Гневът е един от греховете, които са неизменни спътници на съвременното общество. Човек днес живее под такова смазващо напрежение и нервите му са така изпънати до крайност, че дори и най-незначителното предизвикателство, поражда у него гняв. Причина може да бъде детето, което не слуша, съпругът или съпругата който/която противоречи, шофьорът който е взел предимство и много други. Гневи се, когато има право и още по-често, когато няма. Оправдава гнева си с неразбирането, неблагодарността и непослушанието на другите към него. Дори и тогава, когато последиците от гнева са пагубни, се опитва да се примири със съвестта си и се оправдава пред околните с някакъв неубедителен и празен претекст.
Човечеството винаги е страдало от насилие и гняв, които през вековете са ескалирали в най-различни конфликти, довели до непоправими последствия.
Гневът е тежък грях и разрушителна страст срещу третото блаженство, което ни учи на кротост и смирение.
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”
Кротките хора не са тези, които никога не се гневят, защото такива хора не осъзнават кротостта. Тя не е бездействие, несъзнателно състояние или безразличие, а е огромна сила, която възпира страстите и не позволява злите желания да бъдат осъществени.
Кротостта е отличителна черта на християнина. Контролира желанията, потиска ги и насочва тяхното действие към Бога. В първите векове езичниците познавали християните по кротостта им. Кротките хора не желаят никого да предизвикват а ако се случи, бързат с кроткия си нрав да утешат ближния и да го успокоят. Те не само никого не дразнят, но се и мъчат да победят всяка раздразнителност в себе си, за да имат винаги мир в душите си. Кротостта не е проява на слаб характер, а велико и скрито мъжество. Кроткият е търпелив, а търпението е черта не на слабите, а на силните души.
Господ Иисус Христос поучава своите слушатели:
„вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце,” (Мат. 11:29)
Кротостта се свързва със смирението. Христос е кротък и смирен по сърце и тези, които изучават Неговото учение, трябва да станат такива, за да намерят покой в сърцето си.
Св. Йоан Лествичник казва, откъде да започнем за да достигнем това качество:
„ Началото на кротостта е мълчанието на устата при смут на сърцето“.
Кой е истински кротък, може да се провери при изкушение.
Ако някой го обидят и оскърбят, но той не отговори, замълчи, не помисли за отмъщение и всичко остави на Бога е наистина кротък. Проговори ли, свършено е с кротостта. Веднага гневът завладява цялото сърце, потоци от гневни думи избликват от отворената уста и вместо да се угаси огънят, се налива масло в него. В първия момент ще му бъде трудно да задържи кипналия в душата му гняв. Но замълчи ли, слага страж пред устата си и щом отмине бурята се разлива мир в сърцето му. Чувства удовлетворение и райска радост изпълва душата му.
„Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми” (Пс. 140:3)
Мълчанието е непоклатима преграда пред демона на гнева.
След като победи външната проява на гнева, човек трябва да се стреми да удържи и помислите си от гняв т.е. да обуздава гнева в сърцето си. Това може да стане, като се смири вътрешно, мислейки, че поради греховете си заслужава такова оскърбление и заради претърпяната обида Господ ще му прости много негови беззакония.
„Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове. Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят. Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.“( Пс.24:18-20)
Отците наставници съветват човек преди да изрази гнева си било с думи, с жест, или мислено, да каже три или пет пъти: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме грешния.” Ако се каже молитвата бързо и невнимателно под въздействието на гнева, тогава трябва да се съсредоточи със смирение върху думата „грешния” и гневът ще стихне.
Една поговорка казва, че, когато си разстроен, трябва да преброиш до десет, а ако си разгневен, трябва да преброиш до сто.
Първоизточникът на всички конфликти в света е неовладяният гняв. Нервите се изострят основно от собствените грехове и колкото по малко грехове има човек, толкова по-спокоен е. Гневните хора са вредни, както за себе си, така и за околните. При гневното обиждане, на ближния изгаря душата му, защото се посява в нея вражда и се предизвикват лоши чувства като гняв, злоба, отмъстителност. Гневният човек е съблазнител. А за съблазнителите Спасителят е казал, че е по-добре да им бъде окачен воденичен камък около шията и да бъдат хвърлени в морските дълбини.
„ Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.“ (Лук.17: 1-2)
Съвършенство в кротостта е достигнал онзи, който не само е прогонил гнева от помислите си, но и при най-големите нападки и неправди запазва душевното си спокойствие и всичко прощава.
Такава кротост е имал св. архидякон Стефан, който под градушката от тежки камъни, хвърляни със зверска злоба срещу него, се молел за мъчителите си:
„Господи, не зачитай им тоя грях!” ( Деян.7:60)
Светите Божии угодници, толкова са обичали смирението и са били кротки, че са предпочитали да ги убият, унижават и оскърбяват, вместо да ги хвалят и почитат. Кротостта има голяма сила. Тя укротява гнева, дава му трогателен урок и ражда в сърцето божествен мир. Завладява без оръжие душите и може да укроти и най-жестокосърдечния човек.
Св. апостол Яков съветва:
„Нека всеки човек да бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божията правда”. (Як.1:19-20)
Християнинът не трябва да се гневи. Той знае, че Бог бди над него и че и косъм не пада от главата му без Божие допущение. Спасителят строго предупреждава относно гнева:
„Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака“ (празноглав, смахнат) виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена. (Мат. 5:2)
Виждаме че Господ не одобрява нито външно изразения гняв, нито гнева в помислите. Онзи, който се гневи в мисълта си срещу брата си, разкъсва една свещена връзка между себе си и другия. Тази връзка е трудно да се възстанови, тъй като демонът на гнева, веднъж проникнал в сърцето, измисля многобройни аргументи в твоя защита, за да не допусне помирение.
Св. ап. Павел ясно допълва, кои няма да наследят царството небесно. Между тях са и онези, които в гнева си обиждат и нараняват ближните си.
„Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си;
защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя. Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие“.( 1 Кор. 6:7-10)
Много хора в своето незнание, смесват гнева със смелостта. Но къде е геройството, ако не можеш да претърпиш и най-малката обида. Не всяка проява на смелост е геройство. Има победи, които опозоряват, а не прославят. Истинското геройство е да претърпиш и простиш.
Иисус Христос е бил кротък, но когато виждал неправдите в живота, ги е бичувал. Той изгонил от Божия храм онези, които го превърнали в място на търговия. Като виждал поведението на книжниците и фарисеите, ги изобличавал, та дано по този начин ги сепне и спаси. Проявявал строгост към тях, но от грижа за тях.
Това означава, че кротките не са слепи и неосъзнаващи. Напротив, те имат гняв, но го употребяват разумно и мъдро. Сдържат го, а когато е необходимо го използват, за да се гневят срещу греховните си склонности и привички, против своите и чуждите страсти. Единствено този гняв е добродетелен, спасителен и с него могат да изпълнят дълбокомисления съвет на св. апостол Павел:
„Гневете се, но не грешете!” ( Еф.4:26)
Исихастката традиция на Църквата учи, че гневът е даден от Бога и потвърждава, че тази сила на душата, човек е получил не да спори с хората,а да се използва в борба срещу дявола и неговите зли духове.
Днес ценностната система на хората е променена. Голяма част от съвременното общество гледа на кроткия и смирен човек с пренебрежение.
Но, Христос призовава християните именно към тези добродетели. Защо ? Смирението ражда кротостта, ражда самопознанието и обръща волята към Бога. Тогава човек, желаейки да извърши Божията воля, търси Бог и жадува да живее както Господ иска, защото вече в неговата душа живее Христос.
В първото блаженство Христос обещава на смирените Царството небесно, в третото блаженство Спасителят казва, че кротките ще наследят земята. Кротките са причастни на житейските радости още тук във временния живот и винаги са под покровителството на Спасителя, Който със Своя промисъл им дава всичко необходимо за земното съществуване. Те ще бъдат щастливи в този свят, но особено ще почувстват Божията щедрост в задгробния живот, където Бог заради тяхната кротост, ще им даде да наследят небесните блага на рая и вечен живот в Царството небесно.
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята” (Мат. 5:5)
Богослов. Д Добрев