не желая някой друг да го има”.

В Посланието към Галатяните ап. Павел поставя завистта наравно с грехове като прелюбодейството, убийството и пиянството. Завистта кара братята на Йосиф да го продадат в робство в Египет. Завистта разпалва противниците на ап. Павел в Солун да се вдигнат на бунт, за да попречат на благовестието му. Завистта подтиква главните свещеници да предадат Иисус, за да бъде разпънат на кръст.

Има ли начин човек да се освободи от завистта?

Първия начин е : да помним, че завистта е дяволско качество: “По завист от дявола влезе в този свят смъртта – свидетелства Библията в Премъдр. Сол 2:24

2. На второ място: смирението може да прогони завистта. Един млад монах попитал духовния си старец как да избягва завистта? Отговорът бил “ Смирявай се и не се сравнявай с другите”.  А това значи най- напред да се справим с гордостта, защото завистта е дъщеря на гордостта.

На трето място това е любовта, която ни кара да бъдем доброжелателни към другите.

И най- могъщото средство е духовната мъдрост, която ни учи как правилно да гледаме на живота.Тя ни отваря очите за нашето безумие, води ни до познанието, че завистта изглежда да е оръжие против враговете, а всъщност се оказва оръжие против нас самите. Духовната мъдрост ни помага да разберем, че Божият промисъл разпределя дарбите, преимуществата и благата и че ако завиждаме на облагодетелстваните от Бога воюваме срещу самия Бог. Духовната мъдрост ни дава възможност правилно да преценяваме земните неща, че те са временни и суетни. Телесната красота е преходна- днес я има , а утре повяхва. Богатството също е несигурно: също може да се изгуби за един ден и човекът да се превърне в просяк или да бъде убит.

Който не завижда е щастлив човек, защото е съхранил в себе си дарбата да се радва на всеки слънчев лъч, изгрял в живота му. А когато дойдат неприятности, по-леко понася теготите си.

Божието Слово ни съветва: “ Радвайте се с ония , които се радват и плачете с ония, които плачат.”