Блудството и целомъдрието са морални категории, които често са трудно разбираеми за светския човек. Тези понятия съществуват извън религията, но в християнството те са разкрити в тяхната цялост.
Състоянието, в което се намира човек в резултат на грехопадението на своите предци, се характеризира не само с външно отделяне от Бога и загуба на връзка с неговия Създател, но и с вътрешно разединение. Всичко, което съставлява вътрешния свят на човек, като воля, разум, чувства, е в този раздор. Неговите сили и стремежи са насочени в различни посоки, които разкъсват и дезориентират душата. Тялото, създадено да ѝ служи, вече не изпълнява своето предназначение. Желанията, повечето от които са от чисто животински характер, контролират ума и волята, въпреки че трябва да е обратното.
В думата целомъдрие е събрана „цялата мъдрост“. Всички сили и способности на целомъдрения човек са насочени в една посока, към една цел. Такава цел, способна да съсредоточи целия човек върху себе си, може да бъде само Бог.
В по-тесен смисъл целомъдрието се разглежда като противоположност на плътските страсти и символ на моралната чистота на човека. Телесната цялост, въздържанието от блудство чрез дела е неразривно свързано с чистотата на душата и с опазването на ума от греховни похоти.
Много е важно борбата, която води човек по този път, да е насочена срещу греховния безпорядък в неговата природа. Срещу покварата на волята му, неспособна да поддържа задоволяването на естествените си желания и да получава удоволствия в предписаните от самата природа рамки.
Ако целомъдрието е целенасочеността на човека, то блудството е неговата заблуда. Изгубеният човек вече не вижда единствената истинска цел на своя път и започва да търси някакви други цели, които са винаги илюзорни и измамни.
Като Богоподобни и разумни същества, Господ е дал на човека определени закони, които ги е облякъл под форма на заповеди. Една от заповедите е „Не прелюбодействай“ (Изход 20:14), която забранява блудството като грях.
Какво е прелюбодеяние? Прелюбодеянието е нарушаване на брачния завет, неспазване на брачните обещания за вярност и измама на човека до себе си. Това е любяща интимна връзка с някой друг, различен от законните съпруг/ съпруга. Прелюбодеянието също е интимност с човек, който вече е обвързан и има семейство.
Заповедта „Не прелюбодействай“ означава, че мъжът и жената винаги трябва да бъдат верни един на друг и никога да не си изневеряват. Никой не трябва да отнема или съблазнява половинката на друго лице, за да влезе в интимна връзка с него или да започне да живее с него като съпруг или съпруга. Прелюбодеянието е много подъл и сериозен грях. Според Божия закон той винаги се е наказвал със смърт:
„Ако някой прелюбодейства с омъжена жена, ако някой прелюбодейства с жената на ближния си, – да бъдат умъртвени и прелюбодеецът и прелюбодейката.“( Лев.20:10)
Целомъдрието в брака означава много повече от това да не се извършва видимо и очевидно физическо прелюбодейство. В Новия Завет Иисус Христос учи, че който гледа жена с похот, вече е прелюбодействал с нея.
„Слушали сте, че бе казано на древните: “не прелюбодействай”. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Мат. 5:27-28),
Пожелание е синоним на думата похот и означава силно желание, което надхвърля това, което Бог позволява. Да се гледа жена с похот е равнозначно да се гледа с желание за евентуален сексуален контакт или да се получи сексуална възбуда, удовлетворение и удоволствие от гледането й. Така грехът на прелюбодейството може да бъде извършен дори чрез гледане на женски образи.
Въпреки че Иисус говори конкретно на мъжете в този текст, думите Му се отнасят и за жените. Не само мъжете не трябва да гледат с похот други жени. По същия начин жените не трябва да гледат с похот други или да мислят за мъже, различни от съпрузите си. Всеки трябва да се пази дори от мисли и желания за влизане в интимна любовна връзка с чужд съпруг/съпруга или с някой, с който все още не са встъпили в брак.
Свети Теофан Затворник наставлява по тази тема:
„Как може да живеете в обществото и да не гледате жени? Прелюбодейства не този, който гледа жена, а този, който я гледа с похот. Гледайте – гледайте, но дръжте сърцето си на каишка. Гледайте през очите на децата, които гледат на жените чисто, без лоши мисли.”
Понякога се случва мъж или жена, докато имат сексуални отношения помежду си да мислят че го правят с някой друг. Правейки това, те прелюбодействат в ума (сърцето си), въпреки че телесно са със законните си съпруга или съпруг. Такива мисли са мерзост и нечистота, за които трябва да се покаят.
Свети апостол Павел пише в своите послания:
„Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.“ (Евр. 13:4)
Хора, които извършват грехове на блудство и прелюбодеяние, няма да имат успешен семеен живот и щастие. Такива също могат да се разболеят от различни тежки болести, понякога нелечими. Те често имат психични и нервни разстройства или депресия. Но най-главното е, че ако не се покаят, след Божия съд ще бъдат хвърлени в ада за вечно наказание.
Да обобщим казаното до тук. Блудство е доброволното сексуално сношение между лица, които нямат брак помежду си. Ако човек не е семеен, този грях се нарича блудство, но изневерява ли на съпруга/съпругата, тогава е прелюбодейство.
Последната и крайна степен на блудството са неестествени и извратени форми на поквара – хомосексуализъм, за който ще говорим подробно.
Блудството не е само интимна връзка и сексуално влечение. Старозаветните пророци често сравняват идолопоклонството на своите сънародници с блудство, измяна към Бога и сношение с чужди измислени богове.
В повечето книги на Новия завет, под думата блудство винаги се има предвид сексуален грях, докато в книгата Откровение се отнася и за идолопоклонничество. Господ се позовава на „голямата блудница“ от последните времена, която е езическа фалшива религия „с която земните царе и земните жители се опиваха от виното на нейното блудство” (Откровение 17:1-2).
В съвременния свят представите на човечеството за блудството е различно. Хората, не само не се стремят да избегнат този грях, но по всякакъв начин се опитват да докажат, че е естествен и дори почти необходим. Нещо повече, голяма част от обществото не го считат за грях, а го възхваляват и подражават на тези, които го извършват. Това е разрушително, не само защото е изневяра към съпруга или съпругата, но по-важното е, че е предателство към Бога.
Господ е благословил брачния съюз и плътското общуване в него. Физическите взаимоотношения са много силно преживяване. Те спомагат за по-нататъшно свързване на съпрузите и за укрепване на техния съюз. Съпругът и съпругата вече не са двама, а са „една плът“ (Бит. 2:24).
Интимността между съпрузите е благословена от Бога и не пречи за постигането на целомъдрие. Апостол Павел пише относно физическата съпружеска връзка:
„ Мъжът оказва дължимата любов на жена си; също и жената на мъжа си. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; Също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от друг, освен по съгласие, за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да не ви изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.” (1 Кор. 7:3–5).
Ако съпругът и съпругата са единодушни, тогава те само ще си помагат по този път и тяхното физическо общуване ще бъде естествено продължение на духовното общуване, основано на любов и отдаденост.
Семейният живот в християнското разбиране е съвместния път на съпрузите към Бога. Съпругът и съпругата взаимно се допълват, образувайки единен организъм във взаимно себеотрицание в името на другия. Семейството е училище за всички добродетели, включително и за целомъдрието.
В брака е необходимо въздържание при пост, молитва или болест. Но това, което е благословено в брака, ако се прави извън брака, е грях и нарушение на Божията заповед.
„Много се заблуждават, – пише свети Игнатий Брянчанинов, онези, които признават плътските желания за неделими свойства на човешкото тяло, а тяхното задоволяване за естествена необходимост. Те се заблуждават за гибел. Не! Човешкото тяло слезе до телата на добитък и зверове поради грехопадението. Плътските желания за падналото естество са естествени, като свойство на болест за болест; те са неестествени за човешката природа в състоянието, в което тя е създадена.”
Блудството е извратена и покварена ориентация на човешката воля, която поставя чувственото удоволствие на преден план в отношенията между половете (а понякога и между тях).
Днес целият свят е потънал в грехът на блудството. То се извършва свободно, открито и вече има много нови имена, обединени в така наречената джендър идеология.
Главната идеоложка на джендър теорията е лесбийката Джудит Бътлър. Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity, е основополагащо произведение на джендър идеологията.
Според Бътлър идентичността не се определя от това какъв се е родил човек /мъж, жена/, а от сексуалната ориентация – дали е гей, лесбийка, би-, транс-, интер- или по-някакъв друг начин сексуален.
Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост, всички те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеро сексуалността върху всички други форми на сексуалност. Затова трябва да се унищожат из корен.
За последните 20 години, джендър идеологията стана господстваща.
Днес международните организации като ООН, ЕС и редица фондации финансират милиони към ЛГБТИ организациите, (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални), които ускоряват джендър мейнстрийма, грижейки се за претворяването му в политика.
Традиционното юдеохристиянско отхвърляне на хомосексуализма като сквернота и грях, през последните десетилетия все повече влиза в противоречие с повсеместно възприеманата в западните страни тенденция да се гарантират еднакви права на хомосексуалните и хетеросексуалните членове на обществото, което включва и равнопоставеност пред закона на техните семейни връзки.
Кулминацията за налагане на джендър идеологията е Истанбулската конвенция договорена през 2011 г. в Истанбул.
Нейната цел е да се предаде инфекцията, съдържаща се в думичката „джендър”/означаващ социален пол/, водеща към ликвидиране на половата идентичност, преобразуване на обществото, установяване антихристиянско царство на тоталната всепозволеност, където грехът и извращенията ще бъдат горещо защитавани.
За съжаление, тази цел в много държави вече е постигната. В тях се внушава, че полът не е изконна биологична даденост, която определя човека от неговото раждане за цял живот, а е нещо относително, „приписва се“ на роденото дете и на по-късен етап може да бъде сменен. В училищата се разяснява на учениците, че е възможно да са родени в грешното тяло и ако имат такова усещане открито да го заявяват, а в училищните формуляри и в актовете за раждане в графите за “баща” и “майка” се пише “родител 1” и “родител 2”. Легализират се еднополовите бракове и най-жалкото е, че и в някой православни държави, това вече се случва.
Терминът джендър идентичност означава, как човек се идентифицира по отношение на своя пол. Това може да е независимо от неговата анатомия или генетика. По този начин, той може да бъде мъж, жена, никой, и двете или някаква друга извратена категория, независимо от неговите гениталии.
Бог винаги е заклеймявал хомосексуализма, който така агресивно се натрапва и се представя като нещо напълно нормално. Но нека да докажем това, като разгърнем Библията и видим мнението на нейните автори за този грях.
Когато еврейският народ напуска Египет и се заселва в земята на Ханаан (днешна Палестина) през ХІІІ век преди Христа, той изповядва монотеизъм – вяра само в един Бог. Всички останали народи тогава са многобожници. Култът на ханаанските племена, се водил от жреци (кодешим) и жрици (кодешот). Първите практикуват „свещен“ хомосексуализъм, а вторите – „свещена“ проституция в името на божеството Ваал- Фегор (“ваал” – господар и “фегор” – отвор) или на богинята на плодородието Ашера.
Поклонението и церемониите към тези демонични богове включвало сексуален акт и затова храмовите блудници били често срещана реалност. Сексуалните грехове от всякакъв вид били не само приемливи, но се насърчавали, като средство за по-голяма благословия от боговете и се издигали до степен на висше религиозно задължение.
Предводителят на евреите Мойсей нареждал на помощниците си да убиват всеки поклонник на Ваал- Фегор.
Проституирането на мъже и жени пред идола на Ваал-Фегор се припомня и в книгата Псалтир от Стария Завет: „Те се прилепиха към Ваал-Фегора… и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва“. (Псалом105:28-29)
Господ чрез книгата на пророк Осия осъжда бащите на евреите: „Те отидоха при Ваал-Фегор и се предадоха на срамотии, и сами станаха мръсни като ония, които бяха обикнали“ (9:10).
В библейската книга Левит (18:22) се заповядва: „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия“.
Наказанието за евентуален хомосексуален грях е убиване от народа с камъни: „Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях“ (Левит 20:13).
Според св. апостол Павел, хомоеротичните наслади са извращение на създадения от Твореца ред и поставят човека на мястото на Бога. За него хомосексуализмът е идолопоклонство, което заслужава Божия гняв.
В посланието си до римските християни той изброява греховете на техните съграждани езичници и изтъква:
„Мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.“ (1:27)
Античният географ Страбон, живял половин век преди Св. Павел, свидетелства, че в Коринт се издига огромен храм на богинята на любовта Афродита и той е обслужван от хиляда култови проститутки.
Отвратен от тази картина, Ап. Павел в първото си послание до коринтяните (6:9) изброява категориите грешници, които според него няма да получат спасение. Сред тях се нареждат и т.нар. “малаки” и “арсеноки”. Първият термин означава пасивен партньор в хомосексуално сношение, а вторият – активен. В българския синодален превод на Библията първият гръцки термин се предава с “малакийци”, т.е. не се превежда, а вторият се предава с “мъжеложници”.
И лесбийките – последователките на Сафо, разпространени главно в Гърция, не са забравени от апостола:
„Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено“ (Послание до Римляните 1:26).
Т.нар. “Апостолски постановления”, писани в Сирия към края на ІV в., на свой ред порицават хомоеротичното поведение:
„Не прелъстявай момчета, защото това нечестие е противно на природата и идва от Содом, който затова беше изцяло унищожен с огън, изпратен от Бога. Такъв да бъде проклет и всички хора да рекат: Амин“ (7:2).
В същия тон се изказват и редица източни Св. отци.
В своето седмо правило Св. Василий Велики (ок. 330-379 г.) предвижда 30-годишно покаяние за хомосексуалистите, които той поставя на едно ниво с убийците, прелюбодейците и идолопоклонниците.
Проблемите на това явление са засегнати и от Св. Йоан Златоуст (ок. 347-407 г.) в тълкуванието му на Посланието до римляните от Св. Павел.
В четвъртото си слово, той обвинява разпалено хомосексуалистите, че са движени от дявола, че са паднали по-долу от животните и евнусите и че трябва да бъдат прогонени с камъни от Църквата.
Виждаме как са мислили и написали не само старозаветните пророци и праведници, но и новозаветните Божии служители, на първо място Св. апостоли, а след тях и всички Св. отци и църковни събори.
Общото заключение е, че блудството под неговите различни форми на полова (джендър) идентичност, като хомосексуалност, бисексуалност, транссексуалност и други шейсет и девет измислени пола е сквернота и грях. Всички такива всевъзможни извращения са плод на демоническо въздействие и индикатор за една от най-високите степени на обсебване на човек от зъл дух. Практикуваната хомосексуалност противоречи на действителността на човешкото сътворение и отдалечава човек от Бога.
За християните една хомосексуална връзка не може да притежава мистичния замисъл и ценност на благословения от Бога и Църквата хетеросексуален брак, чиято главна цел е създаването на потомство. (Бит. 1:28)
Грехът на блудството има свойството да съединява незаконно две тела в едно.
„ …Или не знаете, че който се съединява блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: “ще бъдат двамата една плът”“.(1 Кор. 6:15-16).
Какво ни напомня това слово и какво иска да изрази с тези думи апостол Павел?
Когато извършим прелюбодеяние с блудник или блудница, двамата ставаме една плът и се превръщаме образно казано в семейство. В това получено духовно обединение, греховете на единия се прехвърлят върху другия и обратно.
Апостол Павел внушава на християните много сериозна мисъл: „ не принадлежите на себе си”, защото „ тялото ви е храм на Светия Дух, който живее във вас и когото имате от Бога” (1 Кор. 6:19).
Да поразсъждаваме върху казаните думи. Нашето тяло е храм на Светия Дух, който пребивава в него, чрез своята благодат. Затова, ние трябва да се съхраняваме чисти, за да живее в нас Господ – Бог – Светия Дух.
Но, дали Бог ще живее в осквернен храм? Естествено, че не.
Следва, че когато блудстваме, прогонваме Благодатта на Св. Дух и Той напуска този храм (нашето тяло). Неслучайно след блудство човек изпитва за момент чувство на срам, вина и падение, защото усеща подсъзнателно, че е престъпил границата и нарушил вложения в него Божи закон.
Животните се размножават два пъти в годината в определени периоди, а през другото време се въздържат. Така е при птиците, рибите и даже при растенията. Само при човека няма никаква граница. Надали ще се намери някой, който да не е изменил на своята съпруг или съпруга. Може би има такива, но те са единици и по-лесно би могло да се намери игла в купа сено. Защо хората не могат да се въздържат и блудстват и защо по-голямата част от човечеството, се намира в такова блудно състояние?
За да отговорим на този въпрос, трябва да си спомним нещо много важно. Нашата война, както казва св. апостол Павел, не е против плът и кръв, а с поднебесните духове на злобата. (Ефесяни 6:12)
Кой са тия поднебесни духове и защо против тях да имаме вражда?
Това са другите разумни същества освен хората, ангелите или по-точно отпадналите от Бога, превръщайки се в бесове. Тия безплътни демони имат колосални възможности да въздействат на човека, на неговата психика и физиология.
Целта на Бог е да ни направи подобни на Него: „Бъдете свети, както и аз съм свят.“ (1 Пет. 1:16), ( Левит.11:44)
Следва, че ние сме призвани за святост, т.е. за духовна чистота. Бог иска от нас да се променим и да изменим нашата природа.
Задача на дявола и неговите паднали ангели е да отмъстят на Бога. Как да му отмъстят? Начинът е само един. Да направят Неговото творение – човека, подобен на тях, казвайки: „ Ти ни изгони, но ние ще ти отмъстим. Хората, които обичаш и заради които проля своята кръв, ще ги изкушаваме да нарушават всички Твоите заповеди. Ти, искаш да ги направиш Богоподобни, но ние ще ги направим бесоподобни, ще бъдат като нас и ще горим заедно в ада.“
Начинът, по който злите духове могат да отдалечат човека от Бога, е като го направят грешник, изкушавайки го да извършва грехове. Дявола прекрасно знае, че някой грехове са трудни за извършване. Не всеки е готов да убие човек или да извърши предателство към Христос. Затова е намерил лек и привлекателен грях. Това е блудството, което се извършва лесно, приятно и е един от основните способи, чрез който бесовете лишават човека от благодатта на Светия Дух.
За постигането на тази своя задача, демоните атакуват инстинкта за размножение в човека, увеличавайки/ хипертрофирайки го многократно и в резултат на което се получава страстта.
По-точно казано, въздействат чрез енергетически импулси на онзи участък от главния мозък, който отговаря за половите функции. Възбуждайки половата сфера, в човека се появява влечение и ненаситно желание да блудства. Той става хиперсексуален (в женски вариант е нимфомания) и има постоянна неестествена потребност. Ще обясним как точно става това.
Атакувайки съзнанието, демона хвърля кука на която са закачени страстна мисъл или даден образ (жив, от снимка или от филм). Задачата на съзнанието е внимателно да ги прецени дали са чисти и угодни на Бога или са нечисти и греховни – предложени от зъл дух.
Ако човек отхвърли още в самото начало страстната мисъл или образ, те остават чужди за него и той излиза победител в сблъсъка на тази духовна битка. Но започне ли да изпитва симпатия към тях, те превземат съзнанието му, настаняват се там и той става проводник и изпълнител на чужда зла воля.
Затова бесовете се опитват предварително по всякакъв начин да приспят съвестта и да замъглят съзнанието чрез употреба на алкохол, никотин, наркотици, слушане на сатанинска музика и мн. др. Допусне ли се това, блудният демон се промъква през забуленото съзнание, разпалва нечисти помисли, които завладяват човека и той започва да извършва грехове. Започне ли да ги повтаря се получава страстта. Тази страст завладява съзнанието му и той става подвластен на нея. Тогава падат всякакви прегради, нравствени закони и удовлетворяването на страстта се превръща в основна цел и извратена потребност. Такава подмяна на нормалния живот и на естествената потребност отдалечава Божията благодат, която напуска сърцето. На нейно място се вселява демонът на блудството, който започва да контролира душата и тялото на човека, управлявайки неговите мисли, чувства, емоции и решения.
Всички хора, които блудстват, са с помрачен, замъглен и объркан ум, като на моменти не осъзнават и не помнят какво говорят и правят. Те не разбират, че чрез блудството, което са извършили, привличат други демони върху себе си, които постепенно ги превземат, налагайки им всевъзможни греховни страсти, като лицемерие, гняв, злословие, чревоугодие, пиянство и др.
Най-важното, което трябва да се запомни, е, че грехът на блудството, който е много лесен за изпълнение, отнема Божествената благодат и превръща човек от храм на Светия Дух в дом на бесове.
Всяка страст е под въздействието на злите духове. Това е войната, за която говори апостол Павел. Не против хората, а срещу поднебесните духове на злобата – падналите ангели.
Светците потвърждават, че всяка страст е присъствие на демон, който я възбужда. Той не скърца със зъби и от устата му не излиза пяна, както при момчето с епилептични припадъци от Евангелието. Без припадъци, човек също може да бъде обладан. Това се случва, когато той не може да се контролира и остави демоните чрез страстите в него да го завладеят. В един, това са блудството, пиянството и чревоугодието. Във втори е алчността и човек е увлечен необяснимо да трупа богатство, което в повечето случаи остава неизползвано. На трети е жадността, например да пие кафе или кока кола. В други, е гнева и изпадналите в това състояние често не могат да се овладеят, и извършват и казват неща, за които после съжаляват.
Всички такива хора са под бесовско влияние. Демоните ги заставят да извършват дадено действие, което осъзнават, че е грешно и неправилно, но продължават да го правят, не можейки да обяснят защо. Ето това е основния признак за обладаване от бесове.
Блудството в неговите разновидности, е един от големите грехове и една от най-свирепите страсти, водеща християнина към сигурна духовна смърт.
След борбата с гордостта и гнева, блудната страст е една от най-тежките за преодоляване и основно оръжие, с което демоните погубват човечеството.
За жалост, в тази война те държат победа, защото хората са много сластолюбиви.
Възможно ли е човек да се пребори с тази страст, удържайки се от блудни грехове?
В съвремието, когато блудството е пример за подражание, това е много трудно. За разлика от миналото, днес хората живеят в общество на разврата и безбожието. Романите, киното, телевизията, интернет и музиката денонощно натрапват блуден стил на поведение и държание, който е враждебен на Бога и чужд на християнската вяра.
„Днес в света има много бесовщина. Дяволът вършее, защото днешните хора са му дали много права над себе си и съответно търпят страшни демонски въздействия.“ (Старецът Паисий Светогорец)
Много хора казват, че е невъзможно да не блудстват. Да, така е, невъзможно е, но ще добавим – без Бога. А с Бога всичко е възможно. За невярващия човек, блудната страст е непреодолима. Вярващ ли е, той може да започне война с блудния демон за нейното преодоляване.
Блудството е много коварна страст. То превзема човешкия ум и отдаването му може да се превърне в един от основните стимули на човешкия живот.
За да облагороди „похотта“, то често се нарича любов. Но за каква любов може да говори, когато се изневерява или се чуват думите „Обичам я, но не искам да се оженя за нея“.
Когато човек започва войната срещу тази страст, трябва преди всичко да спре да ѝ се отдава, тоест да прекрати всякакви извънбрачни сексуални отношения. Покаянието от прелюбодеяние предполага готовност да спре да живее в блудство и да се обърне към целомъдрието. Извънбрачният съюз може да се прекъсне или узакони. Църквата предлага брака като най-сигурно лекарство против блудството. Ако семейството се разпадне, Православната църква разрешава повторен брак и дори повторно бракосъчетание, което е за предпочитане пред незаконното съжителство.
Има и друг път, не по-малко и не повече спасителен. Това е доживотното девство – монашеството, но то не е дадено на всички, а за малцина избраници. Има хора, които са родени да бъдат монаси, но се женят и цял живот измъчват себе си и околните. Други, които са родени да бъдат семейни, стават монаси и се терзаят за погрешното си решение. Ако човек не е в състояние да направи правилна самопреценка и да реши кой път да поеме – на девството или семейството, трябва да потърси съвет от вещ духовник, какъвто все още може да се намери.
Борбата с блудния демон започва преди всичко с въздържание от храната, защото лакомията неизменно води до тази страст.
„Наказвай помислите с бедност на храната, за да мислиш не за блудство, а за глад“; „Стълбът се крепи на основата си, а страстта на блудството се крепи на ситост“ ( Св. Нил Синайски).
Човек не може веднага да премине към строг пост, а трябва постепенно да се научи на въздържание. Освен това в поста трябва да има мярка.
Свети Йоан Касиан Римлянин пише, че понякога прекомерният пост не укротява, а напротив, разпалва блудната страст. Общото правило за умереност и въздържание се състои в следното. Всеки, съобразно своите телесно сили и възраст да приема толкова храна, колкото е необходима за запазване на неговото здраве, а не колкото му се иска.
Духовните старци поучават как трябва да се определи мярката в храната.
„Определете колко храна ще ви насити и след това изяжте две трети от това количество. Останалото оставете и станете от масата, когато все още не се чувствате сити.“
Крайностите са еднакво вредни и в двата случая – прекомерно гладуване и преяждане.
Особено опасно е пиенето на алкохол, защото замъглява съзнанието, вследствие на което блудният демон влиза в човека и разпалвайки плътската похот, започва да контролира действията и да управлява желанията му.
За да се победи страстта на блудството, трябва да се отхвърлят мислите, насаждани от беса. Удоволствието от нечисти мисли, само по себе си е грях, води до подбуждане на плътски желания и често провокира да се извърши физическо блудство. Често човек, обсебен от блудни мечти, в търсене на гориво за тях, се обръща към еротична литература, порно филми, ходи по стриптийз клубове и т.н.
При силно похотливо вълнение е полезно да се пие малко вода, защото чувството на жажда притъпява и отслабва тази страст. Отшелниците не само са приемали умерено количество храна, но и вода. Техните думи са:
„Ако се вържеш с пост, ще вържеш демона на блудството с въже, но за да го хвърлиш на земята, трябва смирение“.
За да победи демона на блудството, човек трябва да се старае да не съди никого, особено тези, които страдат от тази страст. Когато съди другите, той в същото време намеква, че не би направил същото и по някакъв начин се представя като победител над демоните. Именно заради осъждането на другите, Господ понякога позволява едно и също изкушение да атакува многократно човек, който често не издържа и пада под влиянието на беса. Едно от най-важните правила на духовния живот, е да не съдиш другите. Това не означава, че се оправдава техния грях, а че им се съчувства, както се съжаляват болните. Един старец казва:
„Когато видя човек, който греши или разбера за него, си казвам: Гледай и ти да не правиш това! Кой знае какво ще ти се случи утре?!“
Необходимо е също да се избягват развратни хора и да не се слушат съблазнителните им речи.
От всички чувства, водещи към блудство, най-опасно е осезанието.
Ако един страстен поглед вече предава вест и създава някаква невидима връзка, сякаш приковава с верига един човек към друг, то докосването е начало на плътското падение. Страстното докосване събужда в душата похот и чрез него се предава енергията на блудството.
Неслучайно плътската похот се сравнява с огън, пламък.
Светите отци единодушно учат, че не трябва да й се дава храна чрез насищане на плътта, зрението, слуха и другите сетива. Светото писание казва :
„ Живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта. Плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противопоставят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали.” (Гал. 5: 16 -17)
Всичко, което храни въображението, като визуални образи, думи, разговори и миризми, събуждат плътските сетива и трябва да се филтрират, ако човек си е поставил за цел да следва пътя на добродетелта. Следователно всички канали, по които тези образи пристигат – зрение, слух, обоняние – изискват контрол, без който всички усилия ще бъдат напразни.
„Много е важно да се запази тялото от изпадане в блудство: но само това не е достатъчно за боголюбивата чистота, чрез която се вижда Бог. Ние имаме неизменно задължение да очистим самата си душа от мисли, мечти и сладострастни усещания.“ (Св. Игнатий Брянчанинов)
Това не означава, че човек трябва да си завърже очите, запуши ушите и да се зазида в стая, бягайки от изкушенията на света. Християнинът трябва да пренасочи чувствата и мислите си от образи, които разпалват блудната страст, към нещо което помага за култивиране на добродетелта. Това е четене житията на светиите и вземането пример от тях, изучаване на Свещеното писание и богослужението в Православната църква.
Демона на блудството напада особено силно този, който не се занимава с нещо полезно. Затова са необходими постоянен физически труд и ръкоделие, които предпазват сърцето от блуждаене.
Другото средство за борба с блудството, е разумното уединение, но най-вече е необходимо дълбоко, истинско смирение, без което не може да се постигне победа над никаква страст.
Светите отци учат, че не трябва да се полагат прекомерни грижи за външния вид. Напълно достатъчно е човек да е спретнато и чисто облечен. Самата мисъл за красиви дрехи, които ще се харесат на другите, съдържа тайно блудство. Апостол Павел пише за това по-следния начин в Първото си послание до Тимотей:
„Така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. (1 Тимотей 2:9-10)
Вижда се, че истинското християнско целомъдрие се проявява в прилично облекло, което отговаря на понятието скромност. Целомъдрието се проявява в отказ от сплитане на коси (скъпи, необичайни прически), отказ от носене на бижута и скъпи дрехи. Oблекло, показващо наличие на скромност и целомъдрие у жената са дрехи, които не са прозрачни, не прилягат плътно по фигурата и не разкриват интимните части на тялото: гърди, рамене, корем, гръб, горна част на ръцете и краката.
Според Св. Игнатий Брянчанинов, „Блудната война се засилва от следните пет причини: от празни приказки, суета, много сън, от украсяване с дрехи и от пресищане.“
Основоположникът на латинската теология Тертулиан казва: „Не е достатъчно християнинът да бъде целомъдрен, той също трябва да изглежда такъв “.
Колко днес, съзнателно или не съвсем, чрез облеклото, поведението и думите си участват в разпалването на блудни страсти, възбуждайки плътски желания у противоположния пол. Те предизвикват както порицание, така и съжаление:
„Който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на врата и да го хвърлят в морето“ (Марк 9:42). Също така: „Горко на света от съблазните, защото изкушенията трябва да дойдат, но горко на оногова човека, чрез когото изкушенията дохождат” (Матей 18:7) .
Светите отци не съветват хората да се държат прекалено свободно: „Прекалената свобода е началото на лекия грях. Свободата на поведение е като вятъра от пустинята, който изгаря и унищожава семената, където мине.“
Техните писания учат, че блудството се крие и в смеха и шегите.
От аскетична гледна точка смехът и шегата оскверняват душата на човека.
Те унищожават благоговението като настроение на сърцето. Църковното Предание казва, че никой не е видял Иисус Христос да се смее или усмихва, нито Неговата Пречиста Майка. А дявола често е показван да се кикоти.
Ако човек разбираше защо Господ му е дал земния живот и ако по-често се замисляше какво го очаква във вечността – рай или ад, нямаше да се шегува, и нямаше да се смее и кикоти. Знае ли колко грехове тежат на неговата душа, нямаше да му е до смях. Тази ужасна картина обаче е скрита от нас…
„Най-ефективното средство в борбата с блудството е изповедта пред духовник. Телесната похот избледнява повече от изповедта, отколкото от поста и бдението.“ (Св. Игнатий Брянчанинов)
Светите отци казват, че демонът на блудството не търпи разкриване. Той обича да се крие в душата като скорпион в дупката си. Ако човек направи дисекция на блудстващ демон пред свещеник, разказвайки му за своята борба, незабавно ще получи облекчение.
Когато свещеникът поучава или води духовна проповед, общуването му с жените е желателно да бъде много премерено. Трябва да се говори кратко и ясно. Тези, които искат да се научат как да се спасят, нямат нужда от дълги проповеди, а само трябва да им се каже какво да правят.
Човек никога не трябва да мисли, че е победил блудството. Това е една от хитростите на демоните. Свети Йоан Лествичник пише:
„Лисицата се преструва, че спи, а демонът се преструва, че е целомъдрен; тя иска да измами птицата, а той иска да погуби душата. Не се доверявайте през живота си на тленното си тяло, докато не застанете пред Христос.“
Блудният демон може да остави човека за известно време на мира, така че да си мисли, че вече е победил нечистата страст и да загуби своята бдителност. След това напада неочаквано и го заварва неподготвен. Ето защо никога човек не трябва да има доверие в себе си и да се смята за победител в тази духовна война.
„Не се доверявайте на тялото си, докато не лежи в сандък и докато сандъкът не бъде закован“.
В древността, църковните канони забранявали да се ръкополага в свещен сан човек, който е блудствал преди да стане свещеник. А този, който е съгрешавал, след като вече е ръкоположен, го лишавали от сан.
Днес децата се зачеват в незаконни бракове или незаконно съжителство, и затова не трябва да се питаме защо не им върви в живота и защо имат хронични заболявания.
За блудството на родителите винаги страдат децата. Това е закон.
Наследствените черти се предават, но трябва да се знае, че в тях влизат не само външността на човека, а и духовно придобитите негативни качества.
Много не осъзнават това, но незнанието на закона не освобождава от отговорност.
В Стария Завет, Господ казва на Мойсей, че децата носят последствията от греховете на своите родители до трето и четвърто коляно.
„…Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят“ Изх. (20:5)
Свързани със своите родители, децата също се лишават от Божията благодат, защото семейството е едно цяло, една обща плът. Детето е плът от плътта и това е единно в духовен план същество. Родителите, когато блудстват, благодатта отстъпва от децата и те оставайки беззащитни, са открити за въздействие на демоните. Такива деца имат морални, нравствени и духовни проблеми. Животът им няма да върви. Зададат ли си въпроса защо се получава така, трябва да знаят, че причината е в блудството на техните родственици.
Това не значи, че такива деца ще погинат. Това няма да стане, ако се обърнат към Бога, повярват в Христа и започнат да се съпротивляват на греха. Могат да се спасят, но ще им бъде трудно и ще имат големи изкушения. Много повече, отколкото децата, родени и израснали във вярващо семейство, и на които родителите са имали чист живот и не са блудствали.
Всички, встъпващи в брак, не трябва да забравят, че блудните грехове се наследяват от техните деца. Ако имат такива, трябва да ги изповядат и да се разкаят за тях.
Църквата винаги е признавала два брака – граждански и църковен.
В брака интимните отношения са законни, но когато няма брак, това е незаконно съжителство и е грях. Дали това се харесва или не, е без значение.
Гражданският брак не е блудство, както го смятат много от християните днес. Такъв брак, сключен от гражданската власт, винаги се е признавал.
До десети век, всички са сключвали само граждански брак. Единствено в изключителни случай, когато семейството е доказало своята дълбока вяра, са ги венчавали. Църковният брак е бил като награда за съпрузите, които безпорочно са живели много години, възпитавали децата си в православната вяра, оказвали материална помощ на нуждаещите, регулярно се изповядвали и причестявали. Като цяло са били дълбоко вярващи и съзнателни християни.
Виждайки това, енорийския свещеник пишел писмо до епископа с молба да награди това благочестиво семейство с тайнството венчание и извършвайки го върху него, съпрузите допълнително получавали благодатта на Светия Дух.
Тези свещеници, които говорят, че само венчанието е истински брак, не са прави. Те не знаят много неща и ако не са съгласни с това, трябва да прочетат „Християнска философия на брака“ от професор Сергей Викторович Троицки.
Ще дадем следния пример. Ако в православно семейство, жената е вярваща, а мъжът ѝ е военен, не признава Бога и не са венчани! Какво става?
Двамата се обичат и през съвместния им живот не са си изневерявали. Възпитали са прекрасни деца, които са станали нормални хора. При такъв случай, ако свещеника каже на такава жена, „Аз няма да ти дам причастие, защото ти живееш в блуд“. Дали ще е прав?
В миналото никога не е било така. Църквата винаги е признавала и двата брака. Алтернативният брак е гражданския, които е извършен от органите на държавата – гражданските власти и в този случай, свещеникът е длъжен да я причести.
А колко свещеници погубват човешки души като не дават причастие, поставяйки условието: „Докато не заставиш своя мъж“.
Как да го застави? Той да не е крава, която да я вържеш и заведеш, където пожелаеш. Как да го заведе в църквата и да се венчаят? Мъжът ѝ е човек, а не бик. И какво венчание ще бъде, ако човека е невярващ. Господ ще изпрати ли своята благодат върху такъв безбожник? Невъзможно е и нереално.
Безброй са случаите на такива хора, които се венчават в църква само защото някой от родителите е казал, „че така трябва“ или защото всички го правят. Всички тези бракове се разпадат. Защо?
Защото младоженците не осъзнават, че извършват богохулство и вместо да получат благодат, Господ ги осъжда. Може ли човек да търси благодат, ако не е вярващ? Не. Това е издевателство над тайнството брак и затова Бог не дава своята благодат.
Естествено има изключения, когато хората са духовни и с вяра пристъпват към тайнството. Но изключението не е правило. Общото правило и заключение е, че в повечето случаи такива бракове се разпадат.
Говорейки за брака и семейството, не трябва да се пренебрегва темата за целомъдрието, от която, ако се разбере правилно, зависи добрият семеен живот.
Целомъдрието е основата на успешния брак и благословеното семейство.
Божествената благодат учи на целомъдрие и Бог изисква това от хората. Ако някой твърди, че е спасен и живее под благодат, но не е целомъдрен и не се стреми към целомъдрие, тогава той не разбира какво е благодатта и не е изпитал нейните ефекти в живота си истински и напълно.
Целомъдрието е начин на живот, независимо в младостта, преди брака или след него. Всяка нечистота или невъздържаност в сексуални отношения е разврат, който е несъвместим с целомъдрието.
Днес блудството е станало норма за поведение и престиж. Пропагандира се постоянно и навсякъде – чрез всички средства за масова информация.
Учителите се жалват, че днес в училище над 13 годишни девственици да намериш е практически невъзможно. В миналото не е било така. Всички са били вярващи хора, изповядвали са се и причестявали, а благодатта на Светия Дух, получавана в тайнствата, давала сили на младите хора да се противопоставят на блудните помисли и те не прелюбодействали в болшинство. Не говорим за изключения, които ги има във всяко правило. Повечето жени, когато се омъжвали, били девствени. А какво е сега?
Сега навсякъде се пропагандира свобода. Каква свобода?
Свобода от Бога и от Неговите заповеди – на първо място, от които е блудството. Нека да си припомним, Великата Френска революция, когато революционерите възкачили гола девойка от публичен дом, т.е. блудница на престола в катедралата Notre-Dame de Paris ( Парижката Света Богородица).
С това си действие, те ясно показали пред какво се прекланят – блудството и на кой Бог – сатаната.
Свободата, за която болшевиките проповядвали по време на октомврийска революция в Русия, била свобода от Бога и свобода да се блудства. Едно от първите решения, взето след вземането на властта, било жените да бъдат за обществено ползване, като ги заставяли да блудстват. Раздавали на комисарите на случаен принцип колкото поискат жени, които нямали право да откажат – на някой петнадесет, на друг двадесет.
За подобни „привилегии“ на жените са писали назад във времето редица западни писатели – философи като Роберт Оуен, Томазо Кампанела и други. Прокламирали са живот без семейства, без съпруг или съпруга и всеки мъж да има жената, която пожелае.
Такива идеи комунистите се опитали да реализират след революцията в Русия, но в последствия се отказали, защото хората били с православни корени и се възмущавали.
Блудството увлича човешкото внимание в живот, отдаден на развлечения и удоволствия, в който Бог е забравен, забравена е смъртта, бъдещият живот и справедливото възмездие. Невъздържаният блудник губи душевните си сили, паметта си и е с помрачен разум. Блудният грях потапя душата в съня на самозабравата, безчувствието, безгрижието и човек дълбоко спи. Но както е необходимо да се събуди заспалия, за да стане, така и блудникът трябва да бъде пробуден от греховния сън, за да види своето опасно положение и да се обърне към Господа. За тази цел, той чува подбуждащи гласове. Това са гласовете на съвестта, словото на богослужебният чин на Църквата и на щастливи и нещастни обстоятелства в живота. Всички те говорят на заспалия грешник:
„стани ти, който спиш, стани и ще те осветли Христос“ (Еф. 5:14).
Тогава в него ще проникне лъчът на Божията благодат, която ще го пробуди, ще отстрани заслеплението от очите му и хващайки го като че ли за ръка ще го извлече от тъмнината. И той трябва да се заеме да действа, не само мислено, а и на дело.
Такъв миг се вижда в притчата за Блудният син, когато: „като дойде в себе си” с болка в душата изповяда: „…от глад умирам.” Лук. (15:17)
Да „дойде в себе си“, означава да се осъзнае и пробуждайки се от греховния сън, да почувства опасността за своето духовно погиване:
„… колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!“ Лук. (15:17)
Това е чуден миг, величествено събитие в духовния свят. Страданието, скърбите и заплашителният глад в „далечната страна”, принуждават Блудният син да прогледне духовно. В него се появяват смирени мисли, които привличат Божията благодат, която прави сърцето му чувствително и му просветлява ума. Тогава става способен да се види в цялата мъртвост, която го е поразила. С болка в душата си установява, че всички дни на неговия живот до този момент са преминали в блудство, суета, предателства спрямо Бога и че не е направил нищо добро на земята. Осъзнавайки своята гибел, умът му започва да търси спасение и намирайки го изрича.
„Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; ”Лук. (15:18 – 19)
Думите му „Ще стана и ще отида!“ са втората стъпка за преодоляване на греха. При първата стъпка той се осъзнава и в него се ражда само мисъл и желание да остави греха, а тук вече решава да го остави и на дело.
Всяка притча има определен духовен смисъл. Притчата за блудния син (Лука 15:11-32) разкрива как човек свободно определя своя път в живота и как, след съзнателна преценка между доброто и злото, избира доброто.
Евангелската притча за мнозина е може би жива тяхна история. Други, за жалост, не осъзнават колко много приличат на блудния син, обеднели духовно и загиващи от глад. Грехът на блудството, откъснал ума им от животворното съзерцание на Бог, неосъзнато ги е подчинил на бесовете.
Но най-голямото им нещастие е тяхната лицемерна, безчувствена и вкаменена душа, която не е способна да различи светлия път на Божия промисъл в живота им. Както слепецът застанал на слънце не вижда светлината, така и те, независимо че се самоопределят като християни, са далеч от спасението, а тайнственият живот на Църквата остава затворен за тях.
Човек трябва да осъзнае отсъствието на Бог и да се завърне обратно в дома на Отца си. Завръщането няма да е лесно и за него е добре да се поучи от Блудния син, как „дойде в себе си“ и се върна обратно при баща си. Ако му подражава в падението, нека да му подражава в обръщането и издигането.
В притчата се вижда как бащата посрещнал блудния си син. Кой е този баща? Това е Бог, нашия Отец Небесен. Притчата е иносказание. Бог е милостив и ще прости, желаейки спасение на всекиго, без изключение какъв е, и на блудника, разбойника и даже на убиеца. Но затова, Той иска осъзнаване на греховете и искрено покаяние, което е изменение на ума.
Човек, ако искрено вярва, живее по Божиите заповеди, води борба за изправяне на своя живот и регулярно се изповядва и причестява, Господ ще му изпрати своята Божествена благодат, с която ще укроти блудната страст и ще изгони блудния демон от него.
Само по този начин тази страст ще намалее и постепенно ще изчезне.
Без Божествената благодат, човек няма никакъв шанс и е невъзможно да се удържи от блудни грехове. Тя е защитата, и когато човек я има в себе си, може спокойно да ръководи инстинкта си на размножение, без в него да съществуват блудни влечения и мисли.
Такива са били светците. Те са живели десетки години в манастири и в тях е нямало блудни потребности. Защо? Защото са познавали добре духовете на злобата. Изучавали са начините, по които атакуват и са водели непрестанна духовна война с тях. Божествената благодат, която се вселявала в тях, изгаряла бесовете, които се отдалечавали и преставали да им въздействат. Техните тела ставали храмове на Живия Бог и тогава живеели без всякакво блудно разложение.
Господ е дал на всеки свобода на избор и на волята сам да решава с кого ще бъде. С Него или с дявола. Всеки човек взема това решение в своя живот. Някои – рано, ако са възпитани в православно семейство, други – по-късно, ако родителите им са били атеисти.
Болшинството от хората не се интересуват от тези проблеми и затова много лесно се поддават на въздействието на демоническите сили.
Те вървят по просторния път и широката врата, водещи към погибел, за който казва Христос:
„ Влезте през тесните врата; защото широка е вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
защото тясна е вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“ Мат. (7:13-14)
Колко пагубен е греха на блудството се вижда и в писанията на св. Игнатий Брянчанинов.
„В Новия завет този грях (блудството) получи нова тежест, защото човешките тела получиха ново достойнство. Те станаха членове на тялото Христово, а нарушителят на чистотата вече позори Христос и разваля съюза с Него. Прелюбодеецът се наказва с духовна смърт. Светият Дух се оттегля от онези, които са паднали в греха на блудството; този, който е съгрешил, се признава за изпаднал в смъртен грях… гаранция за неизбежна гибел… ако този грях не бъде излекуван навреме чрез покаяние.“
Блудството е несъвместимо с Божието изискване за целомъдрие, следователно всеки вярващ трябва да избягва блудството под каквато и да е форма. Каквото и да прави в живота си, винаги трябва да помни, че Иисус Христос ще дойде отново на тази земя и ще възнагради всеки според делата му. Тези, които са вършили правда и са били осветени, ще получат своята награда в небесния нов Ерусалим. Но докато това време все още не е дошло, човек има възможност да се промени и да се покае, да спре да прави това, което е неправедно и нечисто, и да започне да живее свято пред Бога.
За онези, които са изпадали в плътски грехове и нечистота, и не са се покаяли, апостол Павел пише, че няма да наследят небесното царство.
„Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,“ (1Кор. 6:9)
Нарушаването на Божиите заповеди носи със себе си тежки последици, както в този живот, така и след смъртта. Дяволът не желае никому добро. Той обещава на хората свобода, удоволствие и щастие чрез греха, но вместо това им дава нелечими болести, депресия и съсипана съдба. Нещо повече, той иска хората да страдат не само в този живот, но и след смъртта, с него, вечно в огненото езеро. Наказанието ще бъде окончателно и за никой, никога няма да има облекчение от това страдание.
Във визията си на небесния Йерусалим – рая, св. Йоан Богослов съзира радостното множество на спасените, които берат благоуханни плодове от дървото на живота и влизат в града с песен и благодарност. И продължава с болка: „А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа…” (Откр. 22:15).
От тези думи се вижда, че Бог приравнява блудството към най-страшните престъпления, внушавани от „бащата на лъжата” – дявола.
Господ, който е човеколюбив, не оставя блудниците и разбира тяхната слабост. Апостол Павел потвърждава, че Бог дава на всеки възможност да се изправи като осъзнае блудните си мисли и дела, искрено се разкае за тях и престане да ги прави.
„И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.“ (1Кор. 6:11)
Бог дава на човечеството своя образ и иска хората да станат съвършени, каквито са били Адам и Ева до грехопадението. Този образ не е икона.
Това са десетте Божи заповеди, които се делят на две части. Първата част е какви трябва да бъдем – например едната от тях е „почитай баща си и майка си“. Втората е, какви не трябва да бъдем, където Бог заповядва „ не убивай, не прелюбодействай, не кради.“ ( Изход 20:1-17)
Бог не казва „моли се сутрин и вечер“, а поучава: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Марко 14:38). Наставлява, не с думите „изповядайте се“, а с „покайте се“.
Огромна поука за всички е житието на св. Мария Египетска. Необичаен е живота ѝ и начина, по който тя се обръща към Бога. Изключителен е нейния духовен подвиг и неговите плодове. Четейки го, се вижда до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, вървейки по пътя на вярата и добродетелта. От жена, която задоволявала долните инстинкти на мъжете, св. Мария Египетска се превръща в жена, която достига най-високите изисквания на Бога за святост. От блудница, която хората смятали за по-долна от животните, тя побеждава своите страсти и греховни наклонности, постигайки съвършенство и уподобявайки се на ангел в плът.
Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска, показват начините за спасение, които са искрено сърдечно покаяние, молитва, упование в помощта на Господа и Богородица и твърдо решение да се сложи край на блудния греховен живот.
Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека.
Вътрешната борба със злото по различен начин бушува в душата на всеки човек. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията благодат.
Именно в името на покаянието и на изменението на своята телесна природа, много хора и сега се отдалечават от този свят, приемайки не само монашество, но и схима. Живеят далеч от населени места, в гори, в пещери, в пустини, на острови, не защото светът сам по себе си е зъл, а защото е потънал в зло. (1 Иоан. 5:19). Те напускат света от благочестивото желание, с помощта на Бог, да победят собствените си страсти и похоти, и тогава на свой ред, да помогнат на други светски хора, потънали в порочен и греховен живот, като им показват пътя на спасението.
Никой истински подвижник не използва дадените му от Бога дарове като прозорливост, изцерение и водене на души към спасение, за възвеличаване или за смайване на останалите християни. Животът на такива хора е изпълнен с любов към Бога, към всички ближни и не остава скрит, въпреки че те не желаят да го показват и не го демонстрират.
Монашеството е свидетелство за възможността, с Божия помощ, човек да стане съвършен и богоподобен.
Тази възможност не е дадена само на монасите, а и на миряните, които живеят в света. Хората, които не са дали монашески обети, също имат правото, възможността и задължението да бъдат Христоносци. Към тази цел, те вървят по друг път, който задължително включва избягване на греховете и съблазните в света. Отец Ефрем Катунакски, един от най-големите съвременни аскети на светогорската пустиня, уверява, че съществуват светци и в жилищните блокове в градовете и в селата.
Православните християни, които водят война с демона на блудството, трябва да знаят, че има светии, към които ако се обърнат с молитва, ще получат подкрепа в борбата си за избавяне от блудната страст.
В Свещеното Писание и в житията има много примери за силата и благодатта на девството, целомъдрието и чистотата. Иосиф Прекрасни, Моисей Угрин, благочестивата Сузана били готови да претърпят мъчения и смърт заради тези добродетели. Преподобните Мария Египетска, Таисия, Пелагия, Евдокия умъртвиха доброволно плътта си, за да се възродят в тях целомъдрието и чистотата, и от блудници, очистени със сълзите на покаянието станаха светици.
Във втора глава на посланието си до Тит свети апостол Павел поучава за необходимостта от целомъдрие за всички, млади и стари, мъже и жени: „… защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.“ (Тит. 2:1-14).
Всички хора са призвани към целомъдрен живот.
Чистотата на девствениците се заключва в отбягване на чувствени удоволствия. Чистотата на вдовиците – във въздържане от брачни удоволствия след смъртта на съпруга или съпругата, до края на земния живот. Чистота на съпрузите – в опазване на съпружеската вярност и умерено използване на съпружеските права.
Достигане на съвършено целомъдрие е състояние на свобода от страстите, свобода от външните изкушения, и омраза към греха като такъв.
Това е чистотата на сърцето, която позволява, според Спасителя, да се види Бог. Това е състоянието, в което Светия Дух идва и се вселява в човека, чрез своята Божествена благодат.
Целомъдрието не е подвиг, то е негов плод.
Плод на победата на човек над себе си.
5.12.2024г.
Богослов. Д. Добрев