Ще бъде несправедливо, ако говорейки за съвременните ереси и секти, пропуснем и една от малкото, родени у нас, но успели да намерят разпространение и в други страни. Това е Всемирното бяло братство, създадено от българина Петър Константинов Дънов.
За него се пишат книги и статии, правят се телевизионни предавания и документални филми. Понастоящем е смятан за най-великият посланик на България и най-издаваният български автор – броят на книгите с негови беседи, издадени след 1990 г., надхвърля 500.
От много време в общественото пространство тече дебат дали учението на Дънов е приемливо за християните.
За невежественото съзнание всички религии си приличат. Именно това духовно невежество умело се използва от новите „учители“ на човечеството, за да могат те още повече да заблудят съвременния човек, който и без това е вече духовно объркан.
Малко са тия, които знаят в дълбочина какво представлява това учение, за което се мисли, че е нерелигиозно. Незнанието на хората е пълно и затова неусетно влизат в капана на дявола.
Настъпило е времето, когато ясно трябва да се обясни същността и истинските цел на дъновизма, за да се изтъкне огромната бездна, която съществува между него и православието.
За да разберем откъде са идеите за неговото учение и кой стои зад него, ще се върнем назад във времето.
На 7.09.1875 г. в Ню Йорк е създадено теософско общество. То е основано от рускинята Елена Блаватска и полковник Хенри Олкът, който е избран за негов пръв председател. Както свидетелства самата Блаватска, теософското дружество се появява по наставление на нейния духовен „учител“, който я напътства във всичките ѝ начинания.
Теософията не скрива от погледа на хората с различни религиозни убеждения, че приема законите на прераждането, кармата и еволюцията. В знака „змия, захапала опашката си“, който е елемент в печата на Теософското дружество, са скрити тези закони, с него е опазено и учението на софистите (учителите) на мъдростта.
В устава на обществото са залегнали клаузи за създаване на „Световното човешко братство“ без разлика от раса, вероизповедание, пол, каста или цвят на кожата, т.е. ново световно общество. Представата и вярването е, че всички религии и религиозни доктрини водят към Бога.
Теософската идея е резултат от смесването и обобщаването на окултните системи на будизма и индуизма (прераждане, карма, йога), изопачено християнство (в повечето случаи християнски гностицизъм, при който Христос не се приема за уникална богочовешка Личност, а за някакъв абстрактен божествен принцип), и всичко това примесено с елементи на окултизъм, кабала и манихейство. Именно заради тясната връзка между теософията и окултизма, като метод за теософско познание се предлагат и окултни практики за осъществяване на непосредствена връзка с „напреднали същества“, сили и духове от отвъдния свят, което е строго забранено в Библията и дори окачествено от Бога като „гнусота“.
„ …омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти.“ Второзаконие 18. (11-12)
Един от последователите на Елена Блаватска е Петър Дънов, който се запознава с нейните идеи, докато следва в Методистката теологическа семинария в САЩ. В резултат на това, след завръщането си в България основава религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство и което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм.
Според специалистите – теолози, философията на Дънов не е нито богословие или учение на Църквата. Учението му се определя като теософско, окултно, противохристиянско и може да се причисли към движението Ню Ейдж (Нова епоха), което е създател на последната световна обединена религия, призвана да замени християнството.
Дънов го потвърждава с думите: „В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, за цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотеричното християнство. То ще бъде мировата религия.“
Дънов не принадлежи към никоя религия. Той е проповедник на “пълна” и “абсолютна” свобода.
„Всички религии, ограничават свободата на човека, а човек трябва да бъде напълно свободен“ (Свободата на духа и Божият промисъл, стр. 1)
Под думата “свобода”, той разбира един напълно свободен живот – живот, нестесняван от никакви задължения, несвързан с никакви връзки: ни религиозни, ни семейни, ни политически, ни философски. Тогава хората ще станат по-добри и когато се освободят от това “вътрешно робство” и “коренно си променят мозъците”, т. е. когато се промени техният мироглед, ще престанат да се страхуват от Бога и няма да се срамуват от себеподобните.
Замаскираната форма на толерантност и религиозната свобода е и главния закон на най-известният сатанист Алистър Кроули:
„Прави това, което ти искаш, и то да бъде целият закон“.
Тази свобода, за която проповядва Дънов, позволява да се сее хаос, чрез който се издига тоталитарният „нов ред“ и се полагат основите на църквата на антихриста.
Със същото пренебрежение, той се отнася и към всички съвременни християнски църкви, в това число и православната.
„Какво са съвременните църкви? – Само едно далечно възпоминание за величието на миналото“ (Дух и плът, стр. 23).
В своето “пророческо ясновидство”, Дънов предвижда, че “нашите затвори вече се разрушават”, че “нашите стари убеждения падат” и се радва, защото знае, че “в едно шише, докато не се излее застарялата вода, не може да се налее прясна”.
С “Шишето със застарялата вода” той определя православната българска църква, която през всички векове е крепила българския народ, а “застарялата вода” според него е нейното “остаряло” учение – учението на Иисус Христос.
“Прясната вода”, която предстои да налее в това шише са “новите идеи” на “Учителя”, “новото учение”, “новата вяра”.
Подобни изказвания показват, че Дънов е ловък сектант, който незабелязано подкопава религиозните убеждения на своите последователи, насаждайки у тях постепенно своето еретическо учение.
Но да разгледаме някой съществени моменти от това „ново учение“, за да видим дали тази „нова вяра“ е като православната, което много от неговите почитатели твърдят и си мислят.
А) Учение за Света Троица.
Основополагащ за православното учение е догматът за Света Троица, според който съществува един по същност Бог, троичен по лица – Отец, Син и Свети Дух.
Спирайки се на тоя християнски догмат, Дънов го тълкува по-съвсем различен начин.
„Какво трябва да се разбира под Отец? – Учението за Божествената мъдрост. Под Син? – Учението за Божествената любов.
Под Дух – Учението за въздигането, еволюцията на човека“ (Великден, стр. 6).
На друго място, без да държи сметка за казаното вече по-горе, говори:
„Синът и Духът са едно и също нещо“ (Своб. на духа и Божеств. пром., стр. 1).
За Света Троица, както виждаме, Дънов не споменава.
Употребява думите Отец, Син и Св. Дух, но под тях разбира нещо друго а не трите Лица на Бог, единосъщни и неразделни, което е ерес, осъдена още в първите векове на християнската ера.
Нещо повече, Дънов се представя за тъждествен на Бога:
„Между Мене и Бога разлика няма да правиш“ (Беинса Дуно. Учителя за себе си. С., 2006, с. 14.)
„Съдбата на света минава през Мене“ (Кръстев, В. Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее, т. 1. С. 1993, с. 41.)
„Моите крака мислят по-добре от вашите глави“ (Беинса Дуно. Учителя за… Пос. съч., с. 6.)
„Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития, и да направлявам съдбините на човечеството“ (Беинса Дуно. Учителя за… Пос. съч., с. 14.)
Съществуват стотици добре документирани Дънови претенции за божественост, а много от учениците му са считали Дънов за повече от Христос. И в наши дни се появяват дъновистки писания, че Христос е Синът, а Дънов бил Отец! Ето и конкретен пример за подобно богохулство:
„Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Бог дойде чрез Бащата чрез Всемировия Учител Беинса Дуно.“ (Кръстев, В. Изгревът на… Пос. съч., с.634-635.)
„На всеки 100 години се ражда по-един гений в света. На всеки 1000 години се ражда по един светия в света. На всеки 2000-2500 години се ражда по един учител в света.“ ( П. Дънов. Двата пътя. С., 1999, с. 23.)
Неслучайно в някои статии на Църковен вестник от 1922 година, Дънов е наричан не само „лъжеучител“, но и „антихрист“ (Църковен вестник, С., бр. 32 от 1922, с. 2.)
Б) Учението за личността на Иисус Христос.
Това е друг основен догмат на християнството, от правилното разбиране на който зависи християнството да бъде или да не бъде.
Без Христос като историческа личност, който по природа е Богочовек, няма християнство. Иисус Христос – за Когото ни говорят четиримата евангелисти и проповядват апостолите и в Който вярва и днес вселенската Православна Христова църква, е Божи Син, единороден, роден от Отца преди всички векове.
Той е Богочовек, истинен Бог и истинен човек, Бог съвършен и човек съвършен, у Когото двете природи – божествена и човешка – са съединени, според определението на Халкидонския (IV) вселенски събор, неслято, неизменно, неразделно и неразлъчно.
Думите на Йоан Богослов са ясни.
„Всеки дух, който изповядва Иисус Христос, дошъл в плът, от Бога е; и всеки дух, който не изповядва Иисус Христос, дошъл в плът, не е от Бога; той е антихристов, за когото сте слушали, че иде, и сега е вече в света“ (1 Йоан. 4, 2 – 4).
Нека да видим, как учи Дънов за Иисус Христос и дали неговия дух е от Бога или е антихристов.
„Иисус Христос – двете думи означават две разни точки. Иисус – това е страдащият човек на земята, човешката душа, която страда, която изработва спасение; Христос е човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. Следователно и вие можете да бъдете Иисус и Христос. Ама някой ще каже: той е Иисус. Да, Иисус всеки може да бъде, като страда и като герой носи страданията“ (Новото основание, стр. 18).
На друго място Дънов обяснява:
„Христос – това е висшият Дух, висшият принцип“ (Марта и Мария, стр. 21).
„За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва“ (Сила и живот, стр. 134).
„Като говоря за творческия принцип, аз не разбирам онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол, туй, което в християнската философия наричаме Христос – Богочовек“ (Многоценният бисер, стр. 7
С тези си думи Дънов потвърждава своята дълбока ерес. Христос – Богочовекът, според него не е бил историческа личност. Той е някакъв си безличен “принцип”, някаква отвлечена идея: „За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва“. Но перверзията му достига крайната си форма с твърдението, че Христос е същество от мъжки и женски пол!
В) Учение за душата.
Учението на църквата за произхода на душата, се вижда на Петия вселенски събор. (553 г.) В първия канон на този събор се казва, че душата се създава от Бога не преди да съществува нейното тяло, а заедно с него.
„Църквата, следвайки Божествените думи твърди, че душата се създава заедно с тялото, а не така, че едното да се създава по-рано, а другото по- късно,….“
Като потвърждение на това, Православното изповедание на източната вселенска Христова църква определя:
„Човешкото тяло произлиза от Адам, а душата произлиза от Бога, както дума Писанието: Ти си, Който простираш небето и основаваш земята, и създаваш в човека неговия дух (Зах. 12, 1) и още: И ще се върне пръстта в земята, както бе, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал (Екл. 12, 7)… А дава се душата от Бога тогава, когато се образува тялото и става способно да я приеме“ (ч. I, отгов. на въпр. 28).
Относно душата, мислите на Дънов са коренно различни и подобно на всички теософи и спиритисти проповядва езическото учение за превъплъщението или прераждането на човека след смъртта му. Същността му се състои в следното. След смъртта на човека неговата душа влиза или се ражда отново в друг човек, който бива по-съвършен или по-несъвършен в зависимост от съвършенството, което душата е достигнала в предишния си живот. Но за да може човешката душа да напредва в това отношение, т. е. за да може всяко нейно ново раждане да бъде крачка напред, а не крачка назад, за това е необходимо, душата да помни миналия си живот, иначе тя винаги ще започва отново.
На тия, които се оплакват от страданията в тукашния живот, Дънов задава въпрос:
“Защо преди да слезеш, не си питал разумните същества?” (Истин. и М. и М., стр. 4) – което показва, че според него човешката душа преди да се въплъти тук на земята, съществува в горния свят, между “разумните същества” и може, преди да се роди, да се съвещава с тях върху това дали да се роди или не.
… “За да ни посеят един ден наново, при по-добри условия на живот, казва Дънов, трябва още отсега, докато живеем на земята, да се приготвим, иначе нашето прераждане вместо да бъде прогрес, ще бъде регрес, връщане назад. (Многоценният бисер стр. 9)
Според Дънов нашата душа може в бъдеще да се прероди в друг човек, много по-съвършен от нас, но тя може да влезе и в едно “говедо”, или в едно “растение”, или дори в още по-долна форма – в един минерал”.
“Светът е училище, казва Дънов, кой те кара да влизаш в това училище, като не искаш да се съсредоточаваш. Тогава по-добре влез в растение, в минерал!” (Великден, стр. 19).
И тук може би, трябва да зададем въпроса на някой от последователите на Дънов.
Защо никой не си спомня не само оня далечен живот, който е живял в горния свят между “разумните същества”, което иска да ни увери Дънов, но и не помни нищо от оня хилядогодишен живот, който уж е живял в други тела, животни, растения или минерали, преди да се въплъти в сегашното си тяло?
Дънов се занимава и с извикване духове на мъртви. Той смята, че чрез спиритически сеанси може да се разговаря с умрелите така, както се разговаря с живите.
“Да се съобщаваме с духовете на ада може, а с небето е грешно. Да установите съобщение с дявола, това е на място, а да се съобщавате със светиите, да разговаряте с тях – не бива да ги смущавате. ” (Учит., стр. 11).
Нещата са без коментар. Общение с дявола и неговите бесове е позволено, а със светците е грешно.
Дънов е не само викач на души, но той иска да мине и за ясновидец (окултист) и предсказвач, който по ръцете и черепите на хората може да предсказва тяхното бъдеще.
В брошурата си “Новото основание” той поучава:
“Да изучавате вашите глави и ръце – това е наука. Като почнете да ги изучавате, ще си съставите правилно понятие за своето развитие; ще видите как са живели ред поколения преди вас и вие на каква степен на развитие сте, ще имате правилно схващане и ще знаете правилно да се ориентирате. Ръката никога не лъже. Чрез пипането можете да имате най-вярно понятие за човека: като се ръкувате с него, можете да му познаете и сърцето, и характера, и разположението”.
В беседата си “Истината и Марта и Мария” той казва на своите слушатели:
“Аз съм ясновидец и като гледам на вашето бъдеще, виждам как едни вървят по пътя, а други криволичат, но всички в края на краищата ще бъдат добре, само ще има клатушкане и закъсняване” (стр. 22)
На друго място той се обръща към жените: “Вие, жените, трябва да бъдете ясновидки”.
Г) Учение за духовния свят.
Според учението на църквата, ангелите са сътворени от Бога безплътни, разумни, свободни и вечни същества. Освен видимия свят в който живеем, има и друг невидим, духовен, който се разделя на две. Светъл, в който живеят Бог със своите ангели и всички светии, и тъмен, в който живеят злите сили с техният началник, сатаната.
Основавайки се на Божественото Откровение (Иов 1:6; Марк 1:23; Откр. 20:10 и много др.) и на свето отеческия опит, църквата твърдо учи, че има огромен брой зли духове, наричани още бесове или демони. Подобно на ангелите, те са невидими и създадени с разум духовни същества, които след отпадането си от Бога, поставили началото на злото в света.
Дънов, който се хвалил, че “добре е изучил Библията”, ето как предава своето учение за ангелите.
Питайки се сам, “Защо ангелите служат на хората?” Отговаря: “Защото едно време, когато те били в нашето положение, като хората на земята, ние сме били в положението на животни и сме им служили, затова сега те ни дължат много и сега Господ ни ги кара да ни се отплащат” (Сила и Живот, стр. 139).
И на друго място казва: “Разликата между човеците и ангелите е толкова голяма, колкото между един главош (малко жабче), от който се образува жабата, и един човек. От гледище на ангелите ние сме още жабчета” (Пак там, стр. 26).
Според развинтената му фантазия излиза, че между жаби, човеци и ангели съществена разлика няма. Това са само разни етапи на постепенната еволюция на животинския принцип. Жабите са бъдещи човеци, а хората са бъдещи ангели. В какво ще еволюират ангелите – това не се е открило все още на “ясновидецът” Дънов, но понеже прогресът е безкраен, трябва да се допусне, че еволюцията тук няма да спре.
В някои беседи „учителят“ говори на учениците си да се пазят от дявола, но на други места срещаме точно обратните наставления:
„Ето една отлична и насърчителна черта на дявола. И Господ казва: „Вземете пример от него.“( Дънов, П. Сила и живот, т. 1. Пос. съч., с. 35-36.)
„И Ангелите Божии слизат и възлизат. Както Ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват – значи и едните, и другите вършат Божията воля и се подчиняват на Божествените закон“ ( Дънов, П. Сила и…, т. 2. Пос. съч., с. 296.)
„И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Господен, това сме ние хората; дяволите не спъват пътя Господен“ (Дънов, П. Сила и…, т. 2. Пос. съч., с. 14.)
Думите на Дънов говорят за нещо, точно противоположно на Божественото Откровение. Злите духове – бесове явно помагат на Бог. Те учат на добро и хората трябва да им подражават.
Д) Учение за брака.
В Православната църква бракът е тайнство, в което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност. При самото тайнство, чрез благословение от свещеника се получава божествена благодат, която освещава брачния съюз и съдейства за постигане целите на брака. Смирение, единодушие между двамата, взаимно подпомагане по-пътя на духовното спасение, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.
Първото съчетание на мъж и жена станало в рая:
„И създаде Господ Бог от реброто взето от човека, жена, и я заведе при човека, и ще бъдат (двамата) една плът”[1]. „И благослови ги Бог, съчетавайки ги в брачен съюз, като им рече: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я…”[2].
С идването Си на земята Иисус Христос издигнал брака до свято тайнство. На сватбата в Кана Галилейска, Той осветил съюза между мъжа и жената и показал, че това е добро дело.
Семейството е основата на Христовата църква. Затова съпрузите (мъжът и жената) са длъжни през целия си живот да пазят взаимна любов и уважение, взаимна преданост и вярност. Добрият християнски семеен живот е извор на лично и обществено добруване.
А какво учи Дънов?
Като логично следствие от неговото лъжливо учение за „абсолютната свобода“, се появява и лъжеучението му за свобода от целомъдрие и от всякакви брачни ограничения. Дънов проповядва пълна свобода в отношенията на половете помежду им и отрича тайнството Брак, както отрича и самата Христова Църква.
„Който ви обича не може да иска да ограничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля. Той трябва да остави свободни вашите действия.“ (Дънов, П. Които вас приемат, беседа от 26 март 1922 г.)
Според Дънов бракът е излишен и той наставлява не само за безнравствено поведение, а дори и неприкрит разврат между хората.
„Всеки, след като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.“ Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко преминава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.“ Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада.“ (Дънов, П., Великата майка. Пос. съч., с. 135.)
„Употребявайте любовта за подмладяване и не се ограничавайте.“ (Дънов, П. Славата Божия, Царството Божие и волята Божия, С., 1998, с. 105.)
Думите: „не се ограничавайте“ са точно противоположни на Христос, който казва, човек да се ограничава не само в делата, но дори и в сърдечните помисли: „Аз пък ви казвам, че всеки, които поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“(Матей 5:27-28).
В Свещеното писание четем за светостта на брака и взаимоотношенията между мъжа и жената: „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло чисто: а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евреи 13:4) „прелюбодейци… няма да наследят царството Божие“ (1 Коринтяни 6:9);
„не прелюбодействай“ (Изход 20:14). )
Но на Дънов наставленията са съвсем други.
„Двама души, които се любят, критикувате ги, казвате: „Любят се!“ Оставете тези хора, нека се понаядят. И двамата са гладували. Те си готвят един на друг. (Дънов, П. Заветът на любовта, т. 2. С., 1995, с. 56.)
Изводът от това наставление е следния: Ако мъжът обича жена си, а тя прелюбодейства, той не трябва я ограничава или вразумява, а трябва свободно да я остави да блудства. Така, разбира се, трябва да се държи и любящата жена с развратния си мъж.
Нека разгледаме още една мисъл на Дънов, която е твърде далеч от истинския християнски морал:
„В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха.“ (Дънов, П. Сила и… т. 1. Пос. съч., с. 97-98.)
Следователно всички сводници, блудници, прелюбодейки, раждащи от блуд, вече не са грешни и могат да продължават своето дело, стига само да раждат.
Блудният грях не се унищожава със зачатие или раждане, както учи Дънов, а с неговото осъзнаване и с истинско разкаяние за него пред Бога.
Като теософ, „учителят“ не признава никакво покаяние и учи за неумолимото възмездие за всеки грях, което хората ще изтърпят в бъдещето превъплъщение.
„казвате, че лошият човек може да се покае. Знаете ли колко хиляди години са нужни за това?“ (Дънов, П. Сила и живот, т. 1. Пос. съч., с. 35-36.)
Богохулствата, безумията и дързостта на Дънов нямат край, но завършек на сатанинското му учение е създадения от него окултен танц – паневритмия. Паневритмията има три дяла. Първият от тях е цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст, ритъм и танцувални движения. Вторият се нарича „Слънчеви лъчи”, а третият – „Пентаграм”.
Паневритмията се изпълнява рано сутрин, сред природата. Главното място, на което се правят тези ритуали, са ежегодните събори в Рила, където според Дънов има особено силен източник на космическа енергия.
Последователите му смятат паневритмията за духовна практика, повлияваща благотворно на физическото и духовното здраве, чрез създаване на пълноценна връзка между силите на Духа, душата и тялото на човека. Според тях тя е средство за самоусъвършенстване, разширение на съзнанието и придобиване на добродетели. При практикуването се черпят от живите енергии на природата и се влиза в синхрон с природния ритъм.
Но нека да навлезем дълбоко в основите на паневритмията, за да осъзнаем смисълът на тази привидна гимнастика и каква е нейната скрита цел.
За постигането на тази задача, ще цитираме текстове от книгата „Паневритмия” 1941 г. , написана от Боян Боев по идеи и под редакция на П. Дънов.
„Според езиковия произход на думата, Паневритмия означава „космичен висш ритъм“. Паневритмия съществува в цялата Природа. Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно цяло. В движенията на паневритмията взимат участие ръцете, краката и пр., цялото тяло се поставя в движение и в пози, които съответстват на думите и тоновете. Всяка линия на движение строго съответства на известни сили на човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност. По този начин паневритмията се явява като стимулатор за извикване към живот на физическите и духовните сили на човека. Паневритмията тонира човека, организира и хармонизира вътрешните му сили, координира ги и ги насочва към разумен живот. Затова можем да кажем: тя е метод за самовъзпитание и възпитание на разумните същества. Паневритмията представлява висшият закон, който трябва да се приложи за самовъзпитанието на индивида и обществото.“
Това е само външната страна на паневритмията и до тук всичко е привидно добре. Според Дънов, всички хора като разумни същества, трябва да се възпитават и самовъзпитават чрез паневритмия и тя е новото, което трябва да се внесе в културата.
От следващите текстове, нещата започват постепенно да се изясняват.
„Разумни същества населяват целия всемир. Независимо от това, дали ние съзнаваме, или не, съществува около нас един свят на същества с висша интелигентност. Ние сме заобиколени с техните мисли, с техните сили, с техния живот. Трябва да съзнаем това. Човечеството върви по светлия път, начертан и изминат от тях. То върви подир тях по красивия път на възхода и просветлението. Ние трябва да се свържем с техния свят, за да могат те да ни предадат своите идеи и подтици, своята сила и светлина. Именно чрез паневритмията ставаме възприемчиви към това.
Нали знаем, че когато радио приемателят нагоди своята антена в хармония с радиопредавателя, той възприема мислите или музиката, които му се изпращат. Това предаване става чрез етера (според Дънов, това е “въздухът” във висшите духовни сфери).
При тези хармонични движения на паневритмията ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали души, влизаме в контакт с един свят на висша интелигентност. Радиото е средство, условие за обмяна между народите. Също така и паневритмията е условие за приемане мислите на тия гениални души.“
По-разобличаващо не може и да бъде. Текстът доказва, че паневритмията
има окултен характер.
Окултизмът, като нехристиянско учение, говори за съществуването на скрити духовни сили, които може да се овладеят чрез тайнствени, мистични методи, знания и упражнения.
Такова учение открито противоречи на Свещеното Писание, където никъде не се споменава за съществуването на духовно неутрални сили, които човек трябва да овладее, а напротив – и Бог, и светите отци говорят само за два вида сили: ангели и демони, като категорично забраняват всякакви окултни практики, понеже това води до гибелно общуване на човека с демоните, падналите духове.
Кулминацията на паневритмията е третата ѝ част, назована „Пентаграм“.
В своите беседи и разговори, Дънов открито признава, че пентаграма не е обикновена фигура, а е построена по окултните закони и окултни сили действат в нея. Според „учителя“, тя представлява път към истинския живот и символизира пътя на човешката душа към Бога.
За да се разбере какъв е бил в действителност Дънов, каква е истинската символика на пентаграма и кои са тези напреднали души, с които човек трябва да се свърже, ще се върнем отново в началото на неговата „кариера“ и ще разгледаме факти малко известни на обществеността.
Докато е бил в САЩ, той се свързва с окултното общество “Орден на Розата и Кръста” или т.нар. розенкройцери. По-късно в своите беседи „учителят“ твърди, че Орденът на розенкройцерите е клон на Великото Бяло братство, което в България се е представяло навремето от богомилите, а в Европа – чрез дейците на Реформацията.
В ордена, Дънов разширява знанията си за древните философски школи, научава се да постига пълно съсредоточаване и най – важното, осъществява контакт със „същества от по-висши сфери и светове“, които според учението на църквата са паднали ангели – демони.
След завръщането си в България той се усамотява (1897-1900), вглъбява се в себе си, прекарва дълго време в съзерцание и молитва. В този период, правейки връзка със същества от отвъдния свят (бесове), един ден получава посвещение, диктувано от висшия Дух на Господа ( висш демон), който казва: “Винаги съм говорил чрез духа си и сега пак говоря, защото съм всякога жив и пребъдвам у тебе от началото. Великият ми Дух ще ти дойде на помощ и ще чуеш Моята заповед и ще приемеш моето Слово, което ще внесе у тебе все що е потребно да станеш раб мой, избран, в когото имам своето благоволение и своето присъствие. Този народ, в който обитавам, ще се съвземе духом, ще порасне, защото имам да сторя с него това, що ти обещах. Ще го повдигна с Моята сила, ще го укрепя с Моя Дух. Той ще стане един от първите между многото. Във всичките пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ.“ ( Червеното тефтерче – дневник на учителя)
Във връзка със случилото се Дънов казва за себе си.
„Аз съм вселен (обсебен)“.
Това вселяване (обсебване) е станало на няколко етапа. Много по-късно Дънов пояснява, „че слизането на Божествения Дух (обсебването) е многократен процес (на обладаване), траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.“
„Вие мислите, че аз съм г-н Дънов. Не! Отдавна, преди 20 години Петър Дънов напусна физическото тяло и сега аз, който ви говоря, съм Духът на Истината. Петър Дънов престана да съществува на 19-годишна възраст. И оттогава тук живее Чистият Дух на Истината.“
Пълното вселяване (обсебване) е станало на 7 март 1897 г. стар стил, след неговото посвещение. Тогава Дънов е на 33 години и приема духовното име Беинса Дуно. Интересното в новото име на „учителя“ е, че ако махнем сричката „ин“ се получава Беса Дуно. Всеки да си направи заключението сам.
В продължение на казаното, беса в него разяснява.
„Ако започна да ви разправям къде съм учил, няма да ми повярвате.
Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли? Не спадам към никоя църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. От Слънцето идвам и отивам към него. Под Слънце разбирам оня възвишен, разумен живот.“
В своите беседи, Дънов отдава голямо значение на звездата Сириус.
„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.”
„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.”
„Мнозина се запитват докога човек ще живее в слънчевата система. Докато завърши еволюцията си. Един ден когато завърши еволюцията си в слънчевата система, човек ще мине в друга система – в Сириус – най-светлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо от слънцето.“
Интересното тук е да се разбере какво място заема тази звезда, както в „учението “ на Дънов, така и във вярванията на древните цивилизации, тайните общества и повечето езотерични концепции.
Сириус се намира в съзвездието Голямото куче и затова е позната като “кучешката звезда”. За да се открие Сириус в нощното небе, в Северното полукълбо, трябва да се намери съзвездието Орион с трите звезди, които образуват пояса на Орион. Поясът на Орион сочи почти директно към Сириус, който е долу и вляво. Когато е близо до хоризонта, Сириус е особено красива за наблюдаване звезда – бяла, синя, зелена, оранжева.
През 1892 г. откриват, че в действителност Сириус представлява двойна звездна система, орбитиращи една около друга, като по-ярката е Сириус А, а нейния придружител е Сириус Б.
Но дали има нещо повече, свързано със Сириус от очевидното? Защо от древността Сириус е била известна и почитана във всички култури по света? Има ли общ източник на всички митове и легенди? Съществува ли тайна връзка между човешката еволюция и Сириус?
Разкриването на тази тайна ще означава разкриването на една от най великите мистерии на човечеството.
В древен Египет Сириус е смятана за най-важната звезда в небесата.
Най-ранните известни данни за нея са от египетски астрономически източници, където тя се споменава под името „Сопдет” (на гръцки – „Сотис” или „Сот”) и се е асоциирала с древноегипетската богиня на магията Изида, която е жена на главният египетски бог Озирис. За египтяните Сириус е символ на душата на Изида, която заедно с Озирис и синът им Хор формират триада.
Йероглифът на „Сотис“ – „Сот“ – Изида представлява звезда и триъгълник.
Тъй както Изида се отъждествява със Сириус А, аналогично е нейния спътник Озирис да се отъждествява със Сириус Б. Следва, че Сириус А (Изида) има за спътник Сириус Б (Озирис)
Според археолозите, най-старата и най-проста йероглифна форма на името Озирис, е трон и око. Така че идеята за „виждането” е фундаментална при Озирис.
Малийското племе Бозо, нарича Сириус Б „звездата-око”.
След като Озирис в легендите се представя с едно око и е считан за „спътника на Изида ”, това може да се изтълкува като: „Озирис е звездата-око”.
Египетски папирус показва, че Изида има за спътник „Господаря на абсолютната тъмнина”. Това наподобява невидимия Сириус Б, от което следва, че Спътникът на Изида – Озирис е „тъмен бог”.
Древните египтяни вярвали, че Сириус е вратата към отвъдния живот.
Трисмегисткият трактат „Девата на света” споменава за „Черен ритуал”, свързан с „черния” Озирис като крайна степен на тайно посвещение в древната египетска религия. Това е абсолютната тайна на мистериите на Изида. Има доказателства, че „Черният ритуал” се е отнасял до астрономически въпроси, т.е. той касаел Изида и Озирис.
Няколко окултни изследователи твърдят, че великата пирамида в Гиза е построена в перфектно изравняване със звездите, особено със Сириус. Светлината от тези звезди се твърди че е използвана в церемониите на Египетските мистерии.
„Тези древни хора (египтяните) знаели, че веднъж годишно Родителското слънце (Parent Sun) е на една линия с Кучешката звезда. Затова Великата Пирамида е построена така, че в този свещен момент, светлината от Кучешката звезда да падне върху “Камъка на Бог” в горния край на Великата Галерия, падайки върху главата на първосвещеника, който получава Супер Слънчева Сила и чрез неговото перфектно Слънчево Тяло да я предаде и на другите Посветени, за да стимулира еволюцията на тяхната Божественост. Това тогава е била целта на “Камъка на Бога”, където при ритуала Озирис сяда за да дари (да освети) Атф короната или небесна светлина. Севера и юга на тази корона е любов, както твърди един Египетски химн. И по този начин в цялото учение на Египет, видимата светлина е сянката на невидимата Светлина; и в мъдростта на древната страна размерите на Истината са годините на Всевишния.“ (Маршъл Адамс, Книгата на Господаря).
Един от наследниците на Дънов е Елезар Хараш, автор на книги и изнасящ беседи в областта на езотериката, себепознанието и мистицизма.
В своите писания, той много добре пояснява откъде са слизали боговете на Египет, които според великите праведници и пророци в Стария и Нов Завет
са демони, стремящи да заблудят и погубят душите на хората.
„Първо, трябва да се знае, че в Египет е нямало развитие на цивилизация, въобще е нямало еволюция, нямало е развитие. Боговете просто са слезли и това е наречено цивилизация. Боговете – Изида, Озирис, Тот и много други са слезли и са донесли една много велика култура от Сириус.“ ( Нетерит асет – богинята Изида).
Хараш цитира думите на Изида и ги обяснява:
„Аз, Изида, съм всичко, което е било и което ще бъде. Никой смъртен човек не ме е разбулил някога и никога не ще ме разбули.“ Тук трябва да знаем, че тя живее на Сириус. Учителят (Дънов) казва, че там, на Сириус, обитава една много велика култура. Според древните египтяни, жреците и една тайна древна книга, която се казва Коре космо, Изида е наречена Девата на света или Зората на света, понякога даже й викат Зорницата на света.“
В Стария Завет, пророк Исая дава точно описание на падналия ангел – Сатана.
„Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.“
Артефакти от древни цивилизации разкриват, че Сириус е имала важна роля в астрономията, митологията и окултизма. Мистическите учения я смятат за “слънце зад слънцето” и я приемат за най-големия енергиен източник.
Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят и е дом на “великите учители” на човечеството. Това се вижда не само в митологията на древните цивилизации, а е широко застъпено и дори се е засилило в наши дни.
Посветени твърдят, че животът на Земята е пренесен именно от съзнателни цивилизации, населяващи ярката звезда, че висши звездни учители са предали знания и технологии в живота на човеците, за да им помагат по пътя на духовното им усъвършенстване. Според тях Сириус е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, който осветява духовния свят.
Символичната връзка между Сириус и окултното знание постоянно се появява през историята и безпроблемно пътува през вековете до днес.
Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури, свързани с Теософията смятат, че Сириус е източник на езотерична сила. Блаватска заявява, че Сириус оказва мистично и директно влияние над целия жив свят и е свързана с всяка велика религия на античността.
Алис Бейли вижда Сириус като истинската “Голяма Бяла Къща” и вярва, че тя е дом на “Духовната Йерархия”. “Това е великата звезда на посветеността защото нашата Йерархия (израз на втория аспект на божествеността) е под наблюдението или духовния магнетичен контрол на Йерархията на Сириус. “. (Алис Бейли, Езотерична Астрология)
Сириус е централен фокус на ученията на тайните общества. Най-доброто доказателство за това е, че много от тях са кръстени на звездата.
Алистър Кроули е известен английски сатанист, церемониален маг, астролог, окултист и кабалист. Основател е на магическия орден Argentinum Astrum, което може да се преведе като “Ордена на Сребърната Звезда”. Сребърната Звезда, естествено, е Сириус. Цялата му магическа философия, от неговото развитие като млад масон, през неговите финални години като Водач на О.Т.О (Ордена на Тамплиерите на Ориента), е в координация с влиянието на Сириус, което е идентифицирано и изразено от други писатели от неговото време. На 8 април 1904 г. докато е в Египет Кроули най-накрая завършва успешно свещения ритуал, описан в книгата Абра-Мелин и осъществява контакт със своя „ангел пазител“. Името, с което демонът се представя пред Алистър Кроули, е Айвас и се смята, че произлиза от Сириус. Така, под диктовката на падналия ангел, за три дни – от 8 до 10 април 1904 г., Алистър Кроули написва „Книгата на закона”, или Liber AL vel Legis. В нея той описва своята нова религиозна и философска доктрина, която озаглавява Телема.
Масоните, Розенкройцерите и Златната Зора (окултен магически орден свързан с Кабала ) и също придава на Сириус изключителна важност.
Известно е, че Петър Дънов е притежател на висшето розенкройцерско посвещение, което е съставна част от Висшите Степени в Масонството.
Езотеричната наука допуска, че Древните Мистерии са дадени на човечеството от Йерахията, и конкретно от Великата Бяла Ложа на Сириус.
В тях са скрити тайните на еволюционния процес, на произхода и съдбата на човечеството, изразени посредством числа, символи и алегории.
Като цяло в алегоричен аспект се приема, че просветителната Йерархия на нашата планетарна система е с център Сириус, където е седалището на Братството на Сириус, което е част от Великото Всемирно Братство.
Посвещението на Земята е само подготвителна инициация за прием във великата ложа на Сириус.
В лекцията си „Великото Всемирно братство ” той казва:
„Когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване.”
Звездата Сириус е скрития символичен аспект на пентаграма.
Според Дънов, пентаграмът е даден на учениците на Земята от великите посветени в космическата школа на Сириус.
Звездата Сириус изобразена като пентаграм е първоизточника на “висшите форми” на Масонството.
Петолъчната Звезда, която сияе над Западния Портал в масонските ложи олицетворява именно Сириус и е позната като “Пламналата Звезда”.
Световеният вожд на масоните Албърт Пайк, през 1871 г. издава книгата „Морал и догма”, която става “библията” на световното и особено на американското масонство. В нея четем:
“Древните астрономи са видели всички древни символи на масонството в звездите. Сириус блести в нашите ложи като „Пламналата Звезда”“. (Албърт Пайк, Морал и Догма)
Масонският автор Уилям Хътчисън пише за Сириус: „Това е първият и най-възвишен обект, който изисква вниманието на Ложата”.
Както светлината от Сириус си проправя път във Великата Пирамида по време на посвещаване, така пентаграмът символично осветява Масонската ложа.
Символът на пентаграма е свързано с първите пет посвещения на Великото Всемирно Братство (четири на Елементите и пето на Етера, т.е. Духа).
Най-висшето от тях е степента Чирак (Entered Apprentice) в Ложата на Сириус. Шестата инициация е аналог на степента Калфа (Fellowcraft), а седмата – в степента Майстор Масон (Master Mason) на Братството на Сириус. В този смисъл Майстора Масон притежава пет посвещения в Елементите, седем планетарни посвещения, и получава първата висша космическа инициация във Великата Ложа на Сириус.
Масоните с тяхната под структура розенкройцерите, наричат Сириус Сребърната Звезда (Argentinium Astrum) и Страж Водач на Душите (Guardian and Guide of our Souls).
Албърт Пайк, който е един от най-явните противници на религията, Бог и Църквата, известен с прозвището Черния папа, не крие, че е сатанист. „Истински чистата, истински философската религия, това е вярата в луцифер” (Албърт Пайк, Морал и Догма)
Той потвръждава, че именно Сириус е първоизточника на “висшите форми” в масонството и всички създадени науки.
„Сириус е първоизточникът на всички езици, граматиката, астрономията, аритметиката, музиката, медицинската наука, юриспруденцията; тя учи на почитанието към Бог, и строежа на Храма.”
„Пламналата Звезда“ първоначално представлявала Сириус А – Изида и Сириус Б тъмния бог Озирис. След това е представена като Хор, сина на Озирис и Изида, символизиран още като слънцето, създателя на сезоните, бог на времето, вселенската природа, примитивната материя и неизчерпаемия източник на живот.
Според Албърт Пайк, египетският бог Хор и звездата Сириус са свързвани.
Ето защо в масонския символизъм, окото на Хор или Всевиждащото Око често е изобразено, озарявано от светлината на Сириус.
Висшите посветени във всички тайни общества и езотерични учения, едно от които е на Дънов, трябва успешно да разбират и да анализират двойнствената природа на света (добро и зло; мъжко и женско; черно и бяло и т.н.) чрез ал химически метаморфози.
Тази идея символично е представена от съюза на Озирис и Изида (мъжкия и женския принципал), за да се роди Хор, приравнен с „Пламналата Звезда“ – една невиждана сила, представлявана от Сириус – източник на божествена сила и място за божествени индивиди.
Звездата Сириус е крайната точка и “свещеното място” за всички висши посветени, където трябва да се възнесат.
От зората на цивилизацията до сегашни времена, Сириус е „местообитание” на богове и все още е „светлината“, осветяваща духовния свят. Въпреки различията между култури и епохи „Пламналата Звезда“ – Сириус неизменно е свързвана с божественост и е знак за божество. Дали ще се определи с Изида, Озирис, Хор, Върховното Същество или Великият архитект на Вселената е без значение.
Важното е да се знае, че зад тия имена стои най – големия враг на човечеството, падналия ангел – деница.
Пентаграмът или Сириус е символичния знак на дявола.
Петолъчната звезда е окултен образ и най-важният символ в магията. За кабалистите той се превръща в емблема на сила, всемогъщество и автокрация на разума.
Основният символ в църквата на сатаната, създадена през 1969 г. от Антон Шандор Ла Вей, е пентаграма. На предната корица на „сатанинската библия“, написана от него, е сложен пентаграм.
Дънов е раздавал само на единици от своите ученици картина с нарисуван пентаграм с думите:
„да се занимаете с нея и да я проучите, защото във вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него”. (Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново – том 2 Пентаграмът, 169 стр.)
Това е било „посвещението“ на ученика, който приема задължение към Сатана, „звездния учител“, бялото братство и своя живот.
Дънов дава и специално нареждане къде в дома трябва да се сложи пентаграмът.
„ Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. (Откъс от книгата “Акордиране на човешката душа” – том 3).
Според Дънов, пентаграмът съдейства на „посветения“ и създава благоприятна аура чрез окултните сили в него.
Последователите на Дънов организират своя събор край платото на езерото “Бъбрека” в Рила планина всяка година на 19 август. За този ден Дънов учел:
„За 19 август – съборният ден – ще се приготвите като за Великден. Ще се измиете, ще се облечете с най-хубавите си дрехи – бяло палто и бяла шапка“
Но защо именно на този ден?
Облечени в бяло, дъновисти си мислят, че посрещат заедно първите слънчеви лъчи незнаещи, че на същата дата е звездният изгрев на Сириус и те реално като свидетели на това явление, символично се прекланят на сатаната.
Както жреците са следели първата сутрешна поява на божеството Сириус да дари небесна светлина и да обявяват началото на свещената година, така и последователите на Дънов вярват, че започва тяхната Божествена нова година.
След ритуала с изгрева, дъновистите, облечени в бяло, изпълняват окултния ритуален танц паневритмия. Чрез него се настройват към звездния ритъм и без да осъзнават се подготвят за връзка със съществата на Дънов от висш порядък, „гениалните души“, които реално са зли духове, слизащи от Сириус.
С паневритмията предразполагат себе си към определени духовни възгледи и преживявания, за които дори не подозират. Не си дават сметка, че привидните упражнения водят до транс и медитация, които са мощни оръжия на дявола, чрез които се замъглява съзнанието и демоничните сили безпрепятствено влизат в него.
В обобщение трябва да се направят следните изводи.
Звездата Сириус е тъмния духовен полюс на небето и може би, там е местообитанието на дявола и падналите ангели. Боговете и учителите, идващи от там, са демони, а ученията, преживяванията и способностите, които те дават, са сатанински по природа.
В учението на Дънов безпогрешно се различават мислите на Сатаната и в него се разяснява начина, по който може да се достигне до него – паневритмията в трите ѝ дяла.
Следователно паневритмията не представлява безобидна гимнастика и не е начин „за самовъзпитание и възпитание на индивида и обществото“.
Тя е методът, с практикуването на който, се достига до скритата цел на Дявола, която е завладяване на ума, подчинение на съзнанието, контрол на човека и погубване на душата му.
Всеки, който практикува паневритмия, отваря врата в своя живот и на семейството си за влиянието на демонични сили.
Ето защо, трябва да се знае, че паневритмията е религиозно – окултна система, безконтролно отваряща в човека способности, загубени от него след грехопадението и недопустимо опасни за християните.
Притежаването на тези способности са противни на Божията воля. Още повече, практикуването на паневритмия неизбежно поставя тези способности в подчинение на падналите духове, служещи на врага на човешкия род – сатаната.
Поради тези причини, паневритмията е неприемлива и абсолютно несъвместима с нашата християнска вяра, тъй като тя представлява вид отричане от православната Истина и хула против Светия Дух, водеща към служение на демони и няма място в живота на християните.
Всичко друго, което се изписва и говори за паневритмията, „…че събужда и подтиква изгряващите сили в човека като доброта, справедливост, разумност, хармония, братство, свобода, космична любов и т.н.“ е само за лаиците, не познаващи Православната вяра и отдалечени от Бога.
От всичко казано до тук, всеки да си направи заключение, дали това „ново учение“ и тази „нова вяра“ е като православната и дали Христос и Дънов учат на едно и също нравствено поведение?
Очевидно е, че не. Но е важно да се стигне до някои изводи и да се посочи кой е изначалният източник на всичко това.
Цитиране и тълкуване на текстове от Евангелието, моленето пред икони и кръстенето не е гаранция за Дънов, че е общувал с добри духове – ангели. Много изявени сатанисти са си служили и си служат с такова показно „благочестие” за прикритие.
Дънов не е обикновен религиозен реформатор, а е окултен медиум, чрез когото е действала огромна бесовска сила. Само огромна демонична сила би могла толкова дръзко да претендира за божественост, а това е сигурен белег, че Дънов не служи на Бога, а на злите сили.
Неслучайно Дънов понякога е казвал пред най-близките си ученици, че не говори той, а нещо друго вътре в него:
„Тук няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината.“ (Беинса Дуно. Учителя за себе си. Пос. съч., с. 8.)
Той е прав, че е дух, само че не е на истината. Кой е тогава?
Това е сатанински дух – демон, който обладал изцяло Дънов, налага своето безбожно и погубващо хората еретическо учение.
Дънов е бил реален проводник на демоническа сила. Той е връзката между окултното, тъмното и обикновените хора. Не случайно българските „боготърсачи” около Дънов не знаят нищо за Православната вяра, а знаят и четат книгите му. Те се кланят не на Бога, а на него.
Учението на Дънов е заблуда, плод на съвместната дейност между него и паднали духове. То е лостът, по който тъмнината се е придвижила и е влязла в душата на българина.
Дънов е имал бесовски способности на духовен водач и лидер. Това обяснява неговото толкова голямо влияние върху хората. Думите му съдържали в себе си една особена сила, която понякога хипнотично влияела на околните. Тази сатанинска енергия и сега влияе на четящите неговите книги и брошури.
Но само в един единствен случай. Когато хората не са защитени от Божията благодат.
Само с изучаване на Божието учение, преподавано в Православната църква, човек може да се предпази от влиянието на дяволските ереси и заблуди, една от които е Всемирното бяло братство.
Дъновизма е едно от многото учения на дявола, което ще бъде част от пророкуваната в библията една световна религия, преди идването на Антихриста в края на дните.
В днешно време има събуждане към източните учения, към окултизма и Дънов е прекрасен пример за точно такъв окултен водач.
Докога ще просъществува дъновистката секта ще покаже бъдещето. Лошото е, че много хора са и ще бъдат подведени и измамени от личността на Дънов, носеща привидно светлина, а всъщност е прикрита тъмнина и водеща не към истинското християнство, а към адските дълбини.
Богослов. Д. Добрев
29.10.2024г.
[1] Бит.2:22-24
[2] Бит.1:28