Евангелският разказ за богаташа и бедния Лазар

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn

Евангелският разказ за богаташа и бедния Лазар е единствения пряк и конкретен разказ, в който нашия Спасител, Господ Иисус Христос разкрива истината за задгробния свят. В него Той ни разкрива нагледно, към какво води греховния начин на живот.
Някои смятат този разказ за притча, но повечето от древните Св. Отци го смятали за действителна случка. Такива са Св. Киприян Картагенски, Св. Амвросий от Милано, Св. Ириней Лионски и др. Oсновават се на факта, че в своите притчи, Господ Иисус Христос не споменава лицата с техните имена, а тук е споменато името на Лазар. Ето какво гласи този разказ:

„Рече Господ тази притча: Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на има Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар ­ злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраама му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.”

Първото нещо, което ни прави впечатление при четенето на тази притча е че се разкрива една ярка картина на две крайни състояния-крайно разточителен и богат начин на живот и крайна бедност. Днес ако се запитаме коя от двете участи бихме предпочели?  Най-вероятно бихме  отговорили -живота на богаташа. Но нека да не избързваме да пожелаваме този живот, а да разгладеме внимателно какъв е той. Какъв е нравствения облик на този човек? Може ли един добър човек така егоистично да пирува всеки ден, пред лицето на крайната бедност и мизерия, която е пред очите му?
Явно сърцето на такъв човек не е добро, щом е могло да се радва при стенанията на болния и струпав сиромах пред дома си. В едно такова лукаво сърце вероятно не би се настанила истинска радост, а само дестилирани капчици от нея. Ако настоящето на такъв човек е такова, какво ли пък ще бъде задгробното му състояние. Ето какво казва Св. Цар Давид за този тип хора, които са придобили неправедно богатство.

„За тях няма страдания до смъртта им и силите им са крепки; за човешки труд ги няма… Гордостта ги е обвила като огърлица… изпъкнали са очите им от тлъстина… на всички се присмиват… говорят надменно… И ето, тия нечестивци добруват на този свят, трупат богатства” (Пс.72:4-8;12)

Но ето и отговора, който дава Псалмопевеца преди човек да изпадне в отчаяние ако стигне само до тези стихове:

„Тъй на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст. Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!

Както СЪН изчезва след събуждане, така и Ти Господи, като ги СЪБУДИШ, ще унищожиш техните блянове” (Пс.72:18-20).

Ето какво велико събуждане очаква всеки от нас:

„Умря сиромахът… Умря и богаташът” (Лука 16:22).

И двамата са събудени започва истинския живот. Вече ни е показано истинското състояние и на Лазар и на богаташът. „И в ада, като беше в мъки (богаташа), той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар. Тогава извика:

„Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този огън.”(Лука 16:23-25).

Ролите и местата вече са разменени, сега вече горе на доброто място е Лазар, а долу в отчаянието и угризенията е богаташът.

Цар Давид под въздействието на Светия Дух добре е знаел, че не може да се избяга от Божията справедливост и  възкликнал:

„Душата ми е непрестанно в Твоята ръка” (Пс.118:109).
Днес се срещат доста хора дори и между християните, които казват:

Къде е Бог? Не вижда ли Той какво се върши по земята? Значи може и да няма Бог, щом се случва всичко това.
Ето какво е казал Св. Йоан Златоуст на тези хора:

„Бог едни хора наказва тук, а други не наказва. Наказва някои, с което пресича греховете им и облекчава тамошното им наказание, или даже съвсем ги освобождава от него, като същевременно чрез наказанието им вразумява живеещите в нечестие(за вразумлението на които има редица предпоставки). А други, напротив, не наказва, за да могат ако бъдат внимателни към себе си, да се покаят и засрамят от Божието дълготърпение и да се избавят, както от тукашното наказание, така и от тамошното мъчение. Ако пък не ги вразуми Божието дълготърпение и продължават да пребъдват в нечестие, тогава ще бъдат подложени на заслужено наказание, заради своята твърда небрежност”.

За да се убеди в истиността на тези думи от човек се иска твърдо търпение и пълно доверие в Божият промисъл.

„Когато видиш нечестивия, че не го сполитат никакви бетствия тук на земята, не го облажавай (не му завиждай), но плачи за него и го съжали като човек, който там (в задгробния свят), ще бъде подложен на бедствия. Напротив пък, ако видиш, че някой иска да придобие добродетелност, а пък е изложен на различни изкушения, считай го за блажен и го облажавай! Защото на такъв тук му се прощават всички грехове, а там го очакват много награди за търпението му”.

Ако беше спасението на душата много лесно светите праведни и благочестиви отци не биха предприемали такива духовни подвизи и да казват:

„По-добре тук ни накажи, Господи, а там ни помилвай!” (Св.Ефрем Сириец).

Някой разчитат на други за спасението на собствената си душа.

Ето какво казва за тях Св. Йоан:

„Някои грешат като казват на приятелите си: Ти ще се застъпиш за мен в оня ден! (деня на пришествието Господне), други пък казват: „Моя баща е мъченик!” Трети пък: „Моят чичо е бил епископ!” На тези празни надежди никой не трябва да се обляга защото, „ако баща ти е бил мъченик, това може да ти послужи за най-голямо осъждане, понеже ти имайки у дома си примера на добродетелността, не си се оказал на висотата на тази добродетел”.

Разговора, който следва в евангелския разказ между Авраам и безумния богаташ, ни разкриват доста съществени и актуални истини, които се срещат в днешно време. Днес много хора се надяват на такова събитие, за да повярват, но дали е така? Богаташът се обръща към Авраам с думите:

„Моля ти се тогава, отче, прати го ( Лазар) в бащината ми къща. Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката” (Лука 16:27). Богаташа иска духа на Лазар да се яви на земята или да възкръсне. Та по този начин да помогне. Но дали позволява Господ това? – Не и не случайно, защото „Имат Мойсей и пророците, нека ги слушат”, защото, „ако Мойсей и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лука 16:29-31).

Днес подобни маловерци казват, че ако видят някой жив мъртвец биха повярвали. Да биха повярвали, но дали биха се покаяли и променили живота си, под ръководството на Божиите разпоредби? – Не. Едни биха го слушали от любопитство, други вероятно биха се подсмивали, трети пък биха казали че е халюцинирал.

Днес ние имаме не само Мойсей и пророците, но откровението на Отца изявено ни чрез Сина и то е „помазанието, което вие получихте,(както казва Св.ап Йоан Богослов) от Него(Иисус)и пребъдва у вас и няма нужда да ви учи някой(например някой възкръснал мъртвец), но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило” (1 Йоан 2:27)
Истинският християнин е убеден в тази си вяра не поради доказателства, а поради вътрешната си връзка с Бога, заради личния си духовен опит и поради духовната си любов към Христовото учение.

А пък нежелаещите да повярват не могат да бъдат вразумени от нищо, защото няма по-глух от онзи, който не иска да чуе!

На благоразумния разбойник на кръста Христос казал.

„Днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43).

Св апостол Павел е уверен, че след смъртта веднага ще отиде при Христа:

„Желая да се освободя и да бъда с Христа” (Филип. 1:23).

Но пълно блаженство или пълно наказание на душите на умрелите не се дава веднага след смъртта. Добро или зло човек е вършил на земята с душа и тяло, следователно и заслужената отплата трябва да получи  човек. Това ще стане както казахме след възкресението на тялото при Второто идване на Христа. Нека прочетем евангелието на св. апостол Матей и да видим как сам Господ Иисус Христос описва страшният съд:
31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

В допълнение думите на св. апостол Павел са ясни:

„Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.” (1 Кор. 5:10).

„Прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.” (2 Тим. 4:8).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.