Един от начините, по които атакува дявола и превзема огромни духовни територии е пушенето. В днешно време, тютюнопушенето се е превърнало в навик и е обхванало по-голяма част от човечеството. Стари и млади, болни и здрави, учени и обикновени хора, мъже и жени пушат по домовете, разхождайки се по улиците, стоящи по скамейките, на работа и на почти всички видни обществени места. Навсякъде може да се намери пепелник и има създадени специални зони за пушачи.
Пушенето, без да се забележи, е станало част от нормите за общественото поведение на хората, считащо се за съвсем невинно удоволствие.
Има големи грехове, които хората след като извършат, често ги помнят и се разкайват. Но има и леки, за които мислят, че са малки, простими или несмъртни грехове и за тях рядко се покайват.
Разделянето на греховете на големи и малки е условно, защото всеки грях е отвратителен за Бога и опасен за човека.
Към тези грехове спада пушенето на тютюн, за който обикновено се казва: „Да пуши, щом толкова иска, щом има потребност “.
Но как е възникнала тази потребност?
Връщайки се назад във времето към езическите ритуали и храмове, ще разберем тайното, духовно значение на тютюна.
Когато на 12 октомври 1492 г. Колумб акостирал на остров Сан Салвадор, той и неговите спътници били поразени от невиждано зрелище. Червенокожите жители на острова изпускали дим през устата и носовете си!
В този ден индианците празнували свещен празник, на който пушели особена трева, която под формата на изсушен лист навивали – наричали я „тобако”, и вдишвали от нея до изпадане в пълен транс. В това упоено състояние те влизали в общение с техните си „богове”, като после разказвали, какво им е говорел “великият дух”.
Потвърждението, че древните индиански култове са били и остават сатанински е предоставено не само от мексиканските разкопки, но и от писмени доказателства от свещенически книги.
Дешифрирането на йероглифните знаци на ацтеките в средата на 50-те години на 20век, създаде сензация в научния свят. След прочитането им стана напълно ясно, защо испанските конкистадори са унищожавали индианците с такава системност.
Там, както и в древен Израел, по време на периоди на еврейско отклонение от Истинския Бог, според думите на псалмиста, „те принасяха в жертва синовете и дъщерите си на демоните и проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които бяха заклани пред идоли на Ханаан“ (Пс. 105:37-38).
Според вярванията на индианците човешки жертвоприношения са били необходими, за да се умилостивят боговете и успокоят природните сили. Извършвали са се също по време на изграждането на дворци, пирамиди и дори пътища.
В Теночтитлан, град, основан от ацтеките през 1325 г. на остров в средата на езерото Тескоко (в долината на Мексико), се издигат 25 пирамиди с височина до 40 метра насред тюркоазени води. Пред главната пирамида е имало квадратна платформа с каменен резервоар за кръвта на жертвите и друга със стойка за човешки сърца и черепи. Тук са правени многобройни човешки жертвоприношения на „бога” – Кетцалкоатъл, който сред индианците киче се нарича Кукумац, сред маите Кукулкан, а в Перу е бог Амару.
Негов символ е перната змия с изумрудено зелените пера на птицата кетцал.
Да обърнем внимание, че в Индокитай един от основните символи на „бога“ е също крилата змия (дракон).
Този символ използва и апостол Йоан Богослов, в книгата Откровение (Апокалипсис), където нарича Сатана, дракон и древна змия.
„той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана – и го свърза за хиляда годин“ Откр. (20:2)
Друго, още по-древно място на ужасни жертвоприношения, е Теотиуакан, намиращо се в разклоненията на Сиера Мадре Ориентал в щата Мексико, северно от мексиканската столица. Смята се, че културата на Теотиуакан се е развила от 300 г. пр. н. е. до 650 г. сл. н. е., тоест в продължение на почти 10 века. Разкопките откриват тук цял град с огромна пирамида на Слънцето (2 век пр. н. е.), висока 65 метра и цитадела с храм на Кетцалкоатъл.
Огромната (40 метра широка) двукилометрова улица, наречена „Пътят на мъртвите“, се простира през целия център на града, от север на юг и завършва в цитаделата с пирамидата-храм на Кетцалкоатъл.
Дали човек може да си представи този ужасен път на мъртвите с хиляди млади мъже и жени, все още живи, но предназначени за клане, теглени по него, чиято кръв скоро трябва да напълни резервоара на храма в Цитаделата?
Дешифрираните ацтекски йероглифи казват, че на „празника на слънцето“, индианските свещеници принасяли в жертва до 20 хиляди млади мъже и жени на бог Кетцалкоатъл, който реално е дявола.
Разрязвайки гърдите им с остри ножове, те изтръгвали сърцата им, които все още ритмично се свивали и в облаци тютюнев дим, горящ върху въглените на олтара ги издигали на дланите си към слънцето.
Както се вижда, димът от тютюневи листа е неизменна част от това ужасно жертвоприношение към сатаната.
Със своя фанатизъм, тази ужасна религия поразява до дъното дори не особено набожните испански конквистадори, принуждавайки ги да унищожат както самите поклонници на демоните, така и техните храмове.
Ритуала на жертване с тютюнев дим, бил широко използван за призоваването на духове от племената на инките, сапотеките, кичите, тараските, ацтеките, маите и др.
Известната „лула на мира“, също е била предмет, само и изключително за култови цели. Свещениците се редували да вдишват от нея тютюнев дим. Първият свещеник, призовавайки духовете на небето, пускал дим нагоре. Вторият го насочвал към центъра на земята, призовавайки подземните духове с магии. Други четирима свещеници, призовавайки духовете на четирите вятъра, пускали дим в четири основни посоки, а петият в знак на благодарност, насочвал струя дим към слънцето.
Да направим извод, който всеки трябва да запомни.
Тютюневият дим е бил част от жертвоприношението към Сатаната.
Може би е изненадващо, че на пръв поглед несвързани религиозни култове на народи, много отдалечени във времето и пространството, се оказват изключително сходни в своята дълбока същност. Това се обяснява с общия духовен източник на произход на ханаанската религия в Близкия изток, индианската религия в Америка и ламаистката религия в Тибет. Техният общ първоизточник или по-скоро техният общ баща е дяволът.
По-време на завладяването на Америка, испанците, без да разбират значението на тези индиански ритуали, възприемат тютюна за пушене от тях. Пристрастяват се към него и пренасяйки го в Европа, той се разпространява по-целия свят.
Сатана много добре знае, че Създателят на вселената в древността е заповядал да Му се принася благоуханна жертва. Той вижда, че в храмовете на Истинския Бог и до днес се кади благоуханен тамян върху въглените на кадилниците, и затова вдъхновява своите подвластни слуги да му принасят и на него подобна жертва.
В желанието да демонстрира своята власт над поробения човек, вместо кадилница, дявола го принуждава да използва собствените си бели дробове, като ги трови с наркотични треви и смоли, а вместо тамян да гори и издишва вонящ тютюнев дим.
Бог в разговор с Йов, дава описание нa луцифер.
„От ноздрите му излиза дим като от възвряло гърне или котел” (Йов 41:12).
Вкарвайки човечеството в капана на пушенето, сатана разполага с много повече капища днес, защото самите човешки тела са неговите нови жертвеници, издигащи пушека си към него.
Отравяйки дъха си с пушене, хората неволно се превръщат в „ жреци” от древените култове и стават роби на тъмните сили.
Пушенето е лош навик, от който много не искат да се откажат.
За такива трябва да се повтори, че издишвания дим е тамянът на дявола, а пушещия извършва жертвоприношениe към сатаната, което е специален условен знак за призоваване на бесове.
Вдишването на вредния дим засяга не само тялото на човек, но вреди най-вече на неговата душа. Зловонието от тютюневия дим прикрива мириса на духовното му разложение.
Пушенето е преди всичко духовен проблем и отдалечава човек от духовния свят. На езика на църквата, подобно хоби се нарича страст.
Ето как Свети Теофан Затворник описва страстите.
„Страстите не са някакви леки мисли или желания, които се появяват и изчезват. Всъщност те навлизат дълбоко в личността на човека или в душата и се сливат с него до такава степен, че съставляват, така да се каже, неговата природа. Не можете да ги изхвърлите толкова лесно, колкото изхвърляте боклука или измитате праха. Те не са естествени за душата и затова я изгарят и измъчват. Това е същото като приемане на отрова. Тази отрова изгаря и измъчва тялото, защото е в противоречие с неговата структура. Душата би се радвала да ги изхвърли от себе си, но не може да се сроди и слее с тях. “
Под влиянието на демон, пушенето се превръща в греховна страст и е едно от сериозните препятствия по пътя към спасението.
Как се появява страстта към пушене?
Демонът, увеличава / хипертрофира инстинкта за пушене няколко пъти и в резултат на това се получава страстта. Разпалена тази страст, не се ли изгаси веднага, превзема съзнанието на човек и той става подвластен на нея.
Тогава, удовлетворяването на страстта се превръща в основна цел и извратена потребност, която става по-силна от естествената. Налице е подменена природа. Такава подмяна на нормалния живот и на естествените свойства на душата, отдалечава Божията благодат, която напуска сърцето, а на нейно място се настанява демонът на пушенето, които започва да контролира душата и тялото на човека.
Чувствайки, че животът без благодат е невъзможен, пушещият започва да живее с тази тъмна „благодат” и с това привидно удоволствие.
Иска ли човек да се избави от тази греховен навик, той непременно встъпва във война с тъмните сили и вижда какво силно въздействие оказват върху него.
Ако преди са действали тихо, тайно и неусетно, сега открито влизат в атака и тогава чувства, че се бори не със самия себе си, а с поднебесните духове на злобата. Не с плът и кръв, а с бесът в него. Когато не иска да пуши, той усеща, че не неговата воля, а друга и чужда за него воля го заставя да го прави.
Апостол Павел казва, че това е закона на греха. Извършваме нещо, което знаем, че не е правилно, но го правим. Всичко това става под въздействието на злите духове.
Светите отци определят, че всяка страст, без изключение, е живот с бесове.
Те дори не считат за необходимо да уточняват къде е страстта и къде е бесът, защото по смисъл това е едно и също.
Страстта на пушенето е демонско въздействие и човешката душа става зависима от тъмните сили. Ако тази страст се засели в сърцето на човека и го принуди да върви след нея, той е погубен. Демона на пушенето, обсебвайки частично съзнанието му, отслабва неговата бдителност, което позволява и на други демони да влязат в ума на човека, и вкарвайки му своите мисли и желания, да се опитат да го овладеят напълно.
Днес в жертва на тази страст доброволно се принасят стотици милиони хора по цялото земно кълбо. Колко хитро дяволът засява със свои плевели Христовата нива, която всъщност е самата Божия Църква.
Св. Йоан Кронщадски пише:
„Вместо Словото Божие, усърдно се сее светското слово, вместо тамян – тютюн. Бедните християни съвсем отпадат от Христа “
Пушенето е езичество. То има духовен предобраз.
Нека всеки християнин, който пуши, да си зададе следния въпрос. Kогато запали цигара, има ли желание да се моли? Отговорът ще бъде отрицателен, защото пушейки, той губи радостта и благословението на Светият Дух, който е огорчен. На такъв, ако му предложим, преди да запали, да помоли Бог да благослови цигарата му, няма да го направи. Неговата съвест и Светият Дух няма да му позволят.
Свети Григорий Богослов поучава:
„Ако пристъпваш към някое дело и не виждаш за това волята Божия никога не го извършвай. Не оставяй волята Божия, за да изпълняваш човешката воля „
Вероятно няма нито един порок или перверзия, които слугите на дявола да не се опитат да оправдаят. Опитите да се говори за „ положителните “страни на тютюнопушенето, изглеждат жалки в сравнение с данните, с които разполага медицината.
Защо повечето пушачи не искат да се разделят с този лош навик, а тези, които желаят и се отказват, след време отново се връщат към него?
Причината е една. При всички пушачи със сигурност има демонична зависимост, която е причината да не могат лесно да се освободят от този порок.
Как да се преборим с този богопротивен демон, който сее в нас семето на тлението и душевната смърт?
Началото е, твърдото желание и убеденост, че като християни сме длъжни пред Самия Господ Иисус Христос, да се избавим от тази страст, осъзнавайки нейната греховност.
Нашите духовни сили са твърде слаби за преодоляването на злите греховни навици, вкоренени в нас. Твърде непостоянно и променливо е дори и самото ни желание или стремеж към доброто. Макар в днешния свят да се употребява изразът „сила на волята”, този израз е чужд на евангелския дух и на учението на светата Църква. Безсмислеността на този светски израз е известна на всеки, който е запознат със светото Евангелие и примерите в него.
Да се поучим от богомъдрите думи на свети Тихон Задонски:
„Всеки наш труд и подвиг, както за доброто, така и против греха, няма сила без Божията помощ: защото ние сме крайно повредени и немощни. Затова и нашият Спасител ни е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5). Затова от Него трябва да измолваме сила и крепкост за всяко добро и против всеки грях”.
Втората стъпка е, осъзнавайки страстта си към пушенето и кой стои зад нея, трябва да започнем молитвена борба за нейното преодоляване.
Преподобни Силуан Атонски съветва:
„Молете се искренно и непрестанно на Господа, на Божията Майка и на Божиите угодници, и непременно ще получите изцеление. “
Когато молитвата извършваме със съсредоточение, смирение и търпение, тя е страшна за демоните, защото чрез нея привличаме Божествената благодат, която е единствената защита от тяхното въздействие.
Искрената ни молитва е помощно средства за изчистване на сърцето, разпалвайки в него любов към Бога, в чийто огън ще изгори страста на пушенето.
Св. Йоан Златоуст казва следното:
„Победи враговете в ума си чрез Иисусовото име. Няма да намериш друго оръжие по-силно от това! По подобен начин и страстите си ще потушиш и ще ги заличиш чрез молитвата!”
Когато започнем да се молим постоянно, молитвата ни дарява просветление на ума, спомага за изчистване на лошите навици, привички и помага да бъдем недосегаеми за бесовете.
От нашето молитвено общение с Господа ще дойде нашата сила и целият ни успех.
„Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод“ Йоан. (15:4-5)
Един мирянин – заклет пушач, не успявайки сам да се пребори с тази пагубна страст, се обърнал за съвет към преподобни Амвросий Оптински, който го поучил със следните думи:
„Пишете ми, че не можете да се откажете от тютюнопушенето. Невъзможното за човека е възможно с Божията помощ. Само трябва твърдо да се решите на такава постъпка, осъзнавайки голямата вреда за душата и тялото, тъй като тютюнът разстройва душевните ни сили, умножава и усилва страстите, помрачава разума и разрушава телесното здраве чрез бавна смърт. Раздразнителността и скръбта са следствие и на боледуването на душата от тютюнопушенето. Съветвам ви да приложите срещу тази страст духовно лекарство – подробно изповядайте греховете си за целия си живот досега; причастете се със Светите Тайни; четете Евангелието ежедневно прав пред иконите, по една глава, а може и повече. Ако ви нападне скръб, четете отново. Ако отново ви нападне, отново четете Евангелието или вместо това правете по 33 земни поклона в памет на земния живот на Спасителя и в чест на Света Троица “
След като прочел писмото, човекът запалил цигара, но изведнъж почувствал силно главоболие, и заедно с това и отвращение към тютюневия дим. На следващия ден, той машинално започвал на няколко пъти да пуши, но получавал силно главоболие, което не му позволявало да поглъща дима. Така и се отказал. След известно време този човек дошъл при стареца, за да му благодари лично.
Пушенето е голям грях, защото разрушава здравето. Който пуши уврежда собственото си здраве, самоубива се и нарушава Божията заповед:
„Не убивай“.
Свети Нектарий Егински нарича Пушенето “блудство на устата“.
Пушещият човек, всмуквайки зловоние от демонския „тамян“, съдейства за бавното си физическо разрушение и осквернява Божия образ в себе си.
Думите на св. ап. Павел са достатъчно убедителни:
„Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свят; а тоя храм сте вие.“ 1Кор. (3:16-17)
Според общото учение на светите отци животът и здравето е безценен Божи дар, и всяко наше действие, причиняващо му вреда, е истински грях пред нашия Създател.
Ето думите на светителя Нектарий: „За да блаженства човек и да бъде достоен за призванието си, е необходимо той да бъде здрав и телесно, и душевно, защото без благосъстоянието на душата и на тялото трудно се придобива блаженство, както и дееспособност за изпълнение на служението си. Човек е длъжен да се грижи не само за укрепването на душата си, но и на тялото си, за да бъдат те и двете крепки и силни.“
И още е казал: „Здравето във всички начинания е онази самозадвижваща се колесница, която пренася атлета към финала.“
Всеки разумен човек трябва да разбере, че пушенето е много сериозен грях, защото носи само неприятности. Ако християнина вдишва тютюнев дим, неговите молитви, насочени към придобиване на здраве са недействителни. Човек, който доскоро е държал цигара в устата си, няма право да иска каквато и да е помощ от Господ Иисус Христос.
Пушачите упорито отказват да се откажат от своя лош и вреден навик. Привикнали към него, не получат ли дим в рамките на определено време, стават припряни и нетърпеливи. Ако някой се опита да ги поучи, променят се изведнъж, ставайки раздразнителни и агресивни, което е ответната реакция на демона в тях!
Пушенето е разврат не само на тялото, но и на душата. То е фалшиво успокоение на нервите. Много пушачи се позовават на това твърдение след пушене на цигара, без да осъзнават, че нервите им са тяхното плътско огледало на душата.
Свети праведен Йоан Кронщадски: „Тютюнът отпуска душата, умножава и засилва страстите, помрачава ума и разрушава здравето с бавна смърт. Раздразнителността и меланхолията са следствие на душевната болест от тютюнопушенето.”
Хората не осъзнават, че след смъртта и разделянето на душата от тялото, страстите с които са живяли през земния си живот, не напускат техните души, а заедно с тях застават пред Божия съд. Там, те ще бъдат източник за адските им мъчения, защото душата освободена от тялото, не ще може да ги удовлетвори.
Наистина, не е лесно човек да остави цигарите и за това ще повторим метода, по който може да се преодолее тази пагубна страст.
Начинът е само един. Човек трябва да започне директна война с демона в него.
Тази война е необходимо да се води на два фронта.
Първия фронт е телесната борба, изразяваща се в категорично, буквално без колебание отказ от пушенето. Отказването трябва да е отведнъж, защото оправданието „само една или няколко цигари на ден “е поддаване на изкушението, което е равносилно, че бесът е победил.
Вторият фронт е истинската битка, която е духовна. Оръжията тук са молитвата, поста, покаянието и причастието. Използват ли се по-правилния начин (усърдна молитва и пост), Бог ще даде Своята подкрепа. Тогава с помощта на изпратената Божествена благодат, човек ще може да победи греховната страст на пушенето и да прогони нейния демон от себе си.
Ще завършим този труд, като зададем следните въпроси на тези, които са християни или поне се самоопределят за такива.
Как ти, наричайки се християнин, решаваш да „кадиш“ на врага на твоето спасение, на този, който постоянно се опитва да те унищожи?
Какво мислиш, чий образ и подобие носи пушещия човек, изпускащ облаци тютюнев дим от устата и ноздрите си, и чий образ и подобие би искал да имаш ти?
Богослов
Данаил Добрев