Войната с дявола

Хората, които разкриват делата на дявола и неговата армия от бесове са обект на тяхната агресивна ярост. Това се отнася особено за тези, които изучават в дълбочина православното християнство и помагат на хората да живеят според Божията воля.

Св. Йоан Лествичник го подчертава в думите :

 „Онзи, който говори с познание и опитност за духовното, подбужда демоните срещу себе си.”

Когато говорим за подобни неща трябва да сме наясно, че има духовни опасности. Да се говори за демоните, не е лесна задача. Има такива, които губят смелост, чувайки за подобни учения, а повечето се боят, виждайки духовни проблеми в хората около себе си.

Вярвам, че въпреки слабата ми вяра, Господ ще ми помогне в това начинание, от което се надявам много хора да получат полза, научавайки се да разпознават коварните замисли на дявола, хитростта на неговите демони и начините на борба с тях.

Връщайки се назад във времето ще започнем с нещо важно.

Последния век от  живота на човечеството бе белязан от абсурдни сатанистки идеи, стигащи до ужасяващи последици.

Една от тях бе налагането на най – мерзкия строй, управлявал някога хората. Демонските престъпления на комунизма са безброй и най – жестоките не бяха репресиите и убийствата.

Неговият най – голям грях беше войната му срещу Бога и превръщането на цели народи в атеисти – безверници и безбожници.

Крайният резултат го виждаме – духовно осакатяване и морална катастрофа, може би най-голямата в историята на света.

Това е основната причина в съвременният свят мно­зи­на, до­ри и сред хрис­ти­я­ни­те, ка­то слу­шат за дявола и за не­го­ви­те зли дела, да ги при­е­мат ка­то измислици и удоб­но обяс­не­ние за злото в све­та и у хо­ра­та. Много от учените днес твърдят, че сатаната не е действителна личност и според тях той е плод на човешкото въображение.

Атеизмът отхвърля съществуването на духовен свят и по този начин дава едно силно оръжие в ръцете на противника на Бога – убеждението у хората, че дявол не съществува.

Но как­во­то и да мис­лим и да го­во­рим за сатаната, той съ­щес­т­ву­ва. За чо­век, кой­то вед­нъж е ви­дял с очи­те си бес­но­ват, об­се­бен от зъл де­мон, не оста­ва ни­как­во съм­не­ние, че се е срещ­нал не с луд, а с дя­во­ла и, че той е точно та­къв, ка­къв­то ни го раз­к­ри­ват све­ти­те от­ци и под­виж­ни­ци на Цър­к­ва­та Христова.

Под дя­вол, Све­ще­но­то Пи­са­ние раз­би­ра не прос­то зла си­ла или зло­то въ­об­ще, а ра­зум­на, без­п­лът­на лич­ност с ум, чув­с­т­ва и свободна во­ля.

Бог уважава свободата, дори на дявола, и допуска той да прави злини, ограничавайки онова, което може да стори, чрез степента на вярата у човека.

Много текстове в Св. Писание показват, че има огромен брой зли духове.

Една – трета от възгордялите се паднали ангели, са се превърнали в демони, бесове. 

В евангелския разказ за гадаринския бесноват се вижда, че освен видимия свят в който живеем ние, има и друг невидим, духовен, който се разделя на две. Светъл, в който живеят Бог със своите ангели и всички светии, и тъмен, в който живеят злите, мрачни демони – бесове с техният началник сатаната.

Апостол Павел знае, че няма един единствен „светоуправник”, или само един зъл дух, ала много управници и много зли духове, затова той пише: 

„ Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6: 12).

Пояснявайки какво постига Христос на Кръста, същият апостол казва: 

„Като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях” (Кол. 2: 15).

Всички тези демони имат различни същности. Всеки демон има собствени начин на мислене и действие, но целта на всички тях е да отделят човека от Бог и да му причинят вечна смърт.

Дя­во­лът и не­го­во­то войн­с­т­во, по своя ум, си­ла и спо­соб­нос­ти зна­чи­тел­но пре­въз­хож­дат чо­ве­ка. Тях­на­та во­ля е твър­до ус­та­но­ве­на в зло­то и треперейки от Бога, те чув­с­т­ват гняв, за­вист, гор­дост, страх и не­въ­об­ра­зи­ма ом­ра­за към всич­ко бо­жествено. Ето защо при съп­ри­кос­но­ве­ние със све­ти­ни и при слу­ша­не на Бо­жественото слово, де­мо­ни­те в много хора оказ­ват ярос­т­на съп­ро­ти­ва. Нека се опитаме да разясним стратегията, по която воюва дявола, неговата цел, оръжията му за нападение, как да разпознаваме демонските сили в хората и начините, по които да се отбраняваме от тях. 

На тая земя, в света, в който живеем, злите духове  водят непрестанна война против Бога, светите ангели и всеки човек. Който започва битка с демонските сили, неминуемо ще изпита злостните им атаки и ще усети тяхното присъствие. Те се стре­мят да от­къс­нат хо­ра­та от Бо­га  и да ги под­чи­нят, из­пол­з­вайки фи­зи­чес­ки­те и пси­хи­чес­ки­те им си­ли за сво­и­ це­ли.

Основната и най – важна битка се води в ума и представите на човека.

Спо­ред твър­де­ни­е­то на св. Йо­ан Ка­си­ан и дру­ги от­ци на Цър­к­ва­та, де­мо­ни­те про­ник­ват у чо­ве­ка като първо се стараят да завладеят ума и чувствата на всеки. Те му вну­ша­ват раз­лич­ни гре­хов­ни по­мис­ли, ко­и­то той, ако не е на­яс­но с ду­хов­ния жи­вот, ги при­е­ма ка­то свои, за­дър­жа ги в ума си, съг­ла­ся­ва се с тях и та­ка ста­ва про­вод­ник и из­пъл­ни­тел на чуж­да зла во­ля.

За да се разбере в дълбочина как става това, трябва да се обяснят някой от характеристиките на човешкият ум. Той  е разделен на подсъзнателна и съзнателна част. Всеки човек е подвластен на това, което се случва в неговото подсъзнание и съзнание.

Подсъзнанието управлява физическите процеси в тялото на човека. Глад, жажда, дишане и всички останали жизнено важни процеси се регулират от подсъзнанието. В него се намира цялата информация от знания, спомени, преживявания, натрупани през годините, които влияят на поведението на хората, без те да го осъзнават и ненамирайки обяснение за случващото се.  Подсъзнанието е източник на много фобии, патологии и проблеми, в резултат на минали изживявания. Подсъзнателният ум не мисли, а прави нещата инстинктивно, според навиците и уменията, независимо дали е най-доброто или не. Именно подсъзнанието е това, което помага на човек да си спомни нещо, което не е правил дълго време, като каране на колело, свирене на музикален инструмент и др.

Чрез сетивата се получава огромно количество информация, която минава през подсъзнанието. В него се раждат помислите, чувствата, желанията и представите, много от които са посяти от демони. В съзнанието тази информация се осмисля и човек я приема или отхвърля. Много често буквално се води война между желанията на подсъзнанието и доводите на съзнанието.

Задачата на съзнанието е внимателно да прецени всяко чувство, желание и представа дали са чисти и угодни на Бога или са нечисти и греховни – предложени от бесовете. Затова дяволът се опитва да плени съзнанието, защото от него започва процеса на всеки грях.

За религиозния, вярващ човек, шаблонът е Свещеното Писание, но за невярващия и духовно непросветен човек, това е труден проблем.

 Затова човек още от малък  трябва чрез вероучение и нравоучение да изучи словата на Спасителя. Получавайки  духовна просвета и знаейки каква е Божията воля, ще може да разпознава бесовете и ще разбере начина за борба с тях.

Господ е вложил във всеки своя Божествен глас. Това е съвестта, която помага да се различава добро от зло. Тя е функция на душата и когато постъпваме според Божиите закони, одобрява това и усещаме удовлетворение и напротив, когато нарушаваме тези закони, ни изобличава.

Съвестта е независима от нас сила, която ни съди, когато грешим. Измъчва ни с угризения (гузна съвест), за да ни доведе до разкаяние и покаяние.

Съвестта може да бъде приспана и съзнанието замъглено чрез употреба на алкохол, никотин, наркотици, чрез хипноза, упражнения на йога, медитация, изпълнение и слушане на сатанинска музика и танци, притежаване, четене и разпространяване на окултна, еретическа и сатанинска литература, чрез муски, талисмани, разврат и сексуална неморалност, окултни картини и предмети, гордост, инат и мн. др.

Бесовете знаят, че хората с приспана съвест, лесно могат да извършат всякакъв грях. Такива хора отварят широко вратата за нашествие на демоните, които промъквайки се през забуленото им съзнание, налагат контрол върху чувствата и телата им.

В някои случаи, овладяването на ума рефлектира върху нервите и сухожилията в горните части на тялото, което обяснява физическите движения на някои от обладаните.

Ще цитираме св. Григорий Палама поради неговата важност:

„От всички части на тялото на бесноватия най-голяма вреда понася мозъка, тъй като демонът използва духът на душата, намиращ се в съзнанието, като средство и от там, от цитаделата, упражнява власт върху цялото тяло. Когато мозъкът е засегнат, той излъчва подобен на пяна и слуз сигнал към нервите и мускулите на тялото, препречвайки изходните точки на душата. В резултат на това се появява треперене, падания и неволни движения, които имат ефект върху всички телесни части, способни на самостоятелно движение, особено върху челюстите, тъй като те са най-близо до частта, която първоначално е засегната….“

Не­чис­ти­те ду­хо­ве про­ник­ват в тя­ло­то на чо­ве­ка по­доб­но на въз­дух и  заживяват в него. Спо­ред св. Иг­на­тий Брян­ча­ни­нов, как­то га­зо­ве­те, та­ка и бесовете имат свойс­т­во­то да за­е­мат раз­ли­чен обем, ко­е­то поз­во­ля­ва на мно­го де­мо­ни да обитават ед­нов­ре­мен­но ед­но и съ­що тя­ло.

Показателен е случая с гадаринеца, обладан от цял легион демони. ( Лук. 8:3)

Дявола, със своя многовековен опит, прави всичко по силите си да погуби хората, отдалечавайки ги от Бога. Атаките му са срещу всеки и една от целите му  е да принуди  хората да станат негови слуги и да ги накара да му служат. Сатана изпитва неописуема ярост и неугасима омраза дори и към онези, които му се подчиняват и както казват Светите Отци, ако Бог не поддържаше света със своята любов, той би го унищожил. 

Дяволът води война срещу хората, използвайки множество тактики и методи, за да ги победи.  Той е много опитен генерал в изкуството на войната.

Св. Никодим Агиорат(Светогорец), по този въпрос пише:

„Три са причините, поради които дяволът е много опитен и изобретателен в невидимата бран срещу човешките същества. Първо, защото той и демоните, които му служат, са по своето естество коварни духове, и са много изобретателни в измислянето на стратегии и начини на действие, които са отвъд нашите разбирания. Второ, тъй като дяволът и неговите демони са много древни и в продължение на много години са станали изключително опитни в начините си на действие. Трето, като се борят с всички човешки същества от Адам насетне, особено срещу светци и отшелници, напреднали в аскетизма, и като получавали контраудари от тях, дяволите са усвоили нови козни и номера от тези свои опитности и битки. Те са обиграни и са станали много ловки, както казват св. Исаак Сирин, св. Симеон Нови Богослов и св. Макарий.”

Св. Григорий Богослов пише: „Дяволът ви проучва от всички страни. Постоянно наблюдава къде може да ви нанесе удар, как да ви нарани, надявайки се, че може да намери пролука и начин да нанесе вреда.”

Неговите пълчища от демони са ужасни противници. Св. Антоний казва, че „имаме ужасяващи и изобретателни врагове – злите демони.” 

Не е лесно за онези, които нямат Божията благодат да схванат мислите на дявола. Много, даже и християни, нямат опит в духовната война, „и не са узнали така наричаните дълбини сатанински”. (Откр. 2: 24).

Докато човек е далеч от Бога, той е под властта на дявола, който не го закача, чувствайки, че му принадлежи. В подобни случаи, създава помислите, че е обичлив и че не съществува. Тръгне ли човек  по пътя на Спасението и иска ли да се откопчи от него, изпитва неговия гняв и сатана показва истинското си лице.

Както вече казахме, основния сблъсък с дявола е за овладяване на ума или по-точно съзнанието.

Друга сериозна битка се води в сърцето на човека.

Св. Лука Архиепископ Кримски и Симферополски в своята книга „ Дух, душа и тяло“ обяснява що е сърцето на човека и какво е неговото предназначение.

„….За сърцето се говори едва ли не на всяка страница на Библията и му се придава значение не само като централен орган на чувствата, но и на най-важен орган на познанието, на мисълта и възприемането на духовните въздействия. И най-вече: според Свещеното Писание сърцето е орган на общението на човека с Бога и следователно е орган на висшето познание.

…..Сърцето, не само получава обработени мисли и сензорни възприятия от мозъка, но и само притежава удивителната способност да получава от заобикалящия го свят екзогенни (външни) духовни чувства от най-висш порядък. Тези усещания от сърцето се предават в ума, в мозъка и в голяма степен определят, направляват и изменят всички психически процеси, произхождащи в ума и в духа.

……..В него се ражда познание и почива мъдростта. Следователно, ако сърцето е лишено от Божията благодат и не възприема от трансценденталния (отвъдния) свят внушения от Духа на истината и доброто, а е насочено към възприемане от духа на злото, лъжата, гордостта, то в него се ражда и обитава безумието.“

Благодатта осенява човека в св.тайнство Кръщение, обитава в дълбините на неговото сърце и взаимодейства с кръстения. Постепенно с времето, колкото повече нараства духовното познание и се достига до телесни и духовни подвизи, толкова повече благодатта се увеличава, и напротив, колкото повече грехове се правят, толкова повече благодатта се отдалечава и в много случаи става недействена. До какво друго довежда Божията благодат, се вижда от думите на светителя Игнатий Брянчанинов:

„Когато човешкият дух започне да се очиства от Божествената благодат, тогава той постепенно преминава от познанието за духовете към тяхното духовно виждане. Това виждане се извършва с ума и сърцето, дарува се от Духа Свети… Лукавите духове се изобличават от сърцето; умът е недостатъчен за това: той не може да различи само със собствените си сили образите на истината от образите на лъжата, прикрити с образи на истината.“

Човек, който притежава в сърцето си Божията благодат,  дявола не може да му навреди, а когато благодатта липсва, той е незащитен от демонските атаки.

Затова, точно тук атакува дявола, опитвайки се да лиши човек от Божията благодат. Неговите оръжия са страстите, които са в сърцето и той започва да действа чрез тях. Светите отци казват, че всички страсти имат свои съответстващи демони, които се раз­ли­ча­ват по злост, си­ла и слу­же­ние.

Раз­пал­ена оп­ре­де­ле­на страст от съответния демон не се ли изгаси веднага, превзема съзнанието и човек започва да извършва грехове.

Тогава удовлетворяването на страстта се превръща в основна цел и извратена потребност, която става по-силна от естествените. Налице е подменена природа. Такава подмяна на нормалния живот и на естествените свойства на душата отдалечават Божията благодат, която напуска сърцето и на нейно място се настаняват де­мо­ни­, които контролират ду­ша­та и тя­ло­то.

Чувствайки, че животът без благодат е невъзможен, човек започва да живее с тази тъмна “благодат”.

Такова е действието на страстта. Първоначално действа прикрито и ако човек не я забележи навреме и не започне да се бори с нея, се развива в ужасяващи размери, застрашавайки както телесния му живот, така и духовния.

Заемайки мястото на естествените свойства на душата, страстта се превръща в нова, патологична, извратена тъкан на тази душа, която започва да живее с нея, вместо чрез правилните свои духовни потребности и влечения.

Всяка страст, без изключение, е живот с бесове.

Затова светите отци казват, че в човека действа бесът на блудството, бесът на пиянството, бесът на чревоугодието и т.н. Много често, те дори не считат за необходимо да уточняват къде е страстта и къде е бесът, защото по смисъл това е едно и също.

Страстта е някакво бесовско въздействие. Ако страстта се засели в сърцето на човека и го принуди да върви след нея, той е погубен.

Вгледаме ли се с духовните си очи, ще видим, че около нас е пълно с хора, в които обитават бесовете на чревоугодието, пиянството, разврата, гордостта, гнева, сребролюбието, пушенето, завистта, унинието, осъждането и много други страсти, които ги мъчат и не им дават покой.

Учението за духовния живот и за страстите казва, че всеки, подложен на действието на страстите е в някаква степен обладан. Само мярката на тази обладаност е различна. Такъв човек не е господар на себе си, а изпълнява чужда бесовска воля. Неговият път е много страшен, гибелен и води към духовна смърт.

Затова всеки трябва да осъзнае своите страсти, чрез които демоните го атакуват, и да положи усилия да ги изтръгне от себе си.

Войната срещу страстите по своето същество е битка срещу духовете на злобата, падналите ангели.

Св. Максим Изповедник  учи, че „демоните губят сила, когато страстите в нас отслабват чрез спазването на Божиите заповеди” и биват унищожени „когато биват изтръгнати из корен чрез безстрастието, тъй като тогава вече не намират средства, чрез които да проникват в душата и да се борят срещу нея.” 

Целта е да се придобие блаженото състояние на безстрастие, което по своето същество е победа срещу демоните. Както казва св. Йоан Лествичник:

 „Човек, победил страстите, ранява демоните.”

В своя арсенал, сатана разполага и с други способи – оръжия за нападение и изкушение  и затова атаките на бесовете могат да бъдат по много различни начини.

Когато човек е бдителен и бесовете не могат да въздействат на неговите страсти, дявола го напада, когато не е в съзнание и спи.

Изпращайки своите демони в съня му, той се опитва чрез сънища да пресъздаде плътски удоволствия и да предизвика чув­с­т­ве­ни усе­ща­ния. Според учението на св. Максим Изповедник, възможно е демоните 

„да докосват части от тялото по време на сън и да предизвикат плътска похот.” 

Виждайки, че човек обръща внимание на сънищата, бесовете се стремят в душата да се прокрадне доверие към тях и така, разпалвайки страстите нощем, да постигнат покорност, когато се събуди.

В съня демоните е възможно да се появят във вид на ангели на светлината, мъченици, светци, Божията Майка и даже на Самия Иисус Христос. Тяхната цел е човек да си повярва­, че е нещо по-особено и че тъкмо него е избрала св. Богородица или светеца, за да му се яви.

Това самомнение крие в себе си горделивост и може само да му навреди.

Не на всеки се дава такова свръхестествено явление от Бога и това са по-скоро редки изключения, от­колкото традиционен начин Господ да съоб­щава нещо. Све­тите отци учат на недоверие към сънищата и че те в по-голямата си част са изкушения от демони.

Св. Йоан Лествичник пише: „Бесовете чес­то се преобразяват в ангели на светлината (2 Кор. 11:14), в образ на мъченици и ни се представят в сънища, като че ли ние отиваме при тях, а когато се пробудим, изпълват ни с радост и превъзнасяне. Това да ти бъде признак за прелест (бесовското прелъстяване). Ако започнем да се покоряваме на бесовете в съня си, то те ще започнат да издевателстват над нас и в будно състояние. Вярващият на сънища е съвсем неопитен, а невярващият на никакъв сън е наистина мъдър. Доверявай се само на тези сънища, които ти възвестяват за мъката и съда, но ако те хвърлят в отчаяние, то и такива сънища са от бесовете.” 

Сънят, причинен от демони, може да е положителен само ако човек се уплаши от злите духове и от перспективата да сподели участта им в ада. Това може да го доведе до осмисляне на живота, разкаяние и положителна промяна. Както казва народната мъдрост:

„После­диците от лошия сън са добри”.
Св. Никита Стифат, разкрива друго оръжие на дявола:

 „Преди да се заемат с душата и да я покорят, демоните често разклащат душевните впечатления и отнемат съня от очите ни.” 

Понякога демоните държат жертвите си будни нощем, не им дават да заспят, карайки ги да мислят за работа, семейни проблеми и други всевъзможни неща. По  този начин те омаломощават тялото, а когато хората не са наспани, на следващия ден са „като пребити“ и съзнанието им е замъглено. Тогава демоните се промъкват и атакуват, а нападнатите стават напрегнати, гневни, нетърпеливи, неразумни и склонни да извършват грехове.

Ако за човек е опасно да стане жертва на бесовска измама по време на сън, то също толкова пагубно и неразумно е да желае да вижда някакви явления в своите сънища. Св. Йоан Лествичник поучава, че въображенията и мечтанията са други примки на лукавия, с които желае да оплете човешката душа.

„Мечтание­то – казва той, –  е виждане на оно­ва, което не съществува… Мечтанието е измама на очите при приспиване на мисълта.”

Св. Амвросий Оптински предупреждава: 

„Нищо не искай да виждаш насън, иначе ще го видиш… с рога!”

Бог не използва въображаеми средства, нито ангелите. Само хората и демоните си мечтаят и въобразяват разни неща. Поради това въображението е добър проводник на сатанинска енергия. Всеки, който постоянно се намира в състояние на мечтателност, се намира под  натиск от страна на демоните.

Дяволът се опитва да се представи и като пророк, който знае много неща, включително, какво ще се случи в бъдеще. Това обаче е един от номерата му – демоните не знаят нищо за бъдещето. Както казва св. Йоан Лествичник:

„по начало демоните не знаят нищо за бъдещето, тъй като, ако знаеха, магьосниците също така биха могли да предсказват и нашата смърт.” 

Светците са добре запознати с подобни начини на действие.

Тези, които са под постоянната власт на дявола, остават с впечатлението, че той е пророк.

 „Демонът често е като пророк за онези, които му вярват” (Св. Йоан Лествичник).

Някои хора имат особена дяволска харизма. Пример за това са мъже, привлекателни и магнетични за жените и впримчващи ги в интимни авантюри. Съответно красиви, интелигентни и сексапилни жени, превръщат мъжете в роби и марионетки.

Повечето пастори на протестански секти са добри оратори и Сатаната им е дал особено излъчване, с което печелят стотици, дори хиляди последователи. Същото важи за редица политически лидери и духовни учители от изтока.

Човек има вродена защита срещу директно проникване на демони.

За съжаление, тя е отслабена от греховете, които всекидневно върши. Въпросната защита отслабва при стресови ситуации, автомобилна катастрофа, загуба на близък човек, изтощение на организма вследствие на преумора или заболяване.

За да разберем другите начини на дявола, с които погубва хората, трябва да знаем признаците на обладаване, обсебване и как да разпознаваме демонските сили в хората.  

Докато злите и нечисти духове влияят само на поведението, хората се наричат обладани, а когато превземат ума и се настанят в тялото, човекът се нарича бесноват.

Признаците могат да се групират на три степени, според силата на обладаване и обсебване.

При първата степен, признаците са невидими и незабележими. На хората по нищо не им личи, че имат обладаване от бесове и повечето от тях даже не осъзнават това. Важно е да се каже, че признаците които ще изброим, може да не са постоянни, а моментни или временни. 

Основните симптоми при тях са:

• Изпитване необяснимо привличане към магически предмети и талисмани.
• Постоянно четене на литература, свързана с магии, източни учения и практики.
• Ос­т­ри бол­ки в гла­ва­та и в сър­деч­на­та об­ласт, сърцебиене, световъртеж, безсъние, зло­во­ние от ус­та­та, проблеми с говора, свръх­въз­бу­да.
• Не­о­бяс­ни­ма тъ­га, уни­ние, без­п­ри­чин­на вът­реш­на зло­ба и раз­д­раз­не­ние, ав­то­аг­ре­сия, ал­ко­хо­ли­зъм, нар­ко­ма­ния, свръх­сек­су­ал­ност, сек­су­ал­ни из­в­ра­ще­ния.

При втората степен, демоните постепенно превземат тялото и обсебването е забележимо. Характерезира се с все по – явната проява на бесовете и увеличаване насилието им над човека. Някой от признаците се проявяват на определени  места и в дадени моменти.

Характеризира се със следните признаци:

• По вре­ме на бо­гос­лу­же­ние, и осо­бе­но по вре­ме на св. ли­тур­гия от миризмата на тамян или при допира със светена вода, обсебените получават припадъци.
• Чу­ване на стъпки, тъ­тен или шумове.
• Чуване на гла­со­ве, ко­и­то бе­сед­ват с обсебения, като в на­ча­ло­то ласкаво го из­ку­ша­ват, а по-къс­но и от­к­ри­то го под­с­т­ре­ка­ват към раз­ру­ши­тел­ни и са­мо­раз­ру­ши­тел­ни дейс­т­вия.
• Някои губят връзка с реалността и виждат това, което другите не могат да видят.
• Когато демонът се вкорени още повече, човек може да изпадне в апатично състояние. Става неактивен, не ходи на работа и престава да общува с близките си. Не е изключено апатията да доведе до желание за самоубийство.
• Агресивното поведение към близки и познати става все по – често и човек престава да възприема логически действията си.
• Омразата му е към всичко около него, карайки го да извършва скандали и актове на насилие. Може да се сбие на кръстовище, да изкрещи и удари детето си за дребни неща, да счупи чаша в стената и т.н.
• Нервните сривове се редуват с изключителна апатия.
• Смях без причина.
• Пристъпите на епилепсия и конвулсии са също прояви на демонично обладаване. Без никаква причина човек, който е бил абсолютно спокоен, започва да се гърчи и може да се огъне толкова неестествено, че да ужаси другите около него.
• Поява на тикове в горната част на тялото.
• Забелязва се някаква странна и плашеща усмивка, която не се маха от лицето на обладания.
• Човек започва да слабее а апетитът му расте неуморно, но не са редки случаите, когато се стига до критични стойности на напълняване.
• Постоянно безпокойство и безпричинен страх.
• Постоянна повишена те­лес­на тем­пе­ра­ту­ра, без явни признаци на заболяване.
• Га­де­не, пов­ръ­ща­не, усе­ща­не за чуж­до при­със­т­вие в човешкият организъм.
• Физически натиск в легнало положение или подутини върху различни части на тялото.

Докато при първата и втората степен, нападнатите от нечисти духове, може да са православни християни, непознаващи в дълбочина духовния свят, при следващата трета фаза, обсебените не вярват в Бог и не познават Христовото учение. Признаците там са явни и неконтролируеми. Ако предишните две степени могат да бъдат обяснени от някаква гледна точка на медицината и психологията, то тук, нещата са необясними за науката.

В тази, последна  трета фаза, де­мо­ни­те са превзели напълно ду­ша­та на човек и из­пол­з­ват тя­ло­то му за свои цели. Та­ка той не може да контролира своята воля, и ста­ва под­в­лас­тен на чуж­да за не­го лич­ност (лич­нос­ти) и на неговата воля (тяхната).

Признаците са следните:  

• Основния признак е избягване и нежелание за вли­за­не в пра­вос­ла­вен храм. Об­се­бе­ни­ят човек под вли­я­ни­е­то на де­мо­ни­те, изпитва не­въ­об­ра­зи­ма ом­ра­за към всич­ко бо­жествено: бо­го­хул­с­т­ва, прок­ли­на и не­на­виж­да всич­ко хрис­ти­ян­с­ко. Бли­зост­та на све­та­та ча­ша, мо­щите на све­тци, кръстът, све­те­ната во­да и молитвите из­мъч­ват и из­га­рят де­мо­ни­те и затова те оказ­ват ярос­т­на съп­ро­ти­ва.
• При най – малкото раздразнение започва да се люлее, след това се гърчи, ръцете и краката му се мятат на всички страни. Тялото му се огъва като мост.
• Гласът на обсебения може да се промени до неузнаваемост. Крещи думи, които са неразбираеми за околните. Започва да говори с чужд не­въ­об­ра­зи­мо про­ти­вен глас, които може да се превърне в писък, хриптене, рев, грух­те­не, със­ка­не, ку­чеш­ки лай и др. Не са изключени звуци, сякаш от отвъдното.
• Редуват се пристъпи на истеричен смях и силни писъци.
• Обсебеният изведнъж започва да говори на непознат език или няколко езика, поради обладаване от няколко демона. Най-често това са древни езици, например шумерски.
• На лицето му се появяват не­чо­веш­ки злоб­ни гримаси, някои наподобяващи животинска усмивка.
• Излъчва миризма на сяра.
• Получава свръхчовешка си­ла и из­д­ръж­ли­вост. Например в състояние на демонски пристъп, няколко силни мъже не могат да  задържат крехко момиче.
• Преди последния стадий на тази фаза, демонът у човека толкова е засилен в силата си, че започва да върши светотатство. Обсебения плюе върху кръстове и светената вода не му действа.
• В края на тази последна зловеща степен, видът на човек е много болезнен. Кожата му придобива зеленикаво-сив оттенък. Очите му са зачервени и сълзят. Постоянно му се гади и ставите го болят. Той спира да се храни и органите му започват постепенно да отказват.  Постоянните конвулсии и отслабеното тяло го водят до летален изход.

Друг начин на дяволските  сили, с които погубват хората, са телесните болести.

Причина за повечето заболявания са греховете и сатанинското въздействие. Греховете, раздразнителността и егоизмът водят към прекалена активност и към спадане на интензивността на работата на организма, в следствие от което се появяват и болестите.

Много от тях, дявола използва за да нападне косвено близките на обсебения. Повечето от болните, непознаващи Бога, изпадат в униние, постоянно мрънкат, оплакват се и търсят съчувствие от околните. Това им поведение изнервя близките, които даже и да са християни, изпадат в грехове.

Господ  допуска това като наказва едните и другите, заради извършени от тях грехове или за тяхно вразумление.

Болестта – това е Божие посещение. Горко на този човек, когото Бог не посещава. Той е загубен за Бога и се намира далеч от вратите на рая.

Изучавайки Писанието, всеки ще види, че телесната смърт не е края на всичко. Животът би бил безсмислен, ако завършваше със смъртта.

Душата на човека, която няма материални измерения, е безсмъртна. Тя продължава да живее съзнателен живот и след смъртта на тялото.

Смъртта не прекъсва човешкия живот, а само го видоизменя.

Здравият човек може да има милиони, но живее в постоянен страх за бъдещето. Този страх се преодолява с доверие към Бога и с правене на добри дела.

Когато християнинът с пълно доверие се предава на Божият промисъл, Господ изпраща мир и покой на душата и тялото му. Тогава вътрешните му органи и жлези започват да функционират нормално и той, освобождавайки се от това, което по-рано го е безпокоило и мъчило, се намира отново здрав.

В своята омраза  дявола напада хората, не само със страдания на тялото, но и чрез болести на тяхната душа.

Това са редица т. нар. психични заболявания. Науката, която ги изучава, се нарича психопатология. Името й е съставено от гръцките думи: псухе (душа), патос (болест), логос (учение).

Парадоксът тук е, че въпреки своето наименование, което означава учение за болестите на душата, психопатологията не се занимава с изучаване и лечение на човешката душа.

Сегашната психопатология игнорира съществуването на дявола и демонски сили и не желае да приеме наличието на тяхната враждебност. Тя отрича връзката между психичните разстройства и нашествието на демони в душата. Поради това, психопатологията не е способна да предложи на хората ефективна помощ, тъй като голям брой психологически и неврологични разстройства са в следствие действието на бесове.

В противовес на Християнството, в общественото пространство наречено „свят” се запълни с безброй безсмислени дрънканици, в които вместо да се каже истината за главното, се говорят ненужни думи с изопачен, неточен или неприемлив смисъл. 

Така бяха открити специфичните болести на психиката, чрез които дявола се опитва да замъгли и изопачи по някакъв начин проявите на обсебване и да отдалечи хората от правилното лечение.

Ще изредим основните от тях със съпътстващите им признаци на поведение и сравнявайки ги със симптомите на обсебване, да преценим, коя е първопричината за тези заболявания.

• Шизофрения – Основните признаците са следните. Халюцинации, които може да бъдат слухови (чуване на гласове), обонятелни (усещане на странни миризми) и тактилни (усещане на натиск от чуждо тяло). Хората се отдръпват или изолират от околните.  Депресират се. Някои изпитват нежелание за говорене. Не са изключени опити за самоубийство.
• Епилепсия – Признаците са загуба на съзнание, конвулсии и гърчове.
• Дисоциативно личностно разстройство  – За такова разстройство се говори, когато две или повече личности или индивидуалности съществуват и имат контрол едновременно в тялото на един човек. Могат да се изпитат и следните други симптоми като депресия, променливи настроения, самоубийствени мисли и желания, разстройства на съня (ходене на сън, безсъние), тревожност, панически атаки и фобии, злоупотреба с алкохол и наркотици, хранителни разстройства, халюцинации.
• Биполярно афективно разстройство – При такива хора маниакалните и депресивните симптоми са полярни противоположности, откъдето идва и наименованието. Около една трета от пациентите с   биполярно разстройство са правили опит за самоубийство през живота си.
• Хистерия  – Състоянието се характеризира със силни емоционални изблици  (неконтролируемо вълнение, силен страх, гняв, паника, ярост), които се повтарят най-често при стресови ситуации, напрежение, нервност. Хистеричните кризи може да включват словесни изблици, тикове, припадъци, премрежване на погледа, загуба на чувствителността на крайниците, неспособност за говор, сърцебиене, загуба на апетит, повръщане и други.
• Демономания –  При тази „болест“  човек има неестествен страх от демони или заблуда че е обладан от тях.

Безброй са хората, пациенти на психиатрията, влезли с диагноза някои от посочените заболявания. Много са и случаите, при които обсебените дори не стигат до болница и съсипват живота на близките си като ги тормозят по различни начини.

В Православното християнство всички тези психични разстройства са със сатанински произход  и са в резултат на демонично влияние. Те не могат да бъдат излекувани с лекарства, а трябва да бъдат лекувани със средства, използвани в Църквата. Причината за тези заболявания се крие в повредената човешка душа, в следствие на греховете.

Съвременната психопатология е построена на напълно противоположни на християнството антропологични принципи.

Основната разлика е, че при нея понятието грях се пренебрегва или извращава. Източникът на проблема се търси не в самия човек, а винаги някъде навън, около него. И тъй като околната действителност е непроменима, проблемът остава нерешен или пък решението е просто примиряване с непроменимата реалност, което на практика не е никакво решение.

Психопатологията не дава рецепти за ефективна борба с греха, защото не разбира природата му. Много трудно е да се бориш с враг, ако не го виждаш и не знаеш кой е той.

Православното богословие търси корена на проблема в друга посока, в самия човек и в неговите взаимоотношения с Бога. Психологът се старае да изгради в душата на човека самоувереност и по този начин се развива в него гордост.

Християнството, напротив, реално свидетелства как Бог помага на човека със силата на Божествената благодат… И колкото повече християнинът се смирява, толкова по-мъжествен става.

Сегашната психопатология самонадеяно зачеркна огромния опит в духовната борба, натрупан през вековете и започна да създава нови определени понятия, размивайки истината. Подвеждайки хората в несъществуването на демонски сили и лекувайки ги медикаментозно, тя ги води към сигурна духовна смърт.

Поради това, психопатологията се явява вид нехудожествена литература, която никога няма да достигне до вярното познание за истината и спасението на човешката душа.

 „…….. така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата. Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички, както се откри безумието и на ония. (2 Тим. 3:8-9).

Затова, всички хора, трябва да се отнасят критично към психопатологията, преценявайки кой е скрития автор на тази наука, лекуваща привидно ума и човешкото поведение.

Трябва да се каже нещо важно. В съвременната психология има направления, които са в съгласие с християнството. Това са семейната психология и психологията на лич­ността. В тях се разглеждат онези главни въпроси, с  които човек  се обръща към духовника и психолога, а те отговаряйки,  взаимно се допълват.

Дявола има и армии от плът и кръв, с които воюва срещу Бог и хората.

В едната от тях се включват всички врачки, баячки, леячки на куршум, имами, ходжи, ясновидци, магьосници, гадатели, астролози, медиуми, спиритисти, окултисти, екстрасенси, биоенерготерапевти, уфолози, хора занимаващи се с парапсихология и учение за кармата и мн.др. нет­ра­ди­ци­он­ни ле­чи­те­ли. Всички такива хора са обладани, намират се под косвено влияние на тъмните сили и са играчки в техните ръце.

Всякакъв вид магьоснически действия, неизменно се осъждат в Св. Писание:

„Врачка да се не оставя жива.“ (Изх. 22:18)  (Откр. 21:8)

Поради липса на религиозна грамотност и познание, много духовно неопитни хора са прелъстени от такива „чародейци“ и прибягват до техните услуги незнаещи, че те водят до нападение от демони, независимо от нуждите и причината поради които са се обърнали към тях.

Тези, които се занимават с този вид дейности, са посредници между духове от отвъдния свят и хората около тях. Моментите, в които имат видение или изпаднат в транс, са оръдия на бесовете. Тяхната воля е подчинена на чужда воля и те не говорят от себе си. Тогава се проявяват техните „изключителни” способности да „предсказват”, „познават”, „лекуват” и т.н.

Като служители на злото, те контактуват с демоните, които знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. Затова не е чудно, че някои екстрасенси и врачки познават кога някой боледува, помагат му с билки, казват му, че ще пътува някъде или къде е загубил някоя вещ и други такива. Всичко това удивлява неподготвения човек, който си казва, „ето, позна!”, и от този момент вече е пленник на тъмните сили, които го водят до гибел на душата и повреждане на човешката природа, често пъти необратимо.

Катастрофални последици от  мистически практики очакват хората не само след смъртта, но и още в този живот.

Самодоволството, тщеславието и гордостта преграждат пътя към покаянието и довеждат до лудост, егоизъм, безразличие, бездушие, цинизъм, изопачаване на възприятията, физиологически разстройства, изменение на личността, разпадане на семействата, беззащитност пред въздействията на бесовете и склонност към самоубийство.

Някои казват, че бесовете не могат да се появят там, където има кръстове и други свещени предмети, но практиката показва, че мнозина от горепосочените баячки, врачки и др. се молят и кръстят пред икони за прикритие. Редица миряни попадат под преките удари на демони в своите жилища, където тези религиозни атрибути са налични.

Друга армия на дявола, която погубва много успешно душите на хората, са източните учения и конкретно йога. Тук Сатана показва своята хитрост.

Той не напада директно хората, а те сами, неосъзнавайки отиват при него.

Йога е неразделна част от източните религии, особено на хиндуизма, джайнизма и будизма. Все по-често хората прибягват до нея с цел физическо упражнение, разтоварване и поддържане на тонуса. Тези, които страдат от стрес, депресия и разочарование, също се обръщат към йогизма за утеха и разрешение на своите проблеми.

Много малко са тия, които знаят в дълбочина какво представлява тази популярна форма на психотерапия, за която се мисли, че е нерелигиозна. Невежеството на хората е пълно и затова неусетно влизат в капана на дявола. Не си дават сметка, че привидните  упражнения водят до транс и медитация, които са мощни оръжия, чрез които се замъглява съзнанието и демоничните сили безпрепятствено влизат в човека.

Хиндуизмът е демоничен в основата си и доказателството за това се вижда в свещената му книга Бхагавад Гита. В тази най-известна книга на индуизма, дявола показва пътя и разяснява начина, по който може да се достигне до него, а това е йога в различните й степени.

В Бхагавад Гита безпогрешно се различават мислите на Дявола, представящ се с различни имена –  Върховната Божествена Личност, Свръхдушата, Господ, Върховния, Кришна, Вишну, Върховният контрольор и Параматма.

Обобщавайки текстовете в Бхагавад Гита и поясненията от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, който е ачария ( духовен учител) и  основател на Международното общество за Кришна съзнание, се виждат истинските цели и задачи на йога, които са:

• Контрол на сетивата.
• Чрез самкхя-йога да се открие Вишну, т.е. Свръхдушата.
• Чрез карма-йога да се отдаде предано служение на Върховния.
• Концентрация на ума върху Върховния.
• Чрез предано служение/карма-йога да започне  пречистване на  съзнанието.
• Чрез йога техники да се постигне контрол над ума и съзнанието.
• Допускане на Параматма/ Върховния вътре в сърцето.
• Достигане до бхакти-йога – медитация върху Свръхдушата.
• Достигане до самадхи или съединяване на съзнанието с Върховната Божествена личност – Дявола.
• Живот под върховното ръководство на Параматма – Сатана и изпълняване автоматично на неговите заповеди.

Следва, че йога не представлява безобидна гимнастика като метод за релаксация, нито способ за избавяне от стреса или средство за постигане на физическо благосъстояние.

Йога е методът, с практикуването на който, се достига до скритата цел на Дявола. Чрез контрол на съзнанието, допускане на демонските сили вътре в сърцето, от което излиза Божията благодат. Постигане на пълна власт и влияние над човека като крайната цел на Сатана е погубване на душата му.

Всеки, който практикува йога, независимо как се нарича и на кое ниво е, отваря врата в своя живот и на семейството си за влиянието на демонични сили.

Ето защо, трябва да се знае, че йога е  религиозно (окултно) – философска система, безконтролно отваряща в човека способности, загубени от него след грехопадението и недопустимо опасни за християните.

Притежаването на тези способности са противни  на Божията воля. Още повече, практикуването на йога неизбежно поставя тези способности в подчинение на падналите духове, служещи на врага на човешкия род – сатаната.

Поради развиването на привързаност и зависимост към тази система, даже самото започване на нейното практикуване е твърде опасно.

Заниманията с йога са неприемливи и абсолютно несъвместими с нашата християнска вяра, тъй като те представляват вид отричане от православната Истина и хула против Светия Дух, водещи към служение на дявола и нямат място в живота на християните.

Основен приоритет в нападенията на Сатана и неговите демони са душите на децата, които са лесни за овладяване и управление.

Опасността за тях е голяма.

Безброй много са слу­чаите на об­ладани де­ца. При­чи­ни за то­ва яв­ле­ние мо­же да бъ­де както нас­лед­с­т­ве­ност, така и близ­ко­ съ­жи­тел­с­т­во на де­те­то с окул­т­но об­ре­ме­не­на лич­ност, ако то няма бла­го­дат­на за­щи­та.

Затова тайнството Кръщение трябва да се извърши преди изтичането на 40 дни след раждането. Тогава  в  детето ще влезе Божията благодат, която ще го защитава от бесовете.

Но дори и кръстените деца, когато пораснат, са обект на обладаване от демони, защото тяхното съзнание все още не е подчинено на божествените канони. В поведението на всяко дете могат да се видят влиянието на тъмните сили. Не чува забележки, гледа намръщено, крещи и размахва ръце, непрекъснато лъже и не иска да говори с никого.

Метод на дявола за превземане душите на децата е магията, която в сегашния свят се представя като нещо много хубаво, увлекателно и забавно.

В много от детските книжки за оцветяване присъстват феи и магьосници. В редица филмчета се показват магьоснически ритуали и начини за правене на магии. На книжния пазар безброй е литературата, в основата на която са думите “магия”, “магически”, “магьосник”, “магьосница”.

За поредицата „Хари Потър“  се говори, че развива литературни умения у децата, а тя реално насърчава магьосничеството сред тях. 

Интернет пространството е залято с информация как да се стане магьосник, какъв е обреда, ритуала за посвещение и кои са заклинателните думи.

Във всички филми и книги магьосниците се представят като умни, добри, човечни, а нормалните хора – ограничени, злобни, глупави, поради което са скучни и досадни.

Целта на цялата тази пропаганда е детето да стане магьосник.

Родителите не проумяват, че чрез магическите действия на детето се повикват злите сили от ада и мрачният свят на демоните навлиза в неговата светла душа!

Дявола има и друг начин за превземане душите на децата.

Това е празника Хелоуин.

Всяка година със започването на втората половина на месец октомври, всичко в заобикалящия свят напомня, че наближава Хелоуин. Основните програми по телевизията, радиото и пресата рекламират безплатно това. Многото билбордове също напомнят празника да не се забрави.

В повечето детски градини и училища децата са заети да изрязват тикви, да рисуват и правят прилепи, духове или вещици. Кроят планове за идеалната маскировка, с която след като се стъмни на 31 октомври, ще предприемат гостуване по домовете на съседите си.

Много възрастни участват в Хелоуин като отиват на специални вечери и партита с демонски костюми, смятайки, че в това няма нищо лошо и всичко е само забавление.

Всичко това се случва, защото хората са далеч от Бога, нямат вяра в него и не познават Христовото учение. Именно поради неверието си те не знаят и не могат да различат каква е същността на този привидно така хубав празник и каква е неговата цел.

За да разберем това, трябва да се върнем назад във времето и да видим историческите корени и обичаи на празника Хелоуин.

Неговото начало поставят древните келти, които посрещали своята Нова година „Сауин“ в края на октомври. Те живеели с вярването, че в нощта срещу нея, мъртвите навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшни. Маскирани с животински кожи и глави, се надявали да изплашат привиденията. На улицата в близост до къщите, оставяли храна за духовете, а хората се събирали около огньове, издигнати от жреци, за да принесат животно в жертва на тъмните сили.

След жертвоприношението хората взимали от  жертвеника свещен огън, пренасяли го в къщите си и запалвали с него огнището.  

На празника Хелоуин символично се пресъздава всичко това.

Децата пред вратата, облечени като бесове, са духове на мъртвите от вярванията на келтите, които в реалност са падналите ангели – демони.

Заплахата с думите „Пакост или почерпка“ в миналото съвсем не е била шеговита, а реална. Скандинавските жреци са служели на тъмните сили и с помощта на демоните са докарвали много беди на хората, които не са давали жертва. Даването на сладки неща и бонбони е един вид откуп, умилостивяване на бесовете от злото („пакост”), което могат да причинят. Това е същото, каквато е била жертвата, принасяна на езическите богове някога и оставянето на храна за духовете извън домовете.

Основният символ на празника е така наречената лампа на Джак. Тя се прави от тиква, която се изрязва и издълбава, като целта е да се изобрази зловещо усмихващо се лице. В нея се слага свещ и така подготвена се остава на прозореца или близо до къщата. Смята се, че фенерът ще отблъсне от него злите духове. Действително става точно обратното.

Тиквеният фенер и огъня в него пресътворяват онзи огън, взет от жертвеното огнище и занесен в дома. Това е белег на преклонение пред бесовете.

Безброй са случаите (осъзнати и неосъзнати), в които хелоуинските тикви запазени  след празника по домовете, са свърталище на демони, които атакуват хората.

Когато човек се облича с демоничен костюм или се гримира така, той сам привлича бесовски сили върху себе си, а допира до тъмния свят води до сериозни последици.

Онези, които  изпращат децата си облечени като бесове да се скитат в тъмното и да просят, доброволно предават душите им на демоните, чиито господар е самият Сатана.

За подрастващите границата между реалния и приказния свят е много условна и относителна, а по-малките възприемат тези действия като абсолютна истина. Така децата израстват с изопачена ценностна система, възприемайки злото като добро, а грозното като красиво.

От гледна точка на Православната църква, Хелоуин е един безусловно бесовски ритуал, посветен на врага на човешкото спасение – Дявола.

В сатанизма, обредите са тайни, в които участват само посветени, но има и масови ритуали, предназначени за мнозинството. Хелоуин е един от тях. 

Дълбоката същност и цел на празника Хелоуин е следната.

• Чрез символичните  действия се извършва  поклонение на Сатаната.
• Чрез принасяне на жертва ( бонбони, сладки и други подобни) на бесовете (децата), човек се отрича от Господ Иисус Христос.

В Евангелието Спасителят категорично и недвусмислено заявява, че никой не може да служи на двама господари, т.е. хора, които се самоопределят като православни християни не е редно да се отдават на ритуал, чийто характер е демоничен и няма нищо общо с християнското учение.

Такива родители, вместо да погубват с лека ръка душите на собствените си деца, насърчавайки ги да участват в чужди обичаи, трябва да насочат стъпките им към православните храмове, където да прогледнат духовно и да бъдат спасени.

Друга атака на дявола и неговите демони е свързана с интимните и сексуалните пориви на човека.

 Интимността между мъжа и жената е благословена от Бога в границите на любовта и чистия брак .Всички форми на интимност извън брака са подтиквани от бесовете. В това число влизат връзките в тийнейджърска и зряла възраст, съжителството на семейни начала, честата смяна на партньорите, груповият секс и участието в оргии, самозадоволяването, гледането на порнография и воайорството. Демоните могат да накарат подвластните им мъже и жени да проституират, да се снимат в порнопродукции и да се отдават на различни форми на извратен секс.

Но всичко изброено до тук е само началото.

Дявола, превземайки душите на хората и обсебвайки телата им, ги прави изпълнители на своите цели.

Така основа своя идеология, която налага с всички подвластни на него средства. Това е така наречената джендър идеология, която води до пълно безсрамие в религиозно-нравствения живот на хората, отхвърля всякакви религиозно-нравствени устои и стига до пълно отречение от Християнството.

Пример за открито служение на Сатаната са създадените от него множество ЛГБТИ организации. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър и интерсексуални).

Стигнал е до там, че равноправието на духовно увредените от него ЛГБТИ хора е залегнало в Eвропейските договори и в Хартата на основните права на ЕС. 

Неговата голяма победа е Истанбулската конвенция, договорена през 2011г. в Истанбул, на която основната цел е налагането на джендър идеологията.

Казано разбираемо, демоните в човешки образ и подчинени на Сатаната, чрез думичката „джендър”(означаващ социален пол), ликвидираха половата идентичност, преобразуваха обществото и установиха антихристко царство на тоталната всепозволеност, в което грехът и извращенията са горещо защитавани.

Заложените в Истанбулската конвенция модели на обществено поведение, са провокация към Православното християнство, което винаги е заклеймявало хомосексуализма, представящ се като нещо напълно нормално.

Но нека да докажем това, връщайки се назад във времето, разгръщайки най – разпространената и четена книга на всички времена – Библията и да видим в нея мнението на авторите за хомосексуализма.

В библейската книга Левит (18:22) се заповядва:

 „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия“. 

Наказанието за евентуален хомосексуален грях е убиване от народа с камъни: 

„Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях“ (Левит 20:13).

Известна е историята на Лот, племенник на патриарха Авраам, която е описана в библейската книга Битие, гл.19. Той живее в гр. Содом и посреща двама ангели във вид на мъже у дома си. Вечерта жителите се събират пред портата и настояват да „познаят“ сексуално гостите. Лот им предлага дъщерите си, „които още мъж не са познали“, но получава отказ. Тогава ангелите поразяват нападателите със слепота и извеждат семейството на Лот. Сутринта Бог унищожава Содом и Гомор с огън и жупел.

Спасителят Иисус Христос, споменава няколко пъти името на Содом в словата Си като символ на греховност. Следва, че щом Бог наказва Содом за хомосексуализма на неговите жители, порицанието на Иисус включва и хомоеротичното им поведение.

За св.Ап.Павел –  хомосексуализмът е идолопоклонство, което заслужава Божия гняв. В посланието си до римските християни той изброява греховете на техните съграждани езичници и изтъква:

„Мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда“ (1:27).

Античният географ Страбон, живял половин век преди Св. Павел, свидетелства, че в Коринт се издига огромен храм на богинята на любовта Афродита и той е обслужван от хиляда култови проститутки.

Отвратен от тази картина, Ап. Павел в първото си послание до коринтяните изброява категориите грешници, които според него няма да получат спасение. Сред тях се нареждат и т.нар. „малаки“ и „арсеноките“.

Първият термин означава пасивен партньор в хомосексуално сношение, а вторият – активен.

Друго Павлово послание е отправено до ученика му Тимотей, поставен за епископ в малоазийския град Ефес. Тук отново се твърди, че „законът е установен… за нечестивци и грешници“ (1:9) и се изброяват категориите им, като „мъжеложниците“ (арсеноките) се поставят в тяхното число.

И лесбийките – последователките на Сафо, разпространени главно в Гърция, не са забравени от апостола:

„Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено“ ( Римляни 1:26).

В същия тон се изказват редица източни Св. отци.

В своето седмо правило, Св. Василий Велики (ок. 330-379 г.) предвижда 30-годишно покаяние за хомосексуалистите, които той поставя на едно ниво с убийците, прелюбодейците и идополонниците.

Т.нар. „Апостолски постановления“, писани в Сирия към края на ІV в., на свой ред порицават хомоеротичното поведение:

„Не прелъстявай момчета, защото това нечестие е противно на природата и идва от Содом, който затова беше изцяло унищожен с огън, изпратен от Бога. Такъв да бъде проклет и всички хора да рекат: Амин“ (7:2).

Църковните събори в испанския град Елвира през 305 г. и малоазийския град Анкира (дн. Анкара) през 314 г. гласуват канони, които категорично забраняват хомосексуалното поведение.

Според блаж. Августин Ипонски (354-430 г.) хомосексуалните актове нарушават заповедта за любов към Бога и ближния. В своите „Изповеди“ Августин ги отхвърля и осъжда:

„Тези срамни действия срещу природата, които бяха извършени в Содом, трябва навсякъде и винаги да се ненавиждат и наказват“ (3:8).

Виждаме как са мислили и написали не само старозаветните пророци и праведници, но и новозаветните Божии служители: на първо място Св. апостоли, а след тях и всички св. отци и църковни събори.

Общото заключение е, че хомосексуализма е сквернота и грях. Противоречи на действителността на човешкото сътворение и отдалечава човек от Бога.

Вече съвсем ясно се вижда, че пътят, по който ни водят днешните демонизирани господари на света, е път към пълно разчовечаване и развращаване.

Джендър идеологията е само част от цялостното настъпление срещу всичко естествено и човешко. Съвременният свят, опустошен, обезчовечен, обезбожен, паднал във всички пропасти, достигнал всички дъна, цени противоестественото и извратеното.

Нормалното е срамно и отвратително за него.

Преобръщането на традиционните характеристики и роли на мъжкия и на женския пол е сатанизъм и гавра с човешкото естество. Това е  хула срещу Божието творение.

След всичко казано, категорично можем да кажем, че зад Джендър идеологията стои дявола, който руши създаденият от Бога ред и цели погубване на човешки души.

Сатаната и неговите демони са в основата на всички църковни разколи и на появилите се безброй  ереси и секти. Демоничните сили се проявяват в религиозните култове и обреди на много индиански, азиатски, африкански и тихоокеански народи. 

Нечисти сили могат да бъдат привлечени, ако човек носи накити с езически или сатанински символи: йероглифи, пентаграми или обърнати кръстове. Същото е валидно и за татуировки с подобна символика. 

Греховете, за които човек не се е покаял, също може да бъдат причина да стане обект на нападение от демони.

Манипулирани от бесове хора заемат почти всички държавни апарати, където властват корупцията, ненаситната алчност, властолюбието. Демони стоят зад всяка диктатура, зад всеки военен конфликт, зад всяко овластено насилие, зад всяко масово убийство. 

В основата на всички грехове е гордостта, която е стихията на дявола. Тя е основното оръжие и универсалният инструмент, чрез който той върши всичките си зли замисли.

Заразените от гордост хора се намират под влияние на демони. При тях гордостта се появява незабелязано като постепенно расте и завладява изцяло човека. Тя е опасна като зараза и унищожава всички добродетели. Гордостта е  огън, който ако не се изгаси на време застрашава да изгори цялото тяло. Заслепява човека и прави да не вижда собствените си грехове и недостатъци. В горделивия,  нравственото съзнание е притъпено, а това е опасно за живота на душата.

Днешното паднало човечество не иска да признае гордостта за грях, а дори я смята за добродетел. То толкова е объркало понятията, че се присмива не на сатанинската гордост, а на смирението.

Гордостта може да се промъкне и във високо духовния живот на християнина, да разруши всичките му добри дела и високи добродетелни постижения. Тя е пагубна. Слага край на духовния живот и пречи да слезе над човека Божията благодат. Защото по думите на Словото Божие:

„Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (1 Петр. 5:5).

Гордостта отнема благодатта от ония, които са я получили. Тя е пълен духовен мрак. Светлината на Христово учение не може да има нищо общо с нея. Както светлината и тъмнината не могат да бъдат едновременно на едно място, тъй Божията благодат и гордостта не могат да обитават заедно в едно и също сърце.

От всичко казано до тук става ясно, че дяволът е много изобретателен, съобразителен и ловък боец и използвайки множество похвати успешно обладава, обсебва и погубва хората.  

Необходимо е да се опълчим и да тръгнем на война срещу дявола. Този сблъсък изисква духовни оръжия и готовност да се противопоставим на неговите увещания и действия.

Говорейки за тази борба, ап. Павел подчертава: 

„Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата;и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово” (Ефес. 6: 10-17)

Православната църква има голям опит в борбата с дявола и нейните умения го превъзхождат. Светците са били запознати с всички машинации на лукавия и са го сразявали с помощта на Божията благодат.

Като имаме за основа техния опит, ще покажем основните оръжия на църквата, с които дявола може да бъде победен.

Най-мощното оръжие срещу тъмните сили е воденето на праведен живот в съответствие с Божественото учение. Такъв живот започва от св. тайнство Кръщение, в което дяволът бива изгонен от сърцето на човека, и както вече казахме по-рано, в него влиза Божията благодат.

Чрез второто тайнство Миропомазване, извършено веднага след кръщението,  Господ слага своя печат за принадлежност върху кръстения и му дава благодатни сили за възрастване в духовния живот и укрепване по пътя на добродетелите. Не бива да се забравя, че Божията благодат, която кръщаваният получава, не действа механически, а е в зависимост от неговата свободна воля и от желанието му да се противопоставя на дявола, неизвършвайки грехове.

Друг метод за борба срещу дявола е молитвата. Сам Господ Иисус Христос ни поучава, че трябва да се молим с думите:
„Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Мат. 26:41).

Молитвата се явява източник на сили и е въздух за душата. Без нея няма истински духовен живот и душата умира.

Когато човек започне да се моли постоянно, молитвата му дарява просветление на ума и прогонва демоните, насаждащи зли мисли в него. Нищо не може да сложи в ред мислите, както молитвата!

Св. Йоан Златоуст казва следното: „Победи враговете в ума си чрез Иисусовото име. Няма да намериш друго оръжие по-силно от това! По подобен начин и страстите си ще потушиш и ще ги заличиш чрез молитвата!”

Третото много успешно оръжие срещу дявола е правилния пост. Мнозина смятат, че постът трябва да се състои от отказване от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесния пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Св. Иоан Златоус ни наставлява как да постим духовно:

„Бъди благовеен във всичко – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се  надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята с клетви?

И така, както постим телесно, нека постим духовно: Като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли. Нека се украсяваме с милосърдие, кроткост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни.“

Съществен урок за молитвата и поста може да се извлече, от евангелското четиво за изцеряването на бесноватия юноша.

Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат защо те не са могли да направят същото. Иисус им отговаря:

„Поради вашето неверие……Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“ (Мат. 17:14-23)

Причината, поради която апостолите не могат да надделеят над беса и да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо дадено веднъж завинаги, а не като нещо, което трябва да се поддържа със силна вяра.

Въпреки, че те са свидетели на множеството чудеса, извършени от Спасителя,  не са повярвали истински в Него и не разбират същината на Неговото учение. Вярата им е слаба.

Каква вяра изисква Господ? Тя може да е наглед незначителна и миниатюрна – като синаповото зърно, което едва се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е случайно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън при вкусване (пикантно е). Такова е и сърцето на онзи баща – смачкано, сломено и раздирано от болка за сина си. При това състояние молитвата му съдържа „огън“, излъчва пламенност, която предава неговата вяра.

Този разказ трябва да се допълни с една интересна подробност, съхранена от евангелист Марк. Господ обръщайки се към бащата казва:

 „Ако можеш да повярваш, всичко е въз­можно за вярващия.“ (Марк. 9:23)

Бащата имал смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провикнал през сълзи:

 „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми.“ (Марк 9:24)

Ето такава пламтяща вяра трябва да има всеки, повтаряйки думите на каещия баща. Чудо става тогава, когато човек повярва истински, с детска простота.

Истинската вяра се изразява в поста и молитвата.

Без тях вярата е заблуждение, а богослужението е сбор от празни ритуали, които граничат с магията. Тази поука е за всички свещенослужители и вярващи.

Всеки, който със силна вяра, пост и молитва се обръща към Бога, Божията благодат се разраства в неговото сърце, и тогава дявола си тръгва победен и засрамен.

Не бива да се забравя другото важно качество на бащата, смирението.

В съвременния живот, повечето хора подценяват тази добродетел, която е от основните оръжия срещу злите сили. Нищо не разстройва плановете на дявола така, както смирението. Лукавият  се опитва по всякакъв начин да възгордее човек, а смирението обезврежда всяка гордост. Който е достигнал смиреномъдрие е станал неуязвим за бесовете.

Св. Нил препоръчва: „погрижете се да бъдете крайно смирени и изпълнени със смелост и вашата душа ще избегне влиянието на демоните.“

Прекадяването с тамян, освещаването на дома и поръсването със светена вода са известна защита от бесовете, но те се извършват периодично и подсигуряват само временна защита.

Най-добрата закрила срещу дявола е дейното участие в духовния живот на Църквата, който включва осъзнаване, разкайване и изповед за греховете, всекидневната молитва, спазването на поста и най-важното – причестяването.

Агнецът триумфира над звяра от Откровението. Хората на Агнеца надделяват над змея и празнуват в небесата.

„Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.” (Откр. 12: 11)

Друг начин на борба с демоните е като противоречим на внушаваните от тях помисли.

Светите Отци ни учат, че докато сме новоначални в духовния живот, не трябва да влизаме в разговор с дявола, тъй като той, като опитен във воденето на спорове и представяйки се като светъл ангел, може да ни измами.

Св. Йоан Лествичник пише, че ако имаме хулни помисли, трябва да ги посрещнем, като казваме: „Махни се от мене, сатана!“

Св. Исихий Прузвитер казва, че когато някой разбере, че дяволът се приближава „той трябва гневно да го прогони.“

С други думи, незабавно трябва да отхвърляме всеки мисъл, идваща от бесовете. Дяволът вероятно ще си тръгне, ако изпита духовна съпротива.

Това е трудна борба, несравнима с която и да е друга. Идват моменти, когато човек се обезкуражава. Изисква се голямо търпение, съчетано със смелост. Търпението носи духовно здраве, което създава необходимите предпоставки за придобиването на Божията благодат.

В обобщение на всичко казано дотук, е необходим правилен живот според Божиите заповеди.

Дявола трепери от поста, молитвите, благостта, безмълвието, презрението към суетата и парите, смирението, любовта към бедните, даването на милостиня, свобода от гнева и най-вече, отдаденост към Христос.

Всички тези добродетели, които са плодовете на Светия Дух, са духовни оръжия, чрез които можем на отблъснем атаките на дявола.

Трезвението (бдителността) е съществено оръжие в тази бран.

Св. Йоан  Богослов ни увещава:

 „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.” (1Йоан 4: 1).

Нуждаем се от бдителност, не само за да различаваме кое е от Бога и кое не е, но също и правилно да разпознаваме върху кой демон трябва да съсредоточим усилията на нашата борба, защото не е изключено няколко демона да ни атакуват едновременно.

 Според св. Йоан Лествичник, войната между дявола и човек е поради три причини. Нехайството и гордостта на всеки или поради завистта на демоните.

„Първото предизвика съжаление, второто е гибелно, ала третото е благословено”. 

Когато битката е по причина завистта, тя е особено яростна от страна на демоните, неможещи да понесат славата, която ще бъде дадена на борещите се срещу тях.

Силата на злите демонски нападки зависи от това на какво духовно ниво сме достигнали. Според св. Теогност, когато дяволът забележи, че дадена душа ще достигне до големи духовни висоти, „врагът атакува със свирепи и ужасни изкушения.”

Често демоните се оттеглят и има затишие в невидимата духовна борба.

Св. Исихий Презвитер пише, че завистливите демони „понякога се скриват и преустановяват духовната битка.” Целта им е да ни направят небрежни и да гледаме на основните страсти като на незначителни и обикновени.

Умствената работа и вътрешното самонаблюдение прогонват тъмните сили. Св. Никита Стифат казва:

„Ако духовните ви очи са бдителни, посветете себе си на умствена работа чрез молитвата и чрез помненето на Бога и Неговата същност. Тогава няма да се побоите от всекидневните нападки, нито пък те (демоните) ще успеят да проникнат във вътрешното ви светилище; защото подобно на мрака, те ще бъдат отхвърлени от светлината, намираща се във вас и ще бъдат погълнати от божествения огън.”

От изключителна важност за нас е да разберем, че въобще не трябва да изпитваме страх от нападенията на дявола. Не е нужно да се безпокоим или боим, тъй като основната цел на демоните е да изпаднем в паника, тъй като в изпълнената с нея атмосфера, те могат да постигнат желаното от тях.

 Св. Антоний, преживял множество битки във великата духовна борба, ни увещава: 

„Необходимо е да се боим единствено от Бога и да презрем демоните и да не се страхуваме от тях”. 

Не трябва да се боим от бесовете. Имаме ли вяра и упование в Господ Иисус Христос, лесно можем да ги унищожим.

Св. Нил Подвижник казва:

 „Не се бойте от тях. Не обръщайте внимание на техните заплахи.” 

А св. Йоан Лествичник пише: „Не се страхувайте от шумните им пакости.”

 Известни са прояви на демони, които тропат по стени и мебели, разклащат полилеи, преместват картини, събарят вещи. Случва се предмети да изчезват, после да се появяват на друго място и други подобни.

Усещането за страх, което провокират демоните, трябва да бъде посрещнато с духовна смелост. Св. Никита Стифат казва, че демоните, преди да се заемат с някого, обикновено подбуждат страх в душата му. 

„Но душата, преизпълнена със смелост и кураж от Светия Дух, няма да обърне никакво внимание на ожесточението на техните нападки, но ще разпръсне създаваните от тях мечтания и ще ги обърне в бягство само чрез животворното кръстно знамение и с призоваването на името на нашия Господ Иисус Христос.” 

Нужни са вяра, смелост и упование в Бога. Има ли ги, християнинът ще види как дявола отстъпва от него и не може да му стори нищо.

Има не малко случаи, когато дявола побеждава. Превзема ума и има пълна власт над тялото.

Тогава човек трябва да потърси помощ и убежище в Православната църква, при свещениците и да премине през екзорсизъм- изгонване на бесове.

През зем­ния си жи­вот Ии­сус Хрис­тос из­це­ля­ва мно­го бес­но­ва­ти. ( Мат 7:22, Мат 10:1, Марк 1:23-27, Марк 16:17, Лука 4:33-35, Лука 9: 42)

Та­зи власт над не­чис­ти­те ду­хо­ве, Той дава на апос­то­ли­те, и на тех­ни­те при­ем­ни­ци. (Лука. 10:17-20) ( Мат. 10:8, Марк 16:18)

Във всич­ки вре­ме­на е има­ло све­ще­нос­лу­жи­те­ли, ко­и­то с мо­лит­ви­те си и Бо­жи­я­та бла­го­дат са про­гон­ва­ли бесове от стра­да­щи­те.

В първохристиянските години, свещенодействието  – изгонване на зли духове, се извършвало над желаещите да пристъпят към св. Кръщение.

Било отговорност на 7-те дякони (Никанор, Стефан, Филип, Николай, Тимон, Пармен, Прохор (Деян Ап. 6:5).

В годините с разрастване на Християнството, нуждите на Църквата се увеличават и от  III век изгонването на бесове се извършвало от духовници, наречени екзорсисти.

През вековете е имало хора със свят живот и благодатни дарове от Бога, които са можели безпогрешно да разпознават присъствието на бесове, както и да ги прогонват. Известни са случаи, при които енорийските свещеници не са можели да помогнат, и тогава обсебените са ги водели при някой монах, отшелник, подвижник – духовно извисен човек със свят живот, за да ги освободи. 

В съвремието ни такива хора има, но те живеят смирено, скромно, скрито от очите на обществото и не парадират по-медиите.

Екзорсизъм днес се извършва в Православната църква и е основан на писанието, преданието и на отеческите творения.

В не малко филми може да се види какво представлява екзорсизма, но там го представят само повърхностно, преувеличено и неточно.

Някои хора се обръщат към практикуващите магия, за да се освободят от демоничните сили. Това, обаче, е измама от страна на дявола, за да ги привлече още по – силно към себе си. Той може да се преструва, че си е тръгнал или един демон може да прогони друг.

Съвременните подвижници са ни открили, че всеки практикуващ магия, се намира под властта на определен вид демон. Така магьосникът може да прогони други демони, но същевременно прави човека роб на своя собствен демон и властта на сатаната несъмнено продължава.

Окултните методи на лечение са много опасни! Те въздействат върху човешкото подсъзнание, налагайки му своя програма на поведение и мислене. Прониквайки в съзнанието на човека, тази програма определя поведението, постъпките, дори и начина му на мислене. Той си мисли, че постъпва според волята и желанията си, но в действителност изпълнява волята на друг човек, на друг дух. Това насилствено въздействие ограничава личността на човека, парализира неговата воля, променя поведението и дори мисленето му.

Свещенослужителите и православните лекари добре познават трагичните последствия от „лечението” на хора от екстрасенси, биоенерготерапевти, шамани, ходжи и магьосници. В някои случаи обръщащите се към тях наистина могат да получат облекчение или даже изцеление на заболяванията. Но след няколко месеца, (най-често от 2 до 6 мес.), болестта се връща с нова сила, лечението й става по-сложно и се развиват тежки психически отклонения.

Според св. Серафим Саровски, целта на християнския живот не е развиването или получаването на свръхестествени способности, а придобиването на Светия Дух.

Обредът екзорсизъм може да има ефект, само ако бъде извършен от канонично ръкоположен православен свещеник.

Има специални молитви ( Киприянови и Василиеви), чрез четенето на които се прогонват дяволските сили от човека. 

Киприяновата е мощна молитва, която се чете срещу магии, уроки и болести.

Василиевите заклинателни молитви се четат, когато има съмнение за направена магия или обсебване от демони. Техни автори са великите учители на Църквата – св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики. Четири от тези молитви са отправени към Бога и просят Той да освободи страдащия от бесовско влияние ( „ Бог на боговете и Господар на господарите…”, „ Бога на небесата и Бога на светлините…” на св. Василий Велики, и „Боже Владико, Боже Вседържителю…” на св Йоан Златоуст).

Докато останалите молитви се отправят директно към бесовете, наставлявайки и заповядвайки им да „излязат” от обладания: ( „Прогонвам те първоклеветнико…” на св. Василий и, на „Божествената и светата…” на св. Йоан Златоуст).

При Василиевите молитви, свещенослужителят не изгонва бесовете сам, а с помощта на Бога и си служи с името на Спасителя Христос. 

По-точно е да се каже, че Бог изгонва бесовете по вярата на свещеника и изречените молитви.

Духовникът разчита и на дадената му свише благодат при ръкоположението.

За да имат ефект молитвите на свещеника ( респ. йеромонаха, архимандрита, епископа ), се иска той да има много силна вяра и чист живот.

Василиевите, Киприяновите молитви, както и всички молитви за изцеление, са предназначени за четене над живи, кръстени християни! Това може да стане в храма или в дома на страдащия, включително и в болница. 

Практиката молитви да се четат над риза, потник или друга дреха е приложима по изключение само в случай, когато болният живее много далеч и духовникът не може да го посети в дома му. 

За да имат резултат молитвите, те трябва да бъдат придружени с пост, разкаяние, изповед на греховете и причестяване със св. Христови Тайни (Евхаристия, Причастие). Ако обсебеният не е в състояние да пости, желателно е това да го правят близките или самия свещеник.

Сред хората извън Църквата и необразованите духовно християни е разпространено крайно погрешно отношение към последованието.

Те възприемат молитвеното правило буквално като магически ритуал, което няма нищо общо с действителността. Поради тази причина е препоръчително свещеникът да изясни, че става въпрос за специални молитви, които призовават Бог да изцели и освободи християнина.

Обредът екзорсизъм не е никак за подценяване и е доста сложен.

При четенето на молитвите, обсебения както е абсолютно спокоен, може да започне да се гърчи неестествено, да се люлее и тялото му да се огъва като мост.

Бли­зост­та на све­та­та ча­ша, мо­щите на све­тци, кръстът, све­те­ната во­да и молитвите из­мъч­ват и из­га­рят де­мо­ни­те в него и затова те оказ­ват ярос­т­на съп­ро­ти­ва. От миризмата на тамян или при допира със светена вода, обсебените получават припадъци. Гласът на обсебения може да се промени до неузнаваемост. Крещи, заплашва околните и започва да говори с чужд глас, който може да се превърне в писък, хриптене, рев, грух­те­не, със­ка­не, кучеш­ки лай и др. На лицето му се появяват не­чо­веш­ки злоб­ни гримаси. Получава свръхчовешка си­ла и из­д­ръж­ли­вост.

Свещеникът не само чете молитвите. Той реално води борба с дявола за спасението на душата на обсебения. Не само духовна, но и реална.

Не са редки случаите, когато демонът заплашва свещеника със своя глас, през тялото на обсебения.

Обредът може да се наложи да бъде извършван многократно в продължение на дни.

Затова единици са духовниците, които са готови да започнат извършването на екзорсизъм. Някои даже отказват и не четат Киприянови и Василиеви молитви, защото се страхуват самите те да не бъдат обладани от нечистите сили. Други се страхуват от отмъщението на демоните срещу тях.

Всичко това говори за слаба или никаква вяра и е предателство към Бога.

След приключване на всичко хората отново се връщат към нормалния живот.  Но трябва да продължат с духовното си изграждане много ревностно, защото това че дявола се е отдалечил от тях, не значи, че се е примирил и ги е оставил. За тях са Христовите думи: 

„Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там.“ (Мат. 12: 43-45)

Случи ли се това нещата ще бъдат непоправими и необратими за погубената душа.

След всичко, което написахме е хубаво да направим следните заключения.

Дяволът и падналите ангели (демони, бесове) не са измислици, а реално съществуват. Тяхната цел е да  отдалечат човек от Бога и да  погубят душата му.  Някои от атаките им изглеждат добре премислени, но всъщност са безумни и безопасни за утвърдения християнин.

Всички съвременни духовни неправославни учения и религии са съвместен продукт на човека и падналите духове.

Сатаната води война срещу всички, особено срещу онези християни, които се  стремят към духовно спасение. В днешния свят, той е станал още по-свиреп в тази борба. Когато запитали авва Сисой: „Дали сатаната е преследвал и хората в древността по този начин?”, той отговорил:

 „Днес той прави повече, тъй като времето му наближава и той е яростен.” 

Колкото повече приближаваме Второто Пришествие, толкова по-яростен ще става той и по – явни ще са неговите атаки.

 „ …..Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.“ (Откр. 12: 12)

Всеки трябва да се опълчи на дявола и демонските сили.

Православният християнин, който има в сърцето си Божията благодат, няма от какво да се бои. В непрестанните духовни битки, имайки за основа учението на Спасителя и изпълнявайки Неговите заповеди, той притежава най – силните оръжия, с които ще побеждава дявола. Както заявява ап. Павел: 

„Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.” (Фил. 4:13)

Силата на Иисус Христос е несъмнено по-голяма от тази на дявола.

В Откровението на св. Йоан има забележителен стих, в който победата над сатаната е очевидна:

 „Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел;“ (Откр. 19: 20)

Наказани ще бъдат и всички армии на дявола, воюващи от сътворението срещу Бога.

 „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.“ (Откр. 21: 8)

Казаното от Господ, на Йоан Богослов, в края на първи век се отнася и за всички нас:

„Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.

Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.“ (Откр. 22: 11-12)

Затова, според светителя Игнатий Брянчанинов трябва:

„Да приложим всичките си усилия, за да придобием познание и духовни състояния, които са съществено необходими за нашето спасение.

Да се постараем да придобием нищета на духа, плач, кротост, жажда за небесната правда. Да измолим от Бога да ни открие нашите грехове и да ни сподоби истински да се покаем за тях…

Да измолим от Бога да ни дарува чисто смиреномъдрие, чийто плод е духовното разсъждение, което вярно отличава доброто от злото!…

Да измолим от Бога, да ни дарува духовно виждане на духовете, с помощта на което да можем да ги виждаме в помислите и мечтанията, които те ни донасят, да разтрогнем общуването си с тях в нашия дух, да отхвърлим тяхното иго, да се избавим от техния плен!…

Да се удържим от невежественото, пагубно желание и стремеж към чувствени видения извън установения от Бога ред!..

… Във време, определяно от самия Бог и известно само на Него единия, ние непременно ще встъпим в света на духовете. Недалеч е за всеки от нас това време! Всеблагият Бог ни дарува така да прекараме своя земен живот, че още в него да скъсаме общението с падналите духове и да встъпим в общение със светите духове, за да можем на това основание, когато се съблечем от тялото си, да бъдем причислени към светите духове, а не към падналите.

Тогава, в неизречена радост ще видим чиновете на светите ангели и чиновете на светите човеци в чудните им неръкотворни обители, във вечния им духовен празник.“

Тогава думите на Господ Иисус Христос ще се изпълнят над нас.

„Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.“ (Откр. 22: 14)

                                                                                                                       Богослов. Д. Добрев

                                                                                                    09.03.2023г.