Вход Господен

FacebookTwitterGoogle+VKLinkedIn
Източната порта, през която Христос влиза в Йерусалим. Зазидана до Второто Пришествие

Един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- големия еврейски празник Пасха, Иисус Христос се отправил с учениците Си за Йерусалим. Като приближил едно село, което се намирало съвсем близо до Йерусалим, Господ изпратил в него двама Свои ученици и им рекъл:

– „Идете в селото, що е насреща ви, и ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги докарайте. И ако някой ви попита какво правите, кажете му, че те са потребни на Господа.”

Тъй и станало. Учениците Му се завърнали с добичетата, покрили ослето със своите дрехи  и след като го възседнал Спасителят, приближили градските порти.

Междувременно целия град се готвел за великия празник Пасха. Десетки хиляди поклонници от страната и от чужбина шетали из града в радостна възбуда. Още предния ден тук се разнесла чудната вест за възкресяването на Лазар. Тази новина развълнувала още повече народа и целият град като че ли тръпнел от възторг в очакване на нещо велико.

И наистина, Най-великият между великите влязъл в града. Върху Него се изпълнило пророчеството: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.” (Захария. 9:9).

Иисус бил обкръжен от ученици му; народът, който в течение на последната седмица видял проявяващата се в Него слава Божия, го посрещнал ликувайки, постилали на пътя Му палмови клонки, сваляли одеждите си, за да мине Той по тях и вдъхновени викали:

– Осана (Слава) на Давидовия Син! Благословен е, който иде в името Господне! (Мат. 21:9)

Единственият тъжен в този момент бил Сам Господ. Той знаел, че истинската причина за тържественото Му посрещане била, че искат да Го коронясат за земен цар. От Него се очаквало да бъде политически водач.  Хората си мислели, че се приближава времето, когато Той ще вземе в Свои ръце съдбата на Израил, времето на политическа, държавна и обществена независимост на еврейския народ, когато ще настъпи възмездие на езичниците, за отмъщение на Израил, когато той ще се възцари, ще възтържествува. Народът очаквал, че се е свършило времето на неговото унижение и започва славата – последната, победната слава на Израил.

А Христос дошъл в Иерусалим като кротък Цар, Чието Царство не е от този свят. Той  дошъл да донесе любовта в сърцата на хората, защото неговото Царство е на съвършената, самоотвержената любов, на себеотричането, на изгнаничеството заради правдата и заради истината, и в него единственият Цар се явява Господ Бог.

Знаел, че не след много години този свещен град, който така силно обичал, щял да бъде превърнат в развалини и пепелище от езичниците. Знаел, че същият този народ, който сега Го порещнал с такова тържество, ще възстане против Него и само след няколко дни ще викат: „Разпни, разпний Го!”. Всичко това го изпълвало с дълбока скръб. Спасителят се отправил към храма и влизайки, както и през първата година на Своето учение, изгонил от него всички продавачи и купувачи и им казал: „Домът ми е дом за молитва, а вие сте го направили разбойнически вертеп.”

Тук били надошли много слепи, сакати и други болни, над които Господ се смилил и ги изцерил. Тези чудеса отново възпламенили народния възторг и всички радостно завикали. Особено щастливи и въодушевени били децата, които с чисти сърца и най-искрени чувства към техния Божествен Приятел възклицавали: „Осана на Сина Давидов!”

Първосвещениците и книжниците видели чудесата, които Господ извършил и чули радостните възгласи на децата. Това ги изпълнило със завист и негодувание и Му казали: „Чуваш ли какво казват те?”, а Иисус им отговорил:„Да! Нима никога не сте чели пророчеството на Давид: От устата на младенци Ти (Господи) си стъкмил похвала?” (Псалтир 8:3).

В следващите дни Иисус проповядвал в храма, а нощите прекарвал  извън града. През цялото време фарисеите и книжниците търсели случай да Го убият, но не намирали.

Тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим се празнува в неделята преди Възкресение Христово (Великден). Нарича се Връбница (Цветница), защото тогава в църквата се раздават на богомолците осветени разцъфнали върбови клонки или цветя(вместо палмови, защото палмата не расте у нас), припомняйки тържественото влизане на ИисусХристос в Йерусалим. В древността със зелени клончета се посрещали царете, тържествено завръщащи се след победа над враговете. И ние, държейки първите раззеленили се от пролетта клончета, прославяме Спасителя като победител над смъртта. Зеленото клонче е знак на победата на Христос над смъртта, и то трябва да ни напомни за бъдещото възкресение на всички нас от мъртвите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.